"Купувайте! Стоката не е крадена, само я взех, без да я плащам. Повече няма да има, защото смениха ключалката".

Може би помните тази реплика от един от култовите филми на Гай Ричи – Две димящи дула.

Изрича я Бейкън, героят на Джейсън Стейтъм. Малко хора знаят, че преди киното да открие Стейтъм, той е бил точно уличен търговец на крадени стоки в Лондон. Може би и затова репликата си е точно на място от точния човек. Не, не е като приказката на двамата сърби от “Ране”, които идват на кастинг директно от уличен бой.

Джейсън от малък е бил всестранно развита личност. Тренирал е скокове във вода, както и бойни изкуства, има цели 12 години в националния отбор на Англия по скокове във вода и едно 12-о място на Световно първенство. Успоредно с малките си успехи, той е деен в търговията из  улиците на Лондон.

По време на тренировки в спортния център Кристъл Палас той е забелязан от търсач на таланти. Скоро след това става модел за дрехи, а собственикът на модната марка го представя на Гай Ричи, режисьор на филма “Две димящи дула” и бивш съпруг на попиконата Мадона.  По това време Ричи търси човек, който да играе ролята на уличен търговец и, научавайки с какво Стейтъм си е изкарвал прехраната, го харесва за ролята на Бейкън.Заради опита си в бойните изкуства и уличното оцеляване Джейсън не използва дубльор за опасните сцени, а сам изпълнява всичко.

След този филм кариерата на Стейтъм тръгва стремглаво нагоре. Следващото му участие е в друг не по-малко култов филм на Ричи – “Гепи”, където си партнира с Брат Пит.

За 11 години актьорът участва в 21 филма, като почти всички се превръщат в хитове.

Личният живот на актьора също е осеян с успехи. През леглото му са минали актрисата Кели Брук, певицата Софи Монк, а в момента Стейтъм се любува на супермодела на бельо Роузи  Хънтингтън-Уайтли и от време на време на българските красавици из актуалните ни нощни клубове.

Коко Шанел

/Родена като Габриел Шанел/

/1883 – 1971/

Модна дизайнерка. Родена на 19 Август 1883 в Саумур, Франция. С костюмите си и малки черни рокли, Коко Шанел създава вечния дизайн популярен и днес. Самата тя става много почитана модна икона, известна със своите прости, но изискани тоалети в две части с изобилие от аксесоари, като няколко наниза от перли. Както Шанел казва веднъж „Луксът трябва да е удобен, в противен случай няма да е лукс".

Ранните й години, обаче, са били всичко друго, но не и бляскави. След смъртта на майка й, Шанел е изоставена в дом за сираци от баща си, който е работел като амбулантен търговец. Отгледана е от монахини, които са я научили да шие – умение, което предопределя съдбата й. Прякорът й идва от друго нейно занимание. По време на кратката й кариера като певица, Шанел участва в клубове във Vichy и Moulins, където я наричат Коко. Казват, че името идва от песен, която тя е пеела, а самата Шанел казва, че това е „кратката версия на cocotte – френската дума за „метреса" – според статия в „The Atlantic".

Около 20-та си година Шанел се замесена с Етиен Баслан, който й предлага помощ да си отвори магазин за шапки в Париж. Тя скоро го напуска заради един от неговите по-богати приятели Артър „Момчето" Капел. И двамата се оказват средство в първата модна авантюра на Шанел.

Отваря първия си магазин на Рю Камбон в Париж през 1910. Следват магазини в Довил и Биаритц и започва да прави дрехи. Първият и успех с дрехите идва от една рокля, която тя изработва от стара фланелка през един мразовит ден. В отговор на многото въпроси от къде я е взела, тя предлага да направи и за тях. „Богатството ми е построено върху тази стара рокля, която облякох, защото беше студено в Довил", казва веднъж на автора Пол Моранд.

През 20-те години на миналия век, Шанел довежда процъфтяващия си бизнес до нови висини. Представя новия си парфюм, Шанел №5, който е първата характерна линия на дизайнерското име. Парфюмът е „невидимия, незабравимият и завършващ аксесоар в модата...., който предвестява пристигането и удължава заминаването ви", казва Шанел.

През 1925 тя представя легендарният и до днес костюм Шанел със сако без яка и добре подхождаща пола. Дизайнът й е бил революционен за времето си – взаимства елементи от мъжкото облекло и подчертания комфорт извън рамките на тогавашната мода. Помага на жените да кажат Сбогом на корсетите и другите ограничаващи облекла.

Друг революционен модел на 20-те години е „Малката черна рокля" на Шанел. Тя избира цвят, свързван единствено с траур и показва колко шик може да е той за вечерно облекло. В добавка кум модата, Шанел е и доста популярна личност в парижките артистични и литературни среди. Тя изготвя костюмите за балет Russes и за Жан Кокто в ролята на Орфей и добавя Кокто и Пабло Пикасо за приятели. За известно време Шанел има връзка с композитора Игор Стравински. Друг важен романс за нея започва през 20-те. Тя среща заможният херцог на Уестминстър на борда на яхтата му през 1923 и двамата започват връзка, продължила десетилетия. В отговор на предложението му за брак, тя отговаря: „Има няколко херцога на Уестминстър – но само една Шанел!".

Световната икономическа криза през 1930 оказва негативно влияние върху компанията й, но тогава избухна Втората световна война и Шанел е принудена да закрие бизнеса си. Уволнява работниците и затваря магазините. По време на германската окупация над Франция, Коко започва връзка с немския военен офицер Ханс Гюнтер фон Динклаге. Тя получава специално позволение да остане в апартамента си в хотел Риц. След края на войната Шанел е подложена за разпити за връзката си с фон Динклаге, но не успяват да я привлекат за сътрудник. Някои се чудят дали приятелят й Уинстън Чърчил не е правил задкулисни игри в нейна полза.

Макар и не официално обвинена, Шанел е принудена да търпи нападки от обществото. Някои все още смятат, че връзката й с нацисткия офицер е била предателство срещу страната. Шанел напуска Париж, прекарвайки в Швейцария няколко години в изгнание. Прекарва и известно време във вилата си в Рокбрюн.

На 70 години, Шанел прави триумфално завръщане в модния свят. Първоначално тя получава унищожителни рецензии от критиците, но женствените й и добре стоящи дрехи скоро печелят хиляди почитатели по целия свят.

През 1969, очарователната история на нейния живот става основа на бродуейския мюзикъл „Коко", с участието на Катрин Хепбър в ролята на легендарната дизайнерка. Алън Джей Лърнър написва сценария и текста на песента към шоуто, а Андре Превин композира музиката. Сесил Бийтън се заема с декорите и дизайна на костюмите за представлението. Спектакълът получава седем номинации за награда Тони, Бийтън печели за Най-добри костюми, а Рене Обержоноа – за главна роля.

Коко Шанел умира на 10 Януари 1971, в хотелската си стая в Риц. Никога не се е женила, казвайки веднъж „Никога не съм искала да тежа на някого повече, от колкото една птичка". Стотици препълват църквата „Мария Магдалена", за да се сбогуват с модната икона, а в нейна чест много от опечалените носят костюми Шанел.

Малко повече от десетилетие след смъртта й, дизайнерът Карл Лагерфелд поема управлението на нейната компания, за да продължи завещаното от Шанел. Днес едноименната й компания продължава да процъфтява и се смята, че генерира стотици милиони от продажби всяка година.

В допълнение на вечните й модели, житейската история на Коко Шанел продължава да привлича вниманието на хората. Има няколко биографии на модни революционери, включително „Шанел и нейния свят" (2005), написана от нейния приятел Едмон Шарл-Ру.

В съвременната ТВ биография, Коко Шанел (2008), Шърли Маклейн изиграва известната дизайнерка по време на професионалното й възкресение в периода около 1954-та. Актрисата казва пред списание „Women's Wear Daily", че от тоста време е искала да изиграе Шанел. „Това, което е удивително при нея е, че не е лесно да бъде разбрана".

Хилъри Клинтън

/Хилъри Даян Родам Клинтън /

/1947 - /

Сенатор, адвокат, бивша Първа дама. Хилъри Даян Родам е родена на 26-ти Октомври 1947 в Чикаго и израства в Парк Ридж, Илинойс, живописно предградие, намиращо се на 15 мили от центъра на Чикаго.

Била е най-голямата дъщеря на Хю Родам, проспериращ собственик на фабрика и Дороти Ема Хоуел Родам. Хилъри има двама по-малки братя – Хю младши (роден 1950) и Антъни (роден 1954).

Като момиче, Хилъри Родам е активист в младата републиканска група и участва в организирането на кампанията на републиканския кандидат президент Бари Голдман през 1964 година. За работа в някои сектори на обществената сфера се вдъхновява след речта на преподобния Мартин Лутер Кинг в Чикаго и през Декември 1968 става демократ.

Посещава колеж Уелсли; взема активно участие в студентската политика и бива издигната в старши президент на класа преди да завърши през 1969-та. Тогава се записва право в Йейл, където среща Бил Клинтън. Завършила с отличие през 1973, тя също посвещава една следдипломна година в изучаване на децата и медицината в Yale Child Study Center.

Хилъри работи на различни места през летата, докато е студентка. През 1971 за първи път отива в столицата Вашингтон, за да работи в подкомитета за работници мигранти на американския сенатор Уолтър Мондейл. През лятото на 1972 работи в западните щати за кампанията на издигнатия от демократите кандидат за президент Джордж Макгавърн.

През пролетта на 1974, Родам става член в щаба за разследване на президентското дискредитиране, консултирайки съдебната комисия на Долната камарата на конгреса на САЩ по време на скандала Уотъргейт. След оставката на президента Ричард М. Никсън през Август, тя става член на академичния състав на Юридическия факултет на Университета на Арканзас във Файетвил, където приятелят й и съученик от Йейлски Юридически факултет, Бил Клинтън е преподавал.

Двамата се женят на 11 Октомври 1975 в дома им във Файетвил. Преди да й предложи, Клинтън тайно купува малка къща, която тя е споменала, че харесва. След като той й предлага, а тя се съгласява, Бил й разкрива, че са вече собственици на къщата. Дъщеря им Челси Виктория се ражда на 27 Февруари 1980.

През 1976 тя работи по успешната кампания на Картър за президент, докато съпругът й Бил бива избран за Министър на правосъдието. Той е избиран за Губернатор през 1978, на 32 години, губи изборите през 1980, но се завръща като победител през 1982, 1984, 1986 (когато мандатът се удължава от две на четири години) и 1990.

Хилъри се присъединява към адвокатска фирма Rose и през 1977 е назначена за председател на непълно работно време в Корпорация на правните служби от президент Картър. Като Първа дама на Арканзас за 10 години (1979-1981, 1983-1992), тя председателства Комитета на Арканзас за образователни изисквания, също е един от основателите на Арканзаски адвокати за деца и семейства и участва в борда на директорите на Арканзаска детска болница, Правни услуги и фонда Защита на децата. Също участва в борда на директорите на TCBY and Wal-Mart. През 1988 и 1992, списание National Law я обявява за една от 100-те най-влиятелни адвокати в Америка. По време на президентската кампания през 1992, тя се проявява като активен и ценен партньор на съпруга й, и като президент той я поставя на чело на Главната група за Национална здравна реформа (1993). Дискусионната комисия подготвя сложен план, който никога не вижда бял свят и през Септември 1994 е захвърлен.

По това време двамата със съпруга й инвестират в проекта Whitewater за недвижими имоти. Банката, отговаряща за проекта, Morgan Guaranty Savings & Loan, се проваля и това струва на правителството $73 милиона. Whitewater по-късно се превръща в обект на разглеждане в Конгреса и обсъждане за независими разследвания.

През 1998, Белият дом е погълнат от секс скандала с Моника Люински. Макар че тя публично подкрепя съпруга си, г-н Клинтън съобщава, че смята да прекрати брака си. Той бива обвинен в държавна измяна, но щатският сенат се проваля в обвиненията и той остава на поста си. С мъжа си, изкарал само два мандата в Белия дом, г-жа Клинтън решава да се устреми към американския Сенат, със седалище в Ню Йорк, ръководен от Даниел Патрик Мойнихан. Той се пенсионира след изкарани четири мандата. Въпреки по-ранните проблеми, Хилъри Клинтън побеждава популярния републиканец Рик Лазио с изненадващо голяма преднина: 55 - 43 %. Тя става първата жена на президент, която се насочва и печели държавен пост и първата жена, избрана от щатския сенат от Ню Йорк. Тя лесно печели повторните избори през Ноември 2006-та.

В началото на 2007-ма, Хилъри Клинтън обявява плановете си за стремеж към още едно „първа" – да бъде първата жена президент. По време на Първичните демократични избори през 2008, Сенатор Клинтън обявява номинацията си, докато става ясно, че номинирания Барак Обама държи мажоритарен дял от делегираните гласове.

Скоро след като Обама печели изборите за президент на САЩ, той й предлага поста на Държавен секретар в неговия кабинет 2009. Тя приема предложението и официално встъпва в длъжност на 21 Януари 2009.

Жулиет Бинош

/1964 - /

Родена е на 9 Март в Париж, Франция. Френска актриса, широко призната като една от най уважаваните филмови звезди, заради интелекта, който внася в сложните си и многообразни роли.

Бащата на Бинош е бил скулптор и театрален директор, а майка й е била учителка и актриса. След като завършва основното си образование, тя започва да учи актьорско майсторство в Парижката консерватория и получава частни уроци от Вера Грег, прочута преподавателка по филмово актьорство. През късните 70, Бинош се появява на сцената в Париж, а през първата половина на 80-те участва в малки филмови роли и по френската телевизия. Първият й голям пробив идва чрез известния режисьор Жан-Люк Годар, който включва в сценария си Je vous salue, Marie (1985; Hail Mary) специална част за нея.

През 1986 Бинош печели наградата Роми Шнайдер, присъждана от френските журналисти за изтъкната актриса на годината за ролята си на Нина – провинциална жена, амбицирана да стане актриса в Париж, във филма André Téchiné's Rendez-vous (1985). През следващите няколко години тя прави два филма с режисьора Лео Каракс, Mauvais sang (1986; Bad Blood) и Les Amants du Pont-Neuf (1991; Lovers on the Pont-Neuf). През 1988 тя получава международно одобрение като жена, омъжена за флиртаджия в The Unbearable Lightness of Being, първият й англоезичен филм. Изпълнението на Бинош грабва публиката със способността й да разкрива редица емоции без дори да каже и дума или да изпадне в клише.

Бинош преживява голяма част от успеха си в щатите през периода 1990 и 2000 година. Тя печели Награда на Академията за Най-добра женска поддържаща роля за превъплащението и в Хана, френско-канадска медицинска сестра, позиционирана в Италия по времето на Втората Световна Война, в The English Patient /Английският пациент/ (1996). Жзема участие и в успешната романтична комедия Шоколад /Chocolat/ (2000), партнирайки си с Джони Деп, а по-късно взема участие и във френско- и в английско-езични филми, вклучително Caché (2005; Hidden), Bee Season (2005), Breaking and Entering (2006), and Dan in Real Life (2007).

Британската актриса Хелена Бонъм Картър разпределя своя талант в широка гама разностранни проекти, като провокативния филм на Дейвид Финчър „Боен Клуб", новата версия на Тим Бъртан на „Планетата на маймуните" и черната комедия „Новокаин" режисирана от Дейвид Аткинс.

Тя дори изигра Белатрикс Лестранж в летния хит на Дейвид Йейтс, "Harry Potter and the Order of the Phoenix".

През 2005, Бонъм Картър озвучи Лейди Тотингтън в анимацията на Ник Паркър "Wallace & Gromit: The Curse of the Were-Rabbit", както и главната женска роля в анимацията "Corpse Bride" на Тим Бъртан.

Други заглавия с нейно участие са: "Conversations with Other Women" на Ханс Каноза, "Big Fish" на Бъртан, където играе две роли – Джени и Вещицата, "Till Human Voices Wake Us" на Майкъл Петрони и филма на HBO „На живо от Багдад", режисиран от Мик Джаксън, за който Хелена бе номинирана за Еми и Златен Глобус. Други нейни филми са "Sixty Six" на Пол Лейланд и "The Heart of Me" на Тадеуш О'Съливан.

За нейното изпълнение в "Wings of the Dove" на Ян Софтли, тя получи номинация за Оскар за най-добра актриса, както и за Златен Глобус и за Наградата на Актьорската гилдия. Тя получи Наградата Genie за най-добра актриса за "Margaret's Museum" на Морт Рансен и бе номинирана за Еми за мини сериала „Мерлин" на Стив Байрън.

По време на снимките на филмовия и дебют „Лейди Джейн" на Тревър Нан, режисьорът Джеймс Айвъри и предлага спонтанно да участва в "A Room with a View". Това е първата от серия роли по адаптации на Е.М. Форестър, която и донася международно признание и е последвана от "Where Angels Fear to Tread" на Чарлз Стъридж, "Howard's End" на Айвъри. Тя играе Офелия в „Хамлет" на Франко Дзефирели, партнирайки си с Мел Гибсън, и пресъздава Елизабет от „Франкенщайн на Мери Шели", режисиран от Кенет Брана. Хелена се появява и като жената на Уди Алън в "Mighty Aphrodite".

Телевизионните изяви на Бонъм Картър включват: "Magnificent 7", който е вдъхновен от живота на Джаки Джаксън, майка на седем деца, три нормални дъщери и четири сина аутисти; "Dancing Queen"; "Fatal Deception"; "A Dark Adapted Eye"; "Merlin"; и "Henry VIII." Участията и е театъра включват: "Woman in White"; "The Chalk Garden"; "House of Bernarda Alba"; и "Trelawny of the Wells."

Матю наскоро участва в одобрения от критиката "We Are Marshall", където играе треньор по футбол в малко градче, намиращо се в Западна Вирджиния, който се бори с опустошителна загуба.

През 2005, МакКонъхи играе в приключенската комедия „Сахара", с Пенелопе Круз и Стив Зейн. Той спечели Наградата на Публиката за ролята си във филма, който стартира като лидер на Бокс Офиса и е първия голям успех на собствената му продуцентска компания J.K. Livin Productions. МакКонъхи си партнира с Ал Пачино в драмата "Two for the Money", преди да завърши годината с титлата „Най-секси между живите мъже", присъдена му от списание People.

Неговите филмови участия включват: популярната романтична комедия "Failure to Launch", със Сара Джесика Паркър; "How to Lose a Guy in 10 Days", с Кейт Хъдсън; научно-фантастичното приключение "Reign of Fire", с Крисчън Бейл; пълната драма "Thirteen Conversations About One Thing"; хорър-трилъра "Frailty", написан и режисиран от Бил Пакстън; романтичната комедия на Алън Шанкман "The Wedding Planner", с дженифър Лопез.

МакКонъхи също участва в екшън-драмата за Втората Световна Война - "U-571", в „Ед Телевизията" на Рон Хауърд, „Амистад" на Стивън Спилбърг, „Контакт" на Робърт Земекис и в одобрената от критиката съдебна драма „Време за убиване" на Джоел Шумахер, както и в "Lone Star", "Angels in the Outfield", "Dazed and Confused" на Ричард Линклейтър.

Продуцентската компания на МакКонъхи - J.K. Livin, е изпълнителен продуцент на документалния "Hands on a Hard Body", и в момента работи по няколко проекта в сътрудничество с други студия и продуцентски компании, включително комедията "Surfer Dude". Можете да видите Матю в "Tropic Thunder", заедно с Бен Стилър, Робърт Дауни Джуниър и Джак Блек, която излезе през лятото на 2008.

Носителката на два Оскара за главна женска роля, озарява някои от най-удивителните филми на това десетилетие. Актриса и продуцент, Суонк е свързана с няколко многообещаващи проекта. Хилъри наскоро игра и бе изпълнителен продуцент в биографичния „Амелия" на Фокс Сърчлайт, партнирайки си с Юън МакГрегър и Ричард Гиър.

През 2008, Хилъри и продуцентката Моли Смит, основават продуцентската компания 2S FILMS и подписват двугодишен договор за сътрудничество с Алкон Ентертейнмънт на Уорнър. Проектите, над които се работи, включват: „Французойките не пълнеят", базиран на бестселъра от 2004 на Мириел Джулиано, романтична комедия за млада необвързана жена, която живее в Ню Йорк, и която научава няколко трудни житейски урока, като например как да обича себе си; „SWEET & VICIOUS" е лека комедия за женското приятелство и клопките на успеха. И двата филма изпитват затруднение в намирането на подходящи режисьори. В момента се снима „SOMETHING BORROWED", по мотиви от дебютния роман на Емили Гифин, който разказва за жена, която се влюбва в годеницата на най-добрия си приятел. Други проекти над които се работи са: „YOU'RE NOT YOU", по романа на Майкъл Лайлдган, разказващ за жена страдаща от смъртоносно заболяване и за млада жена без цел в живота, която става нейна гледачка. „FALLING OUT OF FASHION" е още един работен проект, базиран на дебютен роман на авторката Карън Ямполски, който се фокусира върху жена живееща в комуна на хипита, която мечтае да стане редактор на списание.

През 2007, Хилъри блести в два филма, които разширяват хоризонтите на нейния талант, и двата режисирани от Ричард ЛаГравенс. Първият е драма, в която тя е и изпълнителен продуцент – „FREEDOM WRITERS", и играе заедно с Патрик Демпси. Филмът е по истинската история на учителката Ерин Грювел и ако не сте го гледали, горещо ви го препоръчваме! Вторият филм, който е романтична комедия (но с доста сериозни нотки) – „P.S., I LOVE YOU", с Джерард Бътлър и Кати Бейтс, също не е за пропускане.

Суонк печели двете си награди Оскар за най-добра актриса, което е изключително рядко постижение и признание за нейния талант. Тя печели първия си Оскар за ролята на Брендън Тийна в драмата от 1999 „Момчетата не плачат". За този филм тя печели Златен Глобус, Избора на критиката, Наградата на Нюйоркската критика, Наградата на Лосанджелиската критика, Наградата на Чикагската критика, както и наградата на Националната Асоциация на филмовите критици. В допълнение работата на Суонк е наградена с признание за Дебютно изпълнение на годината, както и номинации от BAFTA и Screen Actors Guild (SAG) Award.

През 2005, Суонк печели втория си Оскар за ролята си на боксьорката Маги Фицджералд, в наградения с Оскар за най-добър филм „Момиче за милион долара" на Клинт Истууд и Морган Фрийман. Заедно с Оскара, Хилъри печели втория си Златен Глобус, както и SAG Award, наградата на Националната Асоциация на филмовите критици и Избора на критиката за най-добра актриса за портрета на Маги. През същата година, Хилъри печели номинации за Златен Глобус и SAG, за превъплъщението си в суфражетката (жена, която се бори за политически права.) Алис Поул във филма на HBO – „Iron Jawed Angels".

В допълнение на мулти-платинения си албум FutureSex/Love Sounds, който включва няколко поредни сингъла, стигнали до 1-во място в класациите, успешното турне през 2007, последвало албума и наградите Грами, които получи за него, той наскоро участва и в няколко филмови продукции – комедии и драми. Тимбърлейк стартира с крими-драмата на Юнивърсал „Alpha Dog", където си партнира с Емили Хърш, Брус Уилис и Шерън Стоун. Той участва заедно с Кристина Ричи и Самуел Л. Джаксън в „Black Snake Moan" на режисьора Крейг Брюър. През лятото на 2007, той озвучава роля в „Шрек Трети" на Дрийм Уъркс. Тимбърлейк се присъединява към екипа на „Southland Tales", където му правят компания Дуейн Джонсън Скалата, Шон Уилям Скот, Сара Мишел Гелър и Манди Мур.

Наскоро се появи в независимия филм „The Open Road", заедно с Джеф Бриджис, Мери Стийнбърган, Хари Дийн Стентън и Кейт Мейра, и ще можете да го чуете в анимацията Мечето Йоги. Джъстин също така участва в „Friends With Benefits" на Скрийн Гемс и в комедията на Кълъмбия Пикчърс – Лош Учител. Последните два филма излизат през 2011.

В допълнение на кинофилмите, той е водещ на незабравимата поредица "Saturday Night Live", където няколко негови скеча станаха сензация и обиколиха интернет, включително "D**k in a Box", който не само беше гледан в YouTube над 100 милиона пъти, но и му спечели награда Еми. Той спечели втора награда Еми през 2009 за гостуващ актьор и водещ в комедийния сериал „SNL". Тимбърлейк бе водещ на Европейските музикални награди на MTV, на наградите Nickelodeon's Kid's Choice Awards и на наградите ESPY Awards.

Джони Деп наскоро повтори своята номинация за Оскар, за ролята си на Капитан Джак Спароу в летния кино хит „Карибски Пирати: На края на Света." Поредният филм от поредицата „Карибски Пирати: Ковчега на мъртвеца.", спечели повече от един милиард долара, което го направи трети във вечната класация по приходи. Той получи номинация за Златен Глобус, номинация от Британската Академия за филмови и телевизионни Изкуства (BAFTA), номинация и награда на Актьорската Гилдия за ролята на Капитан Джак в първия филм от поредицата „Карибски Пирати: Проклятието на Черната Перла".

Деп печели, както добри отзиви от критиката, така и обичта на публиката, чрез своята неповторима работа в палитра от запомнящи се филми. Наскоро, той работи заедно с режисьора Тим Бъртан за четвърти или пети път по филма „Чарли и шоколадената фабрика", за който Деп получи номинация за Златен Глобус за най-добър актьор в комедия/мюзикъл. Друг филма на Бъртан - "Corpse Bride", който Джони озвучава, печели номинация за Оскар за най-добра анимация през 2005. Деп пресъздава ексцентричния Уили Уонка в „Чарли и шоколадената фабрика", който е базиран на обичания Роалд Дал, за което впечатляващи отзиви и приходи по цял свят. За "Corpse Bride", Деп озвучава главния герой Виктор Ван Дорт, във филм, който предизвиква въображението и бе поставен сред най-добрите за годината. Деп си партнира заедно с Джон Малкович и Саманта Мортън във филма на Лорънс Дънмор - "The Libertine". Джони изпълнява ролята на поета-женкар от 17-ти век Джон Уилмот, граф на Рочестър.

Деп получава по още една номинация за Оскар, Златен Глобус, Screen Actors Guild Award и BAFTA, за ролята си като Дж.М. Бари във филма на Марк Форестър "Finding Neverland", в които играе заедно с Кейт Уинслет и Фреди Хаймор.

Други участия на голям екран на Джони Деп включват: „Таен прозорец" на Дейвид Коп, „Имало едно време в Мексико" на Робърт Родригес, „От ада" на Албърт и Алън Хюз, „Дрога" на Тед Деми, романтичната комедия на Ласе Халстрьом „Шоколад", „Преди нощта да падне" на Джулиан Шнейбъл, „Мъжът, който плачеше" на Сали Портър, „Слийпи Холол" на Тим Бъртан, „Деветата порта" на Роман Полански и "Fear and Loathing in Las Vegas" на Тери Гилиам.

Обявен за най-добър актьор на своето поколение заради изпълнението си в „Дони Браско" на Майк Нюи, където играе заедно с Ал Пачино, Деп, участва и в "Dead Man" на Джим Джармъш и в „Дон Жуан" на Джеръми Ливънс, изпълнявайки ролята на мъж, убеден в това, че е най-великият любовник на света, има честа да си партнира с Марлон Брандо и Фей Дънауей.

Завладяващото изпълнение на главната роля в „Едуард Ножицата" на Бъртан, затвърждава Деп, като един от най търсените таланти на Холивуд и му печели първа номинация за най-добър актьор на Златен Глобус. Той е удостоен с втора номинация за Златен Глобус, за работата си в спиращата сърцето любовна история „Бени и Джун", режисирана от Джеремая Чечик. Деп отново работи с Бъртан по оценения от критиците „Ед Ууд", за който получава третата си номинация за най-добър актьор на Златен Глобус.

Други класики, в които участва Джони Деп са: „Защо тъгува Гилбърт Грейп" на Ласе Халстрьом, „Аризонска мечта" на Емир Костурица и "Nick of Time" на Джон Бейдам.

Деп започва своята кариера като музикант, присъединявайки се към рок-групата The Kids, с която отива в Лос Анжелис. Когато бандата се разпада, той се пробва в актьорството и печели първата си роля в „Кошмар на Елм Стрийт". След това му потръгва и той печели роли в няколко филма, включително спечелилия Оскар, „Взвод" на Оливър Стоун. След това Деп играе детектива под прикритие Том Хенсън в "21 Jump Street" на Телевизия Фокс, което е неговият пробив в шоубизнеса. Той участва в сериала четири сезона, преди да се върне на големия екран с ролята на Джон Уотърс в "Cry-Baby".

Деп прави режисьорския си дебют и си партнира с Марлон Брандо в „Смелият", по романа на Грегъри МакДонълд. Деп написва сценария за филма заедно със своя брат Д. П. Деп.

Първата афро-американка, която печели Оскар за най-добра актриса, продължава да надскача себе си. Наскоро, тя получи номинации за Еми и Златен Глобус за актриса, в продуцирания от Опра Уинфри филм „Техните очи бяха обърнати към Бог", и като изпълнителен продуцент на филма „Lackawanna Blues" на HBO.

По-рано, Бери озвучи ролята на Капи в анимацията „Роботи". Тя нагорещи киносалоните по цял свят с участието си в „Жената котка" на Уорнър Бросс. Тя също изпълни и главната роля в психологическия трилър „Готика", потвърждавайки статута си на гарант за челни места в Бокс Офиса. През лятото на 2003, тя изпълни отново ролята на Storm в X-мен 2, продължението на хита Х-мен, а наскоро участва и в третата му част Х-мен: The Last Stand. През 2002, Бери играе Джинкс в поредицата за Джеймс Бонд (Die Another Day), партнирайки си с Пиърс Броснан.

За запомнящото си изпълнение в Monster's Ball на Марк Фостър, тя спечели Оскар, Наградата SAG и Сребърна мечка на фестивала в Берлин, и беше титулувана като най-добра актриса от National Board of Review. Бери също спечели Еми, Златен Глобус, SAG и NAACP Image Award, за ролята си в продукцията на HBO, „Представяме ви Дороти Дендридж", който тя ко-продуцира. Критиката забелязва Бери още от дебюта и във филма на Спайк Лий – „Jungle Fever". Тя поема звездния си път, като партнира на Уорнър Бийти в социално-политическата комедия „Bulworth". Други нейни филми са: „Losing Isaiah", с Джесика Ланг, „Executive Decision" (за който печели Blockbuster Award за най-добра актриса в екшън-драма), филмираната версия на „Семейство Флинстоун", „The Last Boy Scout" с Брус Уилис, „Strictly Business", „Бумеранг" на Реджиналд Хъдлин, където си партнира с Еди Мърфи, и „Парола риба меч" с Джон Траволта и Хю Джакман.

Други нейни телевизионни участия включват хитовия мини-сериал на ABC, „Опра Уинфри представя: Сватбата", режисиран от Чарлз Бърнет и главната роля в мини-сериала „Кралица" на Алекс Хейли. Това участие се оказва продължението с най-голям успех в историята на телевизията, за своето изпълнение Бери печели първата си NAACP Image Award за най-добра актриса, както и награда за дебют на Hollywood Women's Press Club. Тя също си партнира с Джими Смитс в теле-филма на Showtime, „Соломон и Шиба".

Като признание за нейните постижения като актриса, Фондация Харвард на Харвардския Университет, удостоява Бери с Cultural Artist of the Year. В момента, тя е говорител на марката Ревлон.