Коко Шанел
/Родена като Габриел Шанел/
/1883 – 1971/
Модна дизайнерка. Родена на 19 Август 1883 в Саумур, Франция. С костюмите си и малки черни рокли, Коко Шанел създава вечния дизайн популярен и днес. Самата тя става много почитана модна икона, известна със своите прости, но изискани тоалети в две части с изобилие от аксесоари, като няколко наниза от перли. Както Шанел казва веднъж „Луксът трябва да е удобен, в противен случай няма да е лукс".
Ранните й години, обаче, са били всичко друго, но не и бляскави. След смъртта на майка й, Шанел е изоставена в дом за сираци от баща си, който е работел като амбулантен търговец. Отгледана е от монахини, които са я научили да шие – умение, което предопределя съдбата й. Прякорът й идва от друго нейно занимание. По време на кратката й кариера като певица, Шанел участва в клубове във Vichy и Moulins, където я наричат Коко. Казват, че името идва от песен, която тя е пеела, а самата Шанел казва, че това е „кратката версия на cocotte – френската дума за „метреса" – според статия в „The Atlantic".
Около 20-та си година Шанел се замесена с Етиен Баслан, който й предлага помощ да си отвори магазин за шапки в Париж. Тя скоро го напуска заради един от неговите по-богати приятели Артър „Момчето" Капел. И двамата се оказват средство в първата модна авантюра на Шанел.
Отваря първия си магазин на Рю Камбон в Париж през 1910. Следват магазини в Довил и Биаритц и започва да прави дрехи. Първият и успех с дрехите идва от една рокля, която тя изработва от стара фланелка през един мразовит ден. В отговор на многото въпроси от къде я е взела, тя предлага да направи и за тях. „Богатството ми е построено върху тази стара рокля, която облякох, защото беше студено в Довил", казва веднъж на автора Пол Моранд.
През 20-те години на миналия век, Шанел довежда процъфтяващия си бизнес до нови висини. Представя новия си парфюм, Шанел №5, който е първата характерна линия на дизайнерското име. Парфюмът е „невидимия, незабравимият и завършващ аксесоар в модата...., който предвестява пристигането и удължава заминаването ви", казва Шанел.
През 1925 тя представя легендарният и до днес костюм Шанел със сако без яка и добре подхождаща пола. Дизайнът й е бил революционен за времето си – взаимства елементи от мъжкото облекло и подчертания комфорт извън рамките на тогавашната мода. Помага на жените да кажат Сбогом на корсетите и другите ограничаващи облекла.
Друг революционен модел на 20-те години е „Малката черна рокля" на Шанел. Тя избира цвят, свързван единствено с траур и показва колко шик може да е той за вечерно облекло. В добавка кум модата, Шанел е и доста популярна личност в парижките артистични и литературни среди. Тя изготвя костюмите за балет Russes и за Жан Кокто в ролята на Орфей и добавя Кокто и Пабло Пикасо за приятели. За известно време Шанел има връзка с композитора Игор Стравински. Друг важен романс за нея започва през 20-те. Тя среща заможният херцог на Уестминстър на борда на яхтата му през 1923 и двамата започват връзка, продължила десетилетия. В отговор на предложението му за брак, тя отговаря: „Има няколко херцога на Уестминстър – но само една Шанел!".
Световната икономическа криза през 1930 оказва негативно влияние върху компанията й, но тогава избухна Втората световна война и Шанел е принудена да закрие бизнеса си. Уволнява работниците и затваря магазините. По време на германската окупация над Франция, Коко започва връзка с немския военен офицер Ханс Гюнтер фон Динклаге. Тя получава специално позволение да остане в апартамента си в хотел Риц. След края на войната Шанел е подложена за разпити за връзката си с фон Динклаге, но не успяват да я привлекат за сътрудник. Някои се чудят дали приятелят й Уинстън Чърчил не е правил задкулисни игри в нейна полза.
Макар и не официално обвинена, Шанел е принудена да търпи нападки от обществото. Някои все още смятат, че връзката й с нацисткия офицер е била предателство срещу страната. Шанел напуска Париж, прекарвайки в Швейцария няколко години в изгнание. Прекарва и известно време във вилата си в Рокбрюн.
На 70 години, Шанел прави триумфално завръщане в модния свят. Първоначално тя получава унищожителни рецензии от критиците, но женствените й и добре стоящи дрехи скоро печелят хиляди почитатели по целия свят.
През 1969, очарователната история на нейния живот става основа на бродуейския мюзикъл „Коко", с участието на Катрин Хепбър в ролята на легендарната дизайнерка. Алън Джей Лърнър написва сценария и текста на песента към шоуто, а Андре Превин композира музиката. Сесил Бийтън се заема с декорите и дизайна на костюмите за представлението. Спектакълът получава седем номинации за награда Тони, Бийтън печели за Най-добри костюми, а Рене Обержоноа – за главна роля.
Коко Шанел умира на 10 Януари 1971, в хотелската си стая в Риц. Никога не се е женила, казвайки веднъж „Никога не съм искала да тежа на някого повече, от колкото една птичка". Стотици препълват църквата „Мария Магдалена", за да се сбогуват с модната икона, а в нейна чест много от опечалените носят костюми Шанел.
Малко повече от десетилетие след смъртта й, дизайнерът Карл Лагерфелд поема управлението на нейната компания, за да продължи завещаното от Шанел. Днес едноименната й компания продължава да процъфтява и се смята, че генерира стотици милиони от продажби всяка година.
В допълнение на вечните й модели, житейската история на Коко Шанел продължава да привлича вниманието на хората. Има няколко биографии на модни революционери, включително „Шанел и нейния свят" (2005), написана от нейния приятел Едмон Шарл-Ру.
В съвременната ТВ биография, Коко Шанел (2008), Шърли Маклейн изиграва известната дизайнерка по време на професионалното й възкресение в периода около 1954-та. Актрисата казва пред списание „Women's Wear Daily", че от тоста време е искала да изиграе Шанел. „Това, което е удивително при нея е, че не е лесно да бъде разбрана".
Хилъри Клинтън
/Хилъри Даян Родам Клинтън /
/1947 - /
Сенатор, адвокат, бивша Първа дама. Хилъри Даян Родам е родена на 26-ти Октомври 1947 в Чикаго и израства в Парк Ридж, Илинойс, живописно предградие, намиращо се на 15 мили от центъра на Чикаго.
Била е най-голямата дъщеря на Хю Родам, проспериращ собственик на фабрика и Дороти Ема Хоуел Родам. Хилъри има двама по-малки братя – Хю младши (роден 1950) и Антъни (роден 1954).
Като момиче, Хилъри Родам е активист в младата републиканска група и участва в организирането на кампанията на републиканския кандидат президент Бари Голдман през 1964 година. За работа в някои сектори на обществената сфера се вдъхновява след речта на преподобния Мартин Лутер Кинг в Чикаго и през Декември 1968 става демократ.
Посещава колеж Уелсли; взема активно участие в студентската политика и бива издигната в старши президент на класа преди да завърши през 1969-та. Тогава се записва право в Йейл, където среща Бил Клинтън. Завършила с отличие през 1973, тя също посвещава една следдипломна година в изучаване на децата и медицината в Yale Child Study Center.
Хилъри работи на различни места през летата, докато е студентка. През 1971 за първи път отива в столицата Вашингтон, за да работи в подкомитета за работници мигранти на американския сенатор Уолтър Мондейл. През лятото на 1972 работи в западните щати за кампанията на издигнатия от демократите кандидат за президент Джордж Макгавърн.
През пролетта на 1974, Родам става член в щаба за разследване на президентското дискредитиране, консултирайки съдебната комисия на Долната камарата на конгреса на САЩ по време на скандала Уотъргейт. След оставката на президента Ричард М. Никсън през Август, тя става член на академичния състав на Юридическия факултет на Университета на Арканзас във Файетвил, където приятелят й и съученик от Йейлски Юридически факултет, Бил Клинтън е преподавал.
Двамата се женят на 11 Октомври 1975 в дома им във Файетвил. Преди да й предложи, Клинтън тайно купува малка къща, която тя е споменала, че харесва. След като той й предлага, а тя се съгласява, Бил й разкрива, че са вече собственици на къщата. Дъщеря им Челси Виктория се ражда на 27 Февруари 1980.
През 1976 тя работи по успешната кампания на Картър за президент, докато съпругът й Бил бива избран за Министър на правосъдието. Той е избиран за Губернатор през 1978, на 32 години, губи изборите през 1980, но се завръща като победител през 1982, 1984, 1986 (когато мандатът се удължава от две на четири години) и 1990.
Хилъри се присъединява към адвокатска фирма Rose и през 1977 е назначена за председател на непълно работно време в Корпорация на правните служби от президент Картър. Като Първа дама на Арканзас за 10 години (1979-1981, 1983-1992), тя председателства Комитета на Арканзас за образователни изисквания, също е един от основателите на Арканзаски адвокати за деца и семейства и участва в борда на директорите на Арканзаска детска болница, Правни услуги и фонда Защита на децата. Също участва в борда на директорите на TCBY and Wal-Mart. През 1988 и 1992, списание National Law я обявява за една от 100-те най-влиятелни адвокати в Америка. По време на президентската кампания през 1992, тя се проявява като активен и ценен партньор на съпруга й, и като президент той я поставя на чело на Главната група за Национална здравна реформа (1993). Дискусионната комисия подготвя сложен план, който никога не вижда бял свят и през Септември 1994 е захвърлен.
По това време двамата със съпруга й инвестират в проекта Whitewater за недвижими имоти. Банката, отговаряща за проекта, Morgan Guaranty Savings & Loan, се проваля и това струва на правителството $73 милиона. Whitewater по-късно се превръща в обект на разглеждане в Конгреса и обсъждане за независими разследвания.
През 1998, Белият дом е погълнат от секс скандала с Моника Люински. Макар че тя публично подкрепя съпруга си, г-н Клинтън съобщава, че смята да прекрати брака си. Той бива обвинен в държавна измяна, но щатският сенат се проваля в обвиненията и той остава на поста си. С мъжа си, изкарал само два мандата в Белия дом, г-жа Клинтън решава да се устреми към американския Сенат, със седалище в Ню Йорк, ръководен от Даниел Патрик Мойнихан. Той се пенсионира след изкарани четири мандата. Въпреки по-ранните проблеми, Хилъри Клинтън побеждава популярния републиканец Рик Лазио с изненадващо голяма преднина: 55 - 43 %. Тя става първата жена на президент, която се насочва и печели държавен пост и първата жена, избрана от щатския сенат от Ню Йорк. Тя лесно печели повторните избори през Ноември 2006-та.
В началото на 2007-ма, Хилъри Клинтън обявява плановете си за стремеж към още едно „първа" – да бъде първата жена президент. По време на Първичните демократични избори през 2008, Сенатор Клинтън обявява номинацията си, докато става ясно, че номинирания Барак Обама държи мажоритарен дял от делегираните гласове.
Скоро след като Обама печели изборите за президент на САЩ, той й предлага поста на Държавен секретар в неговия кабинет 2009. Тя приема предложението и официално встъпва в длъжност на 21 Януари 2009.
Жулиет Бинош
/1964 - /
Родена е на 9 Март в Париж, Франция. Френска актриса, широко призната като една от най уважаваните филмови звезди, заради интелекта, който внася в сложните си и многообразни роли.
Бащата на Бинош е бил скулптор и театрален директор, а майка й е била учителка и актриса. След като завършва основното си образование, тя започва да учи актьорско майсторство в Парижката консерватория и получава частни уроци от Вера Грег, прочута преподавателка по филмово актьорство. През късните 70, Бинош се появява на сцената в Париж, а през първата половина на 80-те участва в малки филмови роли и по френската телевизия. Първият й голям пробив идва чрез известния режисьор Жан-Люк Годар, който включва в сценария си Je vous salue, Marie (1985; Hail Mary) специална част за нея.
През 1986 Бинош печели наградата Роми Шнайдер, присъждана от френските журналисти за изтъкната актриса на годината за ролята си на Нина – провинциална жена, амбицирана да стане актриса в Париж, във филма André Téchiné's Rendez-vous (1985). През следващите няколко години тя прави два филма с режисьора Лео Каракс, Mauvais sang (1986; Bad Blood) и Les Amants du Pont-Neuf (1991; Lovers on the Pont-Neuf). През 1988 тя получава международно одобрение като жена, омъжена за флиртаджия в The Unbearable Lightness of Being, първият й англоезичен филм. Изпълнението на Бинош грабва публиката със способността й да разкрива редица емоции без дори да каже и дума или да изпадне в клише.
Бинош преживява голяма част от успеха си в щатите през периода 1990 и 2000 година. Тя печели Награда на Академията за Най-добра женска поддържаща роля за превъплащението и в Хана, френско-канадска медицинска сестра, позиционирана в Италия по времето на Втората Световна Война, в The English Patient /Английският пациент/ (1996). Жзема участие и в успешната романтична комедия Шоколад /Chocolat/ (2000), партнирайки си с Джони Деп, а по-късно взема участие и във френско- и в английско-езични филми, вклучително Caché (2005; Hidden), Bee Season (2005), Breaking and Entering (2006), and Dan in Real Life (2007).
Опра Уинфри
/1954 - /
Американска телевизионна водеща, актриса, проуцент, филантроп. Опра Гейл Уинфри е родена на 29 Януари 1954 година в Косцюшко, Мисиспи. След проблемно юношество в малка семейна общтност, където е била сексуално насилствана от редица мъже роднини и приятели на майка й Ветима, тя се мести в Нешвил, където живее с баща си Вернон, бръснар и бизнесмен. През 1971 година постъпва в Щатски Университет в Тенеси и започва работа в радио и телевизионни предавания в Нешвил.
През 1976 Уинфри се мести в Балтимор, където води телевизионното шоу „Хората говорят". Шоуто става много известно и Уинфри остава в него 8 години, след което бива привлечена от Чикаго ТВ Стейшън да води свое собствено сутрешно шоу „A. M. Chicago". Главен нейн конкурент в тази телевизионна часова зона е Фил Донахю. В рамките на няколко месеца, нейният стил на открита и добродушна личност й печели 100 000 зрители повече, от тези на Донахю и изстрелва шоу й от последно на първо място по рейтинг. Успехът й носи всенародна слава, а също и участие във филма на Стивън Спилбърг от 1985, „Пурпурен цвят", което води до номинация от фолмовата академия за Най-добра женска поддържаща роля.
Уинфри стартира „Шоуто на Опра Уинфри" през 1986 като национална синдикална програма. С излъчването му по 120 канала и зрителска аудитория от 10 милиона души, шоуто печели $125 милиона още през първата си година, от които $30 милиона получава Уинфри. Скоро тя придобива право на собственост върху програмата от АВС, изтегляйки я под контрола на нейната собствена продуцентска компания „Harpo Productions" /Oprah – написано на обратно/ и трупа още повече пари от синдикатите.
През 1994 година, с шоу ставащо все по-долнопробно и експлоатирано, Уинфри се зарича да пази шоуто си далеч от заглавията в жълтата преса. Въпреки че, рейтингът й първоначално спада, тя печели уважението на зрители си и скоро бива възнаградена с нарастваща популярност. Проектите й с "Harpo Productions" включват много популярния мини-телевизионния сериал „The Women of Brewster Place", в който участва и самата тя. Опра подписва и договор с Дисни. Първоначалният проект от 1998, „Обичани", базиран на спечелилата Пулицър новела на Тони Морисън, с участието на Уинфри и Дани Глоувър, има смесени отзиви и като цяло не успява да оправдае очакванията.
Уинфри, която става почти толкова известна както с отслабването си, така и с ток-шоуто си, губи приблизително 41 кг. /Смъквайки я до нейното идеално тегло от около 68 кг./ и взема участие в маратона на Морската пехота в столицата Вашингтон през 1995. В резултат на огромната й популярност, личният й готвач Роси Далей и треньорът й Боб Грийни издават няколко бестселъра. Медийната звезда допринася изключително много за книжния свят с представянето на „Oprah's Book Club" като част от нейното толк-шоу. Програмата изстрелва много неизвестни автори на върха на класацията с бестселъри и доставя удоволствие от четенето от нов вид.
С дебюта през 1999 на OXYGEN MEDIA, компания, на която тя e съосновател и е посветена в продуцирането на кабелни и интернет програми за жени, Уинфри осигурява мястото си в първите редици в медийната индустрия като един от най-влиятелните и заможни хора в шоу бизнеса. През 2002 година, тя сключва сделка с телевизионна мрежата за допълнително излъчване на нейното ток-шоу в най-гледаното време. Нейният най-голям ежемесечен успех, О: списание Опра дебютира през 2000, а през 2004 тя подписва нов договорза продължаване на Шоуто на Опра Уинфри до сезон 2010-11. През 2009, Уинфри обябява, че ще приключи с предаването си когато настоящият й договор с АВС приключи. Уинфри очаква да се премести в Oprah Winfrey Network, съвместно начинание с Discovery Communications. Шоуто е гледано по 212 щатски станции и в повече от 100 страни по света.
По данни на списание Форбс, Опра Уинфри е най-богатата афроамериканка на 20-ти век и единствения в света чернокож милиардер за близките 3 години. Списанието я определя като най-влиятелната жена от нейното поколение. През 2005, Business Week я нарича най-великият чернокож филантроп в Американската история. Oprah's Angel Network печели над $51,000,000 за благотворителни програми, включващи обучение на млади момичета в южна Африка и подпомага жертвите на урагана Катрина.
Уинфри е самоотвержен активист в борбата за Правата на децата; през 1994 президента Клинтън подписва полица, позволяваща на Уинфри да внася предложения в Конгреса, създавайки общонародна база данни на осъдените насилници на деца. Тя основава фондацията „Семейство за по-добър живот" и също така подпомага и своята Алма Матер, Щатски Университет в Тенеси. През Септември 2002, Опра е обявена като първият притежател на Хуманитарната награда на Академията за Телевизионни Изкуства и Наука, Боб Хоуп.
Уинфри подкрепя кампанията на демократическата президентска надежда Барак Обама през Декември 2007, привличайки най-големите тълпи от началото до сега. Тя привлича Обама в серия от митинги в ранните първични политически фракции на щатите Айова, Ню Хемпшир и Южна Каролина. Това е първият път, когато Уинфри подкрепя политически кандидат.
Най-голямото събитие е на футболния стадион на Университета в Южна Каролина, където 29 000 поддръжници присъстват на митинг, преврнал се от футболна арена с 18 000 седящи места, в удовлетворявне на публичните искания.
„Д-р Мартин Лутър Кинг имаше една мечта. Но ние не трябва повече да мечтаем за нея," – каза Опра на тълпата. „Трябва да гласуваме за тази мечта в реалността като подкрепим един човек, който знае не просто кои сме, а какви можем да бъдем". Силата на политическата подкрепа на Уинфри остава неразбрана – Обама печели в Айова и Южна Каролина, но губи в Ню Хемпшир. Но тя има ясна представа как да превърне неизвестен автор в касов бестселър, като спомене книгите им в програмата си.
Когато Шоуто на Опра Уинфри спре на 9-ти Септември 2011, Опра ще продължи да взема учстие в бързо променящият се обществен медиен сектор чрез Oprah Winfrey Network (OWN), която стартира на 0 Януари 2011.
В последния сезон на нейния ток-шоу, Опра покачи рейтингите, като разбули една семейна тайна: тя има полусестра на име Патриша. Майката на Опра ражда момиченцепрез 1963. Тогава Опра е на 9 и живее с баща си. Лий остава детето за осиновяване, тъй като вярва, че няма да може да се справи с държавните помощи, ако трябва да гледа още едно дете. Патриша живее в няколко приемни домове до навършване на 7 години. Тя се оритва да открие родната си майка чрез агенцията за осиновяване след като пораства, но Лий не желае да я вижда. След като прави няколко проучвания, Патриша достига до племенница на Уинфри и двете си правят ДНК тест, потвърждаващ роднинската им връзка.
Опра научава за съществуването на сестра си едва няколко месеца преди да реши да обяви публично новината. „Това беше една от най-прекрасните изненади в живота ми", казва Уинфри в шоуто си.
От 1992 Опра е сгодена за Стедман Греъм, директор на бръзки с обществеността. Двойката живее в Чикаго, но Уинфри притежава къщи и в Монтесито, Калифорния; Ролинг Преъри, Индиана и Телурид, Колорадо.
