Бон Джоуви е американска рок група, носеща името на своят вокалист Джон Бон Джоуви. През 1982г. Джон заминава за Ню Йорк и започва да работи като чистач в звукозаписно студио, чийто съсобственик е братовчед му Тони. Лятото на ‘82г. Джон успява да запише няколко демо касети и ги изпраща на звукозаписни компании, но нищо не се получава. Следващата година, местна радио станция прави конкурс за групи, които нямат звукозаписен договор, Джон изобщо не си губи времето и с помощта на студийни музиканти се явява на конкурса и го печели с песента „Runaway” която е написана от него през 1980г. След успеха си Джон се свързва с Дейвид Брайън , а той пък се свързва с Алек Джон Съч (басист) и Тико Торес, Торес пък кани Ричи Самбора и така бандата се сформира през 1983г. и се състой от вокал, китара - Джон Бон Джоуви, китара, вокали - Ричи Самбора, барабани, перкусии – Тико Торес и клавишни – Дейвид Брайън, Алек Джон – басист. Дебютният им албум се появява на бял свят през Януари ‘84г. в САЩ и става златен, а след това го издават и във Великобритания. След успеха си, бандата подгрява на ZZ Top, Scorpions и Kiss. Вторият им албум излиза ‘85г. (“7800 Fahrenheit”) но не е приет толкова добре от критиците и публиката. Третият им албум („Slippery When Wet”) ги изстрелва към славата, продава се в над 12 милиона копия, след издаването си през ‘86г. Известни песни от албума: “Wanted Dead or Alive”, “Livin’ On A Player” и “Never Say Goodbye”. През 1988г. излиза поредният им албум озаглавен („New Jersey”), той излиза след турнето „Slippery When Wet” и последвалото ново турне ги изтощава и бандата решава да си даде дълга почивка, преди отново да влезне в студио. Кратката раздяла събира отново бандата през 1992г. и издават албумът “Keep the Faith” той включва едни от най-запомнящите се песни като: „Bed of Roses”, “I’II Sleep When I’m Dead” и др. През 1994г. издават сборният албум озаглавен „Cross Road” с най-добрите им хитове, плюс две нови песни „Always”, “Someday I’II Be Saturday Night” и нова версия на “Livin’ On A Player”, тогава и басиста им напуска бандата и е заменен от Хю Макдоналд. Следва албумът „These Days” от които само една песен става хит „This Ain’t A Love Song”, след поредното турне няколко песни стават хитове в Европа и продажбите надхвърлят 20 милиона копия, именно от това турне е и концертът на препълненият стадион “Wembley”, през ‘95г. След нова почивка, бандата се завръща през ‘99г. и започва работа по новият си албум „Crush”, които се появява през следващата година и пожънва голям успех с невероятни песни като “It’s My Life” и “One Wild Night”. Следват албумите „Bounce” през 2002г., „Have a Nice Day”- 2005г, “Lost Highway” – 2007г, “The Circle” – 2009г. И както е казал Джон - „Този свят не ти дава нищо, което не може да си вземе обратно...”
Робърт Марио Де Ниро (младши) е истинското му име роден в Ню Йорк на 17 Август 1943г. освен, че е един от най-всеизвестните американски актьори е също така и режисьор и продуцент. Де Ниро е дете на художници, когато е едва на 2 годинки родителите му се развеждат. Първата си роля получава в началото училище на 10 годишна възраст в постановката „Магьосникът от Оз”, като „Страхливият лъв”, а когато навършва 13, майка му го записва в училище по изкуства, но за момента Де Ниро не проявява интерес и все пак не след дълго напуска училище и по-голямата част от времето се прекарва скитайки по улиците, също както в образите във филмите в които се превъплъщава, става член на улична банда и от там се сдобива с прякорът „Боби Млякото” заради бледият цвят на кожата му по това време. Скоро след това се записва в прочутото актьорско студио на Стела Адлер където с помощта на Лий Страсбърг шлифова таланта си. След малки роли в театъра, младият актьор пробива в киното, благодарение на Брайън де Палма. Дебютира през 1968г. във филма „The Wedding Party” на утвърденият режисьор Брайън Де Палма и от тогава доминира в света на Холивуд. През 70-те години, Робърт е играл много и различни по характер роли. Доказателство за високото му ниво на игра е как умело се въплъщава във всички образи. През 1975г. получава Оскар за най-добър актьор в поддържаща роля за: „The Godfather Part 2” 1974г. (Кръстникът 2) и това го изстрелва към славата, следва Златен глобус за най-добър актьор – Драма за: „Raging Bull” (Разяреният бик) 1980г. след няколко години получава и вторият си Оскар за най-добър актьор в главна роля за: „Raging Bull” 1980г. (Разяреният бик), 1993 година получава „Златен лъв” за цялостно творчество и през 2011 година „Кристален глобус” за изключителен принос в световното кино, но разбира се това са само част от наградите му. Де Ниро заедно с продуцентите Джейн Розентал и Крейг Хаткоф е съосновател на филмовия фестивал „Tribeca Film Festival” през 2002г. Фестивалът популяризира културата и туризма в центъра на Ню Йорк – Манхатън, след терористичните атаки на 11 Септември 2001г. Женен е 2 пъти , първата му съпруга е актрисата Даян Абът, а втората е стюардесата Грейс Хайтауър и от двата си брака има по един син от първият Рафаел, а от вторият Елиът.
