Древната тибетска медицина дава началото си още от предбудистко време от религията на Бон. Съществуват много будистки книги върху тибетската медицина , древни практики и знания, дошли и от Персия , Индия и Китай. И в крайна сметка се е създала една собствена оригинална система за лечение.

Най-отличителната черта е, че тибетската медицина разглежда типа енергия, която тече в тялото на пациента и според нея предприема необходимите мерки за балансиране на енергиите в тялото, представени като елементите вода, въздух, огън. Така лечителят се стреми да открие причината за заболяването на пациента, която обикновено е в нарушаването на баланса на енергиите и преобладаване на някоя от тях. Докато западната медицина се стреми да отстрани последствията за заболяването, а не търси причините за него. Те наричат трите енергии непа. И според преобладаването на някои от тях , има хора с въздушна, огнена или водна непа. На основа на тези енергии поставят диагноза на пациента.

Методите, с които си служат са най-напред по външния изглед на пациента, от това какъв тип тяло има, какви са движенията му, стойката му, цвета на кожата, походката му. След това се гледа урината-цвят, чистота и примеси. И след това се поставя диагноза. Използва се и пулсовата диагностика. По типа пулс и характерните му особености може много точно да се определи заболяването, състоянието на органите и системите, както и на енергийния тип на човека, към коя непа принадлежи.

Една от тибетските лечителки е Пема Цецо, родена в Индия, произхожда от семейство на лекари и служи на хората, на болните и тези, които се нуждаят. Интересът й към това защо се появяват болестите и как да се лекуват я кара да запише медицина в Пенджабския университет. Тя твърди , че „Егото отравя всичко , причина е за много нещастия и болести. „