Хубавата храна е хубаво нещо...”но ако можеш да си я позволиш”, ще добавят някои.

Действително ли въпросът е в парите? Според мен смисълът е в друго.

Хубавата храна може да значи за един френски специалитет със свинско, за друг–сирене с домати и хляб. Това, което е „хубаво” е това, което ни харесва. Харесването е различно за всеки и се нарича вкус. Естествено колкото по-истински е един продукт, толкова по-засищащ е и толкова по-скъп.

Обикновено, когато правиш компромис с качеството, например на един колбас, често имаш чувството, чеизобщо не си ял колбас, а някакво негово подобие и оставаш с усещането, че лъжеш себе си.

Или шоколад–знаеш, че вкусът на този от три лева е” на шоколад” и въпреки това купуваш онзи от един лев, за да си кажеш с примирение: „Е, поне пълнежът е хубав...”

Изводът, до който стигнах е: „купувай храната, която най-много, подчертавам най – много обичаш и нека тя бъде качествена”.

Защо да пълниш хладилника със задължителни продукти, да купиш от всичко на средна или ниска цена и да се отегчиш от храненето, вместо да подбереш любимите продукти на близките и твоите и не дадеш същата сума?

Когато всичко ти е по вкуса можеш да си правиш комбинации и няма да ти омръзне, напротив–ще измисляш все нови варианти.

Дори хората с възможности–защо Ви е да имате от всичко и от най-скъпото като по-важното е да имате точно, каквото обичате?

Например–зелени маслини, саламурено сирене, пълнозърнест хляб, песто, доматено пюре, броколи, домашен кашкавал, пълномаслено кисело мляко, портокалов сок, бисквити с овесени ядки, макарони, сладко от малини, зелена салата, сушеница, черен шоколад със стафиди, едро смляна лютеница, зелени ябълки – максимално конкретно изброих „моите продукти”. Набелязахте ли докато четете множеството комбинации? Измислихте ли вашите?