Голям процент от хората в България нямат време, и по-важното ресурси, за да се насладят на една продължителна екскурзия в чужбина. Същевременно, на всеки му се иска да “види малко свят” и да се разнообрази по време на лятната си отпуска. Един от вариантите, да се видят нови места за кратко време и не много скъпо, е една ударна обиколка на няколко европейски града за около седмица. Това е честа практика и туристическите агенции предлагат множество варианти, съобразени с джоба на всеки.

По-опитните могат сами да организират екскурзията си. Този вариант има няколко предимства. На първо място ще излезе доста по- евтино. Освен това, самоорганизацията дава много по-голяма свобода - сами можете да прецените в какви хотели да пренощувате, кои градове да посетите и с какъв транспорт да се придвижите, съобразявайки се с бюджета и свободното си време. Можете сами да изберете местата, които ще разгледате, водейки се от собствените си интереси. Да не се съобразявате с график и още двайсетина човека е голямо предимство.От друга страна, разчитайки единствено на себе си, рискувате да превърнете дълго плануваната почивка в пълен провал. Ако не сте пътували поне два три пъти в чужбина трудно бихте се справили с организацията на подобна екскурзия.

Вторият вариант са организираните екскурзии от туристическите агенции. От вас се изисква единствено да дадете една солидна сума пари и да чакате деня на заминаването. Всичко останало ще се организира от професионалистите. Това спестява доста нерви и свободно време и може да разчитате, че няма да пропуснете никоя от големите забележителности на градовете, които ще посетите. Предимствата, обаче, свършват до тук. Тичането след екскурзовода, гоненето на график и съобразяването с разпиляната група, превръщат екскурзията още през първия ден в един малък кошмар. В повечето случай на групови екскурзии, предвижването е с автобус, което е най- неприятната част за голям процент от хората. Хотелите, обикновено са в покрайнините на градовете и предлаганите условия са доста лоши. Този вид екскурзии не позволява отклоняване от обичайните туристически маршрути, което лишава от възможността да усетите духа и очарованието на посещаваните градове.

Който и вариант да изберете, трябва да сте подготвени, че мечтаната екскурзия ще бъде всичко друго, но не и “почивка”. Ако искате да посетите възможно най-много забележителности, ще трябва да имате добра физическа и психическа подготовка, за да може да издържите на лудото препускане през всички църкви, музей и различни паметници на културата, които ви очакват. След третия град в главата ви ще бъде пълна каша. Няма да помните, кое къде и кога сте видели и ще сте напълно объркани от историите за крале, принцеси и революции. Този вид екскурзия е едно диво препускане от град на град и едно непрекъснато снимане с фотоапарата с цел да се заснеме всичко видяно.

Пътувайки обратно към България ще осъзнаете, че сте видели и всичко, и нищо. Ще сте заредени с положителни емоции, от различната действителност, която сте усетили, и самочувствие от всичко видяно. От друга страна, за да се усети духа на всеки един град, човек трябва да се отклони от традиционните туристически маршрути. Красотата на всяко едно място се чувства със сърцето, очите, небцето и като всяко хубаво нещо трябва време и спокойствие.

Много хора предпочитат романа пред киното и твърдо отричат предимствата на големия екран. Но не е ли факт, че понякога филмът е по-добрият вариант?

Ако попитаме някой запален читател за филма направен по неговия любим роман със сигурност отговорът би бил „Книгата беше по-добра.” И това е естествено да е така, тъй като той вече е създал своя идеален „филм” в главата си. Визуализирал е по най-добрият за него начин, избрал е „актьори”, представил си е времето и мястото.

Понякога,когато се пресъздава даден роман  няма как всичко да бъде с най-малките подробности описани в книгата. Ако филмовата версия на Артър Голдън „Мемоарите на една гейша” отнема средно два часа и половина, то изчитането на целия роман би могъл да отнеме седмици. В киното всичко опира до действие и образ. Това е предизвикателството да се поставят всички мисли в думи, емоциите в жестове, описанието в действие. И пресъздаващият винаги трябва да се тревожи не само за претенциозния читател, дошъл в кино салона със собствената си представа, но и да задоволи очакванията на този, който не е запознат с книгата.

Да вземем друг пример – „Властелинът на пръстените”. Много хора смятаха, че трудно би могъл да се „улови” духа на романа и да бъде пресъздаден на лента. Резултатът, обаче, надмина всички очаквания! Екранизацията би могла да се нарече  едно от най-големите постижения в киното (взимайки предвид всички ефекти, кинематография, режисура, актьорска игра).

Разбираемо е, че  книгите и филмите са различни неща. В книгата движещ фактор са диалозите и самото въображение на читателя, докато във филма това са образът и звука. Автомобилното преследване, боевете и експлозиите не сработват така внушително в книга, както в кино салона. Като цяло защо е нужно сами да се поставяме в рамка, вместо да се насладим на всичко?!