„Мъртвите имат магистрали. Те пресичат пустошта след нашия живот като прецизни железопътни линии на призрачни влакове, въображаеми вагони, които пренасят безспирен поток от безтелесни души...”
Така започва първият разказ от поредицата „Кървави книги” на британския писател, сценарист, филмов режисьор, художник, продуцент и актьор Клайв Баркър. Името му е добре познато на феновете на хорър филмите от заглавия като Hellraiser /режисьор, 1987/,Lord of Illusions /режисьор, 1995/, и The Midnight Meat Train /продуцент, 2008, с участието на Брадли Купър, Брук Шийлдс и Вини Джоунс/.
Баркър е едно най-големите съвременни имена в областта на романите на ужаса, а легендарният Стивън Кинг казва за него, че в лицето на Клайв Баркър вижда бъдещето на ужаса... В началото на кариерата му, главно първичният ужас присъства в неговите книги – тогава той пише предимно разкази. Тези разкази са събрани в шест сборника и оформят поредицата, стартираща с този първи том - „Кървави книги”. Тук е „Среднощният влак за месо”, който вече споменах като негова продуцентска изява, „Кървав свински блус”, „Секс, смърт и звезден блясък” и още много други. С течение на годините стилът му преминава във фентъзи с елементи на хорър. Такъв е романът му „Имаджика”.
Една от главните идеи, които Баркър развива в книгите и филмите си е съществуването на скрити паралелни светове. Също така, той доста прецизно и в детайли изгражда историите и митологиите на тези светове, а голяма част от книгите му са украсени с негови илюстрации.
Въпреки огромната доза ужас в най-чиста форма, разказите му са колкото страшни, толкова и красиви – един измислен свят, изграден върху здравите основи на оригинални идеи. Някои от историите са странни и гротескни, други са стряскащи и шокиращи, но винаги присъства забележителното му чувство за хумор... черен! Именно по този начин той описва упадъчните нрави и пагубните пороци на съвременното общество. Стилът му е леко изтънчен и доста метафоричен и завладява въображението на читателите без остатък. Приятни и леки за четене, разказите му те грабват толкова бързо, че без да се усетиш ти си станал част от тях и са толкова убедителни, че си готов да повярваш на всичко...
Към настоящия момент, шестте тома на „Кървави книги” са печелили престижните, в областта на фентъзи и хорър литература, награди „Брам Стокър”, „Уърлд Фентъзи” и „Бритиш Фентъзи” и са издавани в над 40 страни. Сега, Издателство Колибри ще направи тази поредица достъпна и за българските си читатели, като пусна на пазара първият том от „Кървави книги”.
През последните няколко години, ако си помислим за вампири срещу върколаци в киното непременно първо ще се сетим за блещукащи на слънце бледи красавци и напомпани лъщящи младежи, въвлечени в любовен триъгълник тип " Квартала на богатите ". Е, тук няма да говорим за това, а за нещо доста по-мрачно. Тук ще говорим за сага, която филмовото студио Lakeshore Entertainment започна през 2003-та година - Подземен свят. Със своя скромен бюджет от 22.000.000 долара първата част предизвика доста неодобрения от критиците, но все пак събра и достатъчно фенове сред зрителите, за да бъде последвана от продължението Подземен свят: Еволюция (през 2006-та с бюджет от 50.000.000 долара) и от предисторията Подземен свят: Пробуждането на върколаците (през 2009 с бюджет от 35.000.000 долара). И сега, през 2012-та поредицата се завръща със своята четвърта част - Подземен Свят: Пробуждане. С бюджет от 70 милиона долара и с Манс Марлинд на режисьорския стол феновете ще могат да се радват не само на 3D визия (което предполага, че не е изненада за никой в ерата на 3D киното), но и на завръщането на Кейт Бекинсейл, която отново нахлузва прилепналия кожен костюм, за да се превъплъти в ролята на 600 годишната вампирка-убийца на върколаци Селин.
Когато за последно видяхме Селин тя уби поредния главатар на немъртвите в името на любовта си към хибрида между вампир и върколак Майкъл Корвинус (в ролята Скот Спийдмън) и си навлече още повече ненавист от собствения си вид. С новата си серия поредицата вкарва различен елемент във войната на безсмъртните, а именно хората. 6 месеца след събитията от Подземен свят: Еволюция хората са открили съществуването на вампирите и върколаците и са започнали изтребването им. Селин и Майкъл се опитват да избягат гоненията срещу тях, но са заловени малко преди да успеят и нашата героиня се озовава замразена в криогенна камера. От там тя е освободена от мистериозен спасител, но когато излиза на бял свят разбира, че всичко се е променило. Минали са 12 години, от Майкъл няма и следа, вампирите се крият под земята, върколаците са на изчезване, а спасителя и е 12 годишната хибридна дъщеря Ева (в ролята 18 годишната Индия Ийсли). Гонена от хора и върколаци и мразена от вампирите малката Ева е в много неизгодна позиция, но това не е особен проблем, защото си има на своя страна непоколебима майка, която е машина за убиване... и нека екшъна започне!
Сюжета си има своите обрати и изненади, но за разлика от предните серии тук в Подземен Свят: Пробуждане не се обръща внимание на темата за кое е правилно и кое не, а това си беше в основата на сагата. За сметка на това в тази част нещата са доста ясни и са принизени до добро и зло и на зрителя ще му е доста по-лесно да избере на коя страна на барикадата да застане. От гледна точка на екшъна филма залага предимно на стари холивудски похвати, но все пак си има и своите силни и оригинални моменти както в останалите серии. Колкото до 3D-то, то е почти незабележимо през повечето време, но все пак допринася за навлизането в атмосферата , която от своя страна винаги е била сред силните черти на поредицата.
В крайна сметка Подземен свят: Пробуждане ще засити любителите на екшъна с брутални кървави сцени, сипещи се навсякъде куршуми и снаряди от футуристични оръжия, страхотни специални ефекти и достатъчно забавени кадри, с които може да засрами дори и Матрицата (е, поне първата част). Колкото до мястото на серията в поредицата филма определено внася свеж полъх точно когато нещата бяха започнали да се поизчерпват и дори дава предпоставка за още продължения... поне докато все още има интерес към нея, а той със сигурност е все още на лице.
