Много хора предпочитат романа пред киното и твърдо отричат предимствата на големия екран. Но не е ли факт, че понякога филмът е по-добрият вариант?
Ако попитаме някой запален читател за филма направен по неговия любим роман със сигурност отговорът би бил „Книгата беше по-добра.” И това е естествено да е така, тъй като той вече е създал своя идеален „филм” в главата си. Визуализирал е по най-добрият за него начин, избрал е „актьори”, представил си е времето и мястото.
Понякога,когато се пресъздава даден роман няма как всичко да бъде с най-малките подробности описани в книгата. Ако филмовата версия на Артър Голдън „Мемоарите на една гейша” отнема средно два часа и половина, то изчитането на целия роман би могъл да отнеме седмици. В киното всичко опира до действие и образ. Това е предизвикателството да се поставят всички мисли в думи, емоциите в жестове, описанието в действие. И пресъздаващият винаги трябва да се тревожи не само за претенциозния читател, дошъл в кино салона със собствената си представа, но и да задоволи очакванията на този, който не е запознат с книгата.
Да вземем друг пример – „Властелинът на пръстените”. Много хора смятаха, че трудно би могъл да се „улови” духа на романа и да бъде пресъздаден на лента. Резултатът, обаче, надмина всички очаквания! Екранизацията би могла да се нарече едно от най-големите постижения в киното (взимайки предвид всички ефекти, кинематография, режисура, актьорска игра).
Разбираемо е, че книгите и филмите са различни неща. В книгата движещ фактор са диалозите и самото въображение на читателя, докато във филма това са образът и звука. Автомобилното преследване, боевете и експлозиите не сработват така внушително в книга, както в кино салона. Като цяло защо е нужно сами да се поставяме в рамка, вместо да се насладим на всичко?!
Робърт Марио Де Ниро (младши) е истинското му име роден в Ню Йорк на 17 Август 1943г. освен, че е един от най-всеизвестните американски актьори е също така и режисьор и продуцент. Де Ниро е дете на художници, когато е едва на 2 годинки родителите му се развеждат. Първата си роля получава в началото училище на 10 годишна възраст в постановката „Магьосникът от Оз”, като „Страхливият лъв”, а когато навършва 13, майка му го записва в училище по изкуства, но за момента Де Ниро не проявява интерес и все пак не след дълго напуска училище и по-голямата част от времето се прекарва скитайки по улиците, също както в образите във филмите в които се превъплъщава, става член на улична банда и от там се сдобива с прякорът „Боби Млякото” заради бледият цвят на кожата му по това време. Скоро след това се записва в прочутото актьорско студио на Стела Адлер където с помощта на Лий Страсбърг шлифова таланта си. След малки роли в театъра, младият актьор пробива в киното, благодарение на Брайън де Палма. Дебютира през 1968г. във филма „The Wedding Party” на утвърденият режисьор Брайън Де Палма и от тогава доминира в света на Холивуд. През 70-те години, Робърт е играл много и различни по характер роли. Доказателство за високото му ниво на игра е как умело се въплъщава във всички образи. През 1975г. получава Оскар за най-добър актьор в поддържаща роля за: „The Godfather Part 2” 1974г. (Кръстникът 2) и това го изстрелва към славата, следва Златен глобус за най-добър актьор – Драма за: „Raging Bull” (Разяреният бик) 1980г. след няколко години получава и вторият си Оскар за най-добър актьор в главна роля за: „Raging Bull” 1980г. (Разяреният бик), 1993 година получава „Златен лъв” за цялостно творчество и през 2011 година „Кристален глобус” за изключителен принос в световното кино, но разбира се това са само част от наградите му. Де Ниро заедно с продуцентите Джейн Розентал и Крейг Хаткоф е съосновател на филмовия фестивал „Tribeca Film Festival” през 2002г. Фестивалът популяризира културата и туризма в центъра на Ню Йорк – Манхатън, след терористичните атаки на 11 Септември 2001г. Женен е 2 пъти , първата му съпруга е актрисата Даян Абът, а втората е стюардесата Грейс Хайтауър и от двата си брака има по един син от първият Рафаел, а от вторият Елиът.
