Книгата „Крадецът на книги” ми попадна разбира се, случайно. Е, не чак толкова случайно, тъй като бях в книжарница, когато я купих и е съвсем в реда на нещата да намериш книга, докато се мотаеш в книжарницата. Зяпането из магазините далеч не ми е страст и хоби, но да прекарам известно време в магазин за книги за мен е не само „убий време”, не само начин да намеря бърз и евтин подарък за не чак толкова близък приятел, не само място, където да се стоплиш докато се правиш, че разглеждаш с интерес. Там можеш да намериш истински съкровища.
Темата, с която започнах е конкретна книга – „Крадецът на книги”, която както вече разбрахте си харесах докато си избирах нещо за четене. Разгледах я, поразмислих, грабна ме корицата с нарисуван скелет, хванал момиченце за ръка в танцуваща поза, помислих си - необичайно; разлистих я, вътре имаше картинки, напомни ми за „Малкият принц”, и я взех. Много добро решение, и да ви кажа, и инстинктът ми да я сравня с „Малкият принц” само по картинките си беше верен. Книгата се оказа различна, сладка и обсебваща. Разбира се, извиква дълбоки чувства и сълзи. Бих я препоръчала и на тийнейджъри, и на по-големи.
Сюжетната линия се върти около малко момиченце, на име Лизел, което пътува с майка си и малкото си братче към новото си приемно семейство - майката няма пари да гледа децата си. Действието се развива в Германия, по Хитлерово време - гонения, глад, страх и разбира се смърт. Смърт. Как ли е хрумнало на автора Маркъс Зюсак да разкаже романа си от името на Смъртта? Невероятно, но се е родил контраст, който звучи красиво и лирично, и въпреки че историята е истинна исторически, тя звучи като приказка. На мен лично ми напомни за приказките на Андерсен - тези за болните майки и самотните деца, които не винаги са с хепиенд. Същата тази лиричност присъства и в образа на Лизел - той е някак си невинен, красив, очарователен - малко момиче, току що станало свидетел на тихата смърт на братчето си, е оставено в приемното си семейство в Берлин на улица ”Химел”, при Ханс и Роза Хуберман, или – мама и татко. Мама крие силния си характер и меко сърце зад стена от бой и ругатни. Татко учи малката, почти неграмотна Лизел да чете и й дава не просто нов свят. Дава й спасение. Смъртта е неизменен спътник и разказвач на историята на улица „Химел”, тя надниква в много къщи, и взема много души. Смъртта наблюдава Лизел, но вижда и във всички домове на улица Химел – вижда Руди Щайнер, съседското момче, което получава предложение от Гестапо, вижда фрау Холцапфел, чиито синове умират – единият при Сталинград, другия обесен на гредата в кухнята, надниква при жената на кмета, която не може да прежали починалия си син; в бомбоубежището, където Лизел чете на глас поредната открадната книга. Иска ми се да избегна конкретното преразказване на книгата, но знам, че няма да предизвикам ничий интерес, ако само споделям своите впечатления, без да давам основа. Лизел се приспособява към новото си семейство, създава приятелства, учи се, работи, играе, краде - да, тя е крадецът на книги! Открадва първата си книга на погребението на малкото си братче някъде из снежните преспи, а следващите- в най-различни ситуации, някои дори много опасни. Първата ми мисъл беше - е какво толкова да крадеш книги и аз съм го правила... но да крадеш книги, защото ги жадуваш и искаш да ги четеш отново и отново, това е различно - то е страст и спасение. Истината е, че Лизел живее в бедност и книгата е лукс, които може да си набави само с кражба. Засегната е темата за Хитлер, за евреите, за войната, но те са далечни, бледнеят, те са само косвени механизми на сюжета. Главното за мен е светът на малкото момиченце, нейната душа, човешките чувства, добрината и вярата. Тя преживява бомбардировките на улица Химел, а евреинът, нейният приятел, когото криеха в мазето си, оцелява в лагерите на смъртта. Много романтичен край, които ни дава воля на въображението да решим как да завършим тази история. Препоръчвам книгата не защото ще научите нещо ново, не защото историята е супер оригинална, а защото тя ще ви подари няколко дни живот в приказка. Ще ви припомни безгрижието на детството, ще ви припомни красотата на един облак, вкуса на една ябълка, дрънченето на едно колело. За всички, които просто обичат да четат за удоволствие.
