Как да отсъдим кой е най-добрият вариант за първолака ни? Квартално или далечно, но препоръчано училище или училище, което е близо до работата ни? От какво значение са местоположението, материалната база, децата и учителката? Фатален ли е първоначалният избор или едва след завършено основно образование, съобразявайки се с интересите на детето, трябва да вземем важното решение?
Всяко учебно заведение има обявена информация за условията по кандидатстване. Основното изискване е завършена предучилищна група. Критериите за подбор на учениците са:
С предимство са децата от района на училището, като под внимание се взима и адресът по месторабота на родителите.
Голяма част от училищата разполагат със занимални, което разбира се е приоритет за работещите родители. Ако решим да запишем детето в учебно заведение далече от дома и близо до работното ни място винаги има вероятност нещата да се усложнят (уволнение, смяна на работата, невъзможност някой друг познат или роднина да прибере ученика, при спешен случай).
След дълъг размисъл и консултация, с майки на първокласници, стигнах до извода, че най-добро е кварталното училище. Стресът е по-малък, когато детето се движи в позната среда, район или улица. При внезапен ангажимент от страна на родителя, то би могло да се прибере с другарчетата си и техните близки. Няма да ползва градски транспорт, особено през зимния период. Ще има повече време за сън сутрин (пиша това, защото бях изненадана от разказа на учителка за заспали по чиновете първокласници, било то от умора или от запазени навици от детската градина). Да не забравяме вариантите,в които детето може да се нарани,удари,намокри; загуби пари,телефон или други важни предмети,и единствено близостта до дома да му даде утеха и спокойствие.
От значение е не само мястото, но и материалната база, с която разполага училището. Реално първолаците, които ходят и на занималня прекарват много повече време в класните стаи, отколкото вкъщи. За това е препоръчително родителите да огледат вида на учебното заведение, да посетят някои от часовете, за да установят какъв е вътрешният ред, да проучат активността на директора и съответно участието на училището в различни проекти.
Факторът - съученици, също не е за подценяване. Много по-лесно е да се приспособиш към абсолютно непозната среда, ако около теб са другарчетата ти от детската градина. Децата, разбира се притежават една великолепна характеристика - сприятеляват се достатъчно бързо.
Във възпитанието и образованието участват три важни фигури - ученик, родител и учител. Всички знаем колко е съществено госпожата в първи клас да е -,,най-добрата,най-умната и най-хубавата,,;наясно сме и,че ние трябва да я превърнем в такава.Без усилията на родителите,без внушено уважение към учителя,без контрол над децата няма как да подсилим ефекта от работата на преподавателя. Бих се доверила на мнението на приятели и познати за учителката на детето ми, но дори и да не попадне в класа на „най-качествената„ госпожа в училище, настоявам педагогът да бъде строг и в часовете да има дисциплина.
В първи клас децата изграждат своята самостоятелност и отговорност не само спрямо училището, а и спрямо себе си. Това е моментът, в който ги учим да бъдат последователни, да отделят всеки ден едно и също време за работа, да разбират и изпълняват поставени задачи, да го правят с удоволствие, ако е възможно. Времето от първи до четвърти клас създава навици, но и открива нови възможности и таланти на децата ни. За това и не смятам, че изборът на квартално училище за първокласник е съдбоносно. Предпочитам детето ми да бъде максимално спокойно и сигурно през тези четири години, а аз да бъда надежден партньор не само за него, но и за учителят му.
Не са много авторите, за които можем да кажем, че не просто пишат книги, а създават литературни феномени. Грег Мортенсън е точно такъв – сравняван е с големи радетели за човешкото благо като Алберт Швайцер и Майка Тереза. Номиниран е два пъти за Нобелова награда за мир, а наградите му за принос към човечеството са над 50. Носител е на награда от Червения кръст за хуманитаризъм; наградата на Американската национална асоциация по образование за борбата си за човешки права; най-високата награда на Пакистан – Звездата на Пакистан – за хуманитарната си кауза в тази страна; наградата „Бенджамин Франклин“ за неуморните си усилия да защитава мира по света и още и още. Тринадесет престижни университета са му присъдили почетната титла Доктор Хонорис Кауза за приноса му към човечеството.
Още много неща могат да се кажат за Грег Мортенсън и всички те ще са в една насока – за голямото му сърце и силна воля, за безкрайната му вяра и надеждата, че един ден всички деца Афганистан и Пакистан ще имат училища, в които да се развиват. Той е просто един благороден човек с мек глас, който със своята сърдечна усмивка и топло ръкостискане показа на американските военни как се води така наречената „битка за сърцата и умовете на местното население“. От 18 години насам това е мечтата на Мортенсън. 18 години от живота му са посветени на тази благородна кауза, а трудностите, пред които застава са направили вярата му още по-силна и целта още по-ясна.
В книгата, за която ще ви разкажа днес – „Училища от камъни”, Мортенсън разказва за усилията, които са били нужни да се построи училище за децата в едно от най-дивите, затънтени и непристъпни места в Североизточен Афганистан – селцето Бозай Гумбаз в Памир. Там, на огромна височина, в нечовешки суровата пустош без какъвто и да е достъп до цивилизацията живее последното конно племе на киргизите. Даденото обещание тези деца да имат училище се оказва огромно предизвикателство дори за него – неуморимият ентусиаст, тъй като единственият достъп до това място е по стръмни кози пътеки през тесен проход в планината Хиндокуш. Имало е моменти, в които умората, безсилието пред природата и тежките условия са довеждали Грег Мортенсън до ръба на отчаянието, но той нито за миг не си е позволявал да се отдаде на тези чувства. Грег, обаче, не се предава толкова лесно и след 10 дълги години на борба и непосилен труд той успява да изпълни обещанието си – построява училище на Покрива на света.
Трябва да си призная, че авторът и самата книга ме трогнаха и истински ме развълнуваха. За това реших да споделя с вас един мъничък, но доста силен и показателен откъс от нея:
...Погледни натам. Виж онези възвишения – посочи той планините, извисяващи се над града, по чиито склонове се белееха безброй големи и малки камъни. – Твърде много смърт има по тях. Всеки камък, който виждаш там, е един от моите муджахидини, които жертваха живота си в битката с руснаците и талибаните. Сега трябва да покажем, че саможертвата им не е била напразна. – Той се обърна към мен с израз на непреклонна решителност: – Трябва да превърнем тези камъни в училища...
Е, дано съм развълнувала и вас... Ако е така, можете да намерите книгата на пазара от 17.02.2012г. благодарение на ИК Хермес.
