Едно време всички сме гледали филми като „Трите хикса’’ например, в сцените на които Вин Дизел се разхождаше из огромни ъндърграунд клубове, звучеше як ‘’дръм енд бейс’’, а ‘’обикновените’’ хора, които слушат обикновената поп музика, не знаеха за съществуването на това диво място.
Днес обаче клубовете се превръщат в място, в което гледаш, а не слушаш. На пръсти се броят местата в т.нар. минимал стил, където, заобиколени от изчистени форми, можем единствено да се насладим на Музиката, независимо електронна ли е, джаз ли е, фънк, соул...
Когато отивам в някой клуб, блясъкът в очите на хората би трябвало да е продиктуван от красива музика, но реалносттае, че това е единствено отражението на пайетите и броката от интериора. Дори места, където се организират уж ъндърграунд партита, разполагат с удобни сепарета от изящни материи, аквариум с екзотични рибки и огромни златни полилеи, на които можеш да си разбиеш главата.
Не всичко зависи…