Хобито ми е историята - историята във всичките ѝ форми. Имаше едно твърдение, че около нас всичко е математика, защото творенията на природата имат точен ритъм и параметри. Е, за мен всичко е история, защото всяко човешко дело има своята писана или устно разказана биография. Музиката, киното, технологиите имат вековни биографии, съхранени в световните архиви, домашните библиотеки и фонотеки.

Освен богата обща култура, хобито ми и дава житейска мъдрост, възможност да уча от вековната мъдрост на поколенията, запечатали преживяното от тях на лист хартия или друг носител. Наученото прилагам в реални ситуации, както и в професионалните си изяви. Като стажант-учител по История, се опитах да вдъхновя по-будните си възпитаници да се заровят по-надълбоко в аналите, за да открият собствената си житейска философия, черпейки от чуждия опит. Използвам начина на разсъждение на историка, за да се боря с всекидневните несгоди, а натрупаната информация ми служи в развиването на скромната ми, все още, журналистическа кариера. Уменията придобити в университета, ми дават възможността да се развия и в сферата на науката.

A иначе разпускам от напрегнатото ежедневие с музика. Но не каква да е музика, а рок и метъл, които носят ударна сила и положителен заряд. Милитари ритмиката на парчетата от албумите на Rammstein и Laibach ми дават енергия да продължа напред. Те са моето три в едно и перфектна добавка към следобедното ми шоколадче за отскок. Когато имам възможност ходя и на рок концерти. Добре, че Цонко Цонев се развихри в последните години, за да се превърне Каварна сборен пункт за метъл маниаци и рокери от Североизточна България. Та, понякога отскачам до там с приятели за по няколко бири и поредното култово събитие. И тази година се очертава горещо музикално лято, така че не смятам да пропускам възможността за релакс.

Това е моят отдушник! Ако хобито определя човека, то вероятно моето изразно средство е музиката, защото казва повече, отколкото голите кухи фрази, заливащи ни от всеки ъгъл. Метъл поезията облича злободневните проблеми и вечните въпроси на битието, в красиви рими, потопени в китарните рифове. Така нещата от живота са далеч по-лесни за възприемане. Философията на музиката пренасям и в работата си, обръщайки внимание на истински значимите проблеми и дистанцирайки се от пошлото.

Донякъде успях да превърна хобито си в професия, пишейки за електронното издание „Spisanie.to“. Участието в този младежки проект, ми носи огромно вътрешно удовлетворение и душевен мир. С екипа се свързах благодарение на jobs.bg, a програмата “Kosher”ме запозна с креативни колеги, с които ще реализираме съвместен проект. Пожелавам същото и на останалите потребители в „Кошера“!

Всяка жена иска да чуе песен, която да е посветена на нея. Всяка жена иска да получи серенада под балкона. Всяка жена мечтае за романтично предложение на фона на нежна балада. В днешно време тези така скромни мечти са позабравени, което се дължи на факта, че все повече навлиза по-лекия жанр в музиката.

Нямаше как да не забележим Michel Telo и неговата песен Ai Se Eu Te Pego. Португалецът предизвиква завист между мъжкото съсловие с многобройните си фенки. Но дали думите му „Ai se eu te pego” (в превод: „О, ако те хвана”), придружени с недвусмислени движения в областта на таза, могат да заменят така красивите песни от миналото?

Изглежда мъжете вече заявяват твърдо своята позиция на мъжкари и са забравили за романтичната си страна. Те са секси и го знаят (LMFAO – I’m sexy and I know it). Дали това се дължи на стремежа на жените да бъдат успешни, интересни и независими или на старанието на мъжете да получат одобрението на своята група, е спорен въпрос. Но сякаш това не стига, ами мъжете гордо заявяват, че сексът вече не е мираж. (Akon feat. LMFAO – I just had sex).

И докато музиката днес стремглаво се приближава към определението „Неприлично предложение”, то някои от нас си спомнят за всички романтични балади на Брайън Адамс и Ерос Рамацоти, които са карали сърцата ни да туптят в захлас. Песните, изпълнени с искрени любовни признания и преклонение пред женската красота, бяха чудесен избор за първи танц.

Ще се радваме да получим повече от тази романтика в музиката, на която сме свикнали. Не желаем след  години дъщерите ни да бъдат целунати за първи път на фона на някоя песен, която предразполага към сексуални отношения. Искаме да чуваме повече за чувствата на мъжете, повече за това как те биха направили всичко, за да бъдат с дадена жена. И се надаваме, че старите позабравени романтични хитове отново ще се върнат на своите високи позиции в сърцата на жените.

„Всеки спомен е едно танцуване...” Лили Иванова – „Танго със спомена”

Нека обърнем поглед към Нашите таланти. Към едни хора, които съвсем заслужено се нареждат в категорията Личности в нашата малка страна. Това са момичетата и момчетата от трупата на Нешка Робева „Нешанъл Арт”. Неповторимите спектакли, които Робева създава, с помощта на своите танцьори, печелят овациите на публиката, не само в нашата страна, но далеч извън нейните граници. Спектакълът „Два свята” е първото българско шоу, представено на Бродуей. Уникалните спектакли, с разнообразни ритми и танци, успяват да спечелят сърцата, дори на далечната Япония. Знак на признателност към съвместния труд на Нешка Робева и трупата „Нешанъл Арт” са наградите, които печелят през годините и множеството техни почитатели, които всяка година пълнят залите, за да се насладят на уникалната атмосфера на представленията.

Тази година трупата отбеляза единадесет години танцова дейност със спектакъла „Среща в „Споменът”.

На 13.12.2011 г. танцьорите от „Нешанъл Арт” оживиха зала 1 на Националния дворец на културата, като изиграха два пъти своето представление. В 17:00ч. беше първото вдигане на завесите и първата среща на публиката със „Споменът”. На сцената затанцуваха спомените на няколко поколения, придружени от звуците на музиканти, специално поканени за спектакъла. Атмосферата, която „Нешанъл Арт” създават с всяко свое представление е неповторима. Публиката остава подвластна на емоциите, които трупата събужда в нея, дори и след напускане на залата.

Момичетата и момчетата на Нешка Робева имаха само около двадесет минути да си починат преди отново да излязат на сцената, защото в 19:00ч. беше представена и официалната премиера на спектакъла.

„Споменът” е известен столичен бар. В него хора от различни възрасти се срещат със своите познати, приятели, любови, а всъщност със своите спомени. Заведението събира в себе си спомените на няколко поколения хора. Миналото оживява под въздействието на песните от 30-те до тези от наши дни. То разказва за онези хора и изживявания, които успяват да оставят някаква следа и които си заслужава да се помнят. Чувствата се възраждат, за да бъдат изживени отново.

Това е една среща със спомена, видян като своеобразен танц – танцът на живота. Вечерта на „Среща в „Споменът” е специална, защото гостите са и вашите спомени.