Представете си, че сме на концерт... или да кажем, на футболен мач. Всички присъстващи, очевидно, имаме сходни интереси. Някои хора са с приятели, други са сами; ние сме просто една група хора. Както би било и в асансьора – качвате се на асансьора, вътре има още четирима души – група хора. Ако допуснем обаче, че асансьорът заседне, вие, заедно с групата, ще се опитате с общи усилия да намерите изход от ситуацията. Дали в този случай можем да говорим за група, превърнала се бързо в екип? Да, можем. Екипът е група от хора с обща цел, докато групите, макар и да е възможно да имат общи или дори еднакви интереси, нямат обща цел и не работят усилено за постигането й.
Когато сме някъде на работа, би било добре да анализираме ситуацията и да изследваме характеристиките на екипа – всъщност в екип ли работим и ефективен “leadership” ли се прилага. Ето и няколко съвета за това как да „разпознаем” един екип:
За целта вече говорихме, но ако сте част от един екип или водите такъв, обърнете внимание дали фирменият или екипният общ интерес се пресича с личния.
Ето го и отговорът на въпроса по-горе. Ако се идентифицирате с екипа, то тогава проблемът с личните и фирмените интереси, няма да съществува.
На много от вас вероятно се е случвало да получават индивидуални задачи, но да поискат помощ от колега... и обратно. Взаимодействието е сила или действие, което, както във физичните закони пише, има противодействие. Внимавайте за взаимодействията вътре в екипа.
Единството не е общата цел и общите усилия. Единството в контекста на човешките отношения може да се разглежда като наистина един личностен фактор, който би могъл да се развива във времето, в следствие на преживени случки, сътресения и веселия.
Говорейки за сътресения, подкрепата и лоялността са измерими, когато се случи нещо отрицателно. Във всеки екип, дори и в краткосрочен план, се появяват проблеми, които тестват лоялността и нивото на подкрепата вътре в него. Знайте, че истинската подкрепа не се изразява в прекалена чувствителност и т.нар. „превземки”, а в действия, когато е възможно.
Помните ли, когато за първи път си намерихте работа? Спомнете си въодушевлението си, когато имаше думи и „лафчета”, които само вие и колегите ви знаеха. Това да принадлежиш към екипа и да знаеш вътрешния кодекс на поведение, повечето хора приемат като чест и принадлежност, с която се гордеят, защото ги отличава от другите.
Що се отнася до вътрешната структура, в контекста на екипа, ще споменем не официалните роли, а неофициалните такива. Имайте едно на ум, че пристигайки в един нов екип или ако ръководите такъв, трябва да се запознаете с неформалните лидери и с всички неофициални структури на екипа.
Екипът е много повече от група хора; не забравяйте думите на Хенри Форд: „В екипната работа мълчанието не е злато - то е смърт. Да се съберем заедно е само началото. Да останем заедно вече е прогрес.Но да работим заедно - едва това става успех.”
Едно време всички сме гледали филми като „Трите хикса’’ например, в сцените на които Вин Дизел се разхождаше из огромни ъндърграунд клубове, звучеше як ‘’дръм енд бейс’’, а ‘’обикновените’’ хора, които слушат обикновената поп музика, не знаеха за съществуването на това диво място.
Днес обаче клубовете се превръщат в място, в което гледаш, а не слушаш. На пръсти се броят местата в т.нар. минимал стил, където, заобиколени от изчистени форми, можем единствено да се насладим на Музиката, независимо електронна ли е, джаз ли е, фънк, соул...
Когато отивам в някой клуб, блясъкът в очите на хората би трябвало да е продиктуван от красива музика, но реалносттае, че това е единствено отражението на пайетите и броката от интериора. Дори места, където се организират уж ъндърграунд партита, разполагат с удобни сепарета от изящни материи, аквариум с екзотични рибки и огромни златни полилеи, на които можеш да си разбиеш главата.
Не всичко зависи от музиката, която слушате. Понякога и почитателите на свястна музика се възмущават от ‘’простия’’ интериор на малкото останали добри клубове. Помнете, че добрият стил често е в изчистените форми и матови повърхности.
Докато се лансират леопардовите сепарета обаче, на обикновения и невеж предприемач, отваряйки заведение, ще му се виждат неестествени белите високи дървени столове и квадратната масичка без прозрачна кухина, където (не дай боже) да живее игуана или хамелеон. Дотогава – вместо да слушам музика, ще ме разсейва дупето на танцьоркатапред мен.
