ЛЮБИМИЯТ ВЪПРОС - ЗАЩО ГО НАПИСА?

Всякакви определения за театър могат да бъдат оспорвани. Освен едно: че той е игра.

В театъра се играе.

Казват, че чрез игрите детето се подготвяло за бъдещия си живот. А защо играят възрастните?

Не съм чул досега смислен отговор.

Преди много години петгодишното дете на мои приятели заболя от левкемия. Помня го пред външната стълба на една болница. Майка му го тегли към вратата, а то се дърпа назад, защото му се играе. Край най-долното стъпало беше си харесало някакви камъчета. Сигурно не е мислело, че чрез игра се подготвя за живота. Изобщо не знаеше, че не му предстои живот.

Децата в Освиенцим и Дахау също са играели. С каквото намерят. Преди да ги хвърлят в газовите камери.

Писането на пиеси е част от играта театър. Можеш да напишеш пиеса без мисълта, че възпитаваш, забавляваш или, не дай си боже, държиш огледало пред лицето на едно общество, което не иска да се гледа, защото не се харесва.

Да кажем – потребност.

Когато някой си налее чаша вода, никой не го пита, защо го е направил.

Та така се появиха “Златните мостове и Секвоя”.

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

ЗЛАТНИ МОСТОВЕ И СЕКВОЯ

от Константин Илиев

постановка

Бина Харалампиева

сценография и костюми

Петя Стойкова

музика

Асен Аврамов

в ролите: 

ВАСИЛЕНА АТАНАСОВА

СВЕТЛАНА ЯНЧЕВА

БОЙКА ВЕЛКОВА

ВЛАДИМИР ПЕНЕВ

АТАНАС АТАНАСОВ

предстоящи дати: 11-ти, 22-ри и 29-ти февруари

от 19.00 часа в Малък градски театър "Зад канала"!

„Да култивирам”, това е значението на думата с латински произход culture. Дефинициите са много, но времето се мени. „Panta rei” или „Всичко тече“ . Културата като носител на белезите на нашата развита цивилизация или културата като тривиална дума, изпразнена от съдържание? История, писменост, интелектуално развитие са само някои от понятията, които изникват в съзнанието ни, щом го провокираме с т.нар. “brainstorming” („мозъчна атака“) на думата „култура“.

Самият термин и различните концепции за културата се появяват през XVIII век и се свързват с процесите на усъвършенстване. През XIX век водеща тенденция става развитието на личността чрез образование. Век по-късно културата става носител на изтънчения вкус в областта на изкуството (висока култура) , висока степен на социализация и познание, благодарение на набор от общностни взаимодействия ,цели, практики и образование , споделени от дадена общност. Какво тогава е културата на и през XXI век?

Може би ежедневната забързаност, делничните проблеми, все повечето лоши новини, които гледаме и за които четем и „хорото, на което сме се хванали“ ни карат да забравим за останалото. Когато днес поискам от някой да изреди три стихотворения от Иван Вазов или Димчо Дебелянов, обикновено настъпва затишие, усърдна мозъчна дейност и вероятно „някакъв“ отговор, а какво ли би било, ако попитам за Уилям Шекспир или кой е авторът на „Декамерон“ . Предполагам тази „тенденция“ не важи само за нас.

Екрани, запълнени от новини, носещи предимно негативни вести, реклами, изпълнени с изкусителни покани за „шопинг терапии”, сапунени сериали, музикални клипове с преливаща плът и ярки цветове, изпълнение с агресия, ето това е, от което изобилства в момента нашата цивилизация. Българските библиотеки потъват в прах, докато голяма част от западните са се превърнали в модерни информационни центрове, където, обаче, са забравили какво е това „книга”.

Къщата-музей на Пейо Яворов се разпада от години, а София се изпълни с по МОЛ на глава от населението й. От 1 700 сгради-паметници на културата в София, едва 10% са в прилично състояние. Минавайки по централните улички едва се забелязват красивите фрески и фасади на вече „забравени“ сгради.

Елитарната култура днес е КУЛТура, която не дава, а задължава да си със скъпи дрехи, последен модел телефон (който вероятно е на изплащане), да посещаваш определени като „В.И.П“ заведения, където да слушаш модерна музика и да се усмихваш на теми, от които всъщност нищо не разбираш.

Думата "култура" характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкия род се е отдалечил от животинските ни предшественици и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения" (Зигмунд Фройд, „Ерос и Kултура”). Ето това не трябва да забравяме, докато си купуваме книга, билет за театрална постановка или плануваме кой музей да посетим.

Все още има работещи театри, дори онлайн книжарници, а музеите и галериите са били винаги отворени. Човекът може да излезе от плакатността и да бъде отново личност, която се стреми към нещо, а не консумира всичко, което види или чуе.

"Трябва да живееш винаги влюбен в нещо, което не можеш да стигнеш. Човек расте на височина от това, че се мъчи да стигне високото”

Максим Горки