Малък градски театър зад Канала предоставя награда от два билета за постановката Демонът от Скопие - 4-ти май - петък 19 часа, на читател на Списание.то отговорил вярно на въпроса:

 

Кой е авторът на пиесата "Демонът от Скопие"?:

А- Горан Стефановски

Б- Филип Аврамов

С- Ирини Жамбонас

 

 

Верният отговор, три имена и телефон за връзка изпращайте на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. . Играта продължава от 10.04.12 до 30.04.12. Печелившият ще бъде изтеглен на 01.05.12.

 

 

Датa на постановкaтa: Демонът от Скопие - 4-ти май - петък 19 часа.

 

ДЕМОНЪТ ОТ СКОПИЕ

от  Горан Стефановски

постановка

Дино Мустафич

превод

Зоран Талевски

сценичен вариант

Христо Бойчев

сценография

Драгутин Броз

костюми

Петя Стойкова

музика

Тамара Обровац

драматургия и текст на песните

Желка Удовичич

фотограф

Симон Варсано

в ролите:

Филип Аврамов

Ирини Жамбонас

Христина Караиванова

Александър Кадиев

Петър Калчев

Евгени Будинов

Владимир Димитров

Стоян Младенов

Владимир Пенев

Илка Зафирова

Иван Петрушинов

 

 „Демонот од Дебар маало” е черна комедия. Тя използва мотива от една средновековна френска приказка за бръснар-убиец, популярен в английската мелодрама от 19 век, в серията пиеси за бръснаря от Fleet street.

Веднъж се замислих какво би било бръснарят да живее в Дебар махала в Скопие, в Република Македония, където са повечето ми роднини и която помня от детството си.И изведнъж всичко се свърза с нашето време, с нашата тежка, продължаваща двайсет години промяна. Нещата си дойдоха на място. Лют лек – на люта рана. Поне в театъра.

Пиесата ми беше поръчана от Драмския театър в Скопие за неговата 60 годишнина през 2006.  Приех да я напиша с огромна радост. Тя и сега  продължава да е в репертоара и си има своя публика. Надявам се, че  ще бъде интересна и за българскате зрители, която ще разпознаят нещо от съвременното общество.

Признателен съм, че текстът от македонски на български оформи Христо Бойчев, известният комедиен драматург и мой приятел.

                                                  

 Горан Стефановски

ЛЮБИМИЯТ ВЪПРОС - ЗАЩО ГО НАПИСА?

Всякакви определения за театър могат да бъдат оспорвани. Освен едно: че той е игра.

В театъра се играе.

Казват, че чрез игрите детето се подготвяло за бъдещия си живот. А защо играят възрастните?

Не съм чул досега смислен отговор.

Преди много години петгодишното дете на мои приятели заболя от левкемия. Помня го пред външната стълба на една болница. Майка му го тегли към вратата, а то се дърпа назад, защото му се играе. Край най-долното стъпало беше си харесало някакви камъчета. Сигурно не е мислело, че чрез игра се подготвя за живота. Изобщо не знаеше, че не му предстои живот.

Децата в Освиенцим и Дахау също са играели. С каквото намерят. Преди да ги хвърлят в газовите камери.

Писането на пиеси е част от играта театър. Можеш да напишеш пиеса без мисълта, че възпитаваш, забавляваш или, не дай си боже, държиш огледало пред лицето на едно общество, което не иска да се гледа, защото не се харесва.

Да кажем – потребност.

Когато някой си налее чаша вода, никой не го пита, защо го е направил.

Та така се появиха “Златните мостове и Секвоя”.

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

ЗЛАТНИ МОСТОВЕ И СЕКВОЯ

от Константин Илиев

 

постановка

Бина Харалампиева

 

сценография и костюми

Петя Стойкова

 

музика

Асен Аврамов

  

в ролите: 

ВАСИЛЕНА АТАНАСОВА

СВЕТЛАНА ЯНЧЕВА

БОЙКА ВЕЛКОВА

ВЛАДИМИР ПЕНЕВ

АТАНАС АТАНАСОВ

предстоящи дати: 11-ти, 22-ри и 29-ти февруари

от 19.00 часа в Малък градски театър "Зад канала"!