В далечната 1924 г. при редактора на списание „Детска радост” Ран Босилек, идва млад и строен мъж, който носи няколко свои детски стихотворения. Те са подписани с красивия псевдоним Разцветников. Щом ги прочита именитият писател разбира, че на небосклона на българската детска литература е изгряла нова звезда. Това е Асен Разцветников. Оттогава почти във всеки брой на списанието се появяват кратки, но завладяващи със своята богата образност, мелодичност, закачливост и невероятно чувство за хумор творби от Асен Разцветников. Само за няколко години той става любимец на хиляди български деца.
Асен Разцветников, псевдоним на Асен Петков Коларов, е роден на 2 ноември 1897 г. в село Драганово, Великотърновско. Баща му е учител. Майка му – призната в селото певица – умира, когато момчето е едва на четири години. Втората му майка го обиква и отглежда като роден син. Тя му вдъхва любов към народните песни и приказки. Докато пасе бащините волове, той чете поредната книжка или пък рее поглед в далечните върхове на Стара планина, а игривите звуци на глинената му окарина огласят простора.
Веднъж, когато играят на брега на река Янтра, Асен вижда как пакостливо момче улучва с прашката си пойна птичка. Синът на учителя прогонва злосторника, погребва птичето и дори му прави „паметник”, на който написва: „Тук, под сухата тревичка, спи убита пойна птичка! А пееше тя за нас с чудния си сладък глас.” Така се ражда първото стихотворение на бъдещия голям поет. Асен Разцветников започва да публикува свои хумористични стихотворения за възрастни още като гимназист, но тъй като не харесвал рожденото си име, още първите си стихове лирикът подписвал като Хенри Фей, Множко Гладнев, Кент, Пчела… Докато на хоризонта не се появява виновника за псевдонима му. Това е Райна Савова, млада учителка от родното му село, с която той се запознава на една вечеринка, където тя му поднася една тава със сладки през 1918 г. Двамата си дават обет никога да не се свързват в семейства, но и никога да не прекрачват прага на истинското приятелство, тъй като и двамата са болни от неизлечимата тогава белодробна туберкулоза. Една сутрин поетът отишъл сияещ при Райна и й казал: „Измислих си псевдоним – Светлоструйников!”, а тя му отвърнала: „Луд ли си? Я се чуй – струи от мене светлина! Голяма глупост… Разцветников! Това е твоето име!”.
Когато завършва право в Софийския университет през 1925 г., вече се е утвърдил като един от най-талантливите млади поети. От 1934 г. до края на живота си той твори изключително и само за деца. В периода 1940–1947 г. е редактор на вестник „Весела дружина” – седмично издание за деца, където работи заедно с Емил Коларов.
Разцветников е първомайстор на литературните залъгалки и скоропоговорки. Живите, игриви стихове, в които оживяват уж познатите, но преобразени до неузнаваемост от въображението на автора образи на насекоми, зверове и птици, забавляват най-малките. Те провокират интереса на малките читатели към околния свят, развиват мисленето и езика им. Разцветников одухотворява месеците в годината и пресъздава красотата на българската природа през различните сезони – „Септември”, „Ноември”, „Зимна нощ”, „Зимен сън”, „Майска нощ”, „Пролет” и др. А пък в творбите „Непознат юнак”, „Гого млад юнак”, „Цар Гого” поетът разкрива мечтите и преживяванията на децата, за силата, която едно дете притежава и безкрайните хоризонти, които може да достигне.
Съществен е приносът на Разцветников в развитието на стихотворната гатанка. Талантливият поет създава около 300 творби в този жанр, които са за почти всичко, което заобикаля любознателните малчугани. Част от тях са събрани в книгата „Що е то?”, а други са поместени в различни негови сборници: „Юначина”, „Храбрите щурци”, „От нищо – нещо”, Чудесии, дяволии, залисии”, „Тръгнал кос” и др. Принципът на Асен Разцветников за подреждане на произведенията му е след стихотворение или приказка да поставя по една или повече гатанки, свързани по дух и настроение с тях.
Една от последните творби за деца на Асен Разцветников е поемата „Майстор Манол”. Изградена върху старинна легенда и с изразните средства на народната песен, тя и днес се чете с увлечение и повдига националното ни самочувствие. Майстор Манол е сливенски уста, който строи „дивни” сгради, предизвиква истинско възхищение със своята красота и самоувереност с ненадминатото си майсторство в занаята, с почитта към майчините думи и памет, и най-вече – с гордия си непокорен дух, смелост и родолюбие. Но затварят Майстор Манол в тъмница, защото построил джамията на султан Селим Страшни вместо с 1000, с един прозорец по-малко. В затвора изковава сребърни крила от един пръстен, който му бил подарен от неговата любима, с който успява да избяга.
Асен Разцветников е автор и на различни приказки, повечето са написани в римувана и ритмувана проза – „Добрите стопани”, „Милостивият Али”, „Мързелана Гана”, „Как падна сняг”, „Деветият брат”, „Златната торба”, „Храбрите щурци”, „Щурчо и Щурка” и много др. Хумористични, изпълнени с ведро настроение и добродушен смях, те са приятно четиво за отмора, забавление и ПОУКА.
Чували ли сте за нея? Би трябвало. Тя е жената, с чиито книги израстна едно поколение. Жената дала поводи за невероятни мечти и фантазии с историята на „момчето, което оцеля”. Да, Джей Кей Роулинг – създателката на може би най-невероятната поредица от романи за всяка възраст. Историята е позната – Хари Потър, премеждията му с Лорд Волдемор и приключенията с приятелите му – Хърмаяни и Рон.
Но това са неща, които всеки чел поредицата знае или поне е чувал за тях. Колко от вас обаче знаят, че цялото име на писателката е Джоан Катлин Роулинг и че Катлин, което е името на баба й, е прибавено по настояване на издателите, с цел да се използва като инициал.
Джоан е родена на 31 юли 1965 г. в Йейт, Глостършър. Израства с две години по-малката си сестра Даяна, близо до село Уинтъборн. На 25-годишна възраст майка й умира от множествена склероза. През 1991 г. заминава за Португалия и живее там до края на 1993 г., където работи като преподавател по английски език. Омъжва се за португалски журналист и въпреки краткотрайността на брака й, на бял свят се появява дъщеря й Джесика. След края на престоя си в Португалия се завръща във Великобритания и се установява в Единбург. Отглежда дъщеря си сама, но все пак успява да завърши първата книга за Хари Потър и през 1996 г. издателство Блумсбъри я публикува. През 2001 г. сключва брак с д-р Нийл Мъри и от него има още две деца. През 2010 г. популярната писателка е избрана за най-влиятелната жена във Великобритания, измествайки дори кралица Елизабет Втора.
Изключителната поредица на писателката се докосна до сърцата на милиони почитатели по целия свят. Всички книги, посветени на магьосника, се оценяват на около 15 милиарда долара, преведени на 65 езика.
Проблем, на който все някога ни се е налагало или ще ни се наложи да обърнем внимание. Покупката на кола – все пак сериозна крачка, но която изисква време и внимание. Особено, като имаме предвид несигурните времена, в които живеем, покупката на кола, нова за нас, но все пак втора ръка, си е ситуация, в която трябва да сме сигурни за какво ще дадем парите си. Все пак целта ни е да я ползваме повече от седмица и със сигурност да не ни създава много проблеми. А най-вече, много често си мислят, че за една жена, това е равносилно на мисията невъзможна.
Освен марката и модела на самата кола, трябва да имаме и предвид с какво гориво ще е тя. Всяка марка сама по себе си има свой дефекти. Трябва да се съобразим с големината на автомобила, да е подходяща спрямо условията, в които искаме да я ползваме. Ако си търсим кола за работа в града, то трябва да е малка, икономична и удобна. Все пак ще ни се налага да паркираме на неподозирано малки места. Ако обаче искаме да я ползваме предимно за извън градски условия – на кратки екскурзии до планината или пък дълъг път до морето, то главната ни задача е комфорта. И съответно ще ни е нужен по-голям автомобил, в който да съберем и необходимия ни багаж.
За съжаление, има още хиляди неща, на които трябва да обърнем внимание. Някои дори са трудни за написване… Това е само едната страна на нещата. Истината е, че трябва да обърнем внимание на двигателя, в какво състояние е той, да вземем предвид окачването, за да не ни се налага скоро-скоро да се отбием до сервиза… Лошото е, че ако не сме наясно с тези неща, а те не са и половината, все пак ще ни се наложи да се допитаме до компетентно мъжко мнение. По-добре да питаш, отколкото по-късно да съжаляваш…
Трънската екопътека се намира на около 75 км от София и представлява съвкупност от две по-малки екопътеки – ждрелото на река Ерма и ждрелото на река Ябланица. Дължината й е малко над 13 км, като е разположена в пояса от 600 до1000 м надморска височина. През 1996 г. е създадена първата част от екопътеката със спонсор туроператоска фирма /ждрелото на река Ерма/. Шест години по-късно е изграден цялостният вариант (вече включващ и ждрелото на река Ябланица). Трасето може да се премине за около 7-7,5 часа, като ждрелото на река Ябланица е с по-висока трудност. Въпреки това са предвидени и различни по-леки преходи според възможностите и предпочитанията на туристите. Западната скала на ждрелото, т. нар. Манастирище, е и най-високата точка – специална обзорна площадка, от която могат да се наблюдават околните неиски планини и възвишения – Ракитски и Бунин камък, Руй планина, както и долината на река Ерма.Най-подходящото време за преминаване на пътеката са месеците между май и октомври.
Ждрелото на река Ерма е част от 100-те туристически обекта под номер 39, като се счита, че реката извира от Власинското езеро в Сърбия. Край нея е разположено известното с минералните си извори село Банкя, което е близо до Трън. През 1961 г. ждрелото на Ерма е обявено за природна забележителност и защитена територия. Ждрелото на река Ерма е резултат от хилядолетното ерозионно действие на реката, която е врязала дълбока теснина във варовика. През последните години в местността се провеждат и алпиниади, а самото място е предпочитано от клубове по катерене в страната. Ждрелото е с дължина около 100 м, като на двата бряга на реката се издигат внушителни 200 метрови канари. В най-ниската част на ждрелото, до нивото на реката разстоянието между двете скали достига едва 3-4 м. В тази теснина се е образувал пенлив четириметров водопад, а по течението на реката се наблюдават множество скални монолити и входове на пещери, а също и водопади.Една от легендите разказва, че реката се е образувала от сълзите на двама влюбени, чиято любов била непозволена. Затова те били превърнати в скали и били на една ръка разстояние един от друг, но без да имат възможността никога да се докоснат.
Река Ябланица е десен приток на река Ерма и се събира с нея на територията на Република Сърбия, веднага след границата. Самата река започва на около 20 км преди Ябланишкото ждрело от сливането на два потока, които обграждат от две страни връх Любаш /1399 м/, който е част от Руйско-Верилската планинска верига.
Трънската екопътека разполага с удобството от стълби и мостове. През цялото трасе се редуват равни и спокойни крайречни участъци, със стръмни изкачвания и слизания. В местността се срещат редица дървесни, храстови, тревни и животински видове, като някои от тях са смрадлика, люляк и характерната само за Балканския полуостров, но рядко срещана, фрайхенбахова перуника.
През далечната 1846г. в германския град Лайпциг излиза първият български вестник „Български орел”, благодарение на Иван Богоров. Това е само един малък момент от историята на този град, но от огромно значение за българската просвета. През вековете Лайпциг изпълнява функцията на търговско, икономическо, културно и политическо кръстовище. С този старинен град са свързани велики имена като Йохан Волфганг фон Гьоте, Ерих Кестнер,Фридрих Ницше, Йохан Себастиан Бах.... Лайпциг има около 1300 години история. Името на града идва от славянската дума Lipsk и в буквален превод звучи като „селището, където стоят липите”. Това е една малка част, в сравнение с мероприятията, които се провеждат в този град, разположен в Източна Германия. Едно от най-значимите е Панаирът на книгата, който се провежда ежегодно.
Историята на Лайпцигския панаир продължава вече над 800 години. И с всяка изминала година се радва на все повече и повече посетители. Панаирният комплекс днес е построен през не толкова далечната 1996 г. и се простира на площ от внушителните 270 000 м². Годишно в Лайпциг се организират над 40 панаира и 120 конгреса, които привличат над 1 000 000 посетители.
С всяка изминала година се наблюдава увеличение на представителите на различни издателства, както и броят на авторите и на посетителите. През 2007г. броят на изложителите е бил 2200. Докато през 2008г. изложението е привлякло повече от 100 хил. посетители, представени са над 2300 издателства от около 40 страни. През 2009г. 2700 издателства се представят, но през 2010г. се наблюдава спад – само 2000 изложители от 39 страни.
Всяка година се присъждат две важни награди:
През изминалата 2011г. панаирът в Лайпциг започна на 17 март. Бяха представени 2150 изложбени щанда, с което беше подобрен рекордът, поставен през 2010г., когато бяха 2000. В това издание на панаира в Лайпциг взеха участие 2100 издателства от 39 държави от цял свят, а около 163 000 души от цял свят имаха възможност да посетят залите на панаира. Нови заглавия на книги бяха представени от издателства от 36 държави. Освен че книгите можеше да бъдат разглеждани и четени в техните хартиени варианти, можеше да бъдат и прослушвани, обсъждани и разгледани на живо чрез видео файлове. Наградите на Лайпцигския панаир на книгата са изключително престижни и се ползват с международно признание. През 2011 г. наградените бяха селектирани от 480 заглавия и 131 издателства. Ежегодната литературна награда в размер от 45 000 € бе разделена на равни части между победителите. Тя се присъжда от седем-членно жури в категориите „художествена литература" (която не е фантастика), есета (нехудожествена литература) и преводна литература.
Изненадващо наградата беше присъдена на 28-годишния австрийски писател Клеменс Йохан Зец за сборника му с разкази „Любовта на детето от Малщад". Младият автор успява да задмине имена като Волфганг Херндорф, Арно Гайгер, Анна Фрьолих и Петер Щам.
В раздела „нехудожествена литература" наградата получи Хенинг Ритер за тематика „Бележници" – афоризми и философски есета. За наградата за превод се пребори Барбара Конрад за превода на „Война и мир" на Лев Толстой. Интернет-потребителите гласуваха за романа на Волфганг Херндорф „Tschick" (Педали).
През 2009г. оспорваният роман “Апостолов” (Apostoloff) на германската писателка от български произход Сибиле Левичаров спечели категоричната оценка на журито. Книгата на Левичаров разказва с “остър хумор историята на едно пътуване до България”; това е “гневно-язвителен, изпълнен с антиедипов фурор, изчистен от всякаква носталгия анти-семеен роман”, се казва в мотивировката на журито. В категорията научна литература и есеистика наградата беше присъдена на Херфрид Мюлер за “Германците и техните митове” (изд. “Роволт”, Берлин). Айке Шьонфелд получи Лайпцигското отличие за превода на романа на Сол Белоу “Завещанието на Хумболт” (изд. “Кипенхойер и Вич”).
През 1999г. президентът Петър Стоянов, след като се среща с български писатели и книгоиздатели и обсъжда подготовката на българското участие в панаира на книгата в Лайпциг през март. Над 1800 български книги участват в панаира, което е голяма крачка напред за българските писатели. С културната програма от наша страна са ангажирани 35 българо-немски дружества и организации. В литературни четения вземат участие Блага Димитрова, Николай Кънчев, Иван Теофилов, Кирил Мерджански и Виктор Пасков.
Тази година панаирът ще се проведе от 15 до 18 март. Номинираните този път са Йенс Шпаршу, Шерко Фатах, Волфганг Херндорф, Томас фон Щайнекер и Анна Катарина Хан.
Вече няколко столетия панаирът на книгата в Лайпциг е международно доказало се литературно събитие. И прогнозите за бъдещето му са, че това събитие ще набира все повече и повече последователи.
„Google” има магическата способност да предлага бързи и точни отговори на въпроси от всякаква тематика по стотици милиони пъти дневно, с което промени начина, по който хората намират информация и се движат в крак с новините.
Но разрастването на „Google” се дължи в големи размери и благодарение на информацията, предавана от уста на уста, като доволните потребители я препоръчват на своите приятели, а други научават за нея от медиите и чрез интернет. В нашия несигурен свят на „Google” може да се разчита да предостави безплатна информация на всеки, който я потърси. Най-голямото технологично предимство, което отличава ” Google” от кандидат-конкурентите, е, че самите служители в „Google” сглобяват и приспособяват всички компютри, използвани от компанията за търсене. Компютрите се сглобяват и подреждат един върху друг на етажерки с големината на хладилник и се свързват с патентован софтуер и електрическа инсталация.
„Google” взема предвид много повече фактори, от която и да е друга търсачка на пазара. Тя не просто брои думите или препратките и дава резултати. „Google” комбинира информацията за думите и препратките с други променливи величини по нови и интересни начини, които пораждат добри резултати. Ключът към подхода на „Google” е в разбиването на сложните задачи на малки отрязъци, които могат да се обработват едновременно.
Бизнес стратегията и фирмения девиз „Не бъди зъл” /Don’t be evil/, които „Google” използва в процеса на формиране на мрежа от рекламодатели и уебстраници, са тясно обвързани с търсачката. „Google” е безплатна за потребителите. Милиардите долари в паричен поток и приходите от нея са по-скоро страничен продукт на целенасочения стремеж на компанията към нововъведения, а не някакъв вътрешен измерител за успех или доказателство дали даден проект заслужава да се осъществи докрай.
Целта на „Google” не е да спечели възможно най-много пари в кратък срок. Най-основният пример за това е главната страница на „Google”, смятана за най-ценната недвижима собственост в интернет пространството. Една бърза разходка до www.google.com би потвърдила, че на тази страница компанията не показва реклами и така се лишава от десетки милиони долари приходи и печалба, за да осигури на потребителите по-високо качество на търсенето.
Гугол / от англ. Googol/ е второто по големина именувано число в математиката. Терминът е измислен от 9-год. Милтън Сирота. Това е цифрата 1, последвана от 100 нули. Наистина това е името, което е трябвало да бъде за търсачката. Проблемът е, че никой не е знаел правилното му изписване, затова вместо като GOOGOL, Пейдж го изписва като GOOGLE. Когато по-късно грешката е открита, www.google.сom вече е бил регистриран в мрежата, а името googol се оказва заето и затова грешното изписване не може да бъде поправено.
Историята на „Google” започва, когато Лари Пейдж и Сергей Брин са докторанти по компютърни науки в Станфордския университет. На Лари му хрумва „простата” идея да свали цялата Мрежа на компютъра си, като казва, че това ще му отнеме около седмица. Около година по-късно вече е свалил една част.
Роден на 21 август 1973 г. в Москва, Сергей Брин бяга със семейството си от Русия, едва 6-годишен, в търсене на свобода от антисемитизма и дискриминацията. Баща му, Михаил Брин, обяснява с две думи защо той, жена му и невръстния му син напускат Русия: родината невинаги отвръща на любовта ни към нея. В САЩ бащата на Сергей работи като професор по математика в Мериландския университет, а майка му, Евгения Брин, е специалист в Центъра за космически полети „Годард” към НАСА. Едва 9-годишен Сергей получава невероятен подарък – компютър Commodore 64. Още докато е в гимназията Сергей е приет в Мериландския университет. Учейки по ускорена програма, през 1993 г./19-год./ получава бакалавърската си степен и записва магистратура в Станфордския университет, със стипендия по компютърни науки на Националната научна фондация. Именно тук е знаменитата му среща с Лари Пейдж.
Лари Пейдж, 26.03.1973 г. – баща му Карл Пейдж е сред първите студенти, получили степен по компютърни науки от Мичиганския университет /1960 г./. Майка му, Глория Пейдж, е консултант база данни с магистърска степен по компютърни науки. Лари губи баща си през втория му семестър в Станфордския университет – като дете боледувал от детски паралич, едва 58-год. баща му умира вследствие на усложнения от пневмония. Когато е едва 5-год. семейството на Лари се сдобиват с първия си домашен компютър. „Беше огромен, струваше много пари и след това трябваше да се ограничаваме откъм храна. Винаги съм харесвал компютрите, защото смятам, че с тях човек може да постигне много.” Записва се в Мичиганския университет в Ан Арбър, където изучава компютърно инженерство и посещава бизнес курсове за бакалавърската степен, която получава през 1995 г.
След като Лари идва през есента на 1995 г., двамата се движат в една компания и работят заедно. Лари и Сергей имат много общи неща – и двамата са учили по системата Монтесори, която ускорява ранното усвояване; живели са в близост до големи университети, професиите на родителите им са свързани с компютри и технологии.
През 1996 г. Лари и Сергей се местят в нова сграда на Станфордския университет, наречена „УИЛЯМ ГЕЙТС, КОМПЮТЪРНИ НАУКИ”, тъй като президентът на „Майкрософт” дарява шест милиона долара за построяването й. Двамата започват съвместната си работа в кабинет Гейтс 360.
В средата на деветдесетте години Пейдж, който работи по нещо, наречено Проект за дигитални библиотеки /Digital Libraries Project/, започва да рови в интернет, като използва една нова търсачка, наречена „Alta Vista”. Тя генерира донякъде по-добри и по-бързи резултати от другите търсачки, но Пейдж забелязва и нещо напълно различно. Освен списъка от уебстраници, резултатите от търсенето на „Alta Vista” включват на пръв поглед неясна информация за нещо, наречено „линкове” или препратки. Те допринасят за динамиката в Мрежата; когато види подчертана дума или фраза, човек може да щракне с мишката върху линка, ако иска да научи повече, и веднага ще бъде прехвърлен в друга уебстраница. Вместо да се съсредоточи върху основните резултати от търсенето в „Alta Vista”, Пейдж започва да обмисля какво може да се извлече от анализа на препратките.
Към края на 1996 г. Пейдж и Брин си сътрудничат за зареждането и анализирането на линковете в Мрежата. Получаването на информацията отнема повече време, отколкото е предполагал Пейдж /около седмица/; той изчислява, че факултетът по компютърни науки дава 20 000 долара всеки път, когато двамата пускат „паяк”, програма, която проучва цялото интернет пространство, но той иска да успее. Според теорията на Пейдж, преброяването на препратките към даден уебсайт е начин да се класира тази страница по популярност. Макар че популярността и качеството не вървят ръка за ръка, и двамата с Брин са израснали в семейства, където научните изследвания, публикувани като цитирани източници в академичните издания, се ценят. Линковете, донякъде, напомнят на Пейдж за тези библиографии. Учените цитират публикуваните източници, на които се позовава изследването им, и библиографията се оказва полезен начин за проследяване на авторството и влиянието в академичната и научна общност. Като отива една стъпка по-нататък, Пейдж прави заключението, че линковете не са равнопоставени – някои са по-важни от други. Като се заиграва със собствената си фамилия и документите в Мрежата, които преглежда, Пейдж нарича системата си за класиране на препратки „Page Rank”.
В началото на 1997 г. Пейдж създава примитивна търсачка, която кръщава „BackRub”, тъй като тя се занимава с входящите или „обратни” препратки към страниците в Мрежата. Сергей също допринася с идеи към проекта. А лого на търсачката става сканирана лявата длан на Пейдж в конвертирано изображение в черно-бяла гама. Заедно създават прототип на мощна търсачка за вътрешна употреба в Станфордския университет. На основата на традиционния принцип на търсачките, с „Page Rank” в добавка, те откриват начин да търсят информация в интернет и да получават резултати, подредени по тема и важност. Докато другите търсачки разчитат на съвпаденията на думи от търсенето с думи, съдържащи се в страниците в интернет, „Page Rank” има и друго измерение. Програмата подрежда резултатите в логичен за търсещия ред. За пръв път е намерен начин да се търси в интернет и да се намират лесно и бързо полезните резултати.
През есента на 1997 г. Брин и Пейдж решават, че търсачката „BackRub” има нужда от ново име. Пейдж се затруднява да намери запомнящо се име, което все още да не е било използвано, затова моли за помощ Шон Андърсън, с когото работят в един кабинет. „Заставах пред бялата дъска и започвах мозъчна атака, а той все повтаряше: не, не, не! – спомня си Андърсън. – Това продължаваше с дни. Той започна да се отчайва и тогава направихме нова мозъчна атака. Седях си аз пред бялата дъска и едно от последните неща, които ми хрумнаха, беше да попитам: Ами какво ще кажеш за „Гуголплекс”? Опитваш се да създадеш компания, която се занимава с търсене, с индексиране и дава възможност на хората да организират големи обеми информация. Гуголплекс е голямо число. На Лари това му харесва. Но отговаря на Шон: „А защо не „Гугол”? Предпочита името да е по-кратко, по-лесно запомнящо се. Шон записва числото като G-O-O-G-L-E на компютъра и по-късно го регистрират. Датата е 7 септември 1998 г.
Оригиналната заглавна страница на „Google” от 1998 г. /с удивителен знак накрая, имитация на „Yahoo!”/
През 1997 г. търсачката е пусната за вътрешна употреба сред студентите, преподавателите и администрацията в университета чрез страницата google.stanford.edu. В университета славата й се носи от уста на уста. Преподавателите и студентите започват да я използват за търсене на информация в Мрежата. С увеличаването на базата данни и потребителската аудитория Брин и Пейдж се нуждаят все повече и повече от компютри. Понеже парите не им достигат, те спестяват, като купуват части и сами си сглобяват машините или се навъртат покрай товарните рампи по гарата в очакване на непотърсени компютри. Наставниците им, които знаят за тези набези, също ги финансират с 10 000 долара от бюджета на проекта за дигитални библиотеки на Станфордския университет. И така те се изправят пред проблем, свързан с финансирането на „Google”.
Първоначално предлагат на създателя на „Alta Vista” – Пол Флахърти, да плати поне един милион за достъп до системата на „Page Rank”, която предстои да бъде патентована. Според Лари и Сергей, това е изгодно, тъй като ще подобри резултатите от търсенето. Но Флахърти отговаря, че „Alta Vista” не се интересува от „Google”. След това Пейдж и Брин се насочват към „Yahoo!”, която изглежда логичният купувач, защото разчита на директории, редактирани от хора, но не разполага с технология, с която бързо да претърсва Мрежата. Но „Yahoo!” също отхвърля възможността да купи или лицензира технологията на „Google”.
Но Анди Бехтолсхайм, компютърен факир и легендарен инвеститор в редица успешни нови компании, пише чек на името на „Google Incorporated” на стойност 100 000 долара – сума, която избира, защото е хубаво закръглено число. Когато Брин и Пейдж прекъсват обучението си в Станфордския университет през есента на 1998 г., за да се впуснат в създаването на най-добрата търсачка на света, те преместват компютрите, уредите и джаджите си в един гараж в близкия град Менлоу Парк. На 7 септември те официално регистрират компанията „Google Incorporated”. Тогава откриват и първата си банкова сметка и депозират в нея стоте хиляди от чека на Бехтолсхайм. Пет месеца по-късно гаражът е твърде тесен за тях и затова в началото на 1999 г. те се преместват в офис на „Юнивърсити Авеню” в центъра на Пало Алто. Търсачката вече е доста популярна в Станфордския университет и сред вътрешните хора, изпълнява около 100 000 заявки за търсене на ден.
Но макар че „Google” е все още в бета версия, т.е. експериментален вариант, тя е включена в списъка на стоте най-добри уебстраници и търсачки на списание „PC Magazine” за 1998 г. Споменаването на „Google” в списанието я представя за пръв път пред погледа на хиляди хора и дава на младежите важен урок за влиянието на безплатното медийно отразяване – получават популярност и признание, без да похарчат и петак.
Скоро след преместването си в новия офис в Пало Алто „Google” може да се похвали с осем служители и с това, че едва смогва с растящия брой заявки за търсене на ден. Към края на годината трафикът е достигнал 500 000 търсения на ден.
През 1999 г. двамата започват да отдават под лиценз технологията за търсене на компании, които се нуждаят от нея за външните си мрежи. Като първи техен официален клиент се нарежда софтуерната фирма „Red Hat”. Същата година Джон Доър от „Клайнър Пъркинс Кофийлд & Байърс” и Майкъл Мориц от „Секоя Капитъл” решават, че ще инвестират в „Google”. Но инвеститорите отказват да участват съвместно във финансирането, така че „Google” рискува да загуби и двамата. Всяка от двете фирми иска сама да се разпорежда и да обяви „Google” за своя сделка. Но все пак инвеститорите загърбват собственото си его и се споразумяват за сделката. Всяка ще инвестира по 12,5 милиона долара в „Google” и се съгласяват с изискването на Лари и Сергей да запазят контрола с мажоритарен дял. На 7 юни 1999 г. сделката е финализирана с изявление в пресата, където е оповестено, че „Google” получава 25 милиона долара. Но има едно условие към финансирането – обещание, че предприемачите ще наемат опитен бизнес ръководител, който да им помогне да превърнат търсачката си в доходоносен бизнес.
И започва възходът. Появата на „Google Doodle” – тематични изобразителни елементи към логото на „Google” – представлява интерес за потребителите. Първата „Google Doodle” е в чест на фестивала „Пламтящият човек” от 1998 г. „Драскулката” е създадена от Лари и Сергей, за да извести потребителите, че ако търсачката се повреди, няма да има кой да я поправи, тъй като всички са на фестивала.
Скоро след това задачата да решават кои празници и събития да бъдат удостоени с „драскулки” се пада на една комисия. Обикновено се избират политически неутрални празници и събития като китайската Нова година, Деня на Земята и Олимпийските игри, както и за отбелязване на рождените дни на всепризнати художници и учени. По-късно със задачата за създаването на „драскулките” се натоварва Денис Хуанг, компютърен специалист с опит в студийното изкуство.
През 1999 г. „Google” вече разполага с два информационни центъра в Северна Калифорния и трети в покрайнините на Вашингтон, а по-късно открива още много из цялата страна и чужбина.
И въпреки че към края на същата 1999 г. „Google” наближава средно седем милиона търсения дневно, приходите от лицензионните споразумения остават малки. Затова трябва да се намери решение, за да не се провали компанията. Стигат до извода, че точно както във вестниците има ясна граница между новина и реклама, Лари и Сергей могат да постигнат същото на страницата на google.com. Но без да претрупват чистия интерфейс, който е и тяхната визитка от самото начало, затова запазват заглавната страница без реклами и разработват строг стандарт за размера и типа реклами, които ще публикуват.
В началото „Google” образува цените на рекламите подобно на традиционните медии – според размера на аудиторията. След като обсъждат проблема с различни специалисти и като изпробват различни екранни изображения, решават да показват рекламите в ясно обозначено каре над безплатните резултати от търсенето. Рекламите ще бъдат кратки и ще изглеждат еднотипно – просто заглавие, препратка и описание.
След няколко месеца на Брин и Пейдж им хрумва друга новаторска идея: да класират рекламите според тяхната съотносимост към търсенето, точно както правят с безплатните резултати. Вместо просто да показват рекламата на рекламодателя, който е платил най-много, в „Google” подреждат рекламите въз основа на формула, която отчита предложената сума, както и честотата, с която потребителите щракват върху рекламата. По-популярните реклами се изкачват в класацията, по-малко популярните изпадат по-долу. Брин и Пейдж стигат до заключението, че рекламите, върху които се кликва по-често, са по-важните. С други думи, те се доверяват на потребителите да извършват класирането на рекламите.
В средата на 2000 г. „Google” вече извършва 15 милиона търсения дневно, в сравнение с цифрата от 10 000 година и половина по-рано. Същата година „Google” се мести в по-голям офис в Маунтън Вю, с цифрата от 85 служители. По-късно компанията се заема със задачата да превежда страницата „Google” на други езици/10 на брой, сред които – френски, немски, италиански, испански, португалски/ и създава уебстраници в други страни, за да се справи с растящия международен трафик. Освен това започва да предлага възможност за безжично търсене, така че хората да могат да ползват „Google” по всяко време чрез мобилните си телефони.
На 26 юни 2000 г. „Google” прави гигантска крачка към световното признание, като подписва споразумение с „Yahoo!” да предостави на интернет централата резултати от търсенето, генерирани от „Google”. Според представители на „Yahoo!” те са избрали „Google” по редица причини, отнасящи се до опита й в търсенето и целта й да предостави на крайните потребители по-изчерпателни резултати. От своя страна „Google” обявява, че вече е най-голямата търсачка на света с повече от един милиард индексирани страници. Това означава, че не само е най-бързата и точна търсачка, но и най-пълната. Създава се „Google Toolbar” – добавка за браузъри, чрез която може да се търси, без да се посещава заглавната старица на „Google”.
Освен това думата google се превръща в глагол в речника на американците – тенденция, документирана в статия на „Ню Йорк Обзървър”. В нея се проследява как нюйоркчани се „гугългват” един друг в Мрежата, преди да отидат на среща. Но това явление се появява в много езици – германците googelte в Мрежата, финландците googlata, а японците guguru.
През 2001 г. Лари и Сергей удовлетворяват искането на инвеститорите си „Клайнър Пъркинс Кофийлд & Байърс” и „Секоя Капитъл”. Назначават главен изпълнителен директор – Ерик Шмит, който се съгласява да плати един милион долара собствени пари за привилегировани акции на „Google” . Сделката е осъществена през март месец.
В същото време в „Гугълплекс” нововъведенията продължават. Един от инженерите измисля начин търсещият да открива телефонни номера в „Google” само като въведе името и пощенски код на съответния човек в търсачката. Друг измисля система, която открива правописни грешки. Когато човек напише нещо в полето за търсене, ако някоя дума е изписана погрешно, „Google” автоматично пита: „Имате предвид ХХХХ?”. Чрез това постижение се достига до съзнанието на потребителите – да се предусети не каква ключова дума са написали, а каква всъщност са мислели да напишат.
Появява се и „Google” търсене на изображения /Google Image Search/, услугата включва милиони снимки и други графични изображения. Всичко, което трябва да направи потребителят, е да напише име или описание в полето за търсене на изображения и веднага се появяват снимки. Първоначално са индексирани 250 милиона изображения, когато услугата е пусната в действие през юли 2001 г. В края на същата година „Google” формира първата си годишна печалба, която възлиза на 7 милиона долара. През 2001 г. „Google” отваря и първия си международен офис, разположен в Токио, Япония.
След терористичната атака срещу САЩ на 11 септември 2001 г. трафикът на „Google” рязко се увеличава. Много важни новинарски страници са претоварени от засиления трафик и не успяват да обслужат жадната за информация общественост. Поради тази причина, Кришна Бхарат, софтуерен инженер в „Google” от Индия, създава проекта „Google News”, който се основава на формулата „StoryRank”. „Google News” винаги упоменава източника на материала и дава възможност на потребителя с едно кликване да бъде препратен към този източник. По същество това е посредник на новини. „Google News” не претендира, че притежава новините, които препубликува, а това означава, че не е задължително компанията да получава разрешение и да плаща за новините, които получава от хиляди медии. „Google News” набира популярност и сред потребителите, и сред журналистите и води до нови открития, като например услугата „Google Alerts” – автоматичен начин хората да проследяват дадени теми, които ги интересуват, чрез писма по електронната поща.
„Google” достига нови финансови висоти през 2002 г., като за пръв път дава да се разбере, че бизнес потенциалът й може да съперничи на революционното й влияние като търсачка. „America Online”, която осигурява връзката на повече от 34 милиона абонати с интернет, одобрява „Google” за своя предпочитана търсачка на 1 май. От този ден нататък потребителите на „America Online” ще виждат на всяка уебстраница малко поле за търсене, на което пише: „Търсенето е захранвано от „Google”. Заедно с тази сделка „Google” сключва споразумение да осигурява търсенето и на „EarthLink”, друг доставчик на интернет. Освен това приключват тригодишен договор, оценен на 100 милиона долара с „Ask Jeeves”, конкурентна търсачка да й предоставят реклами, обусловени от текста. Договорът дава огромни предимства и за двете страни – за „Google” е доказателство,ч е може да си сътрудничи с други търсачки, без да се страхуват, че ще им източи трафика, а за „Ask Jeeves” той носи така необходимите приходи. През пролетта на същата година „Google” приема нова политика – да таксува рекламодателите само при щракване върху рекламата. Замислено е като начин за упражняване на контрол на похарченото за реклама. Но цената не е предварително определена, а се определя по време на денонощно онлайн наддаване. По време на денонощното онлайн наддаване в „Google” минималният залог за понятие, което е обект на търсене, е пет цента, но това е единствената стабилна цена. Останалите растат или падат в зависимост от това за какво наддават компаниите в даден момент, докато се опитват да се вмъкнат на страницата с резултатите. Така „Google” класира рекламите според два основни фактора: цената, която компанията е склонна да плати, и честотата, с която потребителите щракат върху рекламата.
През 2003 г. вече десетки милиони хора дневно търсят в „Google” на родния си език и избират от списък с близо сто налични езика, сред които урду, чешки, хърватски, есперанто, гръцки, латински, зулу /в ЮАР/, уелски, корейски и др. Постепенно „Google” елиминира и географската бариера в комуникациите и търсенето, улеснявайки достъпът на потребителите от работното място или от дома си. Появява се въпросът за неприкосновеността на личното пространство и етикета.
През пролетта на 2004 г. бизнесът процъфтява – Лари и Сергей се подготвят да смаят потребителите на интернет с една различна електронна поща, наречена Gmail. За да се превърне новата услуга в сензация, те планират да отделят безплатно един гигабайт памет в собствената компютърна мрежа на „Google” за всеки адрес в Gmail. Компанията решава първоначално да предостави експериментално продукта на 1000 известни личности и след това да позволи на всеки от тях да раздаде ограничен брой пощенски кутии в Gmail на семействата и приятелите си „само с покана”. Това дава време на компанията да елиминира недостатъците от новото предложение. Лари и Сергей решават да сложат реклами и в Gmail. Рекламите трябва да бъдат „съобразени с контекста”, активирани от думите, съдържащи се в писмата. Но на никого от „Google” не му хрумва, че ще има хора, които да се противопоставят на последствията за личната информация, ако компютрите на „Google” четат писмата и поставят реклами в тях въз основа на съдържанието на съобщенията. В Масачузетс дори са въведени закони срещу Gmail. Пускането е на 1 април 2004 г., затова и хората гледат шеговито на безплатния един гигабайт, свикнали на 4-мегабайтовия лимит.
Когато „Google” тества Gmail, хората купуват много неща с едно щракване върху рекламите. За Пейдж това е доказателство, че малките реклами отдясно на всяко съобщение в Gmail служат добре на потребителите, както и на рекламодателите. Според Пейдж най-голямата грешка на „Google” не се състои в рекламите в Gmail, а в начина, по който официално е обявена новата услуга.
За разработката и поддръжката на филтъра за безопасно търсене на „Google”, „SafeSearch”, чието предназначение е да блокира порнографията за потребители, които го активират, е виновен Мат Кътс. Кътс е натоварен с откриването и елиминирането на нежелано порнографско съдържание както в резултатите от запитванията в „Google”, така и в рекламите в системата. Но наред с борбата срещу нежеланото порнографско съдържание, всяка година „Google” печели милиони долари от реклами на порнография, показвани до резултатите от търсене. Едно на всеки четири запитвания за информация в „Google” или друга търсачка е за порнография според изследване на наблюдателите от организацията “Family Safe Media”. И все пак потребителите, търсещи порнография в интернет, може би се заблуждават в предположението си, че я гледат анонимно и дискретно. „Google” поддържа електронен архив на всички търсения, който може да бъде проследен до конкретни компютри.
Пейдж и Брин отлагат излизането на „Google” на борсата колкото е възможно по-дълго. Предимствата да останат частна компания са огромни и те ненавиждат факта, че трябва да се откажат от тях. Но федералните закони изискват достъп до финансовите резултати на компании, които разполагат със значително количество активи и акционери, а „Google” е надхвърлила тези лимити. Точно както „Google” продава реклами чрез постоянен автоматичен аукцион, така компанията ще оцени и продаде акциите си въз основа на офертите, получени по интернет от потенциални инвеститори. На всеки, който се класира на ниво, съответстващо или надвишаващо т. нар. клирингова цена, определена от компанията, ще бъдат разпределени акции. Всеки, който е под тази цена, няма да се класира. Но преди това „Google” ще оповести минимална и максимална цена и ще покани хората да наддават съобразно този лимит.
„Google” избира фирмите „Кредит Суис Фърст Бостън” и „Морган Станли”, за да ръководят съвместно предлагането на акции, като и двете подписват договори за конфиденциалност на всяка среща. „Google” пускат два вида акции: клас „А” за редовни инвеститори, който носи един глас с всяка акция и клас „Б” акции за тях самите, който носи по десет гласа на акция и им осигурява пълен контрол. Тази система на два класа прави невъзможно преминаването на компанията в чужди ръце без тяхното одобрение. Така „Google” става публично акционерно дружество при цена от 85 долара на акция на нюйоркската борса NASDAQ. Търгувани със символа GOOG, акциите утрояват цената си през първата година и през 2005 г. се търгуват на цена 317,80 долара. Никога не са падали под цената на първичното публично предлагане. Два месеца по-късно на 19 октомври „Google” и „America Online” публикуват изявление в пресата, в което обявяват разширеното си партньорство в Европа.
През октомври 2004 г. се създава „Google Desktop search”. Това е бърз, безплатен и лесен начин хората да намират информация от всякакво естество, съхранявана на компютрите им, толкова бързо, колкото и търсенето в интернет. Програмата е лесна за инсталиране и е достъпна на английски, китайски, френски и още няколко езика.
Пуска се и бета версия на „Google Suggest” – начин търсачката да предлага теми на търсене, докато вие въвеждате, както и „Google Scholar”, което представлява средство за търсене на статии, резюмета, технически доклади и докторати в научни списания. Появява се и „Google Earth” – триизмерен модел на Земята, който дава възможност да се види всяка една точка върху земното кълбо. С помощта на тази програма може да се прелети от едно място до друго, да се разгледат световни забележителности, да се види местоположението на дадена улица… Не след дълго „Google” добавя и начин за изследване на повърхността на Луната на адрес moon.google.com. Заражда се и Google SMS /short message service/, като чрез него телефонни номера, карти, прожекции на кина, борсови индекси и др. могат да достигнат до всеки по мобилния телефон. Изпраща се текстово съобщение със запитването на номер 46645 /което е еквивалент на буквите GOOGL на американските телефони/ и търсачката изпраща отговор. „Google Image Search” се разраства до 1,2 милиарда образа, най-всеобхватната база данни от този тип.
Брин и Пейдж са готови да отделят значителни финансови средства и технологичен ресурс за дигитализирането на милиони книги, които събират прах и мухъл по-рядко посещаваните рафтове на великите световни библиотеки. Идеята подхвърлят на Станфордския университет, Мичиганския университет, както и на Харвардския университет. Предизвикателствата около стартирането на проекта са от страна на технологията за сканиране и авторското право. В началото на 2004 г. обявяват проекта си „Google Print” /по-късно Google Book Search/, в който ще бъдат достъпни книги, защитени от авторски права, и възможни за търсене в интернет, без правни последствия. Ще бъдат дигитализирани 15 милиона библиотечни книги.
През 2005 г. излиза и „Google Maps”, като първата карта за Европа е на Великобритания. Създава се и „iGoogle” – чрез него потребителите персонализират страницата на „Google”. Появява се и „Google Talk” – приложение, с което потребителите могат бързо и лесно да общуват помежду си. През 2006 г. е представен и „Picasa” – организатор на изображения, в който потребителите споделят снимки. В същата година е създаден и чат за Gmail, както и „Google Finance”, чрез когото търсенето по финансови въпроси е облекчено. Излиза и „Google Checkout” – бърз и лесен начин за плащане на онлайн поръчки. Също така се появява и нововъведението „Google Patent”, включващ повече от 7 милиона патенти от 1790 г. насам. Започва да се говори и за YouTube видео споделяне. Основан от трима бивши служители на PayPal през февруари 2005 г. и закупен от „Google” през ноември 2006 г. за 1,65 млрд. щатски долара.
През 2007 г. Gmail вече е отворен за всички /преди това, достъпът беше ограничен с покани/. През 2008 г. се появява „Google Sites”, който позволява създаването уебсайтове, включващи видео, документи и календари. „Google Translate” добавя 10 езици и броят им става 23, като през 2009 г. езиците вече са 51, покривайки 98% от използваните езици на интернет потребителите. Същата година се появява „Google Chrome” – уеб браузър, за по-лесно и по-бързо сърфиране в Мрежата. През май 2010 г. се появява платформата „Google TV”, която интегрира операционната система Android и версията на Linux Google Chrome браузър, за създаването на интерактивна телевизия. „Google” създават и серии от Android смартфони, наречени Nexus, в сътрудничество с други фирми, отговарящи за хардуера /HTC и Samsung/. Първият е NexusOne пуснат през януари 2010 г. На 28 юни 2011 г. стартира и „Google Plus” – услуга за социална мрежа, като две седмици след пускането й, вече има над 10 милиона потребители.
Бъдещето на „ Google” продължава. Нови усъвършенствания и нови цели пред компанията се появяват всеки ден. Цялото световно познание да ни е под ръка – заветната им мисия. Нали все пак това означава „да организира световната информация и да я направи универсално достъпна и полезна за всеки”? Има си причина „ Google” да се изкачва все по-нагоре по стълбицата на успеха … И тя е, че момчетата от „ Google” вършат всичко с удоволствие, в името на потребителите.
За съжаление, днешните времена са такива. Всеки иска да работи и тъкмо, когато си мислим, че сме си намерили работа, която ни харесва и искаме да се „установим”, ни се случва това – прекратяване на трудовия договор, при намаляване обема на работа /чл. 328, т. 3 от Кодекса на труда/. Това е моментът, в който работодателят прекратява договора, като отправя писмено предизвестие. Но! Както винаги и тук се появява едно „Но”, но тук то може би е за добро.
Когато се закрива част от предприятието, в което работите или при намаляване обема на работа, работодателят има право на подбор, т. е. в интерес на производството да уволни тези работници/служители, които са с по-ниска квалификация, а съответно тези, които са по-високо квалифицирани и работят по-добре да останат на работа. Доста честа практика е „да се уволни последно постъпилият на работа”. В случая, дори и последен да сте постъпил на работа, а пък се справяте по-добре от другите, уволняването ви е некоректно. Съответно, ако сте по-квалифициран от другите, които „не си дават много зор, защото отдавна са в даденото предприятие”, вие заслужавате да останете на работа, за сметка на другите.
Този подбор трябва да се извърши, когато ви махат от длъжност, на която не работите само вие. Например, в магазин работите няколко продавач-консултанти, а трябва да се съкрати един. Такъв подбор е повече от задължително да се проведе.
Това упражняване на право на подбор по чл. 329 от Кодекса на труда подлежи на съдебен контрол. Този подбор може и трябва да бъде извършен при спазване на установените в закона критерии. Когато възникне спор при спазването на тези критерии, съдът казва последната си дума. Уволнение, което е извършено в нарушение на тези законови критерии, е незаконно и съдът трябва да го постанови. Подборът задължително се извършва между всички работници/служители, които заемат тази длъжност, като основните критерии за извършването му са два – квалификацията на работниците и равнището на работата им, включващи всички умения, които имат.
Днес всичко, което може да ни бъде от полза, трябва да бъде употребено. Ние сме работници, но също имаме права, а е време да покажем и че ги знаем.
Забележителност на Чепън планина е карстовият район между Драгоман и Сливница, който представлява уникален комплекс от последните опазени карстови блата /единствен за страната и рядък за Балканския полуостров/, влажни ливади и варовикови възвишения, в подножието на Чепън планина. В миналото блатото е достигало до 450haплощ, но днес е намаляло до 350ha, поради провеждането на нерентабилно отводняване.
В Драгоманското блато, както и околностите му, има разнообразна флора и фауна. Описани са 256 вида птици /около 61% от орнитофауната на България/, 23 вида бозайници, 9 вида земноводни и един вид риба. Блатото е и дом на 180 вида висши растения, като голяма част от тях са ендемични не само за страната ни, но и за Балканския полуостров. Сред тях са шахматовидна ведрица, блатен ирис и бяла водна лилия. Благодарение на доброволци от Сдружение за дива природа „Балкани” има изградени опознавателно мостче, водещо до до укритие за наблюдение на животните, обитаващи блатото. Същото сдружение е изградило и и маркирана 13 км пътека по Чепън планина, която извежда до връх Петровски кръст, като предлага и гледка към едни от възвишенията там – Мека цръв и Три уши.
С обявяването на комплекса за влажна зона в началото на 2011г., броят на Рамсарските места /влажни зони с международно значение/ в страната ни става 11, като общата им площ достига 35 273 ha. Освен това блатото е регистрирано и като част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в Бълагрия. Обявяването му за Рамсарско място не налага никакви специални ограничения. Всъщност подкрепя и стимулира риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, лечебна кал, дивеч, сол и т.н., но в рамките на допустимото, за да не се ограничава ползването на тези ресурси и в бъдеще.
През 30-те години на миналия век блатото е пресушено и за дълъг период животът замира. От България изчезват два вида растения, за които то е било единственото им находище у нас (Мехурчеста Алдрованда и Парнасиеволистна калдезия). Изчезва и едно от най-големите гнездовища на водолюбиви птици във вътрешността на страната и едно от последните находища на жерава, преди той да изчезне като гнездящ вид в България. И до днес Сдружение за дива природа „Балкани” прави опити да възстанови отново условията, а и живота на изчезналите видове. Засега без успех.
Драгомаснкото блато и Чепън планина са леснодостъпни – с кола се стига за около 40-50 мин. от София в посока ГКПП Калотина. В град Драгоман има изграден център „Драгоманско блато”, който предоставя на посетителите си оборудване за наблюдения на птици /зрителна тръба и бинокли/, определители за животни и растения, зала за среща и семинари и информационни материали за района.
Едно място, което може да впечатли всеки с уникалното си разположение и естествената среда, която е съхранило.
