В края на Април 2012, в култов столичен клуб се състоя представянето на поредния български литературен шедьовър – този на Людмила Филипова, наречен „Печатна грешка”. Ето какво споделят за книгата авторката и част от присъстващите на събитието.

Людмила Филипова

„Векове хората се питат две неща: Има ли живот след смъртта и сатира от жени! Надявам се Печатна грешка да отговори и на двата въпроса. Допускам, че много читатели ще открият в романа себе си, действителността и проблемите си, дори и на края на Вселената. Постарала съм се обаче да ги покажа в друга светлина – смешната, ироничната, забавната. На този свят няма ни лошо, ни добро, всичко е въпрос на гледна точка. Затова трябва да се научим да се усмихваме и на най-лошото. Тогава животът ще е далеч по-лек, забавен, стресът – по-малко, а хората – по-щастливи. Както една чувствителна тоалетна в романа разкрива – щастието на човека е единственият път срещу унищожението на света. Иска ми се чрез смях да накарам хората и да се замислят затова как живеем и, че никой не може безнаказано да се мисли за господар на природата, на по-слабите от него, на миналото и бъдещето, планетата, а вече и космоса. Взехме се прекалено на сериозно, изживяваме се като звезди, за които няма невъзможни неща, но подобно поведение, никога не остава без възмездие”

* * *

Иво Сиромахов, писател, сценарист

„Печатна грешка е книга за онези читатели, които обичат да си задават въпроси от сорта „Ако свариш русалка, какъв бульон ще получиш – месен или рибен?”. Този роман със сигурност ще изненада хората, които обичат да слагат етикети на писателите и да подреждат книгите им по жанрове. „Печатна грешка“ е едно забавно пътуване в пространството и времето, в което героите се придвижват свободно, без да им пука за досадните проблеми на реалността. Людмила Филипова иронизира „важни“ теми като властта, медиите, модерните технологии и се надсмива над всички „сериозни“ въпроси на съвремието. Доста се забавлявах, докато я четох.”

* * *

Любен Дилов-син

„В началото е било Словото, а веднага след него – печатната грешка. Ако намирате, че съдбата ви е тъжна, това вероятно е или печатна грешка, или пък заплатата ви е смешна... И ако още не сте решили къде да отидете, винаги можете да отидете някъде другаде. Във вселената на Людмила Филипова например. Тя удивително прилича на нашата, тази на Дъглас Адамас.  Даже при Люси има и Отвъдно, но и постоянна телевизионна прогноза за времето, според която Земята е приятно място, гледана отвсякъде. Вярно, че животът е скъп, но пък включва безплатна обиколка на Слънцето... Много неща ще научите, много ще се смеете, а времето утре... Времето утре ще научите, ако разделите пътя на скоростта. Така стават нещата в тази Вселена.”

„Докато аз умирах”

Ураганът Катрина променя живота на хиляди хора. Сред тях е и Майра Галиър – реставратор на стъклописи от Ню Орлиънс, която губи съпруга си в стихията. Шест години по-късно, когато младата жена сякаш най-после превъзмогва загубата, животът й се преобръща.

В града се появява сериен убиец, който оставя апокалиптични послания, написани с кръвта на жертвите му. Полицията подозира наскоро завърналия се в града Конър Скот – семеен приятел на семейство Галиър, служил в Ирак и Афганистан. В същото време някой започва опасна игра с подсъзнанието и спомените на Майра. Ден след ден тя се сблъсква с все повече следи, които сочат, че съпругът й е жив.

Следват нови убийства и всяка следваща жертва има все по-тясна връзка с Майра. Изглежда, че следата, която оставя психопатът, ще завърши със собствената й смърт. Разкъсвана между смесените си чувства към Конър и страховете си, Майра се оказва в центъра на водовъртеж от погребани тайни, религиозен фанатизъм и кръв.

За да оцелее, младата жена ще трябва да внимава кого допуска до себе си, защото опасността често е по-близо от очакваното.

* * *

Сбогом, бои и четки, здравейте, компютър и клавиатура!

Младата бъдеща писателка Ерика Спиндлър, прави планове за кариера като художник и получава първо бакалавърска степен от университета в Кливлънд, щата Мисисипи, а по-късно и магистърска степен по визуални изкуства от университета в Ню Орлиънс. Въпреки че започва работа като преподавател по специалността си, кариерата й поема в друга посока и след броени години Ерика се озовава в позицията на бестселъровия автор, оглавявал класацията на „Ню Йорк Таймс“. Започва с писането на романтични дамски истории, но много скоро стилът й преминава в друга посока. Успехите на писателката на попрището на трилъра и съспенса я карат да се ориентира изцяло към тези жанрове. Промяната явно е за добро - Ерика постига световна известност тъкмо с трилърите си. До момента книгите й са публикувани в над 25 държави.

„Когато някой ми разкаже история, без значение колко безобидна е тя, имам способността да я пречупя и предам по доста плашещ начин. Опитът ми показва, че тайната се крие в това да не споделям своите версии с хората, разказали ми историята. Когато го направя, те сякаш започват да ме отбягват...” споделя самата авторка. Все още рисува за удоволствие и обича да си почива с чаша кафе и черен шоколад.

Ето и някои от отзивите за книгата на Спиндлър:

Всяка книга на Спиндлър е увеселително влакче на ужаса! Подгответе се да осъмнете с отворена книга пред себе си! - Лиза Гарднър, бестселъровия автор на „Ню Йорк Таймс“

Ерика Спиндлър знае как да накара читателите си да тръпнат в очакване, да се страхуват заедно с героите и да гадаят всеки следващ ход на злодеите. - Списание „Стар“

Романите на Спиндлър заслужават място в библиотеката на всеки. - „Ивнинг Телеграф“

Трилър, който ще ви сграбчи и няма да ви пусне чак до изненадващия си финал! - „Пъблишърс Уийкли“

На българския пазар се появи още една неиздавана книжка от поредицата на забележителния творчески тандем Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе(съответно създали текста и илюстрациите). Te отново ни срещат с Николaи невероятните герои около него. Още една невероятна книжка за деца над 9 години и задължителна за всички възрастни!

„Малкият Никола и приятелчетата” съдържа шестнайсет безценни истории за култовия френски ученик и неговите другари. Както обикновено, палавниците се забъркват в неприятности, въпреки намеренията им да са повече от невинни.

Макар да е от класическите пет тома, тази книжка излиза за пръв път на български! В нея се съдържат побъркващо смешни разкази: „Клотер е с очила!“, „Глътка чист въздух“, „Шах“ и още много... Тук приятелите на Никола говорят по радиото, тук се появява за пръв път едно от малкото момичета в поредицата, очарователната Мари-Едвиж, тук съучениците ще трябва да се оставят на едни доктори да ги флуорографират (а това не е шега работа). Време е да се покикотите адски щуро с Никола, който си остава едно от най-забавните деца в световната литература.

Въображението на Рьоне Госини (1926-1977) ражда герои, които се превръщат в легенди. Дяволитият малък Никола и Астерикс се радват на феноменален успех по цял свят. Автор на уникални книжки за деца и възрастни, на комикси и анимационни шедьоври, Госини се прославя още приживе, а славата му ще остане непокътната благодарение на безспорния му артистичен талант.

Книгата можете да намерите на книжния пазар благодарение на Издателство Колибри.

Иронично-двусмисленото заглавие „На пазар за съпруга” е върху корицата на дебютната книга на един утвърждаващ се нов глас в американската литература – Стивън Уингейт. Книгата представлява сборник от 13 интригуващи разказа. 13 истории за мъже, които търсят своята любов. Някои от тях успяват да я намерят, други – заслепени от мечти, минават покрай нея, а трети не полагат достатъчно усилия, за да я задържат до себе си. Много от героите на Стивън Уингейт си имат половинки или дори са сгодени и в общи линии знаят какво искат от човека до тях и какво се иска от самите тях. Много често, обаче, идва един решаващ момент, в който връзката се чупи. Всички те стигат до обичайните въпроси „А дали не правя грешка?” или „Дали това е правилния човек”... Сещате се за какво ви говоря... И веднъж загнездили се в съзнанията им, те използват тези колебания за да се отдръпнат от връзката. Съзнанието им започва да рисува картини как би изглеждал съвместният им живот, ако предприемат следващата крачка – женитбата. Но... това са нещата от живота. Някои разкази завършват по-обнадеждаващо от други, но като цяло картинката не е съвсем розова, няма го онзи happy end, така любим на повечето читатели. Има, обаче, нещо друго – има я Надеждата! Надеждата, че всеки един от героите е взел правилното решение за собствения си живот, без значение дали то е раздяла или брак.

* * *

Разказите в този сборник са писани в периода 1991-1999г. Някои от тях са се „получили” от първия път, на други им е трябвало време, за да узреят. Стивън Уингейт не ги е писал специално за този сборник, но идеята да събере на едно място истории за неженени мъже е дошла впоследствие, след като разказите са били отдавна готови и чакащи този момент. Заглавието е било случайно подхвърлено от един негов приятел и ... ето го крайният резултат – „На пазар за съпруга”.

А с помощта на Издателство Сиела и вие ще можете да прочетете тези разкази – книгата излезе на българския книжен пазар през Април и можете да я намерите в книжарниците.

След тоталния успех на „Животът не е за всеки”, логично идва и следвщият сборник с разкази на Радослав Парушев – „Смъртта не е за всеки”.

Книгата съдържа 17 разказа, писани в сравнително кратък срок – март – декември 2011 г. Стилът е съвременна градска проза, като авторът е последоватлно верен на учителите си – Кърт Вонегът, Умберто Еко, Маркес, Борхес. Умберто Еко дори е герой в един от разказите, в края на който жестоко убива самия Парушев.

Ето какво казва Богдан Русев по повод поредната невероятна книга на Парушев „Смъртта не е за всеки”- “Може би някой ден Радослав Парушев ще напише книга, която да не е още по-добра от предишните му книги. Може би някой ден слънцето няма да изгрее, планините ще се сринат в земята, а реките ще потекат наобратно. Но този ден няма да е днес. Защото днес Радослав Парушев е написал най-добрата си книга досега.”

Премиерата на предишната книга на Парушев се състоя не в претъпкано заведение или театър, а онлайн, в YouTube канала на автора, като в рамките на часове беше посетена от няколко хиляди зрители. В резулта на този нетрадиционен подход първоначалният тираж беше светкавично разграбен. Обикновено успехът води след себе си нов успех, за това представянето  на „Смъртта не е за всеки” ще бъде отново виртуално и ще се състои на 24-ти Април, вторник, от 12.00 часа на обяд в YouTube канала на автора: radoslavparushev: http://www.youtube.com/user/radoslavparushev?feature=guide. В онлайн представянето на премиерната книга участват популярни лица като Денис Ризов, Николета Бонева Ховрин, Гери Турийска.

* * *

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Работи като адвокат. През 2001 г. в конкуренция с около 600 други автори печели Литературия конкурс на списание „Егоист”. Автор е на 5 предишни книги -  „Никоганебъдинещастен”, „Преследване”, Project Gigamono,и на бест-селърите „Project Dostoevski” и „Животът не е за всеки”. Съосновател е на нашумелия в близкото минало литературен кръг „Бързалитература”. От 2010 г. до сега е Председател на Управителния съвет на „Асоциация на писателите в България”. Заедно с Богдан Русев поддържа популярния писателски блог. Известен е с медийните си изяви, характерни със смелия си, директен език и страдащиот откровена липса на политическа коректност. 

Една уж най-обикновена сутрин Зед се събужда с усещането, че нещо не е наред. И предприема едно лъкатушно пътуване в търсене на липсващото.

Пътуване не в пространството и не във времето. Пътуване сред хората.

Изживява поредица от съдбоносни срещи с всевъзможни откачалки. Изучава мисленето им, имитира поведението им, присвоява си дребните им лудости...

Като неизвестно в сложно уравнение, чрез разкриване стойността на другите, се опитва да намери собствената си стойност.

Ще стане ли ясно накрая Z =?

Главното действащо лице, наречено Зед подобно на неизвестното в сложно уравнение, страда от липсата на собствени особености, като например да колекционира марки или да се стреми към силни усещания. Подтиквано от този недостиг, то решава да си присвои чуждите дребни лудости и така да се изпълни със съдържание, да влезе в нормите. И да намери себе си. Започва да дебне хората по улиците и заведенията с цел да разкрие дълбоката им същност. Лека по лека срещите стават все по-чудати, а срещнатите хора все по-откачени...

* * *

Ирина Папазова е родена в София през юли 1973 година. Майка й е филолог, а баща й – научен сътрудник, доцент по химия. Като дете най-много обича да рисува и е убедена, че ще стане художничка. В първи клас започва да се занимава с художествена гимнастика, а по-късно тренира плуване. По настояване на майка си учи английски и за кратко немски. На 14 години се пренасочва към френския. Изборът й е продиктуван не толкова от любов към езика, колкото от купонджийската слава на Френската гимназия. След завършването решава да не следва веднага. Иска да види какво е да си изкарваш прехраната. Има нужда от независимост и сблъсък с реалността. Прави го донякъде и от инат – вкъщи я навиват да запише или архитектура или някаква филология. А тя знае, че я влече другаде.

Работи близо година като симултанен преводач. Придружава тогавашния шеф на БОДК и заместник-министър на външните работи на срещите му с чуждестранни дипломати.

Работата й е интересна и разнообразна, но решава, че е време да продължи образованието си. Започва да уча философия в Софийски университет.

Писането и воденето на вид философски бележки, вървят ръка за ръка. На 9 години пише приказка, която и илюстрира сама. Следва дълга новела на 11 години и фантастичен мини-роман на 16. Философските си записки започва на 13.

През студентските си години изцяло е отдадена на философията. През 1994-та заминава за Франция за 3 месеца, но действителността не отговаря напълно на очакванията й. Две години по-късно отново заминава за Франция, този път окончателно. Продължава да учи философия, намира нови приятели, обича да пътува и обикаля Франция на стоп, а през 2005-та прави най-вълнуващото си пътешествие – отива съвсем сама до Тайланд единствено с пътеводител и раница.

„Животът винаги ни дава шанс. Проблемът е да съумеем да го разпознаем, а понякога не е лесно.”

Така започва книгата си Тициано Терцани. Той е писател, есеист и преди всичко журналист. Специален пратеник е на един от най-старите и най-престижни ежедневници в Италия – „Кориере Дела Сера”, като прекарва огромна част от живота и кариерата си в Азия. Също така работи и като кореспондент на сп. „Шпигел”. Книгата „Един гадател ми каза” разказва за странна случка в живота му и за това как човек променя светогледа си заради едно изречено предсказание...

Един пролетен ден, през 1976 в Хонконг, случайно среща на улицата възрастен китаец, който му предсказва смърт, ако през 1993 година се качи на самолет... Времето си лети и нищо или никой не може да го спре – така, 16 години след тази случайна среща, авторът се оказва на прага на въпросната съдбовна 1993. И сега какво...? Дали да вземе на сериозно възрастния китаец и да преустрои живота си съобразно неговото предупреждение? Или да не прави нищо и да продължи постарому, казвайки си: „По дяволите гадателите и техните бабини деветини“? Истината е, че на петдесет и пет години човек има огромно желание да прибави мъничко поетичност в живота си, да погледне света през нови очи, да препрочете класическите автори, да преоткрие това, че слънцето изгрява, че на небето свети луната и че времето не представлява единствено това, което часовниците отмерват. И започва едно изключително пътешествие из Жълтия континент - С влак, кораб, автобус или на гърба на слон, той открива една друга Азия, непозната за вечно забързания пътешественик, чийто ритъм се определя от самолетните разписания. От гадател на гадател, в Тайланд, Бирма, Лаос, Камбоджа, Малайзия, Сингапур, в тесни улички и странна атмосфера, авторът сякаш търси потвърждение на необичайното предсказание, но и истината за своята съдба, за смисъла на миналото, настоящето и бъдещето. Редом със събитията и процесите, които преобразяват тези държави в края на века, Терцани рисува една от най-богатите и завладяващи картини на Югоизточна Азия, на границата между модернизация и древни култури, в плен на своите демони. Пътуване журналистическо, ала преди всичко духовно, през атавистични вярвания и чудати прорицания, пътуване към магическата азиатска мъдрост и към себеоткриването, дълбоко, неочаквано и пречистващо... А дали пророчествата се сбъдват?...

Тициано Терцани е автор на книги за войната във Виетнам, за Камбоджа и Китай, както и за разпада на съветския строй. След атентата от 11 септември 2001 г. публикува „Писма против войната“. В продължение на десетина години живее в Индия със своето семейство. На негово име е учредена литературна награда за творци с изявено гражданско поведение.

„Един гадател ми каза” е изумителен разказ за това какви сме ние, как живеем и как виждаме света около нас.

Ако съм ви заинтригувала с това кратко резюме за книгата – можете да я намерите в книжарниците, отпечатана от Издателство Колибри. Приятно четене!

Джон Уелс решава да се оттегли от активна служба в ЦРУ, но скоро разбира, че такова нещо като бивши агенти няма... След поредица кървави атентати в Саудитска Арабия самият крал Абдула, владетелят на страната, се свързва с Уелс. Абдула подозира, че брат му – Саид, стои зад терористите и се опитва да разклати властта, а после да завземе трона с преврат. Уелс и партньорът му, друг бивш агент на ЦРУ, се отправят по следите на талибаните. След ожесточена престрелка в тренировъчния лагер на терористите, Уелс успява да плени един от тях. Информацията, която получава от него, обаче, се оказва недостатъчна, за да предотврати следващия удар. Ахмад Бакр, ръководителят на операцията, отвлича посланика на САЩ в дръзка засада на бронирания му конвой. Бакр поставя безумните си условия към Запада: изтегляне на всички военни части от Арабския свят, прекратяване на търговията с петрол, спиране на сътрудничеството с Израел.

Уелс ще трябва да влезе в самото сърце на исляма – свещения град Мека, и в бясна надпревара с времето да се опита да спаси посланик Кърланд. Залогът е не само животът на дипломата, но и стабилността на отношенията между Арабския свят и САЩ.

* * *

„Искам да пиша книги, които държат читателя в напрежение до последната страница...” – казва авторът Алекс Беренсън.

Роден в Ню Йорк, завършил Йейлският Университет със специалност История и икономика, Беренсън започва журналистическа кариера като икономически репортер в Денвър Поуст. Няколко години след това, през 1999, той става достоен член в екипа на престижния всекидневник Ню Йорк Таймс – занимава се с разследваща журналистика в сферата на бизнеса и финансите. През 2003-04 отразява окупацията на Ирак, а по-късно се захваща с фармацевтичната индустрия и опасните за здравето медикаменти.

Богатият му опит на журналист му помага лесно да прекрачи от публицистиката към художествената литература. Преживяванията на автора по време на престоя му в Ирак го вдъхновяват и му помагат да избере централна тема в книгите си – борбата с тероризма след 11 септември 2001 г. в цялата й сложност.

Романите на Алекс Беренсън стават бестселъри в класациите на Ню Йорк Таймс и Уошингтън Поуст. Авторът е носител на литературната награда „Едгар“, на името на Едгар Алан По. Наградата се присъжда от сдружението на авторите на криминална и трилърова литература на САЩ и е една от най-престижните жанрови награди в света. Уолстрийт Джърнъл отличава роман на Алекс Беренсън като „един от най-добрите шпионски романи на всички времена“.

Книгите му са преведени на 16 езика и са публикувани в милионни тиражи. След успеха на първата му, издадена в България книга - „Къщата на мрака“, ИК „Хермес представя новия роман на бестселъровия автор - „Войник под прикритие“.

„Не е нужно да стоиш гладен, за да отслабнеш” – Това споделя д-р Майк Морено в книгата си „17-дневна диета”. Книгата се е превърнала в абсолютен бестселър и най-търсената книга в Америка през изминалата година. В нея д-р Майк /както го наричан пациентите му/ ни предлага революционна диета, чрез която за кратко време ще видим резултат – нещо, което е доста важно и окуражаващо за всеки, който я прилага. Диетата е базирана на балансиран, лесен и разумен начин на справяне с излишните килограми. Няма гладуване до припадък, няма зверски лишения – всичко е в грижливо подбираните храни и упражнения, които въздействат на метаболизма по такъв начин, че мазнините продължават да изгарят ден след ден.Освен това, тази диета ще ви предпази от “ефекта на платото”, който често настъпва при други диети. 17-дневната диета кара тялото и метаболизма ви да гадаят. Д-р Майк нарича това „заблуда на тялото”. На всеки 17-дневен цикъл се променя количеството на калориите и храните, които приемате. Това вариране не позволява на тялото ви да се адаптира. В резултат намалява вероятността кантарът да „зацикли” на едни и същи килограми. И един бонус: Никога няма да се отегчите. Освен това е приятно да гледате как килограмите се топят.

В края на 17-те дни започнете втори 17-дневен период, после трети и накрая ще навлезете в цикъла за стабилизиране на теглото, по време на който ще приемате по-разнообразна храна, включително любимите си неща в разумни количества (внимавайте да не започнете отново да гравитирате около шведските маси).

Книгата „17-дневна диета” става толкова популярна в щатите, че дори някои ресторанти започват да предлагат специално меню, изградено и изцяло съобразено с диетата и съветите на д-р Морено.

Наднорменото тегло, според д-р Майк, винаги е признак на хранителен и метаболитен дисбаланс. Обратно на всичко общоприето до сега, то не е пряко свързано с количеството храна, която приемаме или колко упражнения правим. Теглото ни зависи от вида на храната, която приемаме и начина, по който тя се обработва от организма ни.

Спазването на 17-дневната диета, освен редуциране на теглото, помага е за нормализиране на нивото на холестерол и кръвната захар, детоксикация и повишаване на тонуса.

* * *

Майк Морено е общопрактикуващ лекар с процъфтяваща медицинска практика и много пациенти с наднормено тегло.

През 2008 г. Д-р Майк стартира програмата "Разходи се с твоя доктор" - д-р Морено се разхожда всеки вторник и четвъртък преди работа със свои пациенти. Програмата стартира, след като д-р Майк предлага да придружи свой пациент на разходка, за да го мотивира да прави редовно физически упражнения.

Според него голяма част от здравословните и житейските ни проблеми се дължат на наднорменото тегло, следствие от неправилното хранене. Ето защо той създава диета за бързо и здравословно отслабване, чиято цел е запазване на оптималното тегло в дългосрочен план. Неговата революционна програма цели ускоряване на метаболизма и изгаряне на мазнините.

Книгата е вече по книжарниците и можете да я намерите благодарение на ИК Хермес.

Дъждовна нощ. Проехтяват изстрели… На метри от българско-турската граница, до сами единия бряг на река Резовска, е разстреляно немско семейство…

Романът „Реката на смъртта” е разказ за едно ужасно престъпление на комунизма срещу Паметта. Разказ, който разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал. Една потресаваща истина, която и днес старателно се прикрива.

А фактите, макар и непълни, са ужасяващи: стотици обикновени хора от бившия Източен блок, дръзнали да бягат на Запад и избрали да пресекат границата тук, вместо търсената свобода, са намерили смъртта си на граничната бразда. Заклеймени по тогавашните закони на соцсистемата като „врагове” и „престъпници”…

Това е роман - вик срещу пречупването, срещу посегателството спрямо личния свят на човека, роман - разобличаване на пагубните методи на едно общество, присвоило си в определен момент от историята правото да бъде съдник на човека, да го превръща в добре смазано винтче и да прекършва неговия изконен стремеж за полет към… Свободата!

„Реката на смъртта” провокира усещането ни за памет – нещо, което толкова ни е нужно днес. И което всъщност все още ни поддържа човеци…

* * *

Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Роден е на 31 юли 1954 г. в най-строго охраняваното в страните от някогашния Варшавски договор градче Малко Търново, намиращо се в Странджа планина, на няколко километра от българско-турската граница.

Димо Райков завършва минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, дълги години работи като редактор в редица литературни издания и национални медии. Сред длъжностите, които заема, са съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на „Връзки с обществеността” в Министерството на труда и социалната политика.

В интервю, по повод книгата „Реката на смъртта”, авторът споделя: „...Аз съм категоричен, че най-голямото престъпление на всеки режим е потъпкването на човешкото достойнство, смачкването на индивидуалността. Равно, еднакво, униформено… И безнадеждно… А няма ли го цвета, няма ли я тръпката, идва омразата. Все трябва някой да е виновен, когато живеем така равно, нали?

И още нещо – страшно престъпление спрямо човека е един режим да се опита да наложи идеология каквато и да е тя, на всички в една общност. И то да я наложи насилствено. Това наистина е престъпление, което не трябва да се прощава. Или поне да не се забравя…При подготовката ми за романа, когато разбрах, че дори и днес – и в България, но и в Германия, тези невинни жертви на ОМРАЗАТА продължават по някакви си бюрократични приумици да бъдат считани за предатели, за престъпници, дъхът ми секна. Как е възможно това в нова, обединена Европа? Европа на човешката солидарност, на справедливостта… И то в Германия, един от стожерите на Европейския проект? Разбрах и това, че май нямаше да имам куража да напиша този роман, ако не живеех сега в Париж. Разбрах и доста други неща, но нека да оставим на читателя да се докосне до тях, прочитайки романа…”

Ако Димо Райков ви е заинтригувал, можете да намерите книгата му благодарение на ИК Хермес.