Дом,
1....в който не се допускат грешки
2....в който няма деца
3....в който не се говори високо
4....в който няма скандали
5....в който няма смях
6....в който не се слуша силна музика,филм или предаване
7....в който има само бели стени
8....в който няма естествени материали(дърво,камък,желязо)
9....в който няма картини
10....в който не мирише на ванилия,канела или подправка
11....в който няма животни
12....в който не празнуват повече празници от отбелязаните в календара
13....в който не се почита храната и пиенето
14....в който няма цветя
15....в който не се вярва в нещо или някой
16....в който няма любов
17....в който винаги се яде седнал на маса
18....в който винаги всичко се намира,а не се търси
19....в който няма пердета
20....в който не живее моя мъж и дъщеря
Дом без моето семейство ми звучи най-страшната история. Искам да съм постоянно с тях и това не може да ми писне. Донякъде досадно и за някои неразбрано е желанието ми, но истината е такава. Нямам представа как се случи това и дали съм обсебена. Трудно успявам да обясня на приятелите си, че най-щастлива ме прави мисълта, че в съседната стая са те. Може да не стоим на масата докато се храним, може цял ден да сме в различни помещения, но те са там. Мисълта да ги няма ме натъжава винаги.
Едва ли някой може да каже кои са най-важните семейни ценности, защото те са индивидуални за всяко семейство, но със сигурност бих отбелязала, че то трябва да бъде заедно. Поради ред причини свързани с тази моя задушаваща представа за семейна идилия, аз съм и привърженик на брака. Някак си тази свобода на простичкото съжителство ми изглежда като винаги открехната врата да избягаш от най-малкия проблем. Аз бих. Всеки ден ми се бяга. Искам да избягам, когато дъщеря ми пита по 10 пъти едно и също, искам да избягам от хобитата на съпруга си. Искам да избягам от това семейство и да си намеря едно ново и розово от картинка. Обаче имам брак и моята врата не е открехната, а здраво затворена и са ми взели ключа и са го пуснали в кошчето с играчки на дъщеря ми. Аз отивам да го търся и докато изровя всички счупени играчки съм забравила, защо исках да отключа тази врата? Свободата в брака разваля семейството.
Няколко простички и тривиални неща за мен правят едно семейство истинско. Събрала съм ги в списък. Този списък винаги мога да го променя, но никога няма да зачеркна семейството си, защото без него няма да ме има и мен. Казват, че истинската любов не е егоистична, но аз мисля точно обратното. Искам си семейството изцяло за себе си и не ги деля с други. Досаждам им всеки ден и понякога се налага да ги разсейвам от невидимия затвор, който съм създала, за да ги задържа плътно до себе си. Е, сигурно знаят, че са в плен, но ми се струва, че им харесва.
За да създадеш семейство със сигурност трябва да си намериш и сродната душа. Няма как да създадеш мечтано семейство, ако не го създаваш с някой, който има сходни представи. Пък и този партньор всъщност ще е твоето семейство през цялото време, защото останалите членове ще бъдат в клопката ни за много кратко. Останалите членове един ден ще създават свои невидими затвори за своите си семейства.
На 15 май се отбелязва световния ден на семейството.
Според мен семейството е причината този свят все още да съществува.
Ако си израснал през 90те и си бил фен на поп, рок или рап музика ще си запознат с поне едно парче на бисквитките. Създадената през 1995 група е представлявана от Фред Дърст, Сам Ривърс, Джон Ото, Роб Уатърс. В този си състав групата създава четири песни, но Роб Уатърс напуска и на негово място идва талантливия Уес Борланд. Макар и позната само на шепа почитатели,в този си състав групата започва да съществува и да се изявява по сцените на Джаксънвил . Името на групата било дълго обмисляно, но в крайна сметка дошло от безмозъчното изказване на техен приятел, който бил под влиянието на марихуана, че се чувства като сочна и размекната бисквита.
Успехът на групата идва благодарение на друга банда с подобно нео метъл звучене, а именно Корн. Те имали участие в Джаксънвил и чули нестандартното изпълнение на бисквитките. Явно са останали приятно изненадани, защото след тази среща кариерата на Лимп Бискит се разпалва светкавично. През 1996 "Limp Bizkit" заедно с "Fait No More", "The Deftones", "Primus" и "House Of Pain" участват в турнето "Warped Tour" из целите американски щати. По късно DJ Летъл от"House Of Pain" се присъединява към бисквитките. Групата започва да набира фенове заради отличаващото си изпълнение или както го наричат останалите “собствено излъчване”.
През лятото на 1997 излиза и дебютният им албум "Three Dollar Bill Y'All" той влиза в топ 200 на Билборд и се настанява трайно там, с което достига успеха на поп изпълнителите "Nsync", "Бритни Спиърс”, и бандите "Sugar Ray", "Offsrping"по-късно през 1999-година.
А аз ще ви напомня за другото звучене на “Faith”, което за едни може да е тотален ужас, а за феновете на бисквитите е вероятно един от първите спомени. Следват турнета и още фенове, а през лятото на 1999 излиза и втория албум на бандата "Significant Other" и се продава в над 14 милиона копия по целия свят. В него има голямо разнообразие, Рап, Хип-Хоп, Рок, Фънк, Пънк. Всичко това прави този албум - универсален. Той дебютира на първо място в Billboard 200. Няма човек от това поколение, което да не е чул “Nookie” и “Break Stuff”.
През 2000 излиза и третият албум "The Chocolate Starfish and the Hot Dog Flavored Water”, в който пък са хитовете "My Generation" и "Rollin' (Air Raid Vehicle е втората версия и част от саундтрака на Бързи и яростни)" от този си албум те продават 1 милион копия само в САЩ още в първата седмица на продажбите. В същия албум са и хитовете “Take a look around” (част от саундтрака на Мисията невъзможна2)и “My way”.
В края на 2001 година китаристът Уес Борланд напуска бандата за първи път. Става ясно, че това негово внезапно решение са влошените отношения между него и Дърст. Феновете са потресени. В края на 2002 започва да се прокарват слухове, че "Limp Bizkit" търсят заместник на Уес и че ще издават нов албум. Групата прави кастинг за китарист наименуван "Put Your Guitar Where Your Mouth Is", на който са поканени всички, които имат интерес да се присъединят. През 2003 на един от концертите си Фред обявява в официалния сайт,че на сцената ще бъдат с китаристите на "Korn"- Хед и "Snot" - Майк Смит. Също подсказва,че може да работят и за напред с Майк. На шоуто групата изпълняват 2 песни "Crack Addict" и "Rollin'". Няколко дни по-късно Фред съобщава официално, че новият китарист на групата е Майк Смит. През 2004 Уес се връща в бандата, а Майк е изгонен. Следва издаването не много успешни албуми и през 2006 година към групата има силно негативно отношение. Постоянно се говори се за разпадането на бандата. "Limp Bizkit" изглеждат без бъдеще.За голямо съжаление и на феновете между Фред и Уес започва ужасна война.Тя става обществено събитие,защото се разиграва в социалните мрежи.В края на 2006 официалният сайт на групата е закрит и с това става ясно, че Лимп Бизкит са приключили.
През 2009 отново чрез социалната мрежа за радост на феновете се случва нещо много приятно. Уес и Фред коментират,че са отвратени повече от хеви популярната музика, отколкото един от друг. И въпреки, че пътищата им са се разделили са разбрали, че в групата има толкова силна енергия, която не намират другаде. Така Limp Bizkit се завръща."Феновете са разбити със стартиращото европейско турне, в което влиза и България.
През 2010 излиза и нов албум “Gold Cobra”
По последна информация (2012) групата вече работи със звукозаписната компания Cash Money.
За моето поколение Limp Bizkit са голямото откритие и са виновни за избора на музикална посока на голяма част от нас. С най-силните си албуми те изградиха наистина New generation и независимо от избора си на лейбъл, членовете на групата и всичките промени те ще останат като белег върху нас. Дали е било бизнес трик или наистина това звучене с подбрани по смисъл текстове са били създадени, за да ни промият до там главите, че до ден днешен да ползваме парчето Break stuff като душевно излияние в лош ден. За мен те са групата, която ме отдръпна от поп музиката и ми показа, че има още много видове, които мога да харесам. Благодарение на Лимп Бизкит открих още много любими групи с нео метъл, гръндж, траш или чист рок звучене.
Ако си израснал през 90-те ти знаеш кои са - това са Limp Bizkit.
Имало едно време има и до днес принцеси, които обичат замъци. За това сега ще предложа едно вълшебно местенце наречено Бавария, а там замъците са под път и над път.
За голямо щастие има достъпни екскурзии до Германия и Австрия. Тези екскурзии си заслужават всеки цент, а любителите на Андерсеновите приказки ще останат влюбени. Всяко кътче по баварските земи е вълшебно и разглеждането на замъци ще бъде удоволствие не само за принцесите, но и за техните принцове.
Аз ще предложа два любими замъка Хьоеншвангау и Нойшванщайн, които се намират в най-южната част на германската провинция. До тях имат екскурзии почти всички туристически фирми. С една дума няма да се затрудните да намерите с кого да пътувате. Двата замъка се намират в непосредствена близост един от друг разположени на скалист склон над селцето Швангау.
Нойшванщайн, или „Замъкът на лебедовата скала“, е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II той се намира в подножието на Баварските Алпи и граничи с австрийската провинция Тирол. Замъкът е послужил за емблема и на Дисни. Издигнат е на 1100м. височина и изглежда сякаш е кацнал на този хълм.
Когато Лудвиг се възкачва на престола започва да строи своите приказни замъци. Той построява замъка като място за свое уединено убежище, но всъщност прекарва в него само единайсет дни, тъй като през 1886 г. Лудвиг Втори умира при странни обстоятелства. За неговата смърт има различни легенди. Той е имал голяма склонност към усамотение и това говори за някакво душевно заболяване. Разказват, че в деня на смъртта си е помолил свой доверен служител (лекар) да отиде с него на разходка по езерото и на сутринта намерили телата им. Предполага се, че Лудвиг II е пожелал смъртта си.
За строежа на замъка, кралят се вдъхновил от легендата за лебедовия рицар Лоенгрин и от други сюжети в оперите на Вагнер, чиито страстен почитател е бил и затова замъкът е посветен на неговото творчество. Първоначалната идея е била там да се поставят Вагнеровите опери. По ирония на съдбата обаче, самият Вагнер никога не успява да го посети. Вагнер разказва за желанието на краля да присъства само на частни концерти, в които винаги заставал в самотна неосветена ложа.
Повечето от помещенията на замъка са декорирани със сцени от средновековни легенди.
Красотата на замъка вдъхновява Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро“. Самият крал Лудвиг II никога не се е женил. Имал е годеницаХерцогиня Софи през 1867, но той решава да разтрогне това обвързване. Запознати с дневниците му говорят, че вероятно се е борил със сексуалността си.
Нойшванщайн сега е световно известната туристическа атракция Интересна информация е, че кралят е използвал собствените си пари, а не държавни средства за построяването му.
Предлагам тази дестинация специално на принцесите и на всички върли романтици. Предлагам я на всеки мъж, който се чуди къде да предложи брак на своята прекрасна половинка. Тези земи са най-правилното място.
Разбира се и без да го казвам ще разберете, че съм пристрастна, защото и аз самата получих предложението си там. Точно в двора на Хьоеншвангау. Там, където времето е спряло и аз оставам принцеса, а моят възлюбен е принц, а около нас всички са придворни.
Колкото е банално за едни то е, толкова бленувано за други. Голямото събитие “Ще се омъжиш ли за мен”. А по баварските земи и около замъците, които предлагам всяко кътче е все едно отредено да се случи точно това. Дали до езерото Алпзее или в китното селце. Дали в самите замъци до спалнята на кралете. Където и да решите да създадете този красив момент няма да сгрешите. И където и да го направите вашата половинка ще е принцеса.
А междувременно докато се решите на голямата стъпка и изберете вашия замък не спирайте да се отнасяте с любимите си като с принцеси.
Мъж, който се отнася с жената до себе си като с принцеса, очевидно е бил отгледан от кралица!
Както всичко сбъркано в този неразбираем за мен свят съществуващ благодарение на политика, религия, изпълнители и консуматори, така и изчезналите деца си имат един единствен ден.
Този ден е 25 май. Всяка година на тази дата медиите правят седянка на притежателите си и отдават значение. За пръв път България отбеляза този ден през 2010 година. Всяка година полицията в България работи върху поне 50 случая. По света действат различни организации, които се опитват да помогнат. Съществуват бази данни с информация за изчезнали деца, а експертите са разработили и специални програми за състаряване, с помощта, на които се изготвят фотороботи на деца, изчезнали преди години. През юли 2006 г. Европейската комисия предлага да резервира един общ телефонен номер за съобщаване за изчезнали деца (116000) и друг за приемане на повиквания от деца, които се нуждаят от помощ (116111). Номерът е активен в 11 държави членки (Белгия, Дания, Гърция, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия). Според регламента до 25 май 2011 година, горещата линия трябва да заработи във всички страни от общността.
Системи за ранно предупреждение за изчезнали деца пък работят в няколко европейски държави. Първоначално подобни системи бяха изградени в 8 държави-членки - Холандия, Португалия, Франция, Люксембург, Белгия, Гърция, Германия и Великобритания.
Поддържането на националната телефонна линия си има и цена около 150-200 000 лв. Тази цена задължително трябваше да се спомене многократно миналата година на тази дата, когато медиите отразяваха събитието. Децата и тяхната безопасност си имат цена и това трябва да се знае. През 2010 г. в 7 европейски държави са постъпили 37000 сигнала за изчезнали и експлоатирани деца.Идеята на горещата линия е да се откликне максимално бързо.Дали българските институции знаят какво значи бързо реагиране и дали детският живот е достатъчно значим, за да накараме някой, някъде да бърза и да ни спаси? Ако съдим по лекарската спешна помощ или полиция в България е най-добре да се спасяваме сами. Статистиката е ужасна и сочи, че когато не се реагира бързо в случай на изчезнали деца, особено когато те имат здравословни проблеми или заболявания, след време биват откривани мъртви.
В Америка на днешна дата се разпалиха отново духовете на обществото, защото се даде живот на забравеното дело от 1979 година за изчезналия Итън Патц. Шест годишното момче изчезва в района на Сохо,Ню Йорк по път за училище.Неговият случай е първият, в който се издирва дете чрез снимка върху кутия от мляко. Итън изчезва на 25 май. Нови доказателства и нов заподозрян са накарали делото да изплува отново, а гражданите се гневят по социалните мрежи”Защо се търси 33 годишен след като има хиляди нови изчезнали?”
Аз го наричам политика, наричам го пари, наричам го бизнес.
Международният ден се отбелязва ,за да насърчи хората да си спомнят всички изчезнали деца и има послание за солидарност към родители, които не знаят къде са децата им или какво е станало с тях.Вместо това на този ден можеше да се създават по-безопасни места за игра,да се създават институции,които да работят 24/7 за наблюдение на деца.На тази дата всички псевдо дейци можеха да работят върху подобряването на системата.Тази система,която позволява децата ни да изчезват.
В един по-добър свят това ще се случи,но не и в този.Единственото,което ни остава е да бъдем сами по-бдителни ,да изглеждаме леко досадни в очите на децата си и да се молим за тях.
Пазете децата!
Използвайте като балсам за коса
Имате суха и чуплива коса? Сложете 1/2 чаена чаша зехтин да се стопли (без да кипва) и намажете обилно косата си. Покрийте косата си с найлонова торбичка за хранителни стоки, след което я увийте в кърпа. Трябва да се стои най-малко 45 минути, след това обилно изплакнете с шампоан.
Изчистване на акне
Направете паста чрез смесване на 4 супени лъжици сол с 3 супени лъжици зехтин. Използвайте тази смес като скраб за лице. Оставете го за една минута или две, а след това изплакнете с топла сапунена вода. Сместа се прилага веднъж дневно в продължение на една седмица, а след това се намалява до два или три пъти седмично. Трябва да видите забележимо подобрение във вашето състояние. (Принципът е, че солта почиства порите, като ексфолиант, докато зехтина възстановява естествената влага на кожата.)
Заместител на крем за бръснене
Ако сте изчерпали крема за бръснене, не си губете времето, опитвайки се да се справите със сапун - той може да изсуши кожата. Зехтинът, от друга страна става за заместител на крема за бръснене. Той не само прави по-лесно за острието да се плъзга върху лицето или краката, но и хидратира кожата ни.
Почистване на мазни ръце
За да премахнете кола маска, грес или боя от ръцете си, се налива 1 чаена лъжичка зехтин и 1 чаена лъжичка сол или захар в дланите. Енергично втривайте сместа в ръцете си и между пръстите си в продължение на няколко минути, след това ги измийте с вода и сапун. Не само ръцете ви ще станат по-чисти, но и ще се омекотят.
Премахване на боя от косата
Всички, които са си боядисвали косите в по-тъмен цвят са преживявали ужасния момент с изцапаното лице, нали? Можете лесно да премахнете тази нежелана боя с памуче и малко зехтин, а може и предварително да се застраховате, като намажете челото и ушните миди с него. Същият подход е ефективен за отстраняване на водоустойчива спирала.
Направете си собствен лак за мебели
Възстановяване на изгубения блясък на дървени мебели отново става със зехтин. Смесете 2 части зехтин и 1 част лимонов сок или бял оцет в чиста спрей бутилка, разклатете сместа добре и напръскайте на желаните места. Оставете сместа за една минута или две, след това избършете с чиста кърпа.
Поддръжка на кожени ръкавици.
Знаете, че колкото и да е издръжлива кожата тя все някога се напуква. Този ефект може да се забави отново със зехтин. Ръкавиците се пукат най-често между пръстите и на свивките. Хубаво е в началото и края на всеки зимен сезон да правим една бърза терапия на нашите ръкавици със зехтин. Трябва да се намажат внимателно на всички места, където се виждат наченки на захабяване и да се оставят една нощ.
Моето дежавю не спира. Повторението в моя случай обаче е далече от знание.
Дежавюто на омразата. Много е страшно, много е объркващо и трудно успявам да напиша смислено изречение. В крайна сметка рискувам и пиша нещо,което се надявам да бъде прочетено от минималната останала трезва аудитория в България.
Кошмарът наречен помияр се завърна.И този път се завърна в най-подходящия момент за нашата лабилна държава.Проблемът, който е изграден единствено на омраза, не говорим за омраза, която може да се оприличи със заплюване в лицето, а говорим за омраза, която е равна на кръв. Отново топ новината по всяка медия са онези зли същества от улиците, които са специално изпратени от зла магьосница решена да избие българското интелигентно население.
Не съм очаквала, че заобикалящото ме население е изпаднало в затъмнение. Говоря за затъмнението на простотията. Не знам как се стигна до тук,каква е тази човешка деградация,кой успя да докара нашето поколение до почти пълна мисловна ограниченост.Сигурно са тия същите, които се наричат журналисти и вместо собствени мисли и чувства, преработват добре информация от най-горна инстанция. Подготвят я добре, не е нужно много мислене, за да позиционираш информация за днешното българско поколение. Трябват само няколко думи от чалга песен и всичко ще бъде асимилирано.
До тук с негативния ми увод. Да говорим по същество, а именно пратените ни от злата магьосница бездомни вълци. За пореден път стана, ужасен и наистина трагичен инцидент, който накара цялото будно българско население да се обедини. Да се обедини повтарям, да стане и да вдигне пушки срещу четирикраката заплаха! Да, това се случва в 2012 година. Преди месец имаше протести срещу цялото управление,но на тях не дойде никой,в тези протести ние малкото различно мислещи искахме да се разбунтуваме срещу това,че родителите ни умират от глад с пенсията от 136 лв.,искахме да се разбунтуваме,че децата ни умират на пешеходната пътека и няма наказани,че заради пари прокарват под краката ни газ убиец,че слагат цензура в интернет. На този протест никой не дойде,защото протестът се състоя в съботен ден,а както знаем ставането в събота е много тежко след поредния пиянски запой и тропане на крак върху маса.Сега обаче всички българи се обединиха в масовото избиване на уличните вредители,които подчертавам са дошли при нас благодарение на черна магия.
Всяка година за кастрация се харчат милиони,които можеха да бъдат вкарани в джоба на дядото от ъгъла,който не е ял от 2 дни.А можеха и да се ползват за кастрация на точно тия кучета, които са създали другите зверове нахапали жертвата си. На практика тая дейност не се осъществява, защото общинарите си разделят бързо изпратените средства, а резултатът е очевиден.
Причината драги сънародници, по улиците да е пълно с бездомни кучета не е злата магьосница и ако имахте акъл поне колкото 2 годишната ми дъщеричката, щяхте да знаете, че причината за тяхното размножаване не е вълшебна пръчица. В цялата тази ужасна история има само един (цяло едно народно събрание) виновен и той е този, срещу когото не излязохте да протестирате. Намаляването на популацията на тия твари е човешко задължение, надявам се поне това знаете. Освен въпросната кастрация на вече съществуващите бездомни, трябва да се контролират и домашните животни. Този ужасен кръг може да се затвори с малко съвестни изпълнители, които липсват до този момент. Същите тия чиновници, които прибират в джобчето си всяка година дебелото пликче нямат никаква изгода от това да намалят популацията, защото достигнем ли прекрасния резултат, както в белите страни и няма бездомни животни, ще спрат и ежегодните попълнения в джобовете.
Трябва ли да сме толкова първосигнални и да се обединяваме само в агресията си, защо никога не се замисляме и не даваме начало на добри дела. Това, което изчетоха очите ми за тия няколко дни, бяха най настръхващите сюжети от психотрилъри и бяха писани от майки с дечица, от мои приятели, бяха писани от човеци. Един за всички и всички за убийство (при това мъчително)на бездомните кучета. Това е резултатът от новото управление,от новите медии,от новите потребители и от новите хора на нашето време.Добре обмислени апели от сговорни дружини, отправени към ниско интелигентно общество градящо културата си на поп-фолк текстове.
Злоба, идваща от дълбините на човешкото тяло заля социалните мрежи, клетви и много безсмислие видях. Най-потърпевши са горките природозащитници, които се опитват от няколко години чрез факирство да направят точно това, което крадящата управа не направи, опитват се да спрат популацията, опитват се да кастрират, опитват се да събират, опитват се да направят едно добро място за живеене на хора с животни.
Справянето с тази наистина тежка ситуация е адски простичка и лесно би се разбрала, ако в невежото ви мислене пуснем и капчица сърдечност-кастрация, обезпаразитяване, намиране на дом на подходящите бездомни (така нареченото осиновяване) и разбира се евтаназия на агресивните.
Драги пазители на човечеството, разберете, че убийството на всички бездомни днес, няма да ви спаси утре. След точно една година по улиците на София и другите големи градове ще има точно толкова кучета, колкото са били избитите днес. Защото ваши неразумни братя няма да са кастрирали домашния си сладък любимец, защото вашите събратя няма да са намерили средства да гледат най-добрия си приятел и ще го оставят на 300 км в гората, а той ще дотичка до вашата улица, защото на нея кофата за смет прелива от вкусотии. Преливащата кофа, както и новопоявилите се бездомни твари ще са отново резултат от лошото управление. Всичко, което ще се случи ще бъде този път вашето дежавю.Опитайте се да изтърсите агресията от себе си, също много внимавайте с децата си, създавате ужасни насилници и още не сте го осъзнали. Опитайте се да видите живота извън рамката. Подайте ръка на някой наистина слаб и се борете срещу истинските зверове.
Знам си,че малко ще успеят да разберат какво казвам и какво чувствам,а повечето ще използват класическите реплики,които изчетох през тия дни “да си събера всички бездомни у нас”,”да ме нахапят дано,за да видя дали ще ми е хубаво” и всякакви такива умности,но в крайна сметка ще заключа пръсти,ще поръся сол през рамо и ще се моля един ден моята дъщеричка да не знае,че е съществувал проблем наречен помияр дежавю...
Два милиона регистрирани потребители в сайт за запознанства.На всякаква възраст.Два милиона откачалки.Не знам дали ме разбирате.Не знам дали филмите правени за това са го разбрали.Не знам дали само аз го разбирам така.Два милиона пълни откачалки.
Реших, че ще е нужно да се регистрирам в такъв сайт, за да мога, ако съм предубедена без основание да мога да разбера идеята. Да успея да погледна през техните очи. Регистрирах се с почти изцяло измислен профил.
Главните действащи лица в тези сайтове са плащащи и продаващи. Но освен тях има още много категории. Има болно досадни, насилници, умници, шегаджии, природно глупави , но главно сексуални психари. Ще се върна там, че ги обиждам. Имам право, защото имам право да си говоря и пиша каквото пожелая. Просто ще се опитам да не съм цинична. Средно 300 от тези 2 милиона стоят онлайн почти 24 часа. Ето защо ще ги наричам откачалки. Защото аз съм широко скроена към виртуалните пространства. Защото аз също имам изграден по-голям социален живот в тези пространства, но това вече ще го наричам откачено.
Попитах всеки един от тях, защо е там и какво търси. Повярвайте имах огромно търпение да водя спокоен разговор с всички възрасти. Имах и желанието да се превъплъщавам според техните очаквания. В крайна сметка не открих нормален отговор. Не разбрах някаква причина, която да се нарече нормална. Почти огромна част от тях са там заради секс най-вече платен. На мен най-високото предложение ми беше 300 лева, но не стана ясно за какъв секс, 41 годишният мъж каза, че щяло да бъде класическо, но не се стигна до категоризирането на класическото... Нямате си идея колко мъже са готови да платят на жена, която не са виждали. Казват, че им било достатъчно да потвърдя, че не съм плашило. Не знам и колко от тях няма да го направят. Други са там , защото наистина търсят сродна душа, но никой от тях не е искрен, как тогава очакват да намерят сродната? С кого? Всичко у тях е измислено и репликите са заучени. Също разбрах, че всички проблеми в семействата се решават в тези сайтове. Мъже и жени с проблемни връзки не се разделят, а търсят утеха там. Аз това пак го наричам откачено. За мен е ненормално една 30 годишна жена с брак да е решила да търси виртуално любов с друга жена или с мъж, защото не се чувства добре в брака си. Разводите за какво са. За това и адвокатите са вече безработни. Развеждайте се бе хора. Там ,където сте отишли няма да намерите щастие.
Сигурно ще си кажете, че не съм първата открила, че в сайтовете за запознанства се случват такива неща, не съм, но всички, които сте го открили викате имате да оправдаете 2-3 симпатяги, нали? Аз пък не ги оправдавам и ги слагам и тях в откачалките. Давам цялото си добро настроение и се опитвам да ги разбера, но не мога. Хора, които твърдят, че са щастливи със сегашната си половинка, но търсят и нови усещания или сърцето им може да обича много жени или мъже, я стига! В моята последна връзка потърсих нещо друго, защото подсъзнателно не съм била щастлива и намерих сегашното, в което не съм търсила нищо достатъчно дълго. Не говорим за ежедневни флиртове и търсене на внимание, това го правим, защото ни е нужен баланс. Много говоря от собственото си аз, но в крайна смета така казвам своята гледна точка и не очаква утре да закрият тези сайтове. Къде ще отидат всички тези болни души, ръся сол да не тръгнат по улиците или да отсядат в капанчетата, в които сядам аз.
Моята отрицателна версия на любов.нет е това. Не вярвам, не харесвам и не възприемам това, което се случва в тези сайтове. Вярвам единствено и само, че началото, най-първото такова се случва очи в очи и нищо не може да замени този момент. Никой изписан гениален разговор, опит за впечатляване и безкрайно показване на интелект в тракащите клавиатури не го заменят. Любовта се случва само в реалното.
Меркантилни, златолюбиви, бездушни и неоценяващи малките неща, нали? И жени и мъже са обвинявани в тази противоречива алчност към парите. Казват се и се пишат предимно лоши неща за тях, а музиканти изпяват песни, в които се апелира да не се ценят. После взимат пари за хубавата песен. Стремим се към по-добър свят без цена. Здраве, любов и усмивки. И на къде към това безкрайно щастие без пари.
Аз ги обичам. Предимно вярвам, че всичко е пари. И богатите ще плачат, ще имат проблеми, ще ходят до тоалетна и един ще умрат. Но нека всички да изживеем това богатство и после да мразим парите.
"Ако нямате пари, вие през цялото време мислите за парите. Ако имате пари, вие мислите само за пари."
Чудя се хората, които вярват в нематериалните неща, как си представят въпросното безпаричие. Понякога дори вярвам, че повечето от тях не са оставали гладни. Сигурно има разни изключения, но там ще е нещо свръх човешко и минало границата, превърнало се в безрезервна добродетел. Не, говоря за обкръжаващите ни, тези които пишат цитати в социалните мрежи за “малките неща”, но си плащат високоскоростен интернет и вечер пият алкохол в заведение с надценка. Сигурно това е еволюция и не можем да стоим първобитни. Не! Това си е просто лукс и удобство. Ако бяхме толкова смирени, добри и неламтящи за пари всички щяхме да сме членове на сдружението „Живот без пари” (Това е движение на хора, които изцяло игнорират парите и се справят почти без тях. Не става дума за клошари, а за хора с работа и професия,които обаче са се отказали наистина от лукс, дори от храна, защото се хранят с отпадъци).Обаче всички останали не сме. Храним се с пари и за да се храним добре плащаме много повече пари. Дишаме пари. Здравето не се купувало-вероятна истина, но как я виждам аз тази истина. В случай че се разболееш с въпросните пари ще бъдеш лекуван и по-добре,на по-хубаво място има голям шанс да прескочиш трапа,а в крайна сметка,простете черното му чувство за хумор,но умреш ли,тия пари пак ще са ти от полза,защото ще си спретнеш най-прекрасното погребение.Имате ли идея колко българи събират от пенсиите си,за да имат ковчег,който да не се разпадне?В България дори е възможно да ти вземат гробното поле.В крайна сметка,ако нямаш пари може да се наложи да си изкопаеш дупка някъде в гората и да полегнеш там приживе,за да си сигурен, че ще умреш на място, където няма да плащаш и няма да обремениш финансово бедното си семейство. Ето ти причина да си богат мъртвец! Чудно погребение ще имаш ти!
От раждането до смъртта ни парите ни придружават, а дали ни променяте много несериозен за мен проблем пред този, ако ги нямаме. Не мисля и да повдигам въпрос как въобще трябва да са разпределени тези пари по земята. Просто пиша с най-добри чувства към тях. Просто, защото парите са хубаво нещо. И просто защото се изморих да чета колко са важни малките неща. Хубаво е да имаме слънце, но като го нямаме пак пари ще ни светят и топлят.
Чудих се с кой любим цитат за парите да завърша, а именно с лека закачка към тези, на които им достатъчно само малкото – "Човек не се нуждае от нищо повече от това, което му е дала природата. С изключение на парите."Бестер
Не е изненада, че успехът в едно интервю за работа зависи от нашето физическо представяне, с изключение на това, което всъщност кажем. Наскоро проучвания показаха, как чрез езика на тялото си правим грешки в интервюта - и как да ги избегнем.
Вероятно всички сме чували, че то трябва да е силно, но нека не прекаляваме със силата, защото може да се отчете като агресия. Разбира се не трябва и ръката да е мека като мъртва риба. Важно е да не забравяме и ръцете ни да са сухи, ако случайно поради напрежение сме се изпотили.
Хората докосват лицата си инстинктивно и без съзнателна мисъл. Но ако искате да направите добро първо впечатление, ще трябва да внимавате къде държите ръцете си по време на интервюто. Дръжте ги далеч от носа и устата, което може да бъде отблъскващо за провеждащия интервю. И за всички останали, да докосвате лицето си понякога се тълкува като знак за нечестност.
Всички сте чували, че кръстосването на ръце е вид заключване. Никой не би желаел да оставите впечатление, че се отбранявате. Най-добрият вариант е да сложите ръцете си на маса (бюро), където да не създават проблеми. Също може да бъдат поставени на скута ни с отворени длани.
Не гледайте втренчено. Може да мислите, че така изглеждате заинтересуван от отсрещния, но той вероятно започва да се чуди какво е залепнало на лицето му. Опитайте се да гледате естествено, за да може да бъдете приети с положителен контакт. Най-лесно е да гледате долната линия на лицето, така показвате умереност и активно следене на отсрещната мисъл. Никога не оставяйте очите си да скитат из стаята, като че ли умирате от скука.
Прекаленото кимане с глава въобще не е добра идея. Вероятно събеседникът ще си помисли, че имате тик и нищичко не сте разбрали от казаното. Тук също трябва да сте умерени и да кимате само когато сте разбрали казаното.
Не забравяйте-умереност, естествено поведение и сигурност.
Който си е направил план за бъдещия месец да вдигне ръка... А на кой му се развалят плановете най-редовно?
Хубаво си мечтаем и редим планове всеки ден, който каже, че не прави планове ще излъже. Срещата с приятели е план, покупката на храна е план. Вероятно по-големите реалисти се опитват да делят големите мечти от реалистичните си планове, но кой може да каже колко са реални индивидуалните човешки мисли. Защо се случва да не успеем да изпълним това, което сме намислили и защо се случва точно на нас. Сигурно, ако имаме подслушващо устройство на мисли, ще чуем адски много оплаквания към съдбата. Все тя застава на пътя ни.
Не зная дали да вярвам в съдбата, нали някои хора казват, че тя е оправдание на слабите личности да сбъднат мечтите си. Просто не се сещам друго оправдание за това, че изведнъж нещо се случва и всичко рухва, а още по-лошото е, когато започне колелото да се върти само в обратна посока. Ние жените сме по-драматизиращи и обичаме да се питаме защо се е случило. Мислим, че не заслужаваме. Сещам се за любим мой роман и ще цитирам мислите на главната героиня “…Ако знаех какво съм сторила, за да заслужа това, бих го понесла търпеливо.”
И така правим всеки ден планове за утре, за следващата седмица, месец, година... По-смелите от нас плануват сватбите и раждането на децата си още на абитуриентския си бал. А какво се случва всъщност-записваме се за екскурзия през Февруари и тя се отлага поради климатични промени. Заделяме пари за голяма покупка и се случва някаква битова неволя, която изяжда и последния цент и оставаме с празни ръце и планове. Въпреки всичко обаче, колкото и неосъществени планове да имаме, всеки ден и нощ, милиони хора правят планове. Дори в момента. Може да имаме някаква мазохистична природа, която да ни подтиква към този не винаги щастлив край на болезненото чувство да имаш разбити мечти.
Нищо, нека предизвикваме съдбата, за да разберем дали я има или ”Ако искаш да разсмееш Господ му кажи, че имаш планове.”
