Забелязали ли сте как едни обикновени ефектни обици раздвижват иначе скучната ви визия понякога? Или как една чантичка кара всички да насочат погледите си към вас? По този начин акцентирате върху определена част от тялото си,оставяйки на заден план някой и друг недостатък.

Всеки път, когато се почувствам напълняла или унила, аз знам какво да сторя, за да се освежа – грабвам от гардероба си някой супер свеж шал и някое синджирче с готина висулка и лошото настроение моментално се изпарява. То си е и въпрос до нагласа, но някой и друг цвят за черните ни дрехи в сивото ни ежедневие не е в излишък.

Тези дни, след пораженията по фигурите ни покрай празниците, съм забелязала, че повечето дами се носят неутрални тонове, опитвайки се да се прикрият комплексиращите ги зони. Най-добрият вариант за постигане на този ефект е да си облечете, каквито си искате едноцветни дрехи, към тях да добавите ботушки с открояващ се цвят, няколко цветни гривнички и любимия шал. И положението и настроението се оправят на минутата, в която се погледнете в огледалото и цветовете обладаят мислите и душата ви. Има една стара поговорка: „Луд на шарено се радва.”, но явно в наши дни цялото общество има нужда да полудее малко,защото всеки се е затворил в черупката на тъмните си , скучни дрехи, които не се открояват по нищо, а само се сливат с пейзажа.

Всеки смелчага, носещ по-цветни аксесоари събира погледите по улиците. Причината е, че човешкото око не е привикнало до такава степен към играта с цветовете. Единственото лечение на тази болест е един стабилен шопинг в магазините за дрънкулки, за да си повдигнем самочувствието. В тези магазини няма как да страдаме от комплекса, че нещо може да не ни стане, да ни прави дебели и прочие. Там просто се забавляваме и с някоя и друга покупка пренасяме веселието и в следващите дни.

Зимата е идеалният сезон да се развихрим в света на аксесоарите. Един стилен, но и весел зимен тоалет за мен се изразява в обикновени дънки и дебел пуловер, комбинирани с шал, шапка и ръкавички с цвяти шарки, които хващат окото, а ботушките да са в една гама с останалите аксесоари. Така освен, че няма да сте твърде скучни, но и дори ще ви е слънчево през мразовитите дни.

Това е опит да се помогне на много колебаещи се за вечния въпрос дали да се татуират или не. Има няколко съществени фактора, които да повлияят на решението, но избора си остава строго индивидуален.

Факт е, че отдавна вече татуировки не си правят само в някои отдалечени, непознати племена, нито в затвори или пък в гангстерски банди. Днес татуирането може да се приеме като бизнес, процъфтяващ из целия свят. За едни рисуването по тялото е мода, за други е начин да изразят себе си. И в двата случая бизнесът печели, но само единия го прави това, което всъщност е - с помощта на мастилото и собственото ти тяло като платно, да отбележиш даден момент от живота си, да изразиш вижданията и философията си.

Ако го правиш заради властващата мода, трябва да имаш предвид, че тя отминава. И когато това стане татуса може да ти омръзне, да съжалиш, че си го направил и да ти създаде неудобството да го премахнеш или поправиш. Всички знаем, че модата е кръговрат и, което е било модерно рано или късно пак ще бъде. Но тук за и против трябва да се обмислят сериозно, защото в крайна сметка татуировката не е модерен топ, който да прибереш в гардероба, когато ти омръзне. Всяка татуировка си има история и тя е различна, и предполага една по- дълбока емоция или чувство, които да изразиш външно и да останат вечно. Докато модата е временна и макар, че може да бъде причина да се татуираш, не може да бъде единствената.

Когато обаче желанието за рисунка на тялото е продиктувано от нещо истинско и силно, нямаш друг избор освен да я направиш. Тогава колебания липсват и нямаш търпение всичко да започне и свърши, за да видиш готовата картина. Тя е много по- лична и много по- ценна, когато символизира нещо. За истинските ценители, това е начин да покажат какво чувстват и мислят, както на целия свят, така и на самите тях, виждайки го винаги когато поискат.

Вярно е твърдението, че без една може, но с една - не. Когато си сигурен в дизайна, който искаш, когато преодолееш страха от болката и приемеш факта, че е завинаги, не можеш да спреш. Това е една мания, едно пристрастяване, което остава за цял живот.

И щом решите какви са вашите причини да се татуирате, се информирайте. Когато сте наясно с етапите преди, по време и след, когато сте сигурни, че го искате, направете го с цялата решителност, на която сте способни. Ако решението е да не го направите, пак се информирайте - този път за други по-подходящи начини да се себеизразите.

Светът на Висшата мода, който сме свикнали да виждаме, не е само в поли, обувки и фиби. Модата има и друго лице: какво се случва отвътре, какво послание носи, какви моменти улавя. Модата... и не само ни предложи Иван Коловос, пречупвайки блясъка на подиума, през неговия обектив.

На път към Фотоизложбата, тръгвам с мисълта, че ще видя обичайните модни снимки, роклята, чантата и прочие, каталог и нищо повече. Още при първото ми спиране пред една от снимките обаче, разбирам, че тук става въпрос най-вече за изкуство. Фотографът така точно е уловил случката, там, на момента, посланието, ексцентричността. За Арт Изложбата и фотографията като изкуство си поговорихме с Иван Коловос.

Как ти дойде идеята да осъществиш Фотоизложбата?

- От четири години снимам за списания... и реших, че трябва да покажа по-нестандартните кадри, които не са публикувани в списанията такива, каквито на мен ми харесват. Двама приятели ми помогнаха, двойка фотографи. Ограничих се в 13 снимки.

А защо 13?

- Изложбата е по случай откриването на студиото*. Числото 13, защото датата на откриване е на 13. Много е сложно ти да си отделиш най-добрите снимки, защото малко или много си свързан с тях, хубаво е да има някой, който да ти каже отстрани, все пак идеята е, че хората ще ги гледат.

Ако, снимката е подиумът, какъв е бекстейджът?

- Там е „лудница“. Принципно публиката обича да гледа повече бекстейджа, но на мен специално снимките от Фотоизложбата ми харесват много, защото тук съм издебнал точно момента. Двеста снимащи журналисти, четиристотин гости и половината видео; снимат на живо, изглежда така все едно снимките са снимани в студио, а не е така. Всъщност, наистина трябва да хванеш момента.

Как го хващаш този момент?

- Трябва да почувстваш събитието, да не го приемаш за работа.

Добре, а как се вдъхновяваш?

- С пътуване. Пътувам по света, посещавам изложби, виждам се с местни хора, обичам да си комуникирам с хората. Самото пътуване между два града, много ми харесва. Да си някъде по летищата, непознати хора, непознати места.

Какво те вдъхнови последно?

- Бях в Лондон, около Коледа видях много неща. Мен всичко може да ме вдъхнови.

А може ли да те вдъхнови грозотата?

- Зависи. Може да ме вдъхнови, но не да направя нещо грозно, а нещо красиво. Но е имало събития, които са  ме дразнели как са били направени и това ме е карало, аз да направя някакво красиво събитие.

Между практично и красиво, какво избираш?

- Ако може да е и красиво, и практично. Всичко може да бъде и практично, и красиво, зависи как се направи.

От гледна точка на моден фотограф, визията ли е най-важната?

- Има значение до някъде, но аз обичам контакта с хората. Ако някой е затворен, може да е най-красивият, може да е най-красивата жена на света, студена красота... човекът отсреща има значение, важно е да си комуникирам с него... Ето, една красива чаша, но имаш човек. Не може той да е най-красивият и да стои като статуя. По-добре да отида да снимам статуя. Предпочитам да седя десет часа да разговарям с теб и накрая да ти направя една снимка, отколкото да те снимам до вечерта и накрая...

Случвало ли ти се е да попадаш точно на такива хора "статуи"?

- Случвало ми се е, да. Хората трудно се отпускат. Установил съм, че са по-притеснени пред фотоапарата, отколкото пред камера. Различно е, защото във фотографията има един момент и там се вижда всичко, докато във видеото движението е за секунди. Друг проблем е, че в България няма култура за снимане.

А ти как се чувстваш по-добре, отпред на снимката, като модел или като фотограф?

- Преди години, когато започнах да снимам, снимах само пейзажи и предмети, не исках да снимам хора. Притеснявах се от хората-да ги снимам. Но явно,  с течение на времето, установих че повече ми харесва да снимам хора. Друго е чувството, когато има човек на кадъра. И в един момент си казах „Дай, да видя и аз как ще бъда пред камерата“. Еднакво интересно ми е да съм и на двете места, защото знам как да си играя с камерата, как да изглеждам на нея. Много е сладко, когато знаеш какво ще се получи.

Работиш по проект “The passion creatures”, колко passion (страст) трябва?

- Много. Винаги трябва да има, иначе не се получават нещата.

Българите според теб имат ли усет за мода?

- Имат... така генерално не мога да кажа. Принципно те са малко консервативни по отношение на облеклото. На откриването на изложбата бях със топ на булченска рокля. Голяма част от хората се изненадаха от облеклото ми. Има една бариера, една пречка, не са се освободили още.

Между Париж и Лондон, къде е модата?

- Повече ми харесва Лондон, но Париж е по-нестандартен.

Имаш ли планове за нещо по-различно?

- Видеото... мечтая да направя пълнометражен филм.

За И Аз Мога и пътят от изкуството до благотворителността. Разкажи ми повече за това сътрудничество?

- Реших да го направя, защото е хубаво ако можеш да правиш нещо, да не го правиш само за себе си. Парите са важно нещо, но не са най-основното за мен. Освен за И Аз Мога, съм снимал и за SOS-Детски селища.

Като представител на изкуството, не смяташ ли, че помагайки на хора в нужда, ти даваш и пример за това каква е ролята на изкуството?

- Ами, да, не само на изкуството. Хубаво е наистина да се показва, че се помага, за да може и други хора също да се решат.

Фотографии: Част от Експозицията на Иван Коловос; кадри заснети за последните четири години по време на Седмицата на модата в Лондон и Париж.

Снимки: От Изложбата “Fashion Weeks by Ivan Kolovos”, по случай откриването на новото студио - Студио Прото*

“Fashion Weeks by Ivan Kolovos” - Арт Изложба, състояла се в дните между 14-31 Декември. 

Все по-често, търсейки в интернет най-новите модни тенденции попадам на модните блогове (fashion blogs).Превърнали се в ежедневник на съвременната жена, тези блогове предизвикват масов интерес не само откъм страна на читателите, но и от големите брандове,които следят   развитието им и ги използват за реклама и PR.

Този тип блогове възниква през 2002 година, като броят им се увеличава от един през тази година до над 100 през 2006. Последните медийни доклади показват, че някои модни блогове се затвърдяват като силно рентабилни и че се увеличава влиянието им в рамките на индустрията. Може да се каже, че блоговете сега се развиват от интересно хоби към жизнеспособен нов медиен бизнес.

Фешън блогът „ The Sartorialist” (от англ. sartorial — „шивач, шивашки“) се счита за най-успешен съвременен стрийт стайл блог, а основателят му нюйоркчанинът Скот Шуман е една от най обсъжданите личности в модните среди. Шуман започва блога си, без да има представа, че създава един диалог между света на модата и връзката му с ежедневния живот. Той описва философията си като отзвук на това, което дизайнерите виждат по улицата.

Във връзка с „The Sartorialist” Шуман бива публикуван в GQ, Vogue Italia, Vogue и Vogue Paris, а неговите фотографии са изложени във Victoria & Albert Museum и Tokyo Metropolitan Museum of Photography.

Французойката Гаранс Доре е също толкова известна в блог средите. Едноименният й блог “Garance Doré“ жъне огромен успех, който се дължи едновременно на уменията й на илюстратор, автор и фотограф. Тя казва, че е искала да направи нещо по-свободно, по-спонтанно. Така започва да публикува няколко рисунки и да прибавя малко текстове към тях. Неотдавна прибавя снимки в блога си, които заснема на улицата или около местата, където се провежда „Седмицата на модата“. Това е нейният начин да изрази предпочитанията си в модата.

В момента Гаранс се радва на близо 70, 000 посетителя на ден на своя сайт. Анонимен френски моден редактор коментира: „Гаранс е нашият ежедневен хляб“.Талантливата французойка е работила също и за френския Vogue, както и като консултант към множество компании.

И крайният резултат: любовта към модата, явно може да вдъхнови и създаде една истинска любов - Скот Шуман и Гаранс Доре са не само основатели на тези успешни модни блогове, но и една щастлива двойка в живота.