„Иконата, която може да трансформира нищото в нещо шик“ прословута фраза изречена от Алберта Ферети за малката черна рокля в гардероба ни. Определение, което може да отнесем успешно и към чантите клъч, аксесоар, който говори повече от всеки друг за стила и статуса ни на модни икони. Малката чанта плик станала популярна през 20-те години на миналия век, превърната в класически аксесоар от Кристиан Диор и превърнала се в must-have аксесоар днес, шества уверено на Червения килим и всяко друго изискано събитие, в най- различни цветове, кожи, декорации, обсипана с пайети, камъни swarovski и какво ли още не. Така че какъв по удачен момент да използвате своя клъч като тайно оръжие, с което да сразите конкуренцията на абитуриентския си бал. Сексапил, женственост и елегантност събрани в една чанта!
Кой каза, че абсолютното съвършенство не съществува?
Коко Шанел
/Родена като Габриел Шанел/
/1883 – 1971/
Модна дизайнерка. Родена на 19 Август 1883 в Саумур, Франция. С костюмите си и малки черни рокли, Коко Шанел създава вечния дизайн популярен и днес. Самата тя става много почитана модна икона, известна със своите прости, но изискани тоалети в две части с изобилие от аксесоари, като няколко наниза от перли. Както Шанел казва веднъж „Луксът трябва да е удобен, в противен случай няма да е лукс".
Ранните й години, обаче, са били всичко друго, но не и бляскави. След смъртта на майка й, Шанел е изоставена в дом за сираци от баща си, който е работел като амбулантен търговец. Отгледана е от монахини, които са я научили да шие – умение, което предопределя съдбата й. Прякорът й идва от друго нейно занимание. По време на кратката й кариера като певица, Шанел участва в клубове във Vichy и Moulins, където я наричат Коко. Казват, че името идва от песен, която тя е пеела, а самата Шанел казва, че това е „кратката версия на cocotte – френската дума за „метреса" – според статия в „The Atlantic".
Около 20-та си година Шанел се замесена с Етиен Баслан, който й предлага помощ да си отвори магазин за шапки в Париж. Тя скоро го напуска заради един от неговите по-богати приятели Артър „Момчето" Капел. И двамата се оказват средство в първата модна авантюра на Шанел.
Отваря първия си магазин на Рю Камбон в Париж през 1910. Следват магазини в Довил и Биаритц и започва да прави дрехи. Първият и успех с дрехите идва от една рокля, която тя изработва от стара фланелка през един мразовит ден. В отговор на многото въпроси от къде я е взела, тя предлага да направи и за тях. „Богатството ми е построено върху тази стара рокля, която облякох, защото беше студено в Довил", казва веднъж на автора Пол Моранд.
През 20-те години на миналия век, Шанел довежда процъфтяващия си бизнес до нови висини. Представя новия си парфюм, Шанел №5, който е първата характерна линия на дизайнерското име. Парфюмът е „невидимия, незабравимият и завършващ аксесоар в модата...., който предвестява пристигането и удължава заминаването ви", казва Шанел.
През 1925 тя представя легендарният и до днес костюм Шанел със сако без яка и добре подхождаща пола. Дизайнът й е бил революционен за времето си – взаимства елементи от мъжкото облекло и подчертания комфорт извън рамките на тогавашната мода. Помага на жените да кажат Сбогом на корсетите и другите ограничаващи облекла.
Друг революционен модел на 20-те години е „Малката черна рокля" на Шанел. Тя избира цвят, свързван единствено с траур и показва колко шик може да е той за вечерно облекло. В добавка кум модата, Шанел е и доста популярна личност в парижките артистични и литературни среди. Тя изготвя костюмите за балет Russes и за Жан Кокто в ролята на Орфей и добавя Кокто и Пабло Пикасо за приятели. За известно време Шанел има връзка с композитора Игор Стравински. Друг важен романс за нея започва през 20-те. Тя среща заможният херцог на Уестминстър на борда на яхтата му през 1923 и двамата започват връзка, продължила десетилетия. В отговор на предложението му за брак, тя отговаря: „Има няколко херцога на Уестминстър – но само една Шанел!".
Световната икономическа криза през 1930 оказва негативно влияние върху компанията й, но тогава избухна Втората световна война и Шанел е принудена да закрие бизнеса си. Уволнява работниците и затваря магазините. По време на германската окупация над Франция, Коко започва връзка с немския военен офицер Ханс Гюнтер фон Динклаге. Тя получава специално позволение да остане в апартамента си в хотел Риц. След края на войната Шанел е подложена за разпити за връзката си с фон Динклаге, но не успяват да я привлекат за сътрудник. Някои се чудят дали приятелят й Уинстън Чърчил не е правил задкулисни игри в нейна полза.
Макар и не официално обвинена, Шанел е принудена да търпи нападки от обществото. Някои все още смятат, че връзката й с нацисткия офицер е била предателство срещу страната. Шанел напуска Париж, прекарвайки в Швейцария няколко години в изгнание. Прекарва и известно време във вилата си в Рокбрюн.
На 70 години, Шанел прави триумфално завръщане в модния свят. Първоначално тя получава унищожителни рецензии от критиците, но женствените й и добре стоящи дрехи скоро печелят хиляди почитатели по целия свят.
През 1969, очарователната история на нейния живот става основа на бродуейския мюзикъл „Коко", с участието на Катрин Хепбър в ролята на легендарната дизайнерка. Алън Джей Лърнър написва сценария и текста на песента към шоуто, а Андре Превин композира музиката. Сесил Бийтън се заема с декорите и дизайна на костюмите за представлението. Спектакълът получава седем номинации за награда Тони, Бийтън печели за Най-добри костюми, а Рене Обержоноа – за главна роля.
Коко Шанел умира на 10 Януари 1971, в хотелската си стая в Риц. Никога не се е женила, казвайки веднъж „Никога не съм искала да тежа на някого повече, от колкото една птичка". Стотици препълват църквата „Мария Магдалена", за да се сбогуват с модната икона, а в нейна чест много от опечалените носят костюми Шанел.
Малко повече от десетилетие след смъртта й, дизайнерът Карл Лагерфелд поема управлението на нейната компания, за да продължи завещаното от Шанел. Днес едноименната й компания продължава да процъфтява и се смята, че генерира стотици милиони от продажби всяка година.
В допълнение на вечните й модели, житейската история на Коко Шанел продължава да привлича вниманието на хората. Има няколко биографии на модни революционери, включително „Шанел и нейния свят" (2005), написана от нейния приятел Едмон Шарл-Ру.
В съвременната ТВ биография, Коко Шанел (2008), Шърли Маклейн изиграва известната дизайнерка по време на професионалното й възкресение в периода около 1954-та. Актрисата казва пред списание „Women's Wear Daily", че от тоста време е искала да изиграе Шанел. „Това, което е удивително при нея е, че не е лесно да бъде разбрана".
Сфера на работа: Австралийски модел
Дата на раждане: 15 Юли 1979
Място на раждане: област Ечука, Виктория, Австралия
Очи: Синьо - зелени
Коса: Тъмно кафява
Гръдна обиколка: 99 см.
Талия: 81 см.
Ханш: 78 см.
Височина: 183 см.
Фимел израства във ферма в покрайнините на Ечука, Виктория, Австралия, като най-малкия от трима братя. На 11 годишна възраст той се мести в Мелбърн, Виктория, за да играе футбол и да учи Мениджмънт в Кралския Технологичен Университет на Мелбърн /Royal Melbourne Institute of Technology/. За нещастие футболната му кариера бързо приключва със счупен крак. Става модел през 1998, след като е привлечен в една фитнес зала в Мелбърн от Матю Андерсън – агент от Chadwick Model Management, с предложение да се присъедини към агенцията. По-късно Травис става „звезда” в кампанията на "Crave" на Калвин Клайн и играе главната роля в неуспешния ТВ сериал „Тарзан”.
Травис Фимел е първият мъжки модел подписал шест договора да представя Калвин Клайн ексклузивно.
Запален по ходенето бос, Фимел твърди, че да се ходи бос е изключително. Прави скандално появяване бос в „Шоуто на Шарън Озбърн”, а в последствие често е забелязван и сниман бос или най-много по джапанки.
Също така Травис участва и в два музикални клипа - "I'm Real" на Дженифър Лопез и "Someone to Call My Lover" на Джанет Джаксън.
Участвал е в рекламни кампании единствено на Калвин Клайн.
Сфера на работа: Американски модел
Дата на раждане: 10 Август 1982
Място на раждане: Ню Йорк Сити, Ню Йорк, САЩ
Очи: Лешник
Коса: Светло кафява
Гръдна обиколка: 81 см.
Талия: 59 см.
Ханш: 84 см.
Височина: 168 см.
Аоки е открита в Ню Йорк, на концерта на група „Rancid”, където тя нахълтва без пропуск. Започва кариерата си на модел на 13 години. В същата година бива представена на Кейт Мос от своята кръстница, която след време ще вземе „под крилото си” младата Девън. Не минава много време, когато Девън подписва договор за Storm Model Management на крехката възраст от 14 години. През 1998, Девън заменя Наоми Кембъл като лице на Версаче.
Дефилирала е за модните къщи Ланком, Шанел и Версаче. Аоки е 5 фута и 6 инча /168 см./ - почти нечувана височина за дефилиращ модел, които обикновено са най-малко 5 фута и 8 инча /173 см./ високи. Участвала е в рекламни кампании за Шанел - висша мода от Карл Лагерфелд /Chanel Couture by Karl Lagerfeld/, Версаче с фотограф Стивън Мейсел /Versace Atelier by Steven Meisel/, Юнко Шимада от Бетина Кименда /Junko Shimada by Bettina Kimenda/ и Бейбе Фат от Кимора Лий Симънс /Baby Phat by Kimora Lee Simmons/.
В началото на кариерата си, Аоки прави няколко малки изяви и в музикални клипове, като "Electric Barbarella" на Дюран Дюран, "Kowalski" на Праймъл Скийм /заедно с Кейт Мос/, в "Something About The Way You Look Tonight" на Елтън Джон, в клипа на "In Those Jeans" на Джинуайн и по-късно във видеото на Лудакрис към песента "Act a Fool". Актьорските й участия включват и роли във филмите „Бързи и яростни 2”, „Шпионки”, „Град на греха”, „Жив или мъртъв” и други.
Аоки планира да пусне собствена линия дрехи и е подписала с предприемача Ричи Акива, в чието звукозаписно студио ще запише свой собствен албум. През Септември 2007 г. беше обявено, че е проектирала линия дънки за Levi’s. "Един от най-готините дизайни е регулируема талия с цип, която можете да затегнете с елегантна скрита закопчалка ", казва тя пред репортерите.
Участвала е в кампании на: Lancome, Moschino, e-Luxury, Alessandro Dell'Aqua, Max Factor, Chanel, Versace, Helena Rubenstein, Ungaro, Bloomingdales, Junko Shimada
Била е на кориците на: Vogue, Harpers Bazaar, Madam Figaro, Cosmo Girl, i-D, Nylon, Nova, Trace
Участия в ревюта на: Blumarine, Chanel, Diane von Furstenburg, Fendi, Issey Miyake, Paco Rabanne, Anna Sui, Celine, Christian Lacroix, Emmanuel Ungaro, Gucci Jeans, Jean Paul Gaultier, Lagerfeld Gallery, MARC, Oscar de la Renta, Sephora, Sonia Rykiel, Valentino, Victor & Rolph, Marc Jacobs, Hugo Boss
Сфера на работа: Бразилски модел
Дата на раждане: 12 Юни 1981
Място на раждане: Салвадоре да Баха, Бразилия
Очи: Сини
Коса: Кафява
Гръдна обиколка: 85 см.
Талия: 59 см.
Ханш: 85 см.
Височина: 178 см.
Като в истинска модна приказка, бразилката Адриана е била открита на 13 годишна възраст, докато е пазарувала в местния търговски център. На 15 години тя печели конкурса „Форд Супермодел на Бразилия” и второ място във „Форд Супермодел на Света”. Мести се в най-динамичния и движен от модата град в света – Ню Йорк и подписва договор с Elite Model Management.
Портфолиото на модела Лима започва главоломно да расте, появявайки се в редица модни издания Vogue and Marie Claire. Що се отнася до модни ревюта, дефилирала е по подиумите на големи имена като Вера Уонг, Кристиян Лакроа, Емануел Унгаро, Джорджо Армани, Фенди, Ралф Лорън, Валентино и още много. След това Лима става „Guess?” момиче се появяват в рекламната им кампания „Guess? Fall 200”. Появява се, също така, в книгата "Второто десетилетие на Guess? Снимки".
Лима продължава да надгражда професионалната си биография, участвайки в печатни реклами на Maybelline, Mossimo, грее по кориците и в статиите на почти всички известни модни списания, като Harper's Bazaar, ELLE, Vogue, GQ /Gentlemen's Quarterly/ например. Броят на GQ от Април 2006, с нейното лице на корицата, става най-продаваното издание за годината. Друга нейна доста известна изява е календарът на Пирели за 2005, също и като лице на големия италиански мобилен оператор Telecom Italia Mobile, където става известна като „Катрин-Зита Джоунс на Италия”.
Адриана Лима е, може би, най-известна с участията си за Виктория Сикрет /Victoria's Secret/. Първото й участие в модните спектакли на марката гигант е през 1999 и от тогава до сега тя грее във всяко следващо шоу. Най-известната й „разходка по пистата” е през 2003-та, когато открива спектакъла. Лима е участвала на няколко телевизионни реклами за марката, но най запомнящата се е появата й заедно с легендарния рок музикант Боб Дилън през 2003 на Victoria's Secret Angel във Венеция, която получи едновременно и похвали и критика. В момента тя е „Ангел” на договор и говорител на марката.
Участвала е в кампании на: Anna Sui Jeans, Giorgio Armani, BCBG, Bebe, Blumarine, BMW, Emporio Armani, Forum, French Connection, Gai Mattiolo, Gasoline, George Rech, Giorgio Armani 'Emporio Armani White' fragrance, Guess? Jeans, La Perla, Maybelline, Mossimo, Swatch 'Skin' watches, TIM, Vassarette, Victoria's Secret and XOXO.
Била е на кориците на: Vogue, Harper's Bazaar, Marie Claire, Vogue Italia, Elle, Cosmopolitan, Photo, Audi, GQ, Max, Aréna.
Участия в ревюта на: Alexander McQueen, Alexandre Herchcovitch, Balmain, Betsey Johnson, Carmen Marc Valvo, Christian Dior, Christina Perrin, Cividini, Emilio Pucci, Emporio Armani, Enrico Coveri, Escada, Fendi, Girbaud, Girls Rule, Guy Laroche, Istvan Francer, John Galliano, Krizia, Leonard, Luca LucaNanette Lepore, NYC 2000, Ralph Lauren, Randolph Duke, Rebecca Danenberg, Richard Tyler, Sean John, Sportmax, Sully Bonnelly, Valentino, Vera Wang, Yigal Azrouel.
Модната марка БАЛЕНСИАГА е създадена през 1937 година. Не е изненадващо, че Испания създава такива гении като БАЛЕНСИАГА, способни да внесат най-дръзките иновации в един изключително класически стил. Изненадващото е, че този испанец се превръща в лидер на френския моден дизайн.
Историята му започва малко като легенда: роден през 1895 в Гетария, малко рибарско селце на баското Испанско крайбрежие, Кристобал Баленсиага е все още доста млад, когато става ясно, че е предопределен за висша мода.
На 13 годишна възраст смайва маркизата на Торес с коментара си относно нейната елегантност. Осъзнавайки интереса му към висшата мода и естетически потенциал, тя му позволява да направи копие на Haute Couture дреха, която тя е носела. С трепет, той свършва работата толкова добре, че тя го възнаграждава обличайки дрехата.
Следващата година той пътува до Париж. Зашеметен, той поглъща с очи колекциите на дизайнери като DOUCET, WORTH, DRECOLL и други. След завръщането си от там, на 16 годишна възраст, той отваря първото си шивашко ателие за висша мода в Сан Себастиян, където адаптира парижката мода за испанските жени.
През 1915, в Сан Себастиян отваря врати първата модна къща, наречена БАЛЕНСИАГА. През 1920 се появява втората такава, в Мадрит. Той напуска Испания когато избухва Гражданската война и се установява в Париж, някъде през Август.
През 1937 БАЛЕНСИАГА отваря свой шоурум на Авеню Джордж V, №10. От самото начало стил е създаден съобразно очакванията му за славата на 30-те години. За себе си той прави следната равносметка: моделиерът трябва да е като архитект за дизайна, скулптор за формата, художник за цветовете, музикант за хармонията и философ за умереност. Година след година, този когото всички наричат моделиерът на моделиерите на висша мода, удивлява всички с колекциите си и майсторските си кройки – той променя изцяло женския силует:
1945-та - прилепнали талията, квадратни рамене;
1951-ва – отворени деколтета, широки рамене, небрежни.
Талиите. Всички тези характерни особености създават революцията, наречена БАЛЕНСИАГА. Освен това, името му е вплетено в различни периоди: плажните дрехи с широки яки, роклята туника, роклята тип „чувал" през 50-те години.
Също така насочва дарбата си и към създаването на престижни парфюми. Този човек, чийто изключителен талант никога не се е уморявал в стремежа си да постигне още по-голяма хармония между тялото и дрехите, винаги е знаел, че истинският знак на елегантност, първичното изтънчено докосване, лежи в едва доловимите, деликатни нотки на аромата. През 1947, той създава първият си парфюм – LE DIX /"В Десятката"/, от номера на адреса, на който се намира прочутото му ателие - Авеню Джордж V, №10.
Едновременно конте и отшелник, той наблюдава ревютата на колекциите си зад бялата завеса, превръщайки се в митичната фигура, която само малцина привилегировани са имали удоволствието някога да го познават. И не от снобизъм или превземки. Такъв човек се интересува малко от заобикалящия го свят. По-скоро светът ще дойде при него и то само най-изтънчената част.
Най-верните му клиенти са Кралицата на Испания, Кралицата на Белгия, Херцогинята на Уиндзор, Принцеса Грейс от Монако и всички онези дами, определяни от пресата като най-добре облечените жени в света.
На 12 Май 1958, той е провъзгласен за Рицар на Легиона на Честта /Chevalier de la Légion d'Honneur/. В края на 60-те, на 74 годишна възраст, след 30 години работа в Париж, той решава да се оттегли и закрива модните си къщи в Париж, Барселона и Мадрид една след друга. Последната му публична изява във френската модна столица е на погребението на Коко Шанел, която приживе казва, че БАЛЕНСИАГА е единственият моден дизайнер, който може да проектира, скрои, сглоби и ушие рокля изцяло без чужда помощ.
На 24 Март 1972 година, безспорният Господар на всички велики творци на висша мода, човекът вдъхновил GIVENCHY, UNGARO, SCHERRER, COURREGES, почива във Валенсия.
Ню Йоркската дизайнерка Бетси Джонсън е изградила дългогодишната си кариера, следвайки свои собствени правила. Известна с пищните си празненства с богати украси, Бетси разтърсва света на модата с уникалните си и оригинални дизайни още от 60-те години на миналия век. Оставайки вярна уникалната си визия, Бетси е възнаградена с продължителен и траен успех в една доста непостоянна индустрия. Способността й да се променя с времето, но въпреки това да остава вярна на себе си, не остава незабелязана. През 1999, Джонсън е удостоена от СМДА /Съвета на Модните Дизайнери на Америка/ с награда „Вечен Талант”, създадена специално за нея, което признава влиянието й върху модата през цялата й кариера.
Бетси е родена в Кънектикът и прекарва детството си из танцови школи. Стремежът й да бъде танцьорка и любовта й към сценичните костюми, полагат основите на креативността и вдъхновението на Бетси, които и до днес не са угаснали. През 1964, Бетси официално се намества на модната сцена в Ню Йорк, спечелвайки награда на списание Мадмоазел /Mademoiselle/. Година по-късно тя заема мястото на топ дизайнер за Параферналия /Paraphernalia/ - моден бутик, в който по това време се помещават най-горещите млади дизайнери като Мери Куонт, Tuffin & Foale, наред с другите. Това, което скоро ще стане известно като запазена търговска марка на Бетси започва своята формулировкa тук: секси силуети, веещи се тъкани с хипи вдъхновение, екстравагантно съчетани и, най-важното, пасващи страхотно добре.
Сега, неразделна част от това, което се счита за "Разтърсваща Младеж", Бетси скоро се оказва в незабравимата за 60-те Уорхол сцена. Неин модел е Еди Седжуик, а музиканта от „Velvet Underground”, Джон Кейл носи дрехите й както на сцената, така и извън нея. През 1969-та Бетси започва с продажбите на дребно, като отваря нов бутик с името „Betsey Bunki Nini”. Непосредствено след отварянето на бутика, на Бетси е предложена работа от Алвин Dunskin в Сан Франциско и така оставащите години на 60-те й преминават от едното до другото крайбрежие на Америка.
Заедно с новото десетилетие идват и новите възможности за кариерата на Бетси Джонсън - в началото на 70-те тя влиза в творчески екип на марката Alley Cat, марка, която определя тенденциите за този период на Rock N 'Roll облеклото, с бохемски и етно стил. През 1972, заедно с Халстън, печели престижната награда “Coty” и става най-младия дизайнер удостоен някога с тази чест.
След десетилетие на работа за други марки, Бетси решава да направи драматичен обрат в своя живот и през 1978 година, заедно с Шантал Бейкън поставят началото на марката Бетси Джонсън, както е позната и до днес. Работейки за себе си, Бетси има свободата да разгърне напълно творческия си потенциал. Още същата година двете с Шантал откриват първия си магазин в сърцето на Сохо. В началото на 80-те те имат удоволствието да са едни от първите отворили врати на Мел Роуз Авеню в Лос Анджелис, помагайки на улицата да спечели име на едно от най-престижните световни търговски зони за 80-те години на миналия век. Днес има над 40 магазина Бетси Джоунс по цял свят. Пробива зад граница става с отварянето на безумно популярния магазин в Лондон. През 1999 отваря врати магазинът във Ванкувър, а през 2003-та и в Торонто. През 2006 е открит и първият „Бетси Джонсън” магазин в Токио. Облекла на от марката могат да бъдат открити и в по-добрите универсални търговски центрове, както и в над 1000 специализирани търговски обекта в страната, Европа и Азия. През пролетта на 2005 Бетси отваря и първият си франчайз магазин в Дубай, разположен в най-големия търговски център за средния изток.
2003 година е отбелязана с някои вълнуващи усилия за лицензиране на фирмата, поставяйки името Бетси върху нови категории, включително обувки и бельо. Тя продължава тази тенденция и оттогава е добавила чанти, колани, зимни аксесоари, очила, часовници, бижута, бански костюми и аромати, като по този начин става популярна не само като дизайнер на дрехи, а като най-добрата американска марка за Lifestyle.
В края на 2002, Бетси е удостоена с място на Модната Алея на Славата, признавайки приноса й в американската мода. Бронзово-гранитна плоча с подписа и биографията й е вградена в тротоара на прочутото 7-мо Авеню в началото на 2003-та. През 2005 идва и наградата за цялостно творчество от Signature Awards и комисията на NAWBO-NYC / National Association of Women Business Owners - New York City/. Следва награда за цялостен принос в областта на аксесоарите през ноември 2005. Наскоро Бетси Джонсън бе удостоена с наградата „Дизайнер на годината” по време на ежегодните награди на Американската Асоциация за облекла и обувки през май 2006 г.
През 2003, по време на ваканция в Мексико, Бетси купува малък вълшебен хотел, нарича го „Бетсивил” и започва превръщането му в мечтаната вила за почивки, което често посещава, за да се вдъхновява за работата си. То такава степен се влюбва в мястото и културата на района, че през 2004 купува втора къща в Мексико, която кръщава „Вила Бетси”. Завладяна от проектите с къщите, Бетси решава да превърне „Бетсивил” в имот, отдаващ се под наем, а „Вила Бетси” става неин постоянен дом в Мексико.
Оцеляла след рак на гърдата, Бетси продължава да бъде силен поддръжник в борбата с коварната болест, участвайки в публични изяви, членува в много организации, включва се и в направата на уникални предмети и продаването им на търг за набиране на средства за редица благотворителни кампании. През 2003, Съвета на модните дизайнери в Америка /CFDA/ я кани да стане Почетен Председател на инициативата Мода срещу рака на гърдата, което тя с удоволствие приема. През 2004 тя е удостоена с друго отличие от Национално сдружение срещу рака на гърдата /NBCC/ за това, че продължава да се бори с болестта, на престижна церемония организирана от Рон Пърлман.
Бетси Джонсън, жената и марката, никога не спират да се развиват и продължават да оставят трайна следа в модната индустрия без признаци скоро да изчезнат от там. Любовта към детайла и дизайна се усеща във всичко, което прави в живота си и в работата. Ентусиазма й, творческия дух и безграничния талант, които я държат на челно място в модата през последните 40 години, ще запазят Бетси през годините.
„Изработването на дрехи включва всички онези неща, които аз обичам – цветовете, шарките, формата и движенията, ежедневния процес, хората, напрежението, изненада да видя как работата оживява, ходенето и танцуването около непознати. Подобно на червеното червило по устните, моите продукти събуждат и озаряват тази, която ги носи, насочват вниманието към нея, подчертават красотата й и специалното в нея в унисон с настроението и движенията, с нейните мечти и фантазии” - Бетси Джонсън.
Както един журналист цитира наскоро „Ако Бетси Джонсън не съществуваше, ние щяхме да си я измислим само за да си припомним, че модата може да е забавна. Тя е като истински диво дете, опитващо се да оцвети града в розово!”
Британската актриса Хелена Бонъм Картър разпределя своя талант в широка гама разностранни проекти, като провокативния филм на Дейвид Финчър „Боен Клуб", новата версия на Тим Бъртан на „Планетата на маймуните" и черната комедия „Новокаин" режисирана от Дейвид Аткинс.
Тя дори изигра Белатрикс Лестранж в летния хит на Дейвид Йейтс, "Harry Potter and the Order of the Phoenix".
През 2005, Бонъм Картър озвучи Лейди Тотингтън в анимацията на Ник Паркър "Wallace & Gromit: The Curse of the Were-Rabbit", както и главната женска роля в анимацията "Corpse Bride" на Тим Бъртан.
Други заглавия с нейно участие са: "Conversations with Other Women" на Ханс Каноза, "Big Fish" на Бъртан, където играе две роли – Джени и Вещицата, "Till Human Voices Wake Us" на Майкъл Петрони и филма на HBO „На живо от Багдад", режисиран от Мик Джаксън, за който Хелена бе номинирана за Еми и Златен Глобус. Други нейни филми са "Sixty Six" на Пол Лейланд и "The Heart of Me" на Тадеуш О'Съливан.
За нейното изпълнение в "Wings of the Dove" на Ян Софтли, тя получи номинация за Оскар за най-добра актриса, както и за Златен Глобус и за Наградата на Актьорската гилдия. Тя получи Наградата Genie за най-добра актриса за "Margaret's Museum" на Морт Рансен и бе номинирана за Еми за мини сериала „Мерлин" на Стив Байрън.
По време на снимките на филмовия и дебют „Лейди Джейн" на Тревър Нан, режисьорът Джеймс Айвъри и предлага спонтанно да участва в "A Room with a View". Това е първата от серия роли по адаптации на Е.М. Форестър, която и донася международно признание и е последвана от "Where Angels Fear to Tread" на Чарлз Стъридж, "Howard's End" на Айвъри. Тя играе Офелия в „Хамлет" на Франко Дзефирели, партнирайки си с Мел Гибсън, и пресъздава Елизабет от „Франкенщайн на Мери Шели", режисиран от Кенет Брана. Хелена се появява и като жената на Уди Алън в "Mighty Aphrodite".
Телевизионните изяви на Бонъм Картър включват: "Magnificent 7", който е вдъхновен от живота на Джаки Джаксън, майка на седем деца, три нормални дъщери и четири сина аутисти; "Dancing Queen"; "Fatal Deception"; "A Dark Adapted Eye"; "Merlin"; и "Henry VIII." Участията и е театъра включват: "Woman in White"; "The Chalk Garden"; "House of Bernarda Alba"; и "Trelawny of the Wells."
Матю наскоро участва в одобрения от критиката "We Are Marshall", където играе треньор по футбол в малко градче, намиращо се в Западна Вирджиния, който се бори с опустошителна загуба.
През 2005, МакКонъхи играе в приключенската комедия „Сахара", с Пенелопе Круз и Стив Зейн. Той спечели Наградата на Публиката за ролята си във филма, който стартира като лидер на Бокс Офиса и е първия голям успех на собствената му продуцентска компания J.K. Livin Productions. МакКонъхи си партнира с Ал Пачино в драмата "Two for the Money", преди да завърши годината с титлата „Най-секси между живите мъже", присъдена му от списание People.
Неговите филмови участия включват: популярната романтична комедия "Failure to Launch", със Сара Джесика Паркър; "How to Lose a Guy in 10 Days", с Кейт Хъдсън; научно-фантастичното приключение "Reign of Fire", с Крисчън Бейл; пълната драма "Thirteen Conversations About One Thing"; хорър-трилъра "Frailty", написан и режисиран от Бил Пакстън; романтичната комедия на Алън Шанкман "The Wedding Planner", с дженифър Лопез.
МакКонъхи също участва в екшън-драмата за Втората Световна Война - "U-571", в „Ед Телевизията" на Рон Хауърд, „Амистад" на Стивън Спилбърг, „Контакт" на Робърт Земекис и в одобрената от критиката съдебна драма „Време за убиване" на Джоел Шумахер, както и в "Lone Star", "Angels in the Outfield", "Dazed and Confused" на Ричард Линклейтър.
Продуцентската компания на МакКонъхи - J.K. Livin, е изпълнителен продуцент на документалния "Hands on a Hard Body", и в момента работи по няколко проекта в сътрудничество с други студия и продуцентски компании, включително комедията "Surfer Dude". Можете да видите Матю в "Tropic Thunder", заедно с Бен Стилър, Робърт Дауни Джуниър и Джак Блек, която излезе през лятото на 2008.
Носителката на два Оскара за главна женска роля, озарява някои от най-удивителните филми на това десетилетие. Актриса и продуцент, Суонк е свързана с няколко многообещаващи проекта. Хилъри наскоро игра и бе изпълнителен продуцент в биографичния „Амелия" на Фокс Сърчлайт, партнирайки си с Юън МакГрегър и Ричард Гиър.
През 2008, Хилъри и продуцентката Моли Смит, основават продуцентската компания 2S FILMS и подписват двугодишен договор за сътрудничество с Алкон Ентертейнмънт на Уорнър. Проектите, над които се работи, включват: „Французойките не пълнеят", базиран на бестселъра от 2004 на Мириел Джулиано, романтична комедия за млада необвързана жена, която живее в Ню Йорк, и която научава няколко трудни житейски урока, като например как да обича себе си; „SWEET & VICIOUS" е лека комедия за женското приятелство и клопките на успеха. И двата филма изпитват затруднение в намирането на подходящи режисьори. В момента се снима „SOMETHING BORROWED", по мотиви от дебютния роман на Емили Гифин, който разказва за жена, която се влюбва в годеницата на най-добрия си приятел. Други проекти над които се работи са: „YOU'RE NOT YOU", по романа на Майкъл Лайлдган, разказващ за жена страдаща от смъртоносно заболяване и за млада жена без цел в живота, която става нейна гледачка. „FALLING OUT OF FASHION" е още един работен проект, базиран на дебютен роман на авторката Карън Ямполски, който се фокусира върху жена живееща в комуна на хипита, която мечтае да стане редактор на списание.
През 2007, Хилъри блести в два филма, които разширяват хоризонтите на нейния талант, и двата режисирани от Ричард ЛаГравенс. Първият е драма, в която тя е и изпълнителен продуцент – „FREEDOM WRITERS", и играе заедно с Патрик Демпси. Филмът е по истинската история на учителката Ерин Грювел и ако не сте го гледали, горещо ви го препоръчваме! Вторият филм, който е романтична комедия (но с доста сериозни нотки) – „P.S., I LOVE YOU", с Джерард Бътлър и Кати Бейтс, също не е за пропускане.
Суонк печели двете си награди Оскар за най-добра актриса, което е изключително рядко постижение и признание за нейния талант. Тя печели първия си Оскар за ролята на Брендън Тийна в драмата от 1999 „Момчетата не плачат". За този филм тя печели Златен Глобус, Избора на критиката, Наградата на Нюйоркската критика, Наградата на Лосанджелиската критика, Наградата на Чикагската критика, както и наградата на Националната Асоциация на филмовите критици. В допълнение работата на Суонк е наградена с признание за Дебютно изпълнение на годината, както и номинации от BAFTA и Screen Actors Guild (SAG) Award.
През 2005, Суонк печели втория си Оскар за ролята си на боксьорката Маги Фицджералд, в наградения с Оскар за най-добър филм „Момиче за милион долара" на Клинт Истууд и Морган Фрийман. Заедно с Оскара, Хилъри печели втория си Златен Глобус, както и SAG Award, наградата на Националната Асоциация на филмовите критици и Избора на критиката за най-добра актриса за портрета на Маги. През същата година, Хилъри печели номинации за Златен Глобус и SAG, за превъплъщението си в суфражетката (жена, която се бори за политически права.) Алис Поул във филма на HBO – „Iron Jawed Angels".
