Забележителност на Чепън планина е карстовият район между Драгоман и Сливница, който представлява уникален комплекс от последните опазени карстови блата /единствен за страната и рядък за Балканския полуостров/, влажни ливади и варовикови възвишения, в подножието на Чепън планина. В миналото блатото е достигало до 450haплощ, но днес е намаляло до 350ha, поради провеждането на нерентабилно отводняване.
В Драгоманското блато, както и околностите му, има разнообразна флора и фауна. Описани са 256 вида птици /около 61% от орнитофауната на България/, 23 вида бозайници, 9 вида земноводни и един вид риба. Блатото е и дом на 180 вида висши растения, като голяма част от тях са ендемични не само за страната ни, но и за Балканския полуостров. Сред тях са шахматовидна ведрица, блатен ирис и бяла водна лилия. Благодарение на доброволци от Сдружение за дива природа „Балкани” има изградени опознавателно мостче, водещо до до укритие за наблюдение на животните, обитаващи блатото. Същото сдружение е изградило и и маркирана 13 км пътека по Чепън планина, която извежда до връх Петровски кръст, като предлага и гледка към едни от възвишенията там – Мека цръв и Три уши.
С обявяването на комплекса за влажна зона в началото на 2011г., броят на Рамсарските места /влажни зони с международно значение/ в страната ни става 11, като общата им площ достига 35 273 ha. Освен това блатото е регистрирано и като част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в Бълагрия. Обявяването му за Рамсарско място не налага никакви специални ограничения. Всъщност подкрепя и стимулира риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, лечебна кал, дивеч, сол и т.н., но в рамките на допустимото, за да не се ограничава ползването на тези ресурси и в бъдеще.
През 30-те години на миналия век блатото е пресушено и за дълъг период животът замира. От България изчезват два вида растения, за които то е било единственото им находище у нас (Мехурчеста Алдрованда и Парнасиеволистна калдезия). Изчезва и едно от най-големите гнездовища на водолюбиви птици във вътрешността на страната и едно от последните находища на жерава, преди той да изчезне като гнездящ вид в България. И до днес Сдружение за дива природа „Балкани” прави опити да възстанови отново условията, а и живота на изчезналите видове. Засега без успех.
Драгомаснкото блато и Чепън планина са леснодостъпни – с кола се стига за около 40-50 мин. от София в посока ГКПП Калотина. В град Драгоман има изграден център „Драгоманско блато”, който предоставя на посетителите си оборудване за наблюдения на птици /зрителна тръба и бинокли/, определители за животни и растения, зала за среща и семинари и информационни материали за района.
Едно място, което може да впечатли всеки с уникалното си разположение и естествената среда, която е съхранило.
