От десетина години-насам, провеждането на мащабни рок фестивали у нас, стана традиция. Рок маниаците от цялата страна пътуват стотици километри, за да чуят едни от най-великите банди на живо. Често феновете са тийнейджъри в гимназията или студенти, обрали последните си пари за билет. Затова се налага да направят малки жертви, по пътя към разтърсващото музикално преживяване. Ето 10 неща, които трябва да знаете за похода на рокаджиите:
1. Когато тръгвате на стоп, към набелязаната цел е добре да сте двама. Тройка е най-неудобната комбинация, за пътуване гратис. Освен това, скрийте бирите и цигарите, свити от разни опияняващи билки и треви, по джобовете и раниците. Иначе рискувате да висите на магистралата с часове, преди някой да ви качи. Най-подходящото време за подобен пътен Survivor, са часовете на интензивен трафик- 7 - 8 ч.30 мин. и след 16 ч. 30 мин. до ок. 19 ч. Старайте се да не сменяте повече от два стопа, в едната посока.
2. Добре е да поберете всичко необходимо в една раница, за да сте по-мобилни. Излишъкът от вещи ще ви забави по пътя, но липсата на основни неща, може да ви изиграе лоша шега. Добре е да носите кибрит и запалка едновременно, а също и фенерче. Трябват ви резервни дрехи - фланелка и панталони, за да не заемат много място. Чадърът е задължителен по време на пътуването. Прибавете и дъждобран, който да ви служи на стадиона, защото чадъри не се допускат на концертите. За всеки случай носете шалте, може и спален чувал, ако нощувате в палатковия лагер, обособен за зрителите. Не забравяйте и зарядно за телефон.
3. Носете си суха храна, вода и бира от вкъщи, за около ден или се настроите да ви „одерат кожата“ на крайпътната лавка, с цени - резачка.
4. Избягвайте да купувате билети в деня на фестивала, защото са с изкуствено завишени цени. По-добре се подгответе за шоуто отрано. Ако все пак се наложи да си вземете на място, купете ги от някоя каса, а не на черно, за да не изгорите с пари.
5. Не внасяйте бутилки и оръжие в зоната на концерта, иначе ще ви линчуват разни чичковци лелки с пагони на раменете. На тях не им пука колко сте пътували и дали ще влезете на стадиона или не.
6. Не смесвайте енергийни напитки с алкохол. Кофеинът свива кръвоносните съдове, а спиртните напитки ги разширяват. В най-добрия случай, ще си причините главоболие. Комбинацията влияе зле и на сърцето. За тонус, по-добре, вземете коктейл от бира, кола и ликьор с екстракт от кафе или шоколад. Това е немската рецепта за борба с умората и лошото настроение. На мен ми допада! Опитайте и с шоколад и вода.
7. Обуйте си кубинки или други закрити, стабилни обувки, ако искате да излезете от шоуто с десет пръста на краката. Джапанките са най-неудачния вариант за влизане в мелето. Ако решите да впуснете в пого с плажни чехли, се пригответе за експресно посещение при ортопед.
8. Носете аналгин или Aulin в чантата си, за борба с всякакви неразположения.
9. На връщане, ако все още имате някакви пари, може да се приберете групово с Боже Докарай ме Жив (БДЖ). Билетите за учащи (вкл. студенти) са на половин цена. Отстъпка се получава срещу специална карта. Изваждането ѝ струва 1 лв. Става срещу представяне на бележник или студентска книжка, уверение и паспортна снимка. Във влака е мизерно, но пък забавлението с откачалки от цяла България е гарантирано!
10. Крийте бирата от кондуктора във влака и дежурните пазители на реда!
Успех!
Предстоят Lound Festival (2-3 юни) и Sofia Rocks 2012 (7-8 юли).
Беше началото на май. Пътят до там се изкачва по планината, докато стигне до градчето. Поглеждайки надолу се виждат микроскопични признаци на цивилизация от малките градчета около Салерно. Стигнах. Отново се оглеждам и виждам малки пръснати къщички по полегатите склонове и лимонени дръвчета навсякъде. Обръщам се и виждам централния площад на Равело.
Малко морско градче в провинция Салерно, регион Кампания, Южна Италия, Равело е разположен на северния бряг на Салернския залив, точно на Амалфийското крайбрежие. На 13 км от Салерно и на 50 км от Неапол. Населението на курортното градче е 2 482 жители към 1 април 2009 г., като през XIII век е наброявало цели 35 000 жители.
Градът е основан от римляните през V век. През IX век е бил част от република Амалфи. През 1996г. ЮНЕСКО обявява Равело заедно с цялото Амалфийско крайбрежие за част от световното културно наследство.
В Равело има шест църкви и отделно малка катедрала – Il Duomo di Ravello, построена през XI век. По-интересни туристически обекти обаче са Вила Руфоло (Villa Rufolo) , Вила Чимброне (Villa Cimbrone) и Вила Епис(ш)копио (Villa Episcopio).
Нещо екзотично, средиземноморскo, а дори и интимно се отkрива в малките и тесни улички на Равело. Сладостното ухание на Тиренско море придава усещане за друго време, друг свят. По пътя към Вила Чимброне (безспорно най-интересна от трите) погледът ми спираше любопитно върху фотографи и техните модели, покрай малките магазинчета за сувенири, където продаваха красиви порцеланови изделия и плочици, характерни за Амалфи. Малки хотели и романтични ресторантчета с нетолкова романтични цени предлагат своите кокетни услуги „с гледка към морето“ .
От 1904г. Вила Чимброне става собственост на английският лорд Ернст Бекет, като днес е превърната в хотел, но нейната прекрасна градина остава отворена за посетители срещу входна такса. Петте евро, които ще дадете, определено си заслужават. През епохите градината и различните й явни и скрити кътчета са вдъхновявали творци като Джовани Бокачо, Вагнер, Бонавентура да Потенца и други.
Близо до самия вход, обгърната от дърво с красиви розово-червени цеветове, има малка беседна. Подминавайки я и продължавайки по главната алея, очите се обръщат наляво. Разбира се, сред приятното ухание на цветя и интересни храстчета се откроява най-прекрасната гледка на света. Стигаме до Терасата на безкрайността (La Terazza dell’Infinito) . Бликащо очарование, с привкус на лека тъга и щастие, това изпитах, взирайки се в синевата на Тиренско море. Безкраен хоризонт, хармония и няколко сълзи. Напишете картичка до близък човек. Моята гласеше нещо подобно: „за спомен на една душа, когато тогава е липсвала“ .
Истинско вдъхновение за поети, писатели, артисти или красива дестинация за презадоволени скептици.
Ето нещо, което е изписано на голяма плоча в градината на вилата, нещо, което ще омагьоса деня ви, отнасяйки ви в Равело:
Ah, Moon of my Delight that knows no wane,
The Moon of Heaven is rising once again
How oft hereafter rising shall she look
Through this same Garden after us in vain
С привкус на вино „Кианти“ и лек полъх на маслинови дръвчета… Добре дошли в Сиена!
Сиена е административен център на едноименната област, намираща се в Тоскана, южно от Флоренция. Към май 2009г. населението й наброява 54 188 жители, което непрекъснато се увеличава заради прииждащите студенти и туристи.
Историята на Сиена започва със създаването на величествения Рим. Според легендата, когато Ромул създал Рим и станал негов първи цар, неговият брат – Рем, създава Сиена. Градът достига своя разцвет през XII век като важен търговски и банков център, а днес попада под закрилата на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.
Градът е успял да запази автентичният си вид и до днес. Едно от любимите места е Пиаца дел Кампо (Piazza del Campo) – централният площад, който има форма на ветрило или според някои на обърната раковина, намиращ се точно пред общината. Там по всяко време може да видите седнали на самата земя хора, които хапват пица или сладолед от близките заведения.
От там тръгвайки към Катедралата ще видите типичните за Италия малки и тесни улички, многобройни стари сгради, различни ресторантчета и магазини. За тези, които обичат да релаксират с т.нар. „шопинг терапия“ може би трябва да внимават, защото, ако има поне едно нещо, по което Сиена не отстъпва на Рим, Милано или Флоренция, то това са цените. Центърът е пълен с бутици и скъпи ресторанти. Странното е, че никъде вече няма да намерите нощен бар или дискотека. Всички барове затварят сравнителни рано (според нашите вкусове) , но за сметка на това има часове, в които може да ги посетите per l’aperitivo (или за аперитив, както казват италианците) .
В Сиена, както във всички италиански градове, има много църкви. Разбира се, най-голяма и величествено сред тях е Катедралата Санта Мария Асунта, която италианците наричат Il Duomo di Siena, създадено от Андреа Пизано.Казват, че Катедралата е третата по големина и великолепие след Катедралата в Милано и тази във Флоренция.
Строежът й започва през 913г. и завършва окончателно през XIV век. Тя е архитектурен шедьовър и образец на италианската готика. Освен типичната за средновековието католическа мащабност на строените църковни храмове силно впечатление правят и многобройните фрески и статуи. Две от статуите – на Св. Петър и тази на Св. Павел са дело на Микеланджело.
Точно срещу централният вход на катедрата се намира музейният комплекс Санта Мария дела Скала (Santa Maria della Scala) , която датира от 1090г. Първоначално сградата е била предназначена и функционирала като болница, но в последствие се превръща в музей, който помещава различни колекции, датиращи от античността, средновековието, ренесанса и съвремието.
Основни отрасли в икономиката на Сиена поради големия туристически интерес са хотелиерство и ресторантьорство. Разбира се селското стопанство и предимно винарството също са водещи. Ако сте решили да се насладите на уединение в някое малко ресторантче, то непременно опитайте местните брускети и бистека ала фиорентина, към което без затруднения може да поръчате бутилка „Кианти”.
Два пъти в годината – на 2 юли и 16 август, се провеждат традиционните за града конни надбягвания на Пиаца дел Кампо, известни като Палио (Paglio). Разбира се от самото им начало (X век) те се провеждали в чест на Мадона ди Провенцано и Мадона Асунта. По традиция в състезанието участват всички квартални контради на града със своите гербове, като се състезават само десетте най-добри коня. Децата от всички квартали се обличат в цветовете на своята контрада и се събират пред църквата, започвайки да се надпяват и да прославят своя фаворит, докато знаменосците развяват своите гербове.
Тосканското слънце открива винаги места, вдъхновяващи романтиците на дневното време, а дори и практиците, които биха съумели да се възползват.
