Стрес и хоби

Животът ни е станал толкова динамичен и забързан, че човек трудно намира време за себе си. Не ви ли се случва още в събота, да чертаете плановете си за понеделник? И съответно започвате да се стресирате предварително. Това дали ще стане, онова дали ще стане и неделята отива на кино. Взимаме си дозата стрес една идея по рано. Натоварваме съпруга (съпругата), децата, приятелите... И каква е ползата?! Разбити нерви и много пъти несвършена работа, защото сме я „предъвквали” не тогава когато трябва. Всяко нещо си има място в живота. Най-добрият вариант е да оставите служебните си проблеми там където им е мястото – на изхода на службата. Ако сте „женен’ за работата си това е друг въпрос...Вашето жилище трябва да е вашия кът за отмора. Дали ще си играете с децата, ще гледате някой филм, ще слушате музика – изборът е ваш, но го направете! Има милиони начини за разтоварване, така че спокойно може да намерите своя. Ако сте имали хоби като малък, защо не го преоткриете? Ако пък „заразите” хората около вас с вашето хоби? Ако пък вашето хоби се превърне във ваша основна работа? Мечти, мечти ще кажат скептиците. Да, но човек е голям, колкото са големи мечтите му. Едва ли с вашата служебна работа ще разширите кръгозора си толкова, колкото с извънслужебните си занимания. Да не говорим за новите приятелства, които ще завържете покрай вашето хоби. Да не говорим, че може да намерите и човека до себе си! Човек не знае, какво може да му поднесе живота. Но в едно съм убеден – стреса, който сте събрали през деня, спокойно може да го „изтръскате” от сакото си за отрицателно време.

Изборът си е абсолютно ваш – стрес от време на време или стрес по всяко време.

Да, но...

Субективно погледнато стресът е ирационално преживяване. Затворен някъде в нас, той има съответното място в нашето ежедневие и естествено в материализацията на нашата мисъл. Ако намерим начин да подчиним стреса и да извлечем нещо положително от него, това съответно ще подобри личната и професионалната ни дейност. „Подчиненият стрес” е възможно да се окаже мощен двигател, а не спирачка на нашите мисли и действия. Не забравяйте, че най-добрите спортни постижения, състезателите постигат, в условия на силен (но контролиран!) стрес. Разбира се и в резултат на много тренировки.

Защо и ние да не можем да проконтролираме своите емоции? Защо да не превърнем отрицателното в положително? Какъв пък е този стрес?

Деликатно допълнение

Едва ли котката на съседа ще ви донесе толкова неприятни емоции, колкото самия съсед. Освен ако нямате канарче... Лично за себе си открих, че колкото по-малко виждам някои хора, толкова по-малко се стресирам. Със сигурност това е нещо индивидуално, но може би мрачната физиономия на горепосочения тип много – много не ме зарежда с енергия. Ако не ви се налага да контактувате със „стресатори”, не го правете! Ще се почувствате по-добре.

За съжаление според Законите на Мърфи, най-неприятните типове са нашите началници...

Заключение

И най-тъпата комедия, която дават по телевизията е по-добро средство за почивка, отколкото най-умните новини, които ще гледате. Макар че това не беше много умно заключение.....

Въведение

Тъй като съм работил повече с представителки на нежния пол, темата за секса по време на работа е вълнувала изключително много моето съзнание (пък и не само него)... Първо, искам да уточня: сексьт е готино нещо, а работата – не! Става въпрос за работа, която не те кефи, а в повечето случаи тя е точно такава. Втората ми отметка е, че не знам как стои въпросът със секса във фирми и заводи с еднополови същества (например „Кремиковци”), пък и не искам да знам. Всъщност ако става въпрос за офис, пълен с дами, с удоволствие бих присъствал....

 „За” (Защо за?!)

Сексът сплотява хората. Колкото и тъпо да звучи, в еднаква професионална среда това засилва резултатите на фирмата. Пък и не е ли по-добре вместо да смучеш цигари и да люскаш кафе да направиш един бърз секс!? Бърз, бърз, колко да е бърз? Но това е друга тема....Сексьт по време на работа е една от най-срещаните еротични фантазии, така че какво лошо има да я преживеем! Демографски погледнато, при добро стечение на обстоятелствата увеличаваме населението на татковината. Заздравяваме колектива и укрепваме връзките в професионално-йерархическата стълбица. Естествено не е лошо да поработваме от време на време, ако изобщо ни остане време за това....

 „Против” (Защо против?!)

Използването на тактико-техническите данни за издигане в йерархическата стълба е нещо гнусно и аз съм твърдо против това! Но след като има търсене, защо да няма предлагане? Въпреки че при тези ситуации изобщо не бих използвал думата секс, а други, за които предполагам се сещате... Това е друга тема, това е друга стратегия.

Вместо послепис

Изобщо не мога да си отговоря на един въпрос: актьорите в порно филмите правят ли секс по време на работа? Вие как мислите?

Има някои места, които притежават особенно очарование. С риск да бъда сметнат за леко чалнат, тези места носят една особенна духовност (или може би одухотвореност). Това не са стандартните туристически маршрути, и не са осеяни с миризма на кебапчета и кюфтета (в чиито разумно консумиране няма всъщност нищо лошо), това са дестинации не само за физическо, но и за духовно разтоварване. Когато преди много-много лета, ми казаха „..това е пътеката на Димков“, ми мина и замина през едното в другото ухо. Без да се усетя почнах да търся този маршрут. Започнах неусетно да убеждавам хората, как се презареждам, как събирам сили да се гмурна в „софийската мъгла“. Спокойствие, тишина и някаква особенна сетивност. Пътеката на Димков ли е...? Просто излизайки от града си оставете делничните грижи, вземете си една обикновенна раница и бавно се заизкачвайте нагоре. Маршрута ли? Витоша, Княжево, пътят за Бялата вода (ако живете до София примерно). Насладете се на тишината (особенно в делнични дни), насладете се на столетните дървета, които носят мъдростта на вековете, починете си! Станах малко патетичен, ще ме извините, за което. Естествено може да сложите в раницата малко кебапчета и кюфтета (в чиито разумно консумиране както казах няма нищо лошо).

Приятен път.