На около 20 км. северно от гр. Велико Търново, в страни от пътя за Русе, се намират развалините на римския град Никополис ад Иструм (букв. „Градът на победата на р. Истър (Дунав - с това име римляните са означили няколко реки в империята)“). Построен е в чест на Траяновите победи над даките, тракийско племе, обитавало долините на Мизия. Античното селище е издигнато в началото на II век и е обитавано главно от военни ветерани, построили вилите си около новия град, след напускането на близкото военно селище. В Никополис е оформен по т. нар. Хиподамова система, т.е. има две главни улици Cardo maximus, ориентирана по оста север-юг и Decomanus maximus, чиито краища сочат на изток и запад. Основните пътни артерии се пресичат под прав ъгъл, перпендикулярно, оформяйки естественият център на града. Останалите малки улици, също са идеално прави, като по-широките от тях имат и тротоари от двете страни. Под пътната настилка е изградена канализация. Тръбите на водопреносната система са глинени, отходните води се стичат в издълбани улеи, покрити с тухлени сводове. Местното население се е захранвало с вода от близката река Истър (дн. Росица), посредством акведукт, проучван през последните години от директора на РИМ - В.Търново Иван Църов. В града са функционирали обществени тоалетни (латрини), както и обществена баня, разположена до северната градска порта. Административните сгради са отоплявани с хипокауст, система от глинени тръби, изпускащи парата от нагорещяваната в подземната пещ вода. Част от съоръженията са разкрити и могат да бъдат разгледани от посетителя. Разкрити са още част от магазините, покрития пазар, градския площад (агора). Интерес буди отопляемата сграда за разходки - термоперипатос, имаща три зали. В тях знатните римляни са се развличали и уговаряли служебни дела, в студените зимни месеци.
Никополис е превземан при нашествията на готи (III век) и авари (VI-VII век), като последните сриват културните постройки. Животът на това място прекъсва до епохата на Късното Средновековие.
За архитектурата на Никополис ад Иструм са написани десетки изследвания на български и английски език. Проучванията започват в кр. XIX век (1900 г.), под ръководството на учения от чешки произход Васил Добруски. През последните години разкопки в археологическия резерват произвежда Павлина Владкова, научен работник в търновския музей и английският специалист Андрю Поутър. Тя спечели проект за анастилоза на сградите- реставрация във височина, включваща монтиране на архитектурни детайли върху основите им. При разкриването на древните руини са откривани монети, накити, фибули (игли за дрехи), глинени лампички (античният еквивалент на съвременните фенерчета).
Най-доброто време за посещение на обекта е през периода от март до май и от септември до ноември. Летните горещини в района на с. Никюп - турската транскрипция на Никополис, намиращо се на ок. 3 км. от римските старини, покачват живака в термометрите до 40° С. Ако все пак сте решили да наминете на там през юни или юли, можете да намерите спасение в централната селска кръчма, предлагаща специалитети от родната кухня, приготвена с домашни продукти. Препоръчвам Ви да опитате печено заешко бутче с гарнитура от запържени в масло картофи. Другото питейно заведение - „Оазис“ е истински оазис за посетителя, заради ледената търновска бира, подчертавам - не вода, а бира, струваща стотинки. Местните отдават стаи под наем, в които може да нощувате, в случай че сте изпуснали автобуса до Търново, захласнати по евтиния, но качествен алкохол и вкусните ястия.
Пожелавам Ви приятно прекарване в сърцето на България! Заслужава си!
Древният град Ефес се намира в областта Йония разположена на егейското крайбрежие на днешна Турция. В миналото заселници от Атина колонизират тези земи, създавайки няколко забележителни центрове на древната култура– Ефес, Милет, Пергамон. Божествената природа на тези места е съчетание от топлите ласки на южното море, романтиката на вечерите сред маслинови дървета, навяващи спомена за далечни времена и внушителното присъствие на историческото минало. Тук животът изконно се крепи на вечната хармония между човек и природа. Гръцките колонисти изградили Ефес по подобие на някогашната си родина. Те съхранили идеята за общност, традиция и обичаи. Тук в Йония се е оформила космополитната представа за човека, странстващ сред природата с мисълта за нови предизвикателства - сюжетът за Язон и Аргонафтите. Ефес е в непосредствена близост до Милет, остров Самос и Смирна, центровете на предкласическата философска традиция на елинския свят. Може да се каже, че в древността Ефес е бил това, което е днес Ню Йорк за света. Той е бил построен с мисълта за близост до морето и до река, която да прави възможно доставянето на търговски пратки далеч от вътрешността на континента–Кападокия, Мизия и Фригия. Превратностите на времето и преходността на човешката воля днес са потиснали блясъка на това величие, но не са го заличили напълно. То все още може да бъде усетено в стаените в пейзажа силуети на древни храмове, форуми и улици. Реката вливаща се преди 2000 години във вълните на Егея пред самите врати на града е затлачила с наноси дефилето и целият някогашен залив като е принудила морето да се оттегли на почти 10 километра от пристанището на някогашната столица на света. Природата е създала и пак тя е обезсмислила неговото съществуване.
Важна е връзката на Ефес с християнското движение. Защо ли звучат познато думите на Хераклит Ефески, казани на негови съграждани дошли да измолят от него да създаде нови закони за града, които да поправят поразиите от поредното корумпирано управление, думи между другото изречени пред децата в храма опожарен столетия по-късно от Херострат: „Какво се чудите негодници, нима да играеш с децата не е по-достойно занимание, отколкото да се управлява държавата с вас.”
Християнската експанзия не е била никъде по-силна, отколкото в Ефес. Тук апостол Павел е проповядвал пред гражданите на града. След окончателното установяване на християнството като държавна религия възстановеният след пожара храм на Артемида е разграбен и наново разрушен завинаги като акт на заличаване на спомена за величавото езическо минало на града. Днес от грандиозното здание не е останало почти нищо. Голяма е вероятността в планината над Ефес, точно там където е скитал като отшелник Хераклит 500 години по-късно Йоан Богослов, заедно с Дева Мария, майката на Христос, да са прекарали последните дни от живота си, всъщност това е официалната версия на католическата църква. Градът винаги в историята си е бил арена на противоборство, поради факта, че стои на границата между два свята, носещи специфичните белези на две диаметрално различни културни реалности. Съществената разлика обаче е тази, че границата на цивилизованост и значимост по отношение на световната култура и политика отдавна е отлетяла далече на запад, макар и без никакво видимо географско основание, като случайно стечение на обстоятелствата или както Хераклит би изрекъл: „всичко тече, всичко се променя…”
