Трънската екопътека се намира на около 75 км от София и представлява съвкупност от две по-малки екопътеки – ждрелото на река Ерма и ждрелото на река Ябланица. Дължината й е малко над 13 км, като е разположена в пояса от 600 до1000 м надморска височина. През 1996 г. е създадена първата част от екопътеката със спонсор туроператоска фирма /ждрелото на река Ерма/. Шест години по-късно е изграден цялостният вариант (вече включващ и ждрелото на река Ябланица). Трасето може да се премине за около 7-7,5 часа, като ждрелото на река Ябланица е с по-висока трудност. Въпреки това са предвидени и различни по-леки преходи според възможностите и предпочитанията на туристите. Западната скала на ждрелото, т. нар. Манастирище, е и най-високата точка – специална обзорна площадка, от която могат да се наблюдават околните неиски планини и възвишения – Ракитски и Бунин камък, Руй планина, както и долината на река Ерма.Най-подходящото време за преминаване на пътеката са месеците между май и октомври.
Ждрелото на река Ерма е част от 100-те туристически обекта под номер 39, като се счита, че реката извира от Власинското езеро в Сърбия. Край нея е разположено известното с минералните си извори село Банкя, което е близо до Трън. През 1961 г. ждрелото на Ерма е обявено за природна забележителност и защитена територия. Ждрелото на река Ерма е резултат от хилядолетното ерозионно действие на реката, която е врязала дълбока теснина във варовика. През последните години в местността се провеждат и алпиниади, а самото място е предпочитано от клубове по катерене в страната. Ждрелото е с дължина около 100 м, като на двата бряга на реката се издигат внушителни 200 метрови канари. В най-ниската част на ждрелото, до нивото на реката разстоянието между двете скали достига едва 3-4 м. В тази теснина се е образувал пенлив четириметров водопад, а по течението на реката се наблюдават множество скални монолити и входове на пещери, а също и водопади.Една от легендите разказва, че реката се е образувала от сълзите на двама влюбени, чиято любов била непозволена. Затова те били превърнати в скали и били на една ръка разстояние един от друг, но без да имат възможността никога да се докоснат.
Река Ябланица е десен приток на река Ерма и се събира с нея на територията на Република Сърбия, веднага след границата. Самата река започва на около 20 км преди Ябланишкото ждрело от сливането на два потока, които обграждат от две страни връх Любаш /1399 м/, който е част от Руйско-Верилската планинска верига.
Трънската екопътека разполага с удобството от стълби и мостове. През цялото трасе се редуват равни и спокойни крайречни участъци, със стръмни изкачвания и слизания. В местността се срещат редица дървесни, храстови, тревни и животински видове, като някои от тях са смрадлика, люляк и характерната само за Балканския полуостров, но рядко срещана, фрайхенбахова перуника.
Пътувам към Емен и Каньона на река Нигованка, които се намират недалеч от Велико Търново. Очаквам прочетеното и разказаното предварително за местността да се потвърди. И естествено, накрая преживяването е много по-хубаво.
Излизането дори само на няколко десетки километри от големия град е като да отидеш в друг свят. По пътя срещам западнали, обезлюдени селища, с белези от българската реалност в последните десетилетия. Срещата с природата, която завладява сетивата, когато се озовеш в Еменския каньон, е среща с някакъв дар на природата, сякаш в дисхармония с оставеното от човека.
Екопътеката, една от първите в България, на места минава по ръба на скалите, на който има набързо скован парапет. Криволиците на реката, погледната от високо, отвесните стени над нея, сякаш изсечени с гигантско длето, зашеметяват с неповторимо усещане за мощта на естествената красота. Това е мястото за туристите, от което са направени хиляди снимки, аз също не устоявам. При всяко щракване водата долу мени блясъка си и сенките от облаците рисуват различни форми по огромните скални масиви над нея. Накъдето и да се обърнеш, погледът среща каменни форми, скрити в море от зеленина. Малки дървени мостчета, накацали по скалните отвеси са атрактивна точка в маршрута.
Интересно е как хората, които живеят в такива селища, се докосват ежедневно до това богатство. Село Емен е запазило автентичността си, но селцето има къщи за гости и комплекс за туристи с високи претенции. В същото време могат да се открият улички, съхранили облика си от преди 60-70 години, с огромни дървени порти и най-често запустели постройки от средата на миналия век. На една такава улица се вижда стадо овце, прибиращо се по пътя между старите къщи, следвано от жена пастир. Но това е живописна гледка само за туриста. Млади хора няма, има само възрастни, живеещи със спомени за миналото, когато тук е кипял живот.
Най-после стигаме до водопада Момин скок. На това място може да забравиш всичко и да се откъснеш от мисълта за света. Пространството те обгръща, небето едва се вижда. Оставаш отделен от всичко сред овалните скални форми и водата, чийто шум поглъща повечето звуци. Да снимаш или да приказваш сякаш е неуместно на такова местенце, просто си седиш и се оглеждаш. Същото правят и няколко други туристи, пристигнали малко преди нас.
В края на Каньона се открива язовира Нигованка, отдалече повърхността му блести като огледало. Пътуването завършва с още една забележителност, която е останала в началото на екопътеката – пещерата. Тя има интересни форми при самия вход, симетрични естествени образувания в свода. Но следите от това, че е използвана за най-различни цели в миналото неминуемо я загрозяват.
Тръгвам си от Емен с усещането за повече от хубава разходка.
