Добри оценки, подготовка с месеци, а може би година – две, четене на много книги или решаване на стотици задачи, преодоляване на стреса от изпитите и страхът, че може да не стане – това е цената на студентството. Какво обаче идва след това – отговорност, а понякога и доста бързо порастване.
Вече е септември. Вече сме студенти – една мечта е сбъдната. Събираме багажа и тръгваме към София. Няма родители - няма ограничения, вероятно е била първата мисъл на всеки един от нас в този момент. Ново начало, нови хора, нови места, нови изживявания – свобода и собствен избор за всичко. Да, наистина е хубаво да си вече сам.
Но нещо се обърква в картината. Оказва, че в твоя факултет има класиране за прием в общежитието, по-висок от този, за да влезеш в самия университет. Оказва се, че цената за наем на квартира почти достига заплатата на единия ти родител.…
