Ера на глобализация и мобилни комуникации – XXI век, където властта е информация, а победата – по-добрата информираност. Общество, което живее все по-забързано, все по-виртуално, все по-стагнирано. Инстинктите – все по-изострени, а ценностите – все по-различни. Отмряха кръвожадните времена, когато диктатори се опитваха да завладеят света с цената на хиляди човешки животи. Дойде времето на социалната справедливост, равенството и свободата на словото…, но когато зад тях стоят думи като „корпоративен“ и „интерес”.

От епохи на античност, средновековие, ренесанс, просвещение и ново време, днес вече сме част от света на телекомуникациите, бизнеса и мегаполисите. Това е свят на търговци и клиенти, мениджъри и обикновени служители, където шахът се играе с реални фигури и ходове.

Войната днес е безкръвна, но за да я водиш трактатът на Сун Дзъ не би свършил работа, ако към него няма притурка на Джон Кейнс или Милтън Фридман (например). Днес някогашните пълководци са се превърнали в елегантно облечени, леко усмихнати, внимателни в общуването си мениджъри, следящи икономическите прогнози. Харизмата и до днес си остава основна черта, необходимост, факт за добрия лидер, независимо дали носи военно облекло или тъмен костюм. Само че докато преди се е налагало тя да бъде подплатена с известна доза героичност, понякога страхопочитание и силни речи, то в момента разковничето е в преговорите, „ухажването“ на клиенти и тънките ласкателства. Да, може би с времето качествата и похватите са се развили, променили, дори мутирали. „О, времена! О, нрави!“ .

Днешната амбиция за хегемония е не прекрояване на политически граници, а постигане на икономическо влияние. Властта е информация, а доброто боравене с нея и умението тя да бъде добре и угодно манипулирана означават надмощие. Силата е съизмерима само с броя и дълбочината на деловите контакти, висотата на социалните прослойки и гъвкавостта на собствената далновидност. Не преговори на кръгла маса, запечатани с восък писма или вестоносец, а делови вечери, имейли или хиляди телефонни иззвънявания са помощните средства. Далновидността и дипломацията са се модифицирали в различни манипулативни форми – лисичи усмивки, вежлива услужливост, но винаги стремително целенасочени в посока на удовлетворяване на собствените претенции.

Самата война променя същността си и се превръща в метафора. Битките се провеждат в полето на конкуренцията и пазарната икономика. Тържественото отпразнуване на новоподписания договор за разработване на голям и приходен проект е нещо като триумфалното отпиване на вино от черепа на врага. Пируващите и радващите се на голямата плячка войници днес са просто доволните от получения бонус лица, изпиващи за повода по едно голямо след работа.

Всъщност, лошо няма. Допитването до някой HR, а не до военен тактик има своите големи предимства, когато трябва да се управлява голяма компания. Малко натуралистично казано, но все пак, всяко стадо има нужда от своя пъдар. Драконовите мерки, а още по-малко Крумовите закони биха се сметнали за доста нехуманни методи в общество, което се позовава на официози като Всеобщата декларация за правата на човека. Забележка, порицание, уволнение са типичните допустими санкции, които, тъй като говорим за бизнес среди, често могат да бъдат съпроводени от намаляване на заплатата или налагане на  глоба. Е, няма как да се подминат и хубавите мениджърски подходи като тиймбилдинги, коледни партита или редовни „оперативки“ след работно време.

Замисляйки се не само за разликите, но и за приликите, май ще установим, че не съдържанието се е променило, а само неговата форма. Ако ТОГАВА е имало завземане на територии, стотици безжизнени тела, дали живота си за някоя битка, то ДНЕС тези неща просто се наричат маркетинг и подбор на персонала.

Реалността - всичко, което е или всичко, което сетивата ни могат да възприемат. В някои от тези отговори се крие загадката за същността на реалността. Нашата досегашна терминология търпи сериозни модификации, имайки предвид безкрайността на виртуалното пространство, в което сме се оз(к)овали. Животът ни до такава степен зависи от имейлите, уеб сайтовете, социалните мрежи и т.н. и т.н. , че на този етап, а и за в бъдеще едва ли бихме могли да си го представим другояче.

Ставаш сутрин. Правиш си кафе и излизаш за работа, университет, училите, среща или пък не си правиш кафе, а директно излизаш. Ако имаш време, пускаш компютъра, за да си пуснеш някое онлайн радио или да чуеш песен от някой сайт. Може пък да прескочиш тази част и докато си в банята, междувременно да си пуснал Скайп и Фейсбук, за да се логнеш. Е, в най-късния вариант успяваш да свършиш тези неща, когато пристигнеш в офиса.

Първите пет неща в офиса: първо - пускаш си компютъра, с който автоматично се зареждат Скайп и служебният мейл, второ - пускаш си кафето, трето - влизаш във Фейсбук, четвърто - проверяваш личната си кореспонденция, и пето – влизаш в страницата на някоя медия, за да прочетеш новините до момента. Няма как – служебният имейл и Скайп са връзката с шефа и останалите колеги, личният мейл и Фейсбук са връзката ти с приятелите, които не можеш да видиш или чуеш често по телефона, новините пък – така или иначе изскачат непрекъснато във всички социални мрежи. Кафето е желаната необходимост, за да се разбудиш сутринта или да се стоплиш след чакането на някой автобус за работа.

Да, всички се чудим как ли сме живеели преди появата на интернет и социалните мрежи. Сякаш сме имали едно сетиво по-малко. Или пък сме използвали всичките си пет, но много повече, отколкото сега? Сами сме създали около себе си една огледалност на света, от който сме неделима част. Нож с две остриета, който улеснява реалността, когато искаме да достигнем някоя далечна географска точка, но и който я разрязваща, когато установим, че в интернет полето тя може да бъде манипулирана безброй много пъти.

Да, хубаво е, когато намерим в някой сайт онлайн вариант на книга, която искаме да прочетем или разглеждаме заснети моменти от живота на човек, който не сме виждали от деца. Чудесно е, че можем да поздравим колегите от офиса в Сидни, например или че веднага можем да получим дадена информация в прикачен файл. Но кой ли би искал да прочете някоя новина, в която отново е отрит сайт за порнография или измами? Стотиците снимки на тринадесет-четиринадесет годишни момичета и момчета, които са се снимали в огледалото на банята или коридора пък са си истинска съвременна гротеска. Тоновете зле сложен грим тип „ала маска“ са безгласно желание за привличане на вниманието и компенсиране на годините, които все още липсват до пълнолетие.

Уповаваме се на общество, което счита за своя иманентна ценност защитата на човешките права и свободи, но всъщност ние самите ги ограничаваме. Вечер предпочитаме да си пишем с някой в Скайп или Фейсбук, вместо да излезем с истински хора или поне да прочетем някоя книжка. Доста често не знам къде да сложим границата и не успяваме да различим реалността от виртуалността. Ставаме все по - социопатични и по-зависими в желанията си да получим повече от света.

Какво ли би станало, ако токът спре или компютърът ни хване някой вирус. Цивилизацията ни е стигнала неописуемо технологично развитие, но то залага на нови ценности, които се сменят с всяка реклама, всеки сайт, всяка новина. Купуваме, купуваме, купуваме, но забравяме да прочетем какво всъщност купуваме и докато се замислим, вече е излязъл някой нов модел смарт телефон в интернет магазините.

Често търсим причина и обяснение за действията си в това, че някой бил мъж и „е нормално да направи така“ или жена, което пък е „обяснимо да не бъде свършено добре”. Мъжката и женската природа е изградена от толкова антиподи, колкото и прилики, защото в основата на човечеството си ние следваме нищо друго, освен собствените си нагони. Интимният ни живот е поредица от игри на куче и котка или котка и мишка.

ТЯ - по-скоро висока, с изваяна фигура, дълги коси и светли очи. Обича да подхожда с грация, освен в случаите, когато не е силно предизвикана. Обича сладките неща, елегантните дрехи, класическата литература с привкус на романтизъм. Обича отвлечените разговори за смисъла на битието, повлияна е силно от екзистенциалните терзания на Сартр, Камю, Бодлер, които обикновено не стават тема за разговор на среща с приятелите. Понякога лекомислена в преценките си, често „характер“ в постъпките си, Тя търси вечно поле за изява. Нейната сила – наглед крехък, ефимерен образ на женственост, обвит от склонност към егоцентризъм, независимост и свободолюбие.

ТОЙ - висок, с красиви мъжествени черти, по-скоро тъмни очи, коси – неопределени. Характерът му е скромен. Той е сдържан в изказванията си, докато не опознае добре обстановката около себе си. Обича силни питиета, мечтае за високи скорости и хубав живот. Бохем до определена възраст, винаги добре облечен, Той е човек на физическите закони и астрономически доказаните небесни тела, а не на звездните хороскопи. Приятна компания, която често през почините дни търси събеседници на по питие, с които да размишлява до сутринта от политико-икономическата ситуация до съществуването на извънземни цивилизации.

ЛЮБИМЦИ. Казват, че домашните любимци приличат на стопаните си. Е, може би не е мит. Напълно разбираемо е, имайки предвид характерите на стопаните. Тя би взела в дома си почти всяко срещнато улично животно, но в крайна сметка в самотните вечери споделя леглото, любимият европейски филм и ласките си с красива котка. Той пък ненавижда котешките косми и егоизъм, затова си взима голямо куче, което да му бъде вярно и да изпълнява всичките му команди.

РАБОТАТА. Тя е интелигентна, амбициозна, с много и различни интереси. Започва нова работа с ентусиазъм, но след време търси нещо повече, което да удовлетвори „глада“ й за себереализиране. Критична, но и хаотична сред изборите си, докато Той е търпелив, целенасочен и винаги следва целта си до нейното изпълнение.

ИНТИМНОСТ. Тя жадува за внимание и не се страхува да го провокира. Като котка се завърта галантно и плавно около мъжа, който е избрала, докато не го провокира да вземе телефонния й номер и да й се обади. Той би гонил докрай жената, която го е впечатлила.

ЛЮБОВ?!? Тя търси днешния Принц на бял кон, Дон Жуан и крал Артур, който има интелекта на Айнщайн и чувствителността на Петрарка. Това често е повод да се качи за дълго време на някой по-висок облак. Той пък търси земните неща, а жената, която би избрал, задължително трябва да притежава класическото женско излъчване, но с подчертана индивидуалност и нрав, да бъде красива и сексапилна (все пак неговото либидо е не по-малко от нейния егоцентризъм) , умна и забавна. Склонен е към авантюри, но е по-скоро типаж „пингвин“ във връзките си – т.с. има нужда от постоянен партньор.

Ситуацията при нея е малко по-различна. Тя търси персонификация на своя идеал, което я прави по-скоро авантюрист, отколкото „пингвин”. С годините капризите й се увеличават, а чувството й за „гнездо“ се превръща в страх, че няма да намери подходящия.

ЗАЕДНО. Когато щастливата случайност събере Той и Тя се получават Те. Неговата търпеливост и хладнокръвие, подплатени със силна мъжественост успяват нежно да я свалят от облака. Нейната пламенност и жизненост, които понякога избухват в тих плач или веселие, пък придават специфична сладост, а понякога и пикантност в ежедневния му живот.

В крайна сметка, един лош цитат на Оскар Уайлд казва, че няма жена, която да не копнее да бъде завладяна.

Добри оценки, подготовка с месеци, а може би година – две, четене на много книги или решаване на стотици задачи, преодоляване на стреса от изпитите и страхът, че може да не стане – това е цената на студентството. Какво обаче идва след това – отговорност, а понякога и доста бързо порастване.

Вече е септември. Вече сме студенти – една мечта е сбъдната. Събираме багажа и тръгваме към София. Няма родители - няма ограничения, вероятно е била първата мисъл на всеки един от нас в този момент. Ново начало, нови хора, нови места, нови изживявания – свобода и собствен избор за всичко. Да, наистина е хубаво да си вече сам.

Но нещо се обърква в картината. Оказва, че в твоя факултет има класиране за прием в общежитието, по-висок от този, за да влезеш в самия университет. Оказва се, че цената за наем на квартира почти достига заплатата на единия ти родител. Нямаш избор и си търсиш съквартирант, който вероятно ще бъде някой бивш съученик.

Имаш среща с приятели, но за да стигнеш от университета до центъра са ти необходимо доста повече от 15 минути, ако вървиш пеша по всяка вероятност ще стигнеш с утрешните вестници. Трябва да си хванеш автобус, тролей, трамвай и се налага да дупчиш билетче, тъй като това разстояние е твърде кратко за такситата и апаратът им би показал по-малко от 5 лв. , което е неприемливо.

В заведението си поръчваш капучино и кола. След известно време ви носят сметката. Интересно, няколко кафета и сока струват колкото отличната ти стипендия за месеца в училище.

Имаш уговорка за дискотека с новите си колеги вечерта. „Светлина, камера, действие“ е може би най-подходящата фраза, докато не дойде моментът за сметката. Необяснимо колко струваше подобно забавление за цяла нощ.

Прибираш се и главата ти е пълна с размисли. Не си представяше „новото начало“ така, нито пък аз. Взимаш важно решение.

На другата сутрин – преглеждаш всички възможни обяви за целодневна и почасова работа. Обаждат се за интервюта. Отиваш на различни места, виждаш различни хора, чуваш различни, понякога смущаващи неща. Минава време. Отново се обаждат с покана за интервю. Отиваш. Минава добре, харесвате се взаимно и ето, първата ти работа. А университетът?

Вече имаш график – в понеделник и вторник успяваш да хванеш следобедните лекции между 14 и 16 ч. , като през останалото време си на работа. Евентуално другата седмица ще отидеш и в сряда и четвъртък, ако успееш да се смениш на работа и да вземеш смените между 17 и 24 ч.

Уговорил си се с някои коледи в края на семестъра да ти помогнат с лекции, за да успееш да се подготвиш за изпитите.

Сесията наближава. За следващата седмица трябва да си предал няколко курсови работи. На работа успяваш в някакъв момент да се разровиш из нета и заедно с преснимани страници на някой учебник започваш да пишеш първата курсова. Скоро имаш и изпит. Успяваш да събереш необходимите лекции и учебници, носиш ги на работа и в свободните моменти започваш да подчертаваш с цветен химикал най-важното от тях.

Идва изпитът. Вече си говорил с шефа да те пусне за няколко часа, които ще отработиш в някой ден, за да се явиш на изпита. Опитваш се да се концентрираш с последното преглеждане на лекциите, защото снощи беше прекалено уморен, за да прочетеш и ред. Изпитът започва…

Така мина цялата сесия. Изпитите се взеха, дори повечето доста добре. Идва следващата сесия, а след нея и следващата и следващата и така докато минат и четирите години. Ставаш сутрин, тичаш след трамвая, правиш си кафе в офиса, гледаш да си свършиш добре работата, а в почивките се опитваш да си събереш умът, за да напишеш поредната курсова работа или да научиш за тежкия изпит, докато вечерта се прибираш вкъщи, за да си вземеш душ и да излезеш поне за малко (а понякога и за много) или хапваш и се пъхаш с пижама е леглото.

Така минават най-хубавите студентски години на някои от нас. Цената е висока, но си заслужава и всяко съмнение трябва да изгасне, защото „Колкото повече – толкова повече“ , както е казал Мечо Пух. Колкото по-далеч искаме да стигнем, толкова повече са и усилията, за да стигнем до там.

„Да култивирам”, това е значението на думата с латински произход culture. Дефинициите са много, но времето се мени. „Panta rei” или „Всичко тече“ . Културата като носител на белезите на нашата развита цивилизация или културата като тривиална дума, изпразнена от съдържание? История, писменост, интелектуално развитие са само някои от понятията, които изникват в съзнанието ни, щом го провокираме с т.нар. “brainstorming” („мозъчна атака“) на думата „култура“.

Самият термин и различните концепции за културата се появяват през XVIII век и се свързват с процесите на усъвършенстване. През XIX век водеща тенденция става развитието на личността чрез образование. Век по-късно културата става носител на изтънчения вкус в областта на изкуството (висока култура) , висока степен на социализация и познание, благодарение на набор от общностни взаимодействия ,цели, практики и образование , споделени от дадена общност. Какво тогава е културата на и през XXI век?

Може би ежедневната забързаност, делничните проблеми, все повечето лоши новини, които гледаме и за които четем и „хорото, на което сме се хванали“ ни карат да забравим за останалото. Когато днес поискам от някой да изреди три стихотворения от Иван Вазов или Димчо Дебелянов, обикновено настъпва затишие, усърдна мозъчна дейност и вероятно „някакъв“ отговор, а какво ли би било, ако попитам за Уилям Шекспир или кой е авторът на „Декамерон“ . Предполагам тази „тенденция“ не важи само за нас.

Екрани, запълнени от новини, носещи предимно негативни вести, реклами, изпълнени с изкусителни покани за „шопинг терапии”, сапунени сериали, музикални клипове с преливаща плът и ярки цветове, изпълнение с агресия, ето това е, от което изобилства в момента нашата цивилизация. Българските библиотеки потъват в прах, докато голяма част от западните са се превърнали в модерни информационни центрове, където, обаче, са забравили какво е това „книга”.

Къщата-музей на Пейо Яворов се разпада от години, а София се изпълни с по МОЛ на глава от населението й. От 1 700 сгради-паметници на културата в София, едва 10% са в прилично състояние. Минавайки по централните улички едва се забелязват красивите фрески и фасади на вече „забравени“ сгради.

Елитарната култура днес е КУЛТура, която не дава, а задължава да си със скъпи дрехи, последен модел телефон (който вероятно е на изплащане), да посещаваш определени като „В.И.П“ заведения, където да слушаш модерна музика и да се усмихваш на теми, от които всъщност нищо не разбираш.

Думата "култура" характеризира цялата сума от успехи и начинания, с които човешкия род се е отдалечил от животинските ни предшественици и която служи на две цели: за защита на хората от природата и за регулиране на човешките взаимоотношения" (Зигмунд Фройд, „Ерос и Kултура”). Ето това не трябва да забравяме, докато си купуваме книга, билет за театрална постановка или плануваме кой музей да посетим.

Все още има работещи театри, дори онлайн книжарници, а музеите и галериите са били винаги отворени. Човекът може да излезе от плакатността и да бъде отново личност, която се стреми към нещо, а не консумира всичко, което види или чуе.

"Трябва да живееш винаги влюбен в нещо, което не можеш да стигнеш. Човек расте на височина от това, че се мъчи да стигне високото”

Максим Горки

Беше началото на май. Пътят до там се изкачва по планината, докато стигне до градчето. Поглеждайки надолу се виждат микроскопични признаци на цивилизация от малките градчета около Салерно. Стигнах. Отново се оглеждам и виждам малки пръснати къщички по полегатите склонове и лимонени дръвчета навсякъде. Обръщам се и виждам централния площад на Равело.

Малко морско градче в провинция Салерно, регион Кампания, Южна Италия, Равело е разположен на северния бряг на Салернския залив, точно на Амалфийското крайбрежие. На 13 км от Салерно и на 50 км от Неапол. Населението на курортното градче е 2 482 жители към 1 април 2009 г., като през XIII век е наброявало цели 35 000 жители.

Градът е основан от римляните през V век. През IX век е бил част от република Амалфи. През 1996г. ЮНЕСКО обявява Равело заедно с цялото Амалфийско крайбрежие за част от световното културно наследство.

В Равело има шест църкви и отделно малка катедрала – Il Duomo di Ravello, построена през XI век. По-интересни туристически обекти обаче са Вила Руфоло (Villa Rufolo) , Вила Чимброне (Villa Cimbrone) и Вила Епис(ш)копио (Villa Episcopio).

Нещо екзотично, средиземноморскo, а дори и интимно се отkрива в малките и тесни улички на Равело. Сладостното ухание на Тиренско море придава усещане за друго време, друг свят. По пътя към Вила Чимброне (безспорно най-интересна от трите) погледът ми спираше любопитно върху фотографи и техните модели, покрай малките магазинчета за сувенири, където продаваха красиви порцеланови изделия и плочици, характерни за Амалфи. Малки хотели и романтични ресторантчета с нетолкова романтични цени предлагат своите кокетни услуги „с гледка към морето“ .

От 1904г. Вила Чимброне става собственост на английският лорд Ернст Бекет, като днес е превърната в хотел, но нейната прекрасна градина остава отворена за посетители срещу входна такса. Петте евро, които ще дадете, определено си заслужават. През епохите градината и различните й явни и скрити кътчета са вдъхновявали творци като Джовани Бокачо, Вагнер, Бонавентура да Потенца и други.

Близо до самия вход, обгърната от дърво с красиви розово-червени цеветове, има малка беседна. Подминавайки я и продължавайки по главната алея, очите се обръщат наляво. Разбира се, сред приятното ухание на цветя и интересни храстчета се откроява най-прекрасната гледка на света. Стигаме до Терасата на безкрайността (La Terazza dell’Infinito) . Бликащо очарование, с привкус на лека тъга и щастие, това изпитах, взирайки се в синевата на Тиренско море. Безкраен хоризонт, хармония и няколко сълзи. Напишете картичка до близък човек. Моята гласеше нещо подобно: „за спомен на една душа, когато тогава е липсвала“ .

Истинско вдъхновение за поети, писатели, артисти или красива дестинация за презадоволени скептици.

Ето нещо, което е изписано на голяма плоча в градината на вилата, нещо, което ще омагьоса деня ви, отнасяйки ви в Равело:

Ah, Moon of my Delight that knows no wane,

The Moon of Heaven is rising once again

How oft hereafter rising shall she look

Through this same Garden after us in vain

С привкус на вино „Кианти“ и лек полъх на маслинови дръвчета… Добре дошли в Сиена!

Сиена е административен център на едноименната област, намираща се в Тоскана, южно от Флоренция. Към май 2009г. населението й наброява 54 188 жители, което непрекъснато се увеличава заради прииждащите студенти и туристи.

Историята на Сиена започва със създаването на величествения Рим. Според легендата, когато Ромул създал Рим и станал негов първи цар, неговият брат – Рем, създава Сиена. Градът достига своя разцвет през XII век като важен търговски и банков център, а днес попада под закрилата на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.

Градът е успял да запази автентичният си вид и до днес. Едно от любимите места е Пиаца дел Кампо (Piazza del Campo) – централният площад, който има форма на ветрило или според някои на обърната раковина, намиращ се точно пред общината. Там по всяко време може да видите седнали на самата земя хора, които хапват пица или сладолед от близките заведения.

От там тръгвайки към Катедралата ще видите типичните за Италия малки и тесни улички, многобройни стари сгради, различни ресторантчета и магазини. За тези, които обичат да релаксират с т.нар. „шопинг терапия“ може би трябва да внимават, защото, ако има поне едно нещо, по което Сиена не отстъпва на Рим, Милано или Флоренция, то това са цените. Центърът е пълен с бутици и скъпи ресторанти. Странното е, че никъде вече няма да намерите нощен бар или дискотека. Всички барове затварят сравнителни рано (според нашите вкусове) , но за сметка на това има часове, в които може да ги посетите per l’aperitivo (или за аперитив, както казват италианците) .

В Сиена, както във всички италиански градове, има много църкви. Разбира се, най-голяма и величествено сред тях е Катедралата Санта Мария Асунта, която италианците наричат Il Duomo di Siena, създадено от Андреа Пизано.Казват, че Катедралата е третата по големина и великолепие след Катедралата в Милано и тази във Флоренция.

Строежът й започва през 913г. и завършва окончателно през XIV век. Тя е архитектурен шедьовър и образец на италианската готика. Освен типичната за средновековието католическа мащабност на строените църковни храмове силно впечатление правят и многобройните фрески и статуи. Две от статуите – на Св. Петър и тази на Св. Павел са дело на Микеланджело.

Точно срещу централният вход на катедрата се намира музейният комплекс Санта Мария дела Скала (Santa Maria della Scala) , която датира от 1090г. Първоначално сградата е била предназначена и функционирала като болница, но в последствие се превръща в музей, който помещава различни колекции, датиращи от античността, средновековието, ренесанса и съвремието.

Основни отрасли в икономиката на Сиена поради големия туристически интерес са хотелиерство и ресторантьорство. Разбира се селското стопанство и предимно винарството също са водещи. Ако сте решили да се насладите на уединение в някое малко ресторантче, то непременно опитайте местните брускети и бистека ала фиорентина, към което без затруднения може да поръчате бутилка „Кианти”.

Два пъти в годината – на 2 юли и 16 август, се провеждат традиционните за града конни надбягвания на Пиаца дел Кампо, известни като Палио (Paglio). Разбира се от самото им начало (X век) те се провеждали в чест на Мадона ди Провенцано и Мадона Асунта. По традиция в състезанието участват всички квартални контради на града със своите гербове, като се състезават само десетте най-добри коня. Децата от всички квартали се обличат в цветовете на своята контрада и се събират пред църквата, започвайки да се надпяват и да прославят своя фаворит, докато знаменосците развяват своите гербове.

Тосканското слънце открива винаги места, вдъхновяващи романтиците на дневното време, а дори и практиците, които биха съумели да се възползват.