Когато децата достигнат пубертета, хормоните им пощуряват. Юношите искат повече контрол над собственото си тяло и да решават как да се грижат за себе си, както когато са болни, така и когато са здрави. По-възрастните деца могат да разберат причините почти, както зрял човек, което ги подготвя за предстоящи събития. Разбира се, те могат да бъдат и доста емоционални по отношение на болестите сравнено с възрастен. Децата в тази възраст често не споделят своите чувства и притеснения за тялото си с родителите. На моменти тинеджърите и кандидат-тинейджърите могат да реагират зряло, но могат и да реагират по детски, и то по един начин характерен за възрастта. Помнете, че докато протестират за своята независимост, те все още се нуждаят от вас.

Навлизащите в пубертета няма да протестират, ако се грижите за тях, а дори може и да го поискат. По-често тинейджърите ще отричат, че са болни докато наистина не се влошат, понеже имат нужда да се смятат за всемогъщи и неуязвими. В други случаи те ще игнорират болестта, защото тя ще им попречи да излизат с приятелите си. Въобще на този етап децата реагират по много различни начини на болести и наранявания. Докато някои упорстват, че не са болни, други драматизират и преувеличават болките си и постоянно се оплакват колко зле се чувстват. Някои тинейджъри и подрастващи театрално диагностицират себе си, казвайки „Имам пневмония", когато само са настинали или „Не мога да се движа.", когато просто са си удари леко крака.