Представете си, че сме на концерт... или да кажем, на футболен мач. Всички присъстващи, очевидно, имаме сходни интереси. Някои хора са с приятели, други са сами; ние сме просто една група хора. Както би било и в асансьора – качвате се на асансьора, вътре има още четирима души – група хора. Ако допуснем обаче, че асансьорът заседне, вие, заедно с групата, ще се опитате с общи усилия да намерите изход от ситуацията. Дали в този случай можем да говорим за група, превърнала се бързо в екип? Да, можем. Екипът е група от хора с обща цел, докато групите, макар и да е възможно да имат общи или дори еднакви интереси, нямат обща цел и не работят усилено за постигането й.
Когато сме някъде на работа, би било добре да анализираме ситуацията и да изследваме характеристиките на екипа – всъщност в екип ли работим и ефективен “leadership” ли се прилага. Ето и няколко съвета за това как да „разпознаем” един екип:
За целта вече говорихме, но ако сте част от един екип или водите такъв, обърнете внимание дали фирменият или екипният общ интерес се пресича с личния.
Ето го и отговорът на въпроса по-горе. Ако се идентифицирате с екипа, то тогава проблемът с личните и фирмените интереси, няма да съществува.
На много от вас вероятно се е случвало да получават индивидуални задачи, но да поискат помощ от колега... и обратно. Взаимодействието е сила или действие, което, както във физичните закони пише, има противодействие. Внимавайте за взаимодействията вътре в екипа.
Единството не е общата цел и общите усилия. Единството в контекста на човешките отношения може да се разглежда като наистина един личностен фактор, който би могъл да се развива във времето, в следствие на преживени случки, сътресения и веселия.
Говорейки за сътресения, подкрепата и лоялността са измерими, когато се случи нещо отрицателно. Във всеки екип, дори и в краткосрочен план, се появяват проблеми, които тестват лоялността и нивото на подкрепата вътре в него. Знайте, че истинската подкрепа не се изразява в прекалена чувствителност и т.нар. „превземки”, а в действия, когато е възможно.
Помните ли, когато за първи път си намерихте работа? Спомнете си въодушевлението си, когато имаше думи и „лафчета”, които само вие и колегите ви знаеха. Това да принадлежиш към екипа и да знаеш вътрешния кодекс на поведение, повечето хора приемат като чест и принадлежност, с която се гордеят, защото ги отличава от другите.
Що се отнася до вътрешната структура, в контекста на екипа, ще споменем не официалните роли, а неофициалните такива. Имайте едно на ум, че пристигайки в един нов екип или ако ръководите такъв, трябва да се запознаете с неформалните лидери и с всички неофициални структури на екипа.
Екипът е много повече от група хора; не забравяйте думите на Хенри Форд: „В екипната работа мълчанието не е злато - то е смърт. Да се съберем заедно е само началото. Да останем заедно вече е прогрес.Но да работим заедно - едва това става успех.”
Добри оценки, подготовка с месеци, а може би година – две, четене на много книги или решаване на стотици задачи, преодоляване на стреса от изпитите и страхът, че може да не стане – това е цената на студентството. Какво обаче идва след това – отговорност, а понякога и доста бързо порастване.
Вече е септември. Вече сме студенти – една мечта е сбъдната. Събираме багажа и тръгваме към София. Няма родители - няма ограничения, вероятно е била първата мисъл на всеки един от нас в този момент. Ново начало, нови хора, нови места, нови изживявания – свобода и собствен избор за всичко. Да, наистина е хубаво да си вече сам.
Но нещо се обърква в картината. Оказва, че в твоя факултет има класиране за прием в общежитието, по-висок от този, за да влезеш в самия университет. Оказва се, че цената за наем на квартира почти достига заплатата на единия ти родител. Нямаш избор и си търсиш съквартирант, който вероятно ще бъде някой бивш съученик.
Имаш среща с приятели, но за да стигнеш от университета до центъра са ти необходимо доста повече от 15 минути, ако вървиш пеша по всяка вероятност ще стигнеш с утрешните вестници. Трябва да си хванеш автобус, тролей, трамвай и се налага да дупчиш билетче, тъй като това разстояние е твърде кратко за такситата и апаратът им би показал по-малко от 5 лв. , което е неприемливо.
В заведението си поръчваш капучино и кола. След известно време ви носят сметката. Интересно, няколко кафета и сока струват колкото отличната ти стипендия за месеца в училище.
Имаш уговорка за дискотека с новите си колеги вечерта. „Светлина, камера, действие“ е може би най-подходящата фраза, докато не дойде моментът за сметката. Необяснимо колко струваше подобно забавление за цяла нощ.
Прибираш се и главата ти е пълна с размисли. Не си представяше „новото начало“ така, нито пък аз. Взимаш важно решение.
На другата сутрин – преглеждаш всички възможни обяви за целодневна и почасова работа. Обаждат се за интервюта. Отиваш на различни места, виждаш различни хора, чуваш различни, понякога смущаващи неща. Минава време. Отново се обаждат с покана за интервю. Отиваш. Минава добре, харесвате се взаимно и ето, първата ти работа. А университетът?
Вече имаш график – в понеделник и вторник успяваш да хванеш следобедните лекции между 14 и 16 ч. , като през останалото време си на работа. Евентуално другата седмица ще отидеш и в сряда и четвъртък, ако успееш да се смениш на работа и да вземеш смените между 17 и 24 ч.
Уговорил си се с някои коледи в края на семестъра да ти помогнат с лекции, за да успееш да се подготвиш за изпитите.
Сесията наближава. За следващата седмица трябва да си предал няколко курсови работи. На работа успяваш в някакъв момент да се разровиш из нета и заедно с преснимани страници на някой учебник започваш да пишеш първата курсова. Скоро имаш и изпит. Успяваш да събереш необходимите лекции и учебници, носиш ги на работа и в свободните моменти започваш да подчертаваш с цветен химикал най-важното от тях.
Идва изпитът. Вече си говорил с шефа да те пусне за няколко часа, които ще отработиш в някой ден, за да се явиш на изпита. Опитваш се да се концентрираш с последното преглеждане на лекциите, защото снощи беше прекалено уморен, за да прочетеш и ред. Изпитът започва…
Така мина цялата сесия. Изпитите се взеха, дори повечето доста добре. Идва следващата сесия, а след нея и следващата и следващата и така докато минат и четирите години. Ставаш сутрин, тичаш след трамвая, правиш си кафе в офиса, гледаш да си свършиш добре работата, а в почивките се опитваш да си събереш умът, за да напишеш поредната курсова работа или да научиш за тежкия изпит, докато вечерта се прибираш вкъщи, за да си вземеш душ и да излезеш поне за малко (а понякога и за много) или хапваш и се пъхаш с пижама е леглото.
Така минават най-хубавите студентски години на някои от нас. Цената е висока, но си заслужава и всяко съмнение трябва да изгасне, защото „Колкото повече – толкова повече“ , както е казал Мечо Пух. Колкото по-далеч искаме да стигнем, толкова повече са и усилията, за да стигнем до там.
Всички ние искаме домовете ни да са пристан на щастието, където да можем да презаредим батериите си. С древната техника Ба-Гуа можем да направим дребни наглед промени, които да стимулират един или друг аспект на живота ни. Като за начало определете осемте житейски ситуации по схемата, намиращата се в галерията.
Посоките нямат значение при това подреждане. Ориентираме се по главния вход на стаята.Винаги започвайте от долната част на осмоъгълния символ – представете си го на стената, върху която се намира вратата на стаята. След това можете да подсилите някоя част от живота си, използвайки следните правила:
1. Цветовете на Мъдростта са зелено и черно. Ако ви предстои да вземете важно решение например, поставете подходящ предмет в долния ляв ъгъл на стаята, единственото условие е, да е в тези цветове. Винаги се доверявайте на интуицията си, вие най-добре знаете кое ще ви донесе късмет.
2. Ако имате проблеми в работата или просто се надявате да ви повишат, сложете черна ваза с бели цветя в сектора на Кариерата. Нейните цветове са черно, бяло и зелено.
3. Ако скоро сте се преместили или ви се иска да имате повече приятели, поставете подходящ предмет в черно и бяло в долния десен ъгъл на стаята. Съвсем скоро късмета ви ще се обърне.
4. При проблеми с децата Фън Шуй препоръчва да окачите техни снимки в рамки, които са в черно, бяло и жълто, на дясната стена на стаята. Разбира се можете да използвате всичко, което по някакъв начин свързвате с децата си, като добавите съответните цветове, с панделки например или подложка, дайте воля на въображението си. Не забравяйте най-важното е да ги обичате много.
5. Ако ви се иска скоро да се омъжите поставете ветрило в бяло и червено в сектора на Брака и Взаимоотношенията. Някакъв музикален инструмент също би свършил работа или например аквариум със златни рибки.
6. Цветовете на Славата са жълто, червено и зелено. Ако работата ви е свързана по някакъв начин с доброто ви име, поставете ваша снимка на зелен фон с червена рамка, осветена от жълта лампа. Това е само предложение, можете да се доверите изцяло на своето усещане, за това кое ще ви донесе късмет, само добавете споменатите цветове.
7. На всички ни се иска парите по-лесно да идват в нашия дом. Фън Шуй предлага лесно решение и за това. Сложете зелено растение в ъгъла на Просперитета, изберете такова със заоблени листа, под него поставете няколко монети, завити в червена хартия. Грижете се добре за него, ако то се развива добре, финансите ви ще го последват.
8. При проблеми в семейството или със здравето можете да закачите картина в черно, червено и зелено на лявата стена на стаята, също опитайте да поставите огледало, статуя или дори вентилаторът би могъл да помогне.
Ако вашата дневна е с неправилна форма например Т - или Г - образна използвайте огледало, за да разпрострете енергията в липсващата част на стаята. При липса на ъгъла на Брака и Взаимоотношенията например, сложете огледало на една от двете стени, скриващи го.
Фън Шуй обещава, чещом създадете хармониявъв вашия дом, работно място и околна среда, ще поощрите вътрешния мир, благополучието, щастието, здравето, радостта, любовта и късмета си. Причината е, че между външния и вътрешния свят има не само връзка, но и постоянно взаимодействие.
