„Бракът е твърде съвършено състояние за несъвършения човек.”

Шамфор

Семейството, като единица, съществува още от хилядолетия. Приемало се като стопанско звено или нещо като роднинска „фирма”. Всичко се прави в името на общото благо, дава се възможност за оцеляване и придобиване на имущество. Тази форма от най-ранни времена, била по-скоро вид съжителство, а не брак в съвременния смисъл на думата, но съдържала голяма част от идеологията му. С времето се налага правната връзка, като единствена легитимна форма на брака. Съществува семейство без брак, но не и брак без семейство. Но малка част от хората осъзнават какво изисква бракът и неправилно го обвързват с безмерно силна любов, привличане и романтика.

Бракът, по своята същност, е за хора преживели вече любовта. Той е за тези, които са готови да следват правила, за да подредят рационално живота си, осигурявайки си спокойствие. Той е и за самотници. Бракът е схема, в която трябва да се нагодиш, сделка, в която да участваш на равни начала с другия.

Не случайно е казано, че любовта е сляпа и кара човек да губи разсъдъка си. Нещо, което не може да се озапти – буйстващо, спонтанно и силно. Когато човек обича лудо е трудно да се взимат правилни решения, неустойчиви са характерите, мислите и емоциите на хората, реакциите са първични. Времето „лекува” любовта. В успешните случаи тя се изражда в близост, уважение и приятелство. Бракът, от своя страна, е една здрава институция, в която няма място за несигурност и съмнения. Няма как да създадеш нещо здраво, ако емоционалното и духовното състояние не е спокойно. Ето защо бракът е тегоба за хора с фриволен и неустойчив характер, а любовта се превръща в бреме.

Многобройни са примерите за влюбени двойки решили се на брак, който впоследствие завършва драматично. Емоционалната нестабилност, която носи любовта не е предпоставка за създаване на общо съжителство, което включвазадължения, компромиси и нужда от здрав разум. Често любовта си отива така скоростно, както е и започнала, а на нейно място отстъпва яростта, ненавистта и несходството, което е по-страшно от липсата на всякаква любов.

Бракът е създаден, за да носи сигурност, от която се поражда спокойствието в живота на човек. Бракът е за зрели хора, наясно с чувствата си и които няма да бъдат изненадани от тяхната трансформация след време. Близостта и доверието между хората са напълно достатъчни за изграждане на един здрав и успешен съюз. Любовта също съществува и е възможна, но в една друга форма – изпитана, доказана и спокойна.
Затова е нужно време на любовта да израсне и да бъде „пречупена”. В чувствата също има йерархия, а за пълноценен живот е нужно да се изкачим по стълбицата и. Първичното, колкото и да е силно, не винаги е дълготрайно.

Хора, не успели да намерят и „отгледат” любовта, хора-самотници са навсякъде около нас. Всеки се бои от самотата и търси сродна душа. Наличието на сходство и приятелство е доказано добра комбинация за създаването на брак. Хора с еднакви цели и интереси– да живеят заедно, да създадат семейство, които не се осланят на първичните чувства са много. Бракът не е само любов и привличане. Той е и деца и роднини, здрави семейни връзки, сигурността, че не си сам. Това да разчиташ на близки, да знаеш, че си с някого по време на старините си е основен стимул на мнозина да се врекат във вярност. Вярността е лесна, когато не са замесени избледняващи и разрушителни чувства. Този съюз е вид сделка, в която по-равно трябва да участват и двете страни с еднакви задължения и права. Само тогава може да се получи една хармония на добрите взаимоотношения.

Близостта, приятелството и уважението са едни от най-трайните и силни, положителни човешки чувства, които за да съществуват трябва да са преминали през силата на времето. Има ли ги тях, има я и любовта, защото тя съществува в много форми и преображения. Само една „пораснала” любов може да е сигурна и спокойна. А хората винаги търсят сигурността в живота. Само тогава могат да се впуснат уверени в изпитанието наречено брак. Чувствата и емоциите се изменят във времето, но не и устоите и принципите на брака.

АЗ = НИЕ?

Какво всъщност е бракът? Логичният завършек на една връзка или начало на един нов етап в отношенията? Всяко малко момиченце бленува за сватбения ден, за мига, в който ще облече бялата рокля и ще се превърне в принцеса, а красивият принц ще я пренесе през прага на новия им дом...СТОП! Дотук свършва приказката и започва семейният живот. Романтиката постепенно отстъпва пред битовизмите и сивото ежедневие. Умората и напрежението изместват прегръдките и целувките. Нещата вече не са такива, каквито сме си ги представяли. И в един прекрасен ден малката принцеса решава, че: „Аз не мога повече”, „Аз съм уморена от всичко това”, „Аз искам нещо по- различно”. Аз, аз, аз... Така завършват повечето бракове. Когато не можем да осъзнаем, че бракът не е какво искам АЗ, а какво искаме НИЕ, когато егото ни е по-голямо от любовта, която изпитваме!

Да обичаш на инат

Любовта понякога е в малките неща – в усмивката, с който посрещаме любимия човек, в изненадите без повод, в компромисите, които правим понякога, дори и със себе си. Когато човек обича, той е готов да направи всичко, за да зарадва другия. Дори понякога да загърби собствените си мечти и желания в името на чуждото щастие. Тук не говорим за пълно себеотдаване, напротив, имам предвид нещо съвсем различно. Когато приемем да живеем с някого, ние сме наясно, че животът ни ще се промени, но ако тази промяна не се покрие изцяло с очакванията ни, сме готови да избухнем в сълзи и да се откажем от всичко. А бракът всъщност са двама души, които се приспособяват един към друг, с цел да създадат отношения, които отговарят на очакванията и на двамата. Пътят е един – компромиси!

Преди брака вие сте били отделни личности, със собствени интереси, мечти и представи за живота. В един момент заживявате заедно и всеки малко или много променя своя начин на живот. И ако не сме готови на тази промяна, започват сблъсъците. Трудното ежедневие внася допълнително напрежение и в един момент любовта отстъпва на заден план. Всеки се опитва да наложи своето и в един момент бракът се превръща в постоянна битка за надмощие. А в тази битка победители няма, има само победени... Затова се обичайте, дори понякога и на инат, правете компромиси, в името на това да зарадвате любимия човек и запомнете:

„Компромисът не означава, че ти съм сбъркал, а другият е прав. Значи, само че отношенията ви са по – ценни от собственото ти его!”

Както вече бе загатнато в предходна статия за „Spisanie.to“, членовете на „Rammstein“ са изключително провокативни, а текстовете на песните им са силно свързани с темата за секса. Още от песните в дебютния си албум „Herzeleid“ (1995) шестимата от бившата ГДР разпалиха слушателите си с фрази като „Wollt ihr das Bett in Flammen sehen?” („Искате ли да видите леглото в пламъци?“) и „Sex ist ein Schlacht/ Liebe ist Krieg...“ („Секът е битка (букв. „заколение“)/ Любовта е война“). Следват още по-разкрепостени строфи в следващата им компилация от брутални парчета „Sehensucht” (1997). “Bück dich” („Наведи се“), разказва историята на педофил, а „Küss Mich“ („Целуни ме“)за горчива на вкус жаба, която рядко целуват и при всеки удобен повод тя се впива в мъжа до нея. Тук алегорията с ненаситна грозна жена, засмукваща обекта на желанията си.

В третия студиен албум на групата „Mutter” (2001) се обръща повече внимание на социално значими за немското общество проблеми, а жената отново е в центъра на всичко, даряваща живот чрез утробата си.В “Mein Teil” Flacke прави фелацио на Till, който играе ролята на канибала, изял десетки хора в Германия, набирайки по интернет желаещи да спят с него, а после да бъдат сготвени. Сингълът е от 2004-та и далеч не е толкова скандален, колкото песните от следващите два албума на „Рамщайн“.

В „Mann gegen Mann“ (2005) германците развиват темата за хомосексулната любов между мъже. Шестимата се снимат чисто голи във видеото към песента, а слабините им са прикрити с музикалните им инструменти. В определени отрязъци от клипа, музикантите се бичуват, за да изкупят символично грехът на еднополовата любов, докато Till крещи с пълно гърло „Schwulah”. Това беше „опипване на почвата“ от мениджъра на „Rammstein“, доколко би се приела голотата на изпълнителите и готови ли са феновете за нещо още по-скандално. Воала, дойде ред и на истинско, нецензурирано порно, в което шесторката от бившия Източен Берлин участва. “Pussi” е част от последния студиен албум на бандата “Liebe ist für alle da“. Текстът му описва сексуален акт между клиент и проститутка, удоволствие твърде познато на Till, който от години живее с метреса. Жълтата преса в Германия, заподозря приятелката на вокалиста в намеса при издаването на последното CD, защото текстовете в него изцяло са свързани с темата за платената любов. В клипа към “Pussi” членовете на групата правят секс с порно звезди, облечени в ефектни сценични костюми.

Песента, кръстена на групата е вдъхновена от лентата на Дейвид Линч „Изгубената магистрала“(„Lost Highway”). Сюжетът и повлиява клипа и текста на парчето „Rammstein“. То разказва историята на подпален мъж, който изгаря в пламъците, точно както Тил гори по време на концерти и показва секс сцени от филма. Филмите „Мълхоланд драйв“ („Mulholland Drive“) и „Диво сърце“ („Wild at Heart“), също са източник на нови сюжети за песните на немската индъстриал машина.

Till се самозапалва на сцената, подобно на героите на Линч, които са в по-голямата си част психично болни сексуални маниаци. Flacke е взел образа на мазохиста и търпи унижения на сцената. Коронен номер при концертите на „Rammstein“ е симулирането на сексуален акт между вокалиста и кийбордиста. Кристиан Лоренц бива извеждан от музикантското си място на каишка от своя „господар“ Линдеман, а когато стигне в центъра на сцената покорно, като кученце, се навежда в очакване...

Още по-брутален е номерът с уринирането, който смахнатият Линдеман, син на успяла писателка от ГДР, прави. Определено, той има ексхибиционистични наклонности, които се проявяват след сериозна употреба на алкохол, който се лее зад сцената, преди започване на шоуто. В DVD-то „Anaconda in netz”берлинските градски музиканти са заснети, докато се отрязват в бекстейджа, за да притъпят вълнението и задръжките си.

„Rammstein“ имат и по-лирични парчета от третия и четвъртия си албум. Еротика струи от кадрите към “Keine Lust”, разказващо за липсата на желание в съвременния човек да прави каквото и да било усилия - да дъвче храната си, да наблюдава околните през прозореца си или да онанира. Пародира се американската консуматорска култура, която прави хората безлични, незаинтересовани от света. Видеото показва групарите като лениви дебелаци, не обръщащи внимание на страстни красавици от всички типове. Великолепната шесторка доказва, че съвременният начин на живот убива всичко истинско в нас, дори първичните еротични желания.

„Rosenrot“ е албумът събрал най-много мелодичен рок, с марка „Rammstein“. Заглавната песен в него, разказва за греховната любов между свещеник и монахиня, заклеймена от порядките на тяхното време - Средновековието. Фабулата е нов, скандален прочит на приказката от братя Грим „Белоснежка и Червенорозка“, описваща невъзможната, на пръв поглед, любов между Червенорозка (Rosenrot) и принца. На финала девойката се омъжва за младия благородник, последвана от сестра си Белоснежка. Майката на двете момичета има за спомен от тях два розови храста - бял и червен, посадени от децата и. Разбира се, от „Rammstein“ не са толкова романтични и подлагат своите герои на средновековни мъчения и линч. И все пак, поуката е една - хора от различни светове не могат да бъдат заедно.

Единствените парчета с прочувствени и дълбоки текстове са „Amour, amour“ и „Stirbt nicht vor mir“. Двете са посветени на темата за нещастната любов.

Сексът е едно от табутата, нарушени от германската група. Като че ли, те се опитват да накарат строго организираното немско общество да излезе от механичното си ежедневие, за да потърси начини за справяне с вредните последствия от глобализма. Немската „Кама сутра“ е убийствена и включва всякакви комбинации на тялото и духа. 

Често търсим причина и обяснение за действията си в това, че някой бил мъж и „е нормално да направи така“ или жена, което пък е „обяснимо да не бъде свършено добре”. Мъжката и женската природа е изградена от толкова антиподи, колкото и прилики, защото в основата на човечеството си ние следваме нищо друго, освен собствените си нагони. Интимният ни живот е поредица от игри на куче и котка или котка и мишка.

ТЯ - по-скоро висока, с изваяна фигура, дълги коси и светли очи. Обича да подхожда с грация, освен в случаите, когато не е силно предизвикана. Обича сладките неща, елегантните дрехи, класическата литература с привкус на романтизъм. Обича отвлечените разговори за смисъла на битието, повлияна е силно от екзистенциалните терзания на Сартр, Камю, Бодлер, които обикновено не стават тема за разговор на среща с приятелите. Понякога лекомислена в преценките си, често „характер“ в постъпките си, Тя търси вечно поле за изява. Нейната сила – наглед крехък, ефимерен образ на женственост, обвит от склонност към егоцентризъм, независимост и свободолюбие.

ТОЙ - висок, с красиви мъжествени черти, по-скоро тъмни очи, коси – неопределени. Характерът му е скромен. Той е сдържан в изказванията си, докато не опознае добре обстановката около себе си. Обича силни питиета, мечтае за високи скорости и хубав живот. Бохем до определена възраст, винаги добре облечен, Той е човек на физическите закони и астрономически доказаните небесни тела, а не на звездните хороскопи. Приятна компания, която често през почините дни търси събеседници на по питие, с които да размишлява до сутринта от политико-икономическата ситуация до съществуването на извънземни цивилизации.

ЛЮБИМЦИ. Казват, че домашните любимци приличат на стопаните си. Е, може би не е мит. Напълно разбираемо е, имайки предвид характерите на стопаните. Тя би взела в дома си почти всяко срещнато улично животно, но в крайна сметка в самотните вечери споделя леглото, любимият европейски филм и ласките си с красива котка. Той пък ненавижда котешките косми и егоизъм, затова си взима голямо куче, което да му бъде вярно и да изпълнява всичките му команди.

РАБОТАТА. Тя е интелигентна, амбициозна, с много и различни интереси. Започва нова работа с ентусиазъм, но след време търси нещо повече, което да удовлетвори „глада“ й за себереализиране. Критична, но и хаотична сред изборите си, докато Той е търпелив, целенасочен и винаги следва целта си до нейното изпълнение.

ИНТИМНОСТ. Тя жадува за внимание и не се страхува да го провокира. Като котка се завърта галантно и плавно около мъжа, който е избрала, докато не го провокира да вземе телефонния й номер и да й се обади. Той би гонил докрай жената, която го е впечатлила.

ЛЮБОВ?!? Тя търси днешния Принц на бял кон, Дон Жуан и крал Артур, който има интелекта на Айнщайн и чувствителността на Петрарка. Това често е повод да се качи за дълго време на някой по-висок облак. Той пък търси земните неща, а жената, която би избрал, задължително трябва да притежава класическото женско излъчване, но с подчертана индивидуалност и нрав, да бъде красива и сексапилна (все пак неговото либидо е не по-малко от нейния егоцентризъм) , умна и забавна. Склонен е към авантюри, но е по-скоро типаж „пингвин“ във връзките си – т.с. има нужда от постоянен партньор.

Ситуацията при нея е малко по-различна. Тя търси персонификация на своя идеал, което я прави по-скоро авантюрист, отколкото „пингвин”. С годините капризите й се увеличават, а чувството й за „гнездо“ се превръща в страх, че няма да намери подходящия.

ЗАЕДНО. Когато щастливата случайност събере Той и Тя се получават Те. Неговата търпеливост и хладнокръвие, подплатени със силна мъжественост успяват нежно да я свалят от облака. Нейната пламенност и жизненост, които понякога избухват в тих плач или веселие, пък придават специфична сладост, а понякога и пикантност в ежедневния му живот.

В крайна сметка, един лош цитат на Оскар Уайлд казва, че няма жена, която да не копнее да бъде завладяна.

Какъв трябва да бъде човекът до вас? Какви качества трябва да притежава? Дали си заслужава да бъдем с него и създадем щастливо семейство?

Това са част от всички онези често задавани въпроси, чийто отговор е някъде там. Винаги в мислите, мечтите, сънищата си изграждаме един образ. В началото образът ни изглежда перфектен, почти съвършен. Но с времето нещата се променят и избледняват. Къде е истината? Ние ли сме се променили, или уморили по търсене на „Mистър съвършенство”?! За всеки желанията са субективни и много различни, според приоритетите. Колкото и разнообразни да са те, търсенето на щастието и човекът до нас - Адам, остава.      

Въпрос на компромис ли е? Да спрем да го търсим или не? Той е точно пред нас, но с всичките си недостатъци, особености и дефекти. Може би истината се крие в това, че всеки дефект за един се превръща в ефект за други. Виновницата за това може да е само една - любовта. Когато тя ни докосне, всичко си идва на мястото и живота става по лесен и розов. Тогава има решение на всеки един проблем, без колебание се преминава през всяка една пречка и трудност. Вече не сме толкова критични към своя Адам. Гледната точка се е променила, вече няма недостижими и нереални желания и мечти, вече сме наистина живи и дишаме.          

Едва сега половината път е изминат, но остават още куп избори, задължения, отговорности. За да бъде пълно и истинско щастието, в живота на всеки има нужда да влезе едно невинно създание, плод на любовта. Често никой не знае дали това е точният момент, но е факт, че когато се случи и вече държите малкото човече в ръцете си и то ви гледа с малките си очи, тогава усещате, че дъха ви спира. Ето това е моментът, за който си струва да живеете и няма как да съжалявате. Децата са най-голямото щастие и дар в живота.Чувството на удовлетвореност и задоволство ви изпълва истински. Настъпилата промяна ще ви накара да осъзнаете смисъла и пътя на човешката съдба. Да си родител не е лесна задача и никой не се ражда научен. Моралните ценности ги носи всеки от нас, те помагат за вземане на решения и избягване на колебания. Изграждането на един нов човешки живот е изпитът, на който се явяваме рано ли късно всички. Объркването и страха ни съпровождат, но единствено и само когато сме сами. Семейният уют и домашното спокойствие предразполага духа и осмисля ежедневието. 

Изборът остава всеки сам да прецени за себе си, да определи приоритетите си и упорито да ги следва или просто да остави сърцето си да говори и ръководи. Тогава рискът да се сгреши значително намалява. И както е казал великият Уилям Шекспир “ Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.”