„Бракът е твърде съвършено състояние за несъвършения човек.”

Шамфор

Семейството, като единица, съществува още от хилядолетия. Приемало се като стопанско звено или нещо като роднинска „фирма”. Всичко се прави в името на общото благо, дава се възможност за оцеляване и придобиване на имущество. Тази форма от най-ранни времена, била по-скоро вид съжителство, а не брак в съвременния смисъл на думата, но съдържала голяма част от идеологията му. С времето се налага правната връзка, като единствена легитимна форма на брака. Съществува семейство без брак, но не и брак без семейство. Но малка част от хората осъзнават какво изисква бракът и неправилно го обвързват с безмерно силна любов, привличане и романтика.

Бракът, по своята същност, е за хора преживели вече любовта. Той е за тези, които са готови да следват правила, за да подредят рационално живота си, осигурявайки си спокойствие. Той е и за самотници. Бракът е схема, в която трябва да се нагодиш, сделка, в която да участваш на равни начала с другия.

Не случайно е казано, че любовта е сляпа и кара човек да губи разсъдъка си. Нещо, което не може да се озапти – буйстващо, спонтанно и силно. Когато човек обича лудо е трудно да се взимат правилни решения, неустойчиви са характерите, мислите и емоциите на хората, реакциите са първични. Времето „лекува” любовта. В успешните случаи тя се изражда в близост, уважение и приятелство. Бракът, от своя страна, е една здрава институция, в която няма място за несигурност и съмнения. Няма как да създадеш нещо здраво, ако емоционалното и духовното състояние не е спокойно. Ето защо бракът е тегоба за хора с фриволен и неустойчив характер, а любовта се превръща в бреме.

Многобройни са примерите за влюбени двойки решили се на брак, който впоследствие завършва драматично. Емоционалната нестабилност, която носи любовта не е предпоставка за създаване на общо съжителство, което включвазадължения, компромиси и нужда от здрав разум. Често любовта си отива така скоростно, както е и започнала, а на нейно място отстъпва яростта, ненавистта и несходството, което е по-страшно от липсата на всякаква любов.

Бракът е създаден, за да носи сигурност, от която се поражда спокойствието в живота на човек. Бракът е за зрели хора, наясно с чувствата си и които няма да бъдат изненадани от тяхната трансформация след време. Близостта и доверието между хората са напълно достатъчни за изграждане на един здрав и успешен съюз. Любовта също съществува и е възможна, но в една друга форма – изпитана, доказана и спокойна.
Затова е нужно време на любовта да израсне и да бъде „пречупена”. В чувствата също има йерархия, а за пълноценен живот е нужно да се изкачим по стълбицата и. Първичното, колкото и да е силно, не винаги е дълготрайно.

Хора, не успели да намерят и „отгледат” любовта, хора-самотници са навсякъде около нас. Всеки се бои от самотата и търси сродна душа. Наличието на сходство и приятелство е доказано добра комбинация за създаването на брак. Хора с еднакви цели и интереси– да живеят заедно, да създадат семейство, които не се осланят на първичните чувства са много. Бракът не е само любов и привличане. Той е и деца и роднини, здрави семейни връзки, сигурността, че не си сам. Това да разчиташ на близки, да знаеш, че си с някого по време на старините си е основен стимул на мнозина да се врекат във вярност. Вярността е лесна, когато не са замесени избледняващи и разрушителни чувства. Този съюз е вид сделка, в която по-равно трябва да участват и двете страни с еднакви задължения и права. Само тогава може да се получи една хармония на добрите взаимоотношения.

Близостта, приятелството и уважението са едни от най-трайните и силни, положителни човешки чувства, които за да съществуват трябва да са преминали през силата на времето. Има ли ги тях, има я и любовта, защото тя съществува в много форми и преображения. Само една „пораснала” любов може да е сигурна и спокойна. А хората винаги търсят сигурността в живота. Само тогава могат да се впуснат уверени в изпитанието наречено брак. Чувствата и емоциите се изменят във времето, но не и устоите и принципите на брака.

АЗ = НИЕ?

Какво всъщност е бракът? Логичният завършек на една връзка или начало на един нов етап в отношенията? Всяко малко момиченце бленува за сватбения ден, за мига, в който ще облече бялата рокля и ще се превърне в принцеса, а красивият принц ще я пренесе през прага на новия им дом...СТОП! Дотук свършва приказката и започва семейният живот. Романтиката постепенно отстъпва пред битовизмите и сивото ежедневие. Умората и напрежението изместват прегръдките и целувките. Нещата вече не са такива, каквито сме си ги представяли. И в един прекрасен ден малката принцеса решава, че: „Аз не мога повече”, „Аз съм уморена от всичко това”, „Аз искам нещо по- различно”. Аз, аз, аз... Така завършват повечето бракове. Когато не можем да осъзнаем, че бракът не е какво искам АЗ, а какво искаме НИЕ, когато егото ни е по-голямо от любовта, която изпитваме!

Да обичаш на инат

Любовта понякога е в малките неща – в усмивката, с който посрещаме любимия човек, в изненадите без повод, в компромисите, които правим понякога, дори и със себе си. Когато човек обича, той е готов да направи всичко, за да зарадва другия. Дори понякога да загърби собствените си мечти и желания в името на чуждото щастие. Тук не говорим за пълно себеотдаване, напротив, имам предвид нещо съвсем различно. Когато приемем да живеем с някого, ние сме наясно, че животът ни ще се промени, но ако тази промяна не се покрие изцяло с очакванията ни, сме готови да избухнем в сълзи и да се откажем от всичко. А бракът всъщност са двама души, които се приспособяват един към друг, с цел да създадат отношения, които отговарят на очакванията и на двамата. Пътят е един – компромиси!

Преди брака вие сте били отделни личности, със собствени интереси, мечти и представи за живота. В един момент заживявате заедно и всеки малко или много променя своя начин на живот. И ако не сме готови на тази промяна, започват сблъсъците. Трудното ежедневие внася допълнително напрежение и в един момент любовта отстъпва на заден план. Всеки се опитва да наложи своето и в един момент бракът се превръща в постоянна битка за надмощие. А в тази битка победители няма, има само победени... Затова се обичайте, дори понякога и на инат, правете компромиси, в името на това да зарадвате любимия човек и запомнете:

„Компромисът не означава, че ти съм сбъркал, а другият е прав. Значи, само че отношенията ви са по – ценни от собственото ти его!”

На 15-ти май се отбеляза Международния ден на семейството. Чества се всяка година от 1994 г. насам по решение на Общото събрание на ООН проведено през 1993 г. Една наистина чудесна инициатива за една от най-старите и здрави човешки институции.

Семейство. Звучи гордо, стабилно, сигурно.

Тази година прекарах 12 часа от празника с/пред моя компютър. Първо пред настолния, после пред лаптопа. Останалото време изкарах в компанията на приятели – цели 3 часа, а в останалите 9 спах.

Излиза, че моето семейство са компютрите и приятелите ми. Не се оплаквам. Първите са доста умни, решават ми проблемите и ми помагат в работата. Мълчат си и не ми задават излишни въпроси. Вторите са моята гордост и тези, които ме зареждат с енергия. Тези, с които споделям всичко, и с които искам да правя всичко.

Имам си и истинско семейство – майка, баща, баби, дядовци.

Но напоследък сякаш живея с мое си, изкуствено създадено семейство. Там, където също се чувстваш добре, където си спокоен и сигурен, където те разбират и те карат да се усмихваш. Там, където никога не те съдят и не ти се сърдят или ако не са доволни от теб ти го показват човешки без излишен драматизъм. Там, където не се вика, не се говори за разочарование и където няма огромни очаквания и правила за спазване.

Семейството може да бъде много неща. Може да бъде колекцията ми от плюшени играчки – мечета, снимките в рамки, градината от кактуси, купчините книги, хилядите спомени “затворени” между кутии и изписани тетрадки. Когато съм сред тях съм на мястото си, уверена коя съм и какво искам, за какво мечтая и как ще го постигна. Сред тях опознавам себе си. Те са винаги около мен. Дори когато съм навън, мисля за тях и ги усещам около себе си. И ето как тези предмети, сред които прекарвам всеки един ден, станаха мое семейство.

Честит ден на семейството! На традиционното, на приятелското, на това, което мислиш, че е твое, на чуждото, на измисленото, на мечтаното… Важното е да има семейства и да знаеш, че си част от такова. Човек е най-спокоен и сигурен в себе си, когато знае, че принадлежи към нещо, към някаква общност. Никой не е казал, че трябва да следваме плътно традициите, за да намерим себе си и щастието.

Какъв трябва да бъде човекът до вас? Какви качества трябва да притежава? Дали си заслужава да бъдем с него и създадем щастливо семейство?

Това са част от всички онези често задавани въпроси, чийто отговор е някъде там. Винаги в мислите, мечтите, сънищата си изграждаме един образ. В началото образът ни изглежда перфектен, почти съвършен. Но с времето нещата се променят и избледняват. Къде е истината? Ние ли сме се променили, или уморили по търсене на „Mистър съвършенство”?! За всеки желанията са субективни и много различни, според приоритетите. Колкото и разнообразни да са те, търсенето на щастието и човекът до нас - Адам, остава.      

Въпрос на компромис ли е? Да спрем да го търсим или не? Той е точно пред нас, но с всичките си недостатъци, особености и дефекти. Може би истината се крие в това, че всеки дефект за един се превръща в ефект за други. Виновницата за това може да е само една - любовта. Когато тя ни докосне, всичко си идва на мястото и живота става по лесен и розов. Тогава има решение на всеки един проблем, без колебание се преминава през всяка една пречка и трудност. Вече не сме толкова критични към своя Адам. Гледната точка се е променила, вече няма недостижими и нереални желания и мечти, вече сме наистина живи и дишаме.          

Едва сега половината път е изминат, но остават още куп избори, задължения, отговорности. За да бъде пълно и истинско щастието, в живота на всеки има нужда да влезе едно невинно създание, плод на любовта. Често никой не знае дали това е точният момент, но е факт, че когато се случи и вече държите малкото човече в ръцете си и то ви гледа с малките си очи, тогава усещате, че дъха ви спира. Ето това е моментът, за който си струва да живеете и няма как да съжалявате. Децата са най-голямото щастие и дар в живота.Чувството на удовлетвореност и задоволство ви изпълва истински. Настъпилата промяна ще ви накара да осъзнаете смисъла и пътя на човешката съдба. Да си родител не е лесна задача и никой не се ражда научен. Моралните ценности ги носи всеки от нас, те помагат за вземане на решения и избягване на колебания. Изграждането на един нов човешки живот е изпитът, на който се явяваме рано ли късно всички. Объркването и страха ни съпровождат, но единствено и само когато сме сами. Семейният уют и домашното спокойствие предразполага духа и осмисля ежедневието. 

Изборът остава всеки сам да прецени за себе си, да определи приоритетите си и упорито да ги следва или просто да остави сърцето си да говори и ръководи. Тогава рискът да се сгреши значително намалява. И както е казал великият Уилям Шекспир “ Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.”

Всички ние искаме домовете ни да са пристан на щастието, където да можем да презаредим батериите си. С древната техника Ба-Гуа можем да направим дребни наглед промени, които да стимулират един или друг аспект на живота ни. Като за начало определете осемте житейски ситуации по схемата, намиращата се в галерията.

Посоките нямат значение при това подреждане. Ориентираме се по главния вход на стаята.Винаги започвайте от долната част на осмоъгълния символ – представете си го на стената, върху която се намира вратата на стаята. След това можете да подсилите някоя част от живота си, използвайки следните правила:

1. Цветовете на Мъдростта са зелено и черно. Ако ви предстои да вземете важно решение например, поставете подходящ предмет в долния ляв ъгъл на стаята, единственото условие е, да е в тези цветове. Винаги се доверявайте на интуицията си, вие най-добре знаете кое ще ви донесе късмет.

2. Ако имате проблеми в работата или просто се надявате да ви повишат, сложете черна ваза с бели цветя в сектора на Кариерата. Нейните цветове са черно, бяло и зелено.

3. Ако скоро сте се преместили или ви се иска да имате повече приятели, поставете подходящ предмет в черно и бяло в долния десен ъгъл на стаята. Съвсем скоро късмета ви ще се обърне.

4. При проблеми с децата Фън Шуй препоръчва да окачите техни снимки в рамки, които са в черно, бяло и жълто, на дясната стена на стаята. Разбира се можете да използвате всичко, което по някакъв начин свързвате с децата си, като добавите съответните цветове, с панделки например или подложка, дайте воля на въображението си. Не забравяйте най-важното е да ги обичате много.

5. Ако ви се иска скоро да се омъжите поставете ветрило в бяло и червено в сектора на Брака и Взаимоотношенията. Някакъв музикален инструмент също би свършил работа или например аквариум със златни рибки.

6. Цветовете на Славата са жълто, червено и зелено. Ако работата ви е свързана по някакъв начин с доброто ви име, поставете ваша снимка на зелен фон с червена рамка, осветена от жълта лампа. Това е само предложение, можете да се доверите изцяло на своето усещане, за това кое ще ви донесе късмет, само добавете споменатите цветове.

7. На всички ни се иска парите по-лесно да идват в нашия дом. Фън Шуй предлага лесно решение и за това. Сложете зелено растение в ъгъла на Просперитета, изберете такова със заоблени листа, под него поставете няколко монети, завити в червена хартия. Грижете се добре за него, ако то се развива добре, финансите ви ще го последват.

8. При проблеми в семейството или със здравето можете да закачите картина в черно, червено и зелено на лявата стена на стаята, също опитайте да поставите огледало, статуя или дори вентилаторът би могъл да помогне.

Ако вашата дневна е с неправилна форма например Т - или Г - образна използвайте огледало, за да разпрострете енергията в липсващата част на стаята. При липса на ъгъла на Брака и Взаимоотношенията например, сложете огледало на една от двете стени, скриващи го.

Фън Шуй обещава, чещом създадете хармониявъв вашия дом, работно място и околна среда, ще поощрите вътрешния мир, благополучието, щастието, здравето, радостта, любовта и късмета си. Причи­ната е, че между външния и вътрешния свят има не само връзка, но и постоянно взаимодействие.

Учени от цял свят отделят сериозна част от времето си да установят коя е най-добрата възраст за сключване на брак. Оказва се , че наистина повечето от тях са на мнение, че това е периода между 24 и 29 годишна възраст. Какво е положението у нас? По данни на Националния статистически институт за 2010г. нещата изглеждат така- общо сключените у нас бракове през тази година са 24 286, от които 19 262 в градовете. През 2010 г. има 135 брака, сключени от лица под 18 г. В нашия Семеен кодекс това е позволено само с разрешение на председателя на Районен съд при особени обстоятелства. Тези данни обаче далеч не означават, че на практика няма много повече новообразувани семейства, които нямат сключен граждански брак, но живеят в т.нар. „Фактическо съжителство”. Това съжителство за голяма част от хората е породено от разбирането, че подписа не играе ролята на белезници за двамата, а че семейство в общоприетия му смисъл може да има и без подпис. Практиката показва, че в голяма част от тези случаи това наистина е така. Има много прекрасни семейства, в които съпрузите не изпадат в дребнави делби и спорове кой е по-по-най, а просто живеят заедно, имат истински чувства на обич и уважение, създават деца, които са искали истински и отглеждат съвместно с обич и желание. За друга голяма група от нашето население това фактическо съжителство е вариант да разчитат на социални помощи от държавата. Записаното на името на майката дете автоматично я праща в графата „самотна майка”, което пък значи реално, че става обект на социално подпомагане. Това е вариант за оцеляване на много от домакинствата у нас.

Нека се върнем пак на цитираната в началото 2010 г. - пак през нея е нашето българско потвърждение на тезата за най-добрата възраст за сключване на брак- цели 8 279 брака са сключили лица на възраст от 25 до 29 г., след тях са тези, на възраст между 20 и 24 години. Друго интересно то тези данни е, че жените са определено по-склонни да встъпят за втори и дори трети път в брак, отколкото са мъжете. През същата година на фона на сключените 24 286 брака имаме и  малко под половината от тази бройка разводи у нас.

В нашето законодателство е уреден гражданския брак-сключен по съответен ред пред длъжностно лице по гражданско състояние в съответната община и след набавянето на определени документи по закон. Църковният брак се сключва след гражданския и не поражда никакви правни последици за лицата. И все пак едва ли когато човек е влюбен и е на мнението, че това е неговата половинка би се водил от статистика за най-подходяща възраст за брак. Бабите казват ”когато е драснато” и това може да е на 19, на 30 или на 40 и… За всеки е индивидуално, когато съдбата го побутне, защото всички знаем максимата „Човек и добре да живее, все някой ден се жени/омъжва”.