На 15-ти май се отбеляза Международния ден на семейството. Чества се всяка година от 1994 г. насам по решение на Общото събрание на ООН проведено през 1993 г. Една наистина чудесна инициатива за една от най-старите и здрави човешки институции.
Семейство. Звучи гордо, стабилно, сигурно.
Тази година прекарах 12 часа от празника с/пред моя компютър. Първо пред настолния, после пред лаптопа. Останалото време изкарах в компанията на приятели – цели 3 часа, а в останалите 9 спах.
Излиза, че моето семейство са компютрите и приятелите ми. Не се оплаквам. Първите са доста умни, решават ми проблемите и ми помагат в работата. Мълчат си и не ми задават излишни въпроси. Вторите са моята гордост и тези, които ме зареждат с енергия. Тези, с които споделям всичко, и с които искам да правя всичко.
Имам си и истинско семейство – майка, баща, баби, дядовци.
Но напоследък сякаш живея с мое си, изкуствено създадено семейство. Там, където също се чувстваш добре, където си спокоен и сигурен, където те разбират и те карат да се усмихваш. Там, където никога не те съдят и не ти се сърдят или ако не са доволни от теб ти го показват човешки без излишен драматизъм. Там, където не се вика, не се говори за разочарование и където няма огромни очаквания и правила за спазване.
Семейството може да бъде много неща. Може да бъде колекцията ми от плюшени играчки – мечета, снимките в рамки, градината от кактуси, купчините книги, хилядите спомени “затворени” между кутии и изписани тетрадки. Когато съм сред тях съм на мястото си, уверена коя съм и какво искам, за какво мечтая и как ще го постигна. Сред тях опознавам себе си. Те са винаги около мен. Дори когато съм навън, мисля за тях и ги усещам около себе си. И ето как тези предмети, сред които прекарвам всеки един ден, станаха мое семейство.
Честит ден на семейството! На традиционното, на приятелското, на това, което мислиш, че е твое, на чуждото, на измисленото, на мечтаното… Важното е да има семейства и да знаеш, че си част от такова. Човек е най-спокоен и сигурен в себе си, когато знае, че принадлежи към нещо, към някаква общност. Никой не е казал, че трябва да следваме плътно традициите, за да намерим себе си и щастието.
Когато видях книгата на Аджан Брам –„Отвори сърцето си” а отдолу „будистки приказки за щастие” си казах, че това е поредната книга с будистки притчи и поучения. Бях решила за себе си, че не желая, да чета повече книги, но все пак я разлистих. Вътре в книгата открих един разказ, чието заглавие гласеше „И това ще мине...” и си казах ами това съм го чувала и точно тези думи са ме карали да се почувствам по –добре, даже много по –добре и ми е ставало значително по –леко, когато съм изпадала в тежки моменти. Разлистих я повече и попаднах и на други много интересни заглавия. Казах си ,че тази книга все пак може да ми е от полза. След като я прочетох думата полза бледнееше пред това ,което усещах. Тази книга написана от будистки монах ,разкри простички и лесни за изпълнение мъдрости почерпени от будизма ,които ме накараха да се почувствам истинска ,пълноценна и най –важното за мен-щастлива. Оказа се, че това наистина са приказки за щастие, които не само те карат да се чувстваш щастлив, но и разкриват пред теб неща и пътеки, за които преди просто не си мислил. Винаги в живота на човек има моменти в които той просто не вижда пътя пред себе си ,не го вижда защото е тъмно и мрачно и светлинката просто я няма.Няма я и пътеводната светлина, няма го решението, просто няма нищо. Има притча и затова –тогава според Аджан Брам единственото, което трябва да направиш е...нищо. Тъй като живота е непредсказуем и никога не знаеш какво ще ти се случи, просто трябва да спреш да правиш каквото и да е и нещата ще се наредят от само себе си. Разбира се и че не можеш вечно нищо да не правиш, но той пише за объркана и заплетена ситуация. Тази и другите притчи и разкази ме накараха да погледна в друга посока в която досега не бях гледала и разкри пред мен нов хоризонт, чрез който нещата от живота изглеждат много по –добри. Незнам за другите, но аз лично намерих своето настолно четиво, а именно книгата на Аджан Брам –„Отвори сърцето си „ и след като я прочетох разбрах колко по-спокойна, по-щастлива и уверена в себе си мога да бъда. Тя е книгата, която разкри нов свят пред мен...
Какъв трябва да бъде човекът до вас? Какви качества трябва да притежава? Дали си заслужава да бъдем с него и създадем щастливо семейство?
Това са част от всички онези често задавани въпроси, чийто отговор е някъде там. Винаги в мислите, мечтите, сънищата си изграждаме един образ. В началото образът ни изглежда перфектен, почти съвършен. Но с времето нещата се променят и избледняват. Къде е истината? Ние ли сме се променили, или уморили по търсене на „Mистър съвършенство”?! За всеки желанията са субективни и много различни, според приоритетите. Колкото и разнообразни да са те, търсенето на щастието и човекът до нас - Адам, остава.
Въпрос на компромис ли е? Да спрем да го търсим или не? Той е точно пред нас, но с всичките си недостатъци, особености и дефекти. Може би истината се крие в това, че всеки дефект за един се превръща в ефект за други. Виновницата за това може да е само една - любовта. Когато тя ни докосне, всичко си идва на мястото и живота става по лесен и розов. Тогава има решение на всеки един проблем, без колебание се преминава през всяка една пречка и трудност. Вече не сме толкова критични към своя Адам. Гледната точка се е променила, вече няма недостижими и нереални желания и мечти, вече сме наистина живи и дишаме.
Едва сега половината път е изминат, но остават още куп избори, задължения, отговорности. За да бъде пълно и истинско щастието, в живота на всеки има нужда да влезе едно невинно създание, плод на любовта. Често никой не знае дали това е точният момент, но е факт, че когато се случи и вече държите малкото човече в ръцете си и то ви гледа с малките си очи, тогава усещате, че дъха ви спира. Ето това е моментът, за който си струва да живеете и няма как да съжалявате. Децата са най-голямото щастие и дар в живота.Чувството на удовлетвореност и задоволство ви изпълва истински. Настъпилата промяна ще ви накара да осъзнаете смисъла и пътя на човешката съдба. Да си родител не е лесна задача и никой не се ражда научен. Моралните ценности ги носи всеки от нас, те помагат за вземане на решения и избягване на колебания. Изграждането на един нов човешки живот е изпитът, на който се явяваме рано ли късно всички. Объркването и страха ни съпровождат, но единствено и само когато сме сами. Семейният уют и домашното спокойствие предразполага духа и осмисля ежедневието.
Изборът остава всеки сам да прецени за себе си, да определи приоритетите си и упорито да ги следва или просто да остави сърцето си да говори и ръководи. Тогава рискът да се сгреши значително намалява. И както е казал великият Уилям Шекспир “ Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.”
Ако не сте го направили вече, нека го направим заедно сега - да си поставим нови и не толкова трудни за постижение цели за новата 2012 година. Нека поработим тази година върху себе си, като се изправим срещу най-големите си страхове и предизвикателства! Захванете се с ново хоби, срещнете нови хора (въпреки че нищо им няма на старите ви приятели), намерете си занимание, което пасва и дава нов заряд на вашия живот – има толкова много: тичане, каране на колело, йога, зумба, танци. Извадете от тъмния ъгъл на гардероба роклята, която извехтява с етикета и си намерете повод, за да я облечете. Направете промяната, като сложите ярко червило и пробвате нов цвят на косата. Намерете си нова работа, която би ви удовлетворявала напълно. Заговаряйте по-често хората около вас и не се колебайте да пратите „по дяволите” онзи, който винаги е правил живота ви мизерен. Спрете пушенето, яжте повече зеленчуци, пийте повече вода. Не се страхувай да промените всичко, което не ви харесва от раз само защото е трудно.
Знам, че звучи като клише, но 2012 наистина трябва да е годината, в която всички ние да се опитаме да бъдем това, което искаме да бъдем. И не забравяйте да направете поне едно добро дело за останалите, защото именно факта да даваш, прави човек щастлив. Аз лично ще се опитам да дам повече от себе си през идната година. Но на първо място, бъдете щастливи със себе. Нахвърлете си списък със своите цели и в края на годината направете малка ревизия. Сигурна съм, че на всички ни скоро ще се случат вълнуващи неща. Всеки си има своите тайни мечти. Вдъхновете се от живота и действайте!
Желая успех на всички в смелите ви нови начинания!
