В днешно време всеки се стреми към красотата.

Хората са станали поклонници на красивите неща. Още в Древността естетиката е била издигана в култ. Много по-лесно е за човек да успее, ако е красив. Има много начини да го постигне, има много неща, които можем да напишем за това как да се разкрасяваме. Но има много по-дълбок смисъл в думата красота.

Да си красив е постижимо, защото всеки може да промени външния си вид, прическа, дрехи, грим и прочие. Но може ли днешния човек да гримира душата си? Нима ценностите ни стигат само до стремежа към външна красота и желание да се харесаме на другите? Колко красиво е да изглеждаме добре, но да не знаем кои сме и за какво сме на този свят?

Човекът е сложна смесица от чувства, страхове и мечти. Желанието да сме приети и признати от другите ни тласка към това да сме красиви и да изглеждаме перфектно.

Светът ни е прекалено наситен с образи и идеали, на които се стремим да приличаме и да се харесаме на работа, в обществото, та дори и у дома. Всеки ден слагаме маски-за колегите, приятелите, познатите ни едва когато сме сами сме себе си без нужда да получим признание. Хората не са си самодостатъчни и това да са красиви и добре изглеждащи е защитния им щит в ежедневието. Няма нищо лошо разбира се в красотата, но тя не бива да е единствен критерий за това как живеем.

Може би, ако всички забравят предразсъдъците си за външния вид живота ще стане по-спокоен по лесен. Няма да е нужно да играем роли…

Колкото и да се спекулира с равнопоставеност тя не е приоритет на днешния човек.

Все пак красотата е една крачка напред, една мечта по-малко, един по-лесен живот, но не бива да е единствената ни ценност. Да си човек и да живееш сред човеци е изграждане на личност и усъвършенстване, благодарение на умения и качества. Не бива да пренебрегваме самите себе си, като издигаме в култ материални и преходни неща. Класикът е казал, че красотата ще спаси света, но хората не се замислят коя красота е имал предвид.

Мислим ли само за себе си и така по-добре ли живеем... ?

Последните години са белязани от много икономически, материални и духовни загуби и крахове на човечеството. Станал ли е човека машина, мислеща само за пари? Защо вече изглежда смешно, ако някой се радва на изкуството, на любовта, на малките неща, които всъщност са големите и важни в живота ни и не са свързани с пари?

Съвремието ни принуждава, поради условията си да нямаме време за любимите си хора и най-вече за себе си. Нима някой ще ни върне тези години, тези месеци, дни и часове, прекарани в стремеж за материално осигуряване?

Човека, като такъв има парични потребности, нужда от професионално развитие, но те не са най-важните основи за един добър и смислен живот.

Егоистично ли е да мислим за себе си и за близките си, без да се стремим да превърнем възможностите си в услуга на останалите?

Добродетел в егоизма можем да наречем обръщането на човека към духовността, към стремежа за личностно израстване и съсредоточаването му в красотата на емоциите и радостите. Изглежда рядко срещано и дори смешно за повечето хора, но този добродетел е сам по себе си спасителен кораб за живеене. Не е нормално да сме заети само с работа, пари и натоварване, да не намерим време за себе си. Като венец на природата и нейните чудеса човекът е в пълното си право, дори задължение да не е само материално зависим и да не се затваря в кръг от циклични действия.

Малко от нас се замислят, че единственото сигурно нещо е, че ще умрем, колкото и песимистично да звучи... ами преди това? Дали всеки с ръка на сърцето си може да каже: „Да, живях неповторимо, да аз съм щастлив човек и се радвам, че ми е дадена тази възможност”.

За да преодолеем всекидневния поток от неприятности и проблеми, трябва да променим начина си на мислене, на възприятие на света и да спрем да се връщаме в миналото. Всяко нещо има причина и следствие и дали то ще е добро или лошо зависи от нас.

Хората, живеещи само за материалните облаги няма как да оценят останалото, заобикалящо ни, най-добър пример можем да взимаме от децата. Като казвам това нямам предвид да станем аскети или нещо подобно, напротив-свободното общуване с хората и природата, спокойствието на душата са средствата за бягството ни от морална деградация. И ако повечето хора го постигнат, то няма да е егоизъм спрямо другите, а ще е добродетел, водещ към по-добър и пълноценен живот.

Има много начини да преодолеем стреса, нервите, скандалите и съответно проблемите, които ни пречат да сме духовно задоволени и да се чувстваме нужни един на друг. Когато правим анализи на различни проблеми, хора и събития първо трябва да обърнем своята проницателност към себе си, да видим какво искаме да постигнем и какво всъщност се е поучило от стремежите ни.

Когато стане въпрос за любов жените се делят на няколко категории: такива, които вярват, че ще срещнат перфектния мъж, такива, които мислят, че не заслужават кой знае какво или пък такива, които постоянно търсят щастието си, но попадат на разочарования.

Тези от нас, които търсят перфектния всъщност проектират своите личностни качества, навици и желания в мъжки образ, като забравят, че еднообразието е основният елемент на раздялата.

Жените, които мислят, че не заслужават много имат склонност да се влюбват бързо и да търсят на всяка цена идеалния. Те хлътват по мъже, които едва познават. Непоправимите романтички се вкопчват в първата връзка, изграждат си образ и го преследват с всички цели.

При всяко партньорство между мъж и жена от началото на запознанството до първата година обикновено периода може да се нарече “свързване”, при него двамата живеят с мотото “Аз и ти сме едно”, достатъчни са си един на друг, не изпитват голяма нужда от приятели, познати, излизане и разнообразие на социалния им живот. През тази една година доверието и недоверието са двата пътя, които могат да поемат към развитие на отношенията си. След първата година до към третата година на познанството започва така наречения период на “диференциация” или сработване. През това време вече моделът на общуване е “Аз и ти сме различни”, жената вижда недостатъците на партньора си и обратното, нуждите за срещи с околните се появяват. Битови и ежедневни проблеми излизат на преден план и тук е много важно да се обособят автономията или в лошите случаи на неуспешни връзки зависимостта. Това е периодът, в който голяма част от двойките се разделят или преживяват кризи в любовта си. Ако още в първата година е изградено доверието няма да е непреодолима зависимостта била тя ревност или обсебване. Ако след третата година връзката продължи следващия период до към седмата година се нарича “Отдръпване”, за който е характерна формулата “Аз и ти сме различни, но гледаме в една посока и имаме еднакви интереси’.

След като обособихме най-общо фазите на една връзка трябва да кажем, че ако тя продължи и след тези характерни етапи, те започват да се повтарят, но в по-кратки периоди и продължават цял живот. За дълготрайна любов и здрава връзка повечето жени смятат така наречения “контрол” и зависимост към мъжа до себе си. Ако се започне от доверието, премине се към автономия и се съгласуват интересите в отношенията връзката може да има дълъг “живот”.

През първата година от живота си всеки от нас е емоционално обвързан с личността на майката и има нужда само от нея, този период може да е аналогия на първата година от връзката ни с някой. Следващия етап, който споменахме по-горе (“Диференциацията”) е този, в който когато сме малки деца се учим самостоятелно да говорим и ходим, така и в зората на връзката ни имаме нужда от самостоятелност и автономност. И последния обусловен период личността на Аз-а ни, характера и чувствата са водещи за развитието на връзката ни.