Коко Шанел

/Родена като Габриел Шанел/

/1883 – 1971/

Модна дизайнерка. Родена на 19 Август 1883 в Саумур, Франция. С костюмите си и малки черни рокли, Коко Шанел създава вечния дизайн популярен и днес. Самата тя става много почитана модна икона, известна със своите прости, но изискани тоалети в две части с изобилие от аксесоари, като няколко наниза от перли. Както Шанел казва веднъж „Луксът трябва да е удобен, в противен случай няма да е лукс".

Ранните й години, обаче, са били всичко друго, но не и бляскави. След смъртта на майка й, Шанел е изоставена в дом за сираци от баща си, който е работел като амбулантен търговец. Отгледана е от монахини, които са я научили да шие – умение, което предопределя съдбата й. Прякорът й идва от друго нейно занимание. По време на кратката й кариера като певица, Шанел участва в клубове във Vichy и Moulins, където я наричат Коко. Казват, че името идва от песен, която тя е пеела, а самата Шанел казва, че това е „кратката версия на cocotte – френската дума за „метреса" – според статия в „The Atlantic".

Около 20-та си година Шанел се замесена с Етиен Баслан, който й предлага помощ да си отвори магазин за шапки в Париж. Тя скоро го напуска заради един от неговите по-богати приятели Артър „Момчето" Капел. И двамата се оказват средство в първата модна авантюра на Шанел.

Отваря първия си магазин на Рю Камбон в Париж през 1910. Следват магазини в Довил и Биаритц и започва да прави дрехи. Първият и успех с дрехите идва от една рокля, която тя изработва от стара фланелка през един мразовит ден. В отговор на многото въпроси от къде я е взела, тя предлага да направи и за тях. „Богатството ми е построено върху тази стара рокля, която облякох, защото беше студено в Довил", казва веднъж на автора Пол Моранд.

През 20-те години на миналия век, Шанел довежда процъфтяващия си бизнес до нови висини. Представя новия си парфюм, Шанел №5, който е първата характерна линия на дизайнерското име. Парфюмът е „невидимия, незабравимият и завършващ аксесоар в модата...., който предвестява пристигането и удължава заминаването ви", казва Шанел.

През 1925 тя представя легендарният и до днес костюм Шанел със сако без яка и добре подхождаща пола. Дизайнът й е бил революционен за времето си – взаимства елементи от мъжкото облекло и подчертания комфорт извън рамките на тогавашната мода. Помага на жените да кажат Сбогом на корсетите и другите ограничаващи облекла.

Друг революционен модел на 20-те години е „Малката черна рокля" на Шанел. Тя избира цвят, свързван единствено с траур и показва колко шик може да е той за вечерно облекло. В добавка кум модата, Шанел е и доста популярна личност в парижките артистични и литературни среди. Тя изготвя костюмите за балет Russes и за Жан Кокто в ролята на Орфей и добавя Кокто и Пабло Пикасо за приятели. За известно време Шанел има връзка с композитора Игор Стравински. Друг важен романс за нея започва през 20-те. Тя среща заможният херцог на Уестминстър на борда на яхтата му през 1923 и двамата започват връзка, продължила десетилетия. В отговор на предложението му за брак, тя отговаря: „Има няколко херцога на Уестминстър – но само една Шанел!".

Световната икономическа криза през 1930 оказва негативно влияние върху компанията й, но тогава избухна Втората световна война и Шанел е принудена да закрие бизнеса си. Уволнява работниците и затваря магазините. По време на германската окупация над Франция, Коко започва връзка с немския военен офицер Ханс Гюнтер фон Динклаге. Тя получава специално позволение да остане в апартамента си в хотел Риц. След края на войната Шанел е подложена за разпити за връзката си с фон Динклаге, но не успяват да я привлекат за сътрудник. Някои се чудят дали приятелят й Уинстън Чърчил не е правил задкулисни игри в нейна полза.

Макар и не официално обвинена, Шанел е принудена да търпи нападки от обществото. Някои все още смятат, че връзката й с нацисткия офицер е била предателство срещу страната. Шанел напуска Париж, прекарвайки в Швейцария няколко години в изгнание. Прекарва и известно време във вилата си в Рокбрюн.

На 70 години, Шанел прави триумфално завръщане в модния свят. Първоначално тя получава унищожителни рецензии от критиците, но женствените й и добре стоящи дрехи скоро печелят хиляди почитатели по целия свят.

През 1969, очарователната история на нейния живот става основа на бродуейския мюзикъл „Коко", с участието на Катрин Хепбър в ролята на легендарната дизайнерка. Алън Джей Лърнър написва сценария и текста на песента към шоуто, а Андре Превин композира музиката. Сесил Бийтън се заема с декорите и дизайна на костюмите за представлението. Спектакълът получава седем номинации за награда Тони, Бийтън печели за Най-добри костюми, а Рене Обержоноа – за главна роля.

Коко Шанел умира на 10 Януари 1971, в хотелската си стая в Риц. Никога не се е женила, казвайки веднъж „Никога не съм искала да тежа на някого повече, от колкото една птичка". Стотици препълват църквата „Мария Магдалена", за да се сбогуват с модната икона, а в нейна чест много от опечалените носят костюми Шанел.

Малко повече от десетилетие след смъртта й, дизайнерът Карл Лагерфелд поема управлението на нейната компания, за да продължи завещаното от Шанел. Днес едноименната й компания продължава да процъфтява и се смята, че генерира стотици милиони от продажби всяка година.

В допълнение на вечните й модели, житейската история на Коко Шанел продължава да привлича вниманието на хората. Има няколко биографии на модни революционери, включително „Шанел и нейния свят" (2005), написана от нейния приятел Едмон Шарл-Ру.

В съвременната ТВ биография, Коко Шанел (2008), Шърли Маклейн изиграва известната дизайнерка по време на професионалното й възкресение в периода около 1954-та. Актрисата казва пред списание „Women's Wear Daily", че от тоста време е искала да изиграе Шанел. „Това, което е удивително при нея е, че не е лесно да бъде разбрана".