Целувка се нарича докосването на устните до нещо - най-често до устните или до част от тялото на друг човек.

И сега как да продължа да пиша нещо, като предното изречение е цитат в енциклопедия? А вие кога се целувахте последно, защото ми се струва, че напоследък хората не се целуват... буквално. Искрено се надявам наблюденията ми да са грешни. Идеята на днешното ми писание въобще не се гради на романтика. Децата са спрели да целуват родителите си, а най-близкия допир между приятели е “Дай пет”.

Сигурно всички се пазят от хилядите бактерии, които се пренасят чрез целувката, а именно 278. Това поне е най-редовната причина да видиш възмущението на хората щом се наведеш да целунеш дъщеря си, по устата, колко неприемливо. Сигурно това не е проява на безвъзвратната любов към човешко същество, а някаква извратена идея, която за капак носи и бактерии. Колко ужасна може да е една целувка?

Стоях в киносалон преди една седмица и наблюдавах няколко двойки, жените наистина въздъхваха след романтичните сцени, но никой мъж не се сети да целуне половинката си. Едва ли някой очаква толкова изпипана целувка както на екраните, там всичко е толкова прекрасно, че ти се иска да се целуваш цяла вечност пък дори и с опасност за живота от размяна на болести. Във филмите целувките винаги са с музикален фон на някой уникален композитор, а актьорите знаят как да дишат. Всичко май е останало по филмите. Знам за различни състезания по целуване и други мероприятия, които да покажат, че целувката не е забравена. Да, ама не. Едно време, не знам колко годишни са читателите, но преди 10 години, когато влизахме в дискотека по самия бар можеше да видиш само целуващи се двойки. Гледката беше еднаква навсякъде. Най-често момчето седнало на високия щъркел, а момичето прегънало крак се сгушило и целува. Сега не ходя често по нощни заведения, но когато и да ида не виждам целувки, по-скоро мога да попадна на крайната фаза от целувката. Къде са тийнейджърите по училищните пейки и тях ги няма?

Целувките изчезнаха и от писмата, от кратките съобщения и всякакви писания и кореспонденция. Замениха ги тези два знака X O (целувки и прегръдки) и никой вече не пише думичката. Рядко целуваме родителите си, децата си и приятелите си, а още по-рядко пращаме и въздушна целувка.

“С целувка те убих, звездице ясна - и върху теб, целувайки те, гасна!”

А кой уби целувките?

Мечтата на тридесет и две годишната Емили, в студентските години, е била да се бори за благородни каузи в съда – да помага на слабите и да наказва безскрупулните виновници. Сега, тя работи в престижна адвокатска кантора в Манхатън, но вместо правата на онеправданите, тя защитава интересите на големи корпорации, които могат да си позволят високите адвокатски хонорари.

Омъжена от седем години за Джеймс, вълшебството на брака и любовта им е отдавна обезличено. Съпругът й работи извънредно, за да успява да изплаща заемите им и да осигурява на семейството приличен стандарт на живот. Надеждата им да си имат дете остава напразна, тъй като тръпката и желанието им за близост е отдавна изчезнало.

Шеметното ежедневие, постоянният стрес на работното място и отчайващата нужда от почивка и свободно време довеждат Емили до ръба на нервен срив... Докато един ден най-неочаквано тя взема крайно и импулсивно решение – тръгва си от работа по-рано и... не се връща.

Емоционалното и физическо изтощение я отвеждат в живописното планинско градче Бел Вали. Място, изпълнено със стари спомени за едно незабравимо лято и... Джуд – първата й любов.

Авторката на бестселъри като „Майки и дъщери”, „Тайните между нас”, „Имението”, „Скрити истини” и още близо 60 романа, Барбара Делински отново е на нашия пазар с поредният си невероятен роман – „Бягството”. Добре позна на българските читатели, Делински е дипломиран психолог с докторска степен по социология. Преди да открие писателската си дарба, тя се занимава сериозно с наболели обществени проблеми. Работила е като изследовател в "Масачузетската общност за предотвратяване на насилието спрямо деца" и като фотограф и репортер за "Белмън Херълд". Била е член на борда на директорите на Центъра за борба с рака към Масачузетската болница, все още членува в президентския съвет на Националната коалиция за борба с рака.

Романът „Бягството” ще можете да намерите в книжарниците от 2 Март, с помощта на ИК ХЕРМЕС.

Всеки един от нас има мечти за по-добър живот, свързани със забогатяване или начало на един нов предизвикателен период. В зависимост от гледната точка и мирогледа се стремим към нещо материално или духовно, правим безброй избори, касаещи много решения. Понякога изненадваме и самите себе си, откривайки нови врати и хоризонти чрез лукса в живота.

Скъпите покупки играят важна роля за бляскав живот, вип придобивките и играчките променят настроението положително. Реализацията на самата идея е изпълнена с много вълнение и емоции, но в следващия момент отново търсим постигане на нови върхове.

За едни страстта е в залозите по конни и футболни игри, за други в събиране на старинни предмети, картини и монети, но бичът на XXI век е хазартът, който за съжаление, в повечето случаи остава неприятни спомени. Непроменен обаче е фактът за вечно мечтания подарък за повечето жени, а именно - луксозната лека кола.

Първият автомобил е създаден през 1939 година с електрическо задвижване. По-късно във времето германецът Николаус Ото разработва четиритактовия двигател, за който получава патент. Ето оттук започва ненадмината автомобилна индустрия, водеща след себе си поредица от изложения на класни производители и марки като Mercedes, Audi, BMW, Aston Martin, Porsche, Mini Cooper. Често предпочитани и желани, титаните са сред голямото разнообразие, което цари.

Колекционери-ценители още от миналото и до днес показват своята власт и буржоазност посредством стилните коли. Традицията е запазена и до днес, показността на ново и супер луксозно возило създава авторитет и респект.

От друга страна стои въпроса за практичността и автомобила като средство за придвижване в забързаното ежедневие. Използването му придобива друг смисъл и значение от много високопоставени личности, за които на първо място не е кича и лукса.

Начинът за възпитание или времето, в което живеем променя възгледите на човечеството?! Защо мечтата за щастие и по-добър живот винаги трябва да има такава цена и показност? Тактиката остава една, но не винаги е впечатляваща. Стремеж да лансираш себе си или рекламираш любимото си хоби. Колкото и да са противоречиви мненията по този въпрос, автомобилът си остава удоволствие за малки и големи. Няма възраст и правила за неговото използване, уникалността на новите модели и технологии расте с небивали размери. Производителите задоволяват всеки един каприз на клиента - технически характеристики, оборудване и аксесоари.

Дали ще бъде само вип покупка или летящ старт в живота зависи от вас. Наслаждавайте се на избора си!

Крепостта Овеч не е от най-популярните туристически дестинации. “Овчата крепост” или „Проватон”, което от гръцки означава теснина, са  средновековните названия на защитното съоръжение. То има стратегическо значение за Византия, средновековните български царства и по-късно за османците. Прекрасно място за изкушените от исторически туризъм.

Платото Калето, върху което е разположена крепостта, е само по себе си забележително природно творение. То напомня на огромен скален кораб. Изкачването е по-интересно по  автентичните стълби на крепостта от западния вход, вместо по витата желязна стълба, направена заради туристите.

Десетметров път, вдълбан в камъка като коридор, води до северната порта.

От възстановката на портата се открива забележителна гледка. Провадия е ниско долу, обградена от скали. Пейзажът добива пълния си блясък,  когато  застанеш на  дървения мост. Той е направен преди десетина години. Близо 160-метровото съоръжение в действителност не е било с тези чупки, които сега придават оригинален вид. Истинският мост е бил подвижен, с дължина около 8 метра и е свързвал частите на платото. Сега е възобновен от тъмни масивни греди и се губи някъде в далечината. Той е идеален декор за снимки. Мостът свързва Калето с хълма Табиите, който пък отвежда до внушителния скален манастир “Шашкъните” отсреща. А по източната страна на Табиите с малко алпийски умения може да се видят тракийските ниши-гробници.

Археолозите казват, че крепостта е била недостъпна за враговете. Във вътрешността има  водохранилища и реставриран  уникален кладенец с дълбочина 80 м. На места по загладената скална повърхност идеално личи ширината и релефа на средновековната улица. Виждат се очертанията на каналите, църкви, стражеви кули. По време на обсада жителите се изхранвали от запасите от жито, които  са се съхранявали в огромни карстови пещери под самата крепост. Тя помни победата на цар Ивайло през XIII век над византийския пълководец Михаил Глава, както и събитията по времето на цар Иван Александър, който затваря в Овеч трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски през XIV в., пленени в битка при Галата. До основи разрушава крепостта през 1444 г. крал Владислав III Ягело, завладявайки я от османците.

Овеч все още не е проучена изцяло. Тя е интересна за археолозите, както и целия район на Провадия. Най-новите открития са направени относно Солницата в околностите на града. Там учените наскоро обявиха, че са открили единствения неолитно-халколитен солодобивен център в Източна Европа. Каменната сол е била “бялото злато” в древността и е играла ролята на пари.  Хипотезата на учените е, че мащабната търговия с нея е довела до натрупване на богатствата на Варненския енеолитен некропол, където е намерено най-старото обработено злато в света -  само на 37 километра от тук.

Крепостта е имала ключова роля с близостта си до Плиска и Преслав, а също до морето. Днес тя и е забележителен туристически обект, чиито нови археологически открития би трябвало да се видят от повече посетители.

Любовта е тема, която вълнува целия свят, това е една от причините тя да е главен мотив в голяма част от филмите, които излизат на екран. Любовта във всичките и форми. Всеки мечтае да открие човекът, с когото да прекара остатъкът от живота си в щастие. И който открие такава любов е най-щастливият човек на света. Но какво ще стане ако един ден се събудите и човекът до вас не помни кой сте?

"Сватбен обет" (The vow) e филм по действителен случай, разказващ историята на младо, влюбено семейство, живеещо безгрижно и щастливо. Пейдж (Рейчъл МакАдамс) и Лио (Чанинг Тейтъм) претърпяват катастрофа. Откарани се в болница, където се установява, че Лио е добре, но не и Пейдж. Тя се събужда без никакъв спомен за последните няколко години, нито за брака си с Лио. Дори не си спомня, че го познава. Лио е толкова влюбен в Пейдж, че би направил всичко тя да бъде щастлива. Дали обаче ще успее да и припомни любовта им и целият им живот заедно? Дали човек може да накара любовта на живота си да се влюби в него повече от веднъж?

Много приятен филм, бягащ от типичните холивудски помпозни романтики. Сценарият ни води стъпка по стъпка по спомените на Пейдж, докато тя сама се опитва да сглоби пъзела на живота си. Филмът задава добри въпроси и те оставя да се чудиш дали любовта може да излекува всяка рана. 

Странни неща се случват при пълнолуние... Какви ли не неща... Някои дори са напълно нормални. Някои са толкова нормални, че дори не се и замисляме колко са странни. Разбира се, че няма да спя цяла нощ и това е абсолютно нормално. Очаквах някакъв инцидент да се случи – пълнолуние е все пак, съвсем в реда на нещата. Котката ми, на 24 котешки години умря точно при пълнолуние. Ударих колата, катастрофите зачестяват по това време, а това, че нямам книжка не е предмет на този разговор. Винаги, когато видя някой да влиза у съседите, е пълнолуние. И съвсем случайно безоблачно. Не е ли странно? Ами последното пълнолуние? Имаше облаци и дори и не знаех за него, и все пак не спах цяла нощ. Чак след три дни разбрах и веднага направих връзката. Пих кафе до към 11 вечерта, беше тежък ден, затова го запомних.

Какво за счупената ми ръка? Не, аз си бях виновна, не, не беше пълнолуние, просто бях с мокри обувки на мозайка. А кучето се разболя, защото го оставих навън цяла нощ, и добре, че не беше пълнолуние, иначе кой знае какво щеше да му се случи. И не спах цяла нощ от притеснение, не от друго.

И сега по същество. Какво изникна в съзнанието ви, когато прочетохте заглавието? Какво очаквахте да прочетете? Почти всички очаквахте нещо за това как луната влияе върху живота ни, как се увеличават престъпленията и инцидентите. Може би по-пикантно, как влияе на либидото и сексуалната активност. И може би нещо мистично – върколаци, магии, самодиви... Да, става въпрос и за това. Само че не и по този начин. Стотици учени след хиляди проведени изследвания, така и неустановили никакво отклонение по никакви показатели по време на пълнолуние. Единственото, което се увеличава процентно, това е боклукът по плажовете. Луната не ни влияе, нито чрез гравитацията, нито физиологично, нито чрез светлината, защото си имаме лампи. Единствения начин на влияние е психологически и за това нещо тя е абсолютно невинна. Медиите, фолклора, изкуството дори насаждат вярвания, които не са реални факти, а ние ги приемаме. Защото ни е по-лесно да виним луната за несполуките си, отколкото себе си. И защото много ни се иска да има друг виновник и поне обяснение за всичко. И съответно дори и не забелязваме случилото се при друга фаза на луната. За справка – виж по-горе. Предците ни са се ориентирали по луната, дори са имали Лунен календар, който обаче, както знаем е погрешен. Също така са мислели, че Земята е плоска. Защо върколаци се появяват при пълнолуние? Някой да е виждал такъв? И да е, няма как да е било по друго време, просто защото не би и могъл да го види заради тъмнината. Не можете да спите при пълна луна? Ами вземете си дебели пердета или нощна маска за очи. Самодиви са „виждани“ само по пълнолуние. Че кой иначе ще ходи из горите да ги търси? Берете лудо биле по пълнолуние. Иначе кой знае с какви бурени ще се сдобиете. Нещастие се случи; някой или нещо трябва да има вина за това, ами... нека да е луната, защото не може да се защити, а и никой не отива в затвора.

Ето ви един елементарен тест, който можете да направите с приятелите си. Представете си пълнолуние и опишете цялостната картина. Колко от тях ще кажат нещо за разположението на земята, слънцето и луната, или пък лунни кратери? Нито един. Първият вариант е да опишат зловеща картина на гробище с катурнат надгробен камък, мъгла, странни звуци и ръка, подаваща се от гроба.... Може и призрак за цвят. Вторият вариант е прегърната двойка на плажа, лунна пътека, бриз, романтика... (откъдето ще дойде увеличения процент боклуци). По-възрастните може да се заоплакват от болестите си, сякаш ако нямаше пълнолуние, на 95 щях да съм в цветущо здраве. А за да разберете или предвидите отговорите (няколко баса ще ви помогнат за сметката), трябва да познавате приятелите си, дали са романтичен или мистичен тип. Или попитайте кой е последният хубав филм, който са гледали.

И недейте да вините горката луна за всички нещастия и неуспехи. Суеверията правят живота по-лесен, а не по-хубав. Не вярвайте в тях. Вярвайте в себе си!

Мечтаете ли вече да е пролет? Навсякъде да е цветно, пъстро, ярко и удивително. Дизайнерите определено са се погрижили с колекциите за пролет – лято 2012 да компенсират тежката зима, която преживяхме и да ни преродят.

Експлозията от свежест и наситени цветове, която вещаеха, вече е факт.

Цветовете вдъхновение са още по-смели: фуксия, яркожълто, оранжево, изумрудено зелено, червено, бебешко розово, пепел от рози, нейви синьо, бяло, черно, златно. Не забравяйте и цвета на 2012 мандариново оранжево, който може да срещнете от тренчкот в къси панталонки.

Интересно предложение имат Долче и Габана със сочни ягоди и жълти рози.

Прада залагат на флоралните десени, както и на изчистените ярки цветове.

Донатела Версаче създаде специална колекция „Сирени”. „Тя пренася мистериозните съкровища от морето в града”. Изцяло в морски елементи – морски кончета, миди, морски звезди, тоновете са бебешко розово, светло, небесно синьо, светло жълто, златно.

Шанел заложиха на небесните тоналности – синьо, синьо и пак синьо. Блясък, подчертан с уникални камъчета, дантела,  небесен шик и елегантност за земните жителки.

Мили дами, списъкът не свършва дотук, но понеже, както знаем всяка от нас обича да открива сама чудесата на пролетта, ще оставя очи в очи да се сблъскате с вдъхновението…

Онова, което е модерно ли е най-удобно и практично?! Онова, което е разголено ли е най-секси?! Не! Модерно е всичко онова, което ни стои добре, което ни отива, в което се чувстваме добре. Секси е това, което ни прави готини, усмихнати-онова, в което сме себе си. Модерно е всичко…Всеки си има различен стил за всякакъв тип мода. Модата може за някой да е цветното, а за други - черно-бялото, за едни високи обувки, а за други-ниските. Всичко, което се харесва на индивидуалния човек е модерно за него. Всеки носи модата в себе си! Никой не може да задължи другия да харесва нещо, което всъщност му изглежда отвратително.

Така не само с облеклото, но и с всичко, заобикалящо ни-обзавеждане, храна, дори хора…Затова всички сме еднотипни, но сам по себе си никой не си прилича с другия. Затова сме интересни.

Модата никога не е една и съща, винаги е различна и се променя. Дори и всеки дизайнер създава различни типове рокли, за различните вкусове. Всеки облича, това, в което се харесва и което му отива. Всеки един от нас диктува модата сам за себе си. Облича се,за да бъде забелязан,за да му бъде удобно и да се чувства уникален,до толкова,до колкото може да си го позволи.

В България, всичко, което всеки един от нас сметне за правилно, околните смятат за абсурдно. И това е нещо нормално. Рядко оставаме сами със себе си и почти никога не се поставяме „отсреща”, преди да осъдим някого. Когато трябва да помогнем-помагаме, но и когато трябва да упрекнем - не си го спестяваме. Всеки път заставаме на високо и съдим, уж по-нисшите от нас, а зад гърба си, самите ние, крием грешките си. Осъждаме, без да имаме това право и без да изискваме някакво обяснение. Именно заради това наше поведение - трябва да осъдим самите себе си!

Да, има и виновни, но не ние сме тези, които трябва да ги съдят. Далеч съм от мисълта, че всички от тези родители са в безизходица, за да достигнат до този избор. Но и не смятам, че всички се нареждат под един знаменател. Там, сред тези човеци има такива, на които Животът е обърнал гръб и които ние съдим, заедно с виновните. Защото всеки един от нас би избрал най-доброто за детето си и някои от тези жени са го сторили и ако погледнем така на нещата, както аз в момента ги описвам, ще прозрете, че в думите ми има много смисъл.

Всеки ден у нас се раждат около 200 деца и около 5 от бях биват изоставяни… и ние кълнем тези родители, за да покажем, колко ни е тежко за тези деца. А колко от нас правят нещо, за да видят те, че има някой, който мисли за тях. Защо всеки се страхува да поеме отговорността за отглеждането на поне едно от тези деца?! Можем само да съдим, без да потърсим някаква причина. Всяка една от тези майки има своето обяснение, макар и понякога нелогично за останалите. Всяка майка, дори отричайки, страда, защото там някъде, на произвола, оставя част от себе си. Не трябва да съдим тези майки и бащи - трябва да съдим всички останали, обърнали им гръб, онези, които са длъжни да помогнат на всеки един от нас. Може би, някоя от онези жени е предпочела да повери детето си в чужди ръце, ръце, които ще направят детето й Човек, които ще му осигурят много повече, отколкото тя би могла. И сега ще ме попитате: „Защо изобщо го е създала, тогава?”. Относно този въпрос, имам две гледни точки и те са точни и ясни: или животът й е поднесъл неочаквана изненада и както е била най-отгоре на пирамидата в един момент се е озовала под краката на всички ни, или е направила грешка, от която се е страхувала, за която е нямала смелост. И може би някои от вас, отново ще опозорят тази жена (жени), но аз отново ще упрекна тях. Вие не сте ли грешили? Не сте ли се страхували? Не сте ли съжалявали, поне за една от постъпките си? Всички знаем, че отговорът и на трите ми въпросът е само един…”ДА”. И ако някой ми каже „НЕ”, то той не лъже мен, а лъже самият себе си…

Макар да не ни се мисли отсега за следващата зима и тенденциите, по които ще се носим тогава, именно сега е моментът, в който големите модни гиганти представят своите виждания за сезон есен-зима 2012/2013.

Докато светлите тонове доминираха на подиума няколко сезона поред, сега Гучи обръща рязко тенденцията – това личи по ревюто, с което модната къща представи предложенията си за есен-зима 2012/2013 по време на Миланската седмица на модата.

С включени предимно черни облекла и тоалети в разкошни нюанси на дълбоко зелено, тъмно синьо и бордо, дизайнерката Фрида Джианини представи едно заглушено мрачно шоу.

Липсата на цветове обаче бе заменена от разнообразие на материи – тоалети заслужаващи разходка по червения килим на Оскарите. Моделите носеха драматични вечерни рокли от кадифе, пера и шифон.

Миналогодишната зимна колекция, вдъхновена от стила на 70-те години, изпъстри кориците на стотици модни списания. Така че не е никаква изненада, че италианската марка е избрала да не се отклонява твърде много от влиянието на това десетилетие.

Включването на наметало от черна кожа в колекцията обаче добавя и частица модерен привкус, който със сигурност ще бъде хит сред почитателите на Гучи.

Това никак не бива да ни изненадва, все пак когато стартира през 1921 г. марката предлага основно кожени аксесоари, обувки, колани и чанти, а едва след това започват да се произвеждат дрехи и парфюми.

Въпреки финансовата криза в Италия, изглежда Гучи успява да устои добре на бурята.