Spisanie.to

В любовни отношения с килограмите

Стане ли дума за килограми, повечето хора си представят борба. Според общото убеждение са нужни невероятни усилия, за да приеме тялото желаната форма. Килограмите се смятат за враг номер едно, който трябва да бъде унищожен.

Килограмите обаче – това е нашето тяло, а тялото – това сме ние. Няма как да унищожим част от самите нас, можем само да я приемем. Килограмите започват да се топят, в мига, в който престанем да воюваме срещу тях.

Трудно е да обичаш тялото си. Вероятно това е най-обгрижваната част от човека днес и същевременно най-малко обичаната. Произвеждат се всевъзможни спортни уреди, хранителни добавки, невероятни мазила, правят се операции в името на добрия външен вид и лъскавия имидж. И все пак винаги се намира някой телесен недостатък, останал за премахване, като поредното препятствие в съзнанието ни пред това да сме съвършени.

Двубоят с тялото по начало е обречен на загуба, защото всяко нещо, в което влагаш психическа енергия, уплътнява своето съществуване. И килограмите стоят там, по-непобедими от всякога. Когато се научим да обичаме тялото си такова, каквото е, тогава килограмите, срещу които сме се борили, отиват в нищото, откъдето са дошли, и идва умиротворението.

Наднорменото тегло не е следствие толкова от храненето, колкото от състоянието на духа. Ако нямате предизвикателство, което да Ви движи напред, да предизвиква интереса Ви и да Ви стимулира да се променяте, застоят се отразява върху тялото.

Друга причина за трупане на килца може да бъде недостигът в усещането за собствена ценност. Ако не си позволявате да заемете достатъчно място в живота и да отстоявате собственото си право на съществуване, то тялото Ви ще започне да наедрява, претендирайки самото то за мястото, което Вие се опасявате да заемете.

Още една причина за напълняването е страхът. Ако се страхувате от това, което Ви чака за напред и се чувствате несигурни дали ще можете да се справите с предизвикателствата на живота, възможна последица е трупането на килограми. Тялото реагира на усещането за опасност като издига защитни стени и заделя резерви – в корема, дупето, краката.

Храната е важен, но не единствен фактор за състоянието на тялото. Най-голямо значение има как се отнасяме към него – дали с любов и приемане или с отхвърляне. Същото важи и за храненето – когато се храним, с каква емоция поемаме храната. Не е добре, докато ядем, да сме гневни, тъжни или вниманието ни да е насочено другаде – например към телевизора.

Най-добре нашето тяло се чувства, когато осъзнаваме вкуса на храната, която поглъщаме. А вътрешното ни усещане е безпогрешен съветник за това от каква храна има нужда организма ни в момента. И вместо да следваме чужди рецепти, по-добре да потърсим нашата истина, когато избираме какво да ядем. И да забравим за броенето на калории. Когато си представяме определена храна колко е калорична, тялото ще последва тази представа и ще приеме погълнатото като нещо натоварващо. Начинът, по който се чувстваме след ядене, също може да ни ориентира в избора на най-добрата за нас храна.

Нека приемем съвършенството на нашето тяло в съзнанието си и то ще заблести в цялата си красота!

Еница Пчеларова

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :