Православната диета наречена пост

През последните десетилетия се забелязва развитието на особено явление – то може да се опише кратко като стремеж за „живот тук и сега“ с всички произтичащи от това възможности и наслади. Този тип отношение към живота е във връзка с изострена чувствителност към младостта – като време, в което „животът тук и сега“ е най-вече възможен.

В тази връзка българският философ проф. Калин Янакиев пише, че „да си млад днес почти е започнало да означава, че си истински жив“. Като последствие от тези нагласи, се установява особено отношение и дори фетишизиране на тялото, което се представя като основният извор на човешката младост. В тази светлина могат да бъдат обяснени многобройните процедури по укрепване и поддържане на телата ни – спа процедури, видове спорт, прием на витамини и, разбира се, различни видове диети. Всички тези процедури често преследват единствено целта за постигане на трайно здраве или укрепление на телата ни след, като сме допуснали някаква „повреда“ в тях.

Нашето заздравено по този начин тяло ние често употребяваме за удовлетворение на егоистични пориви в материално или хедонистично отношение. В тази връзка е уместно да се посочи, че един от особено известните мислители на нашето съвремие, проф. Умберто Еко, определя дните ни като време на изключителен егоцентризъм и индивидуалност, чиито граници са стигнали до там принципно да определят ближния ни като враг. Следствие от това са ожесточение на сърцето, нервни сривове, нанасяне на взаимни оскърбления и пр.

Така, в немалка степен, се оказва, че ние се самоукрепяваме, за да можем да се саморушим, а и да се рушим взаимно. По този начин навлизаме в един порочен кръг на надпревара, както помежду си, така и с времето, чието влияние над телата искаме най-малкото да забавим и скрием. При това положение полезността на различните видове диети придобива в известна степен относителен характер. За абсолютно всички диети ли се отнася обаче тази констатация?

Трябва да отговорим отрицателно на този въпрос. Има диета, която не само спомага за укрепление и прочистване на тялото, но нейната основна цел е насочена към възпитание на душата. Тази диета се препоръчва от родна и близка до нашата действителност традиция като Православната култура и се нарича „християнски пост“.

За смисъла и ползата от християнския пост е изписано немалко. Въпросът е и актуален, поради обстоятелството, че през настоящите дни е в ход т. нар. Петров пост в Православната Църква. По правило, в хранително отношение, постът в Православието може да се обобщи в умерена консумация на храни от неживотински произход. По този начин, през значителните като количество постни дни в годината, постещият прочиства своето тяло от токсини и въвежда тялото си в особен „хранителен режим на олекотеност“.

Липсата на прекалена консумация на тежка и мазна храна довежда до изостряне на сетивата и повишаване на съсредоточеността. По този начин здравословният ефект от диетите бива постигнат, но този резултат не е същинският стремеж на поста и само съпътства другата основна и по-важна цел на постещия.

Много по-важен като значение е т. нар. „вътрешен пост“, който се изразява в постоянен стремеж за борба против всичко онова, което нашата съвест ни нашепва като грешно. Този вътрешен пост може да се опише и със следните Иисусови думи: „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям“ (Мат. 7:12). През този вътрешен пост постещият анализира себе си, спомня си своите неправди, кае се за тях, търси пътища за борба и се бори. В помощ употребява богатството на Православната традиция от наставления в тази насока и св. тайнства на Църквата, и особено тайнството, което се нарича Изповед.

Защо е необходимо вътрешната борба за изграждане на една по-добра личност да бъде съчетана с въздържание от храни? Защото усилията за вътрешна борба са невъзможни, без външни прояви на умереност и въздържание. Тези външни усилия, от една страна, подчертават вододела, който постещият преминава, като приеме да се бори за свое изправление и да се упражнява упорито в добродетели. От друга страна, тялото, което се храни умерено, постига бистрота на ума, необходима за самоконтрол и самонаблюдение. И на трето място изтощеното от усилието тяло по-трудно се поддава на поривите на гнева, и раздразнителността и пр., които пориви изискват известна телесна сила и разход на енергия.

Трябва да се има предвид, че в православния пост се наблюдава особено внимание към индивидуалността на постещите. Практиката е християните да консултират своя пост с духовниците си. В много случаи, когато постещият е с разклатено здраве например, той получава благословия да пости по-леко (с употреба на мляко, яйца или риба), или, ако здравето не позволява, да не извършва външен пост, а да насочи своите усилия само към вътрешната борба. В такъв случай умереността, в която трябва да ни упражни постът, се придобива от условията на болестта, в която пребивава постещият.

Някой би възразил: не трябва ли постещият да има вяра в Бога? А тези, които нямат такава вяра? Тук трябва да признаем следното: християнинът се кае пред Бога, на Него принася своето покаяние и всички усилия да се поправи в едно или друго, и от Него проси прошка и утеха. По този начин истинският пост е невъзможен без вяра в Бога.

Но нека обърнем внимание колко много хора се обръщат към упражнения като йога или други източни техники и спазват във връзка с тях диети и въздържания. Всички тези упражнения са част различни религиозни учения и, независимо как се представят на широката публика в популярни четива, техният произход винаги ще си остане подобие на шаманска техника за контакт с невидими за човека сили. Ако човек, който нехае за произхода на източните практики, които са свързани с вяра в определена невидима реалност, оправдае своето пренебрежение към православния пост, поради липса или наличие на слаба вяра в Бога, то той би бил най-малкото непоследователен.

Не е случайно, че популярният писател Клаус Кенет, който тридесет години търси духовен път и преминава през движения като комунизъм или религии като ислям, индуизъм и будизъм, намира своето пристанище в православното християнство. Той, изпитал вредата на източните техники, с болка се обръща към православните християни и им посочва, че докато търсят утеха в далечния Изток, истинското Съкровище е постоянно пред очите им и у дома им – в светлината на семейното кандилце.

А колкото до придобиване на вяра като условие за поста – придобиването на вяра остава тайна. Докато един я придобива след много и мъчителни търсения (като Клаус Кенет), то други я откриват в средата на семейното благочестиво възпитание, след лични разочарования или съвсем внезапно и неочаквано, сякаш в един тайнствен миг. Път към тази вяра може да се окаже и запознаването отблизо с благочестивата „диета“ на православното християнство, наречена пост.