Spisanie.to

Анорексия невроза – кривото огледало на перфекционизма

Всяка жена мечтае да може да се усмихва, минавайки покрай огледалото. Става все по-трудно в ежедневието да бъдем удовлетворени от отражението си, тъй като медиите налагат все по-нереалистична представа за женска красота.

Стройната фигура, естествено, стои в основата на тази представа. Излишните килограми са не само естетически неприятни, те са и нездравословни.

Но когато говорим за килограми, слаба не винаги е равнозначно на здрава. Идеализирането на прекалено слабата фигура в последно време e една от основните причини за нарастващия процент страдащи от анорексия невроза, по-позната само като анорексия.

Все повече набира популярност борбата срещу показването на прекалено слаби манекенки на модните подиуми. Смята се, че те са еталон за подражание на младите момичета и жени, които се разболяват от тази коварна болест.

И все пак, повечето жени често спазват различни диети, но не всички са застрашени или се разболяват. Възниква въпросът кога стремежът към по-добра визия и самочувствие поема погрешна посока и се превръща в мания?

Погрешно се смята, че анорексия невроза е хранително разстройство, което се получава вследствие на безразборното спазване на диети. Всъщност хранителното разстройство се предхожда и предизвиква от тежко психическо разстройство. Анорексия невроза е вид зависимост, както алкохолизма и наркоманията.

Психолозите търсят корените на заболяването още през първите години на детството, най-вече в отношенията с родителите. Смята се, че храната подсъзнателно се асоциира с тях, най-вече с майката. Контролът над храненето е израз на самостоятелност, независимост от родителите. Конфликтите в семейството и липсата на доверие са сериозни предпоставки за развитието на анорексия невроза на по-късен етап от живота. Разбира се, не всички застрашени се разболяват.

Ключов фактор за развитието на болестта се оказва една личностна особеност – анорексията е болест на перфекционистите. Жените, които се разболяват от анорексия (процентът заболеваемост при мъжете е значително по-нисък) са свръх амбициозни личности, които си поставят високи цели и настойчиво ги следват. Те трудно преживяват неуспехите и разочарованията. Често поради своята педантичност подхранват ниска самооценка и ниско самочувствие.

Анорексията се проявява изключително по време на пубертета, тъй като това е времето когато момичето гради своята самоидентичност. Пътят на съзряването е противоречив, девойката иска да бъде самостоятелна, в същото време изпитва страх от нарастващите отговорности. При жените се случва същото – те се стремят към определени постижения, които „на тяхната възраст” би трябвало вече да имат – желан социален статус, успешна кариера, стабилна връзка. Непрекъснато извършват съпоставка с приятелки, познати. И винаги намират нещо, което не е както би трябвало да бъде.

Обикновено, когато човек е неудовлетворен от постигнатото, когато търси промяна,  започва от външния вид. Смятаме, че ако променим визията си към по-добро околните ще започнат да ни възприемат по-добре и някак си животът ни ще стане по-добър.

Симптоми на анорексията:

Така перфекционистката започва промяната към по-добър живот, като се освободи от няколко излишни килограма, които й пречат да се усмихва на отражението си в огледалото. Избира строга диета, защото вече е поставила срок за изпълнение – за определено събитие или летния сезон например.

Първоначалните успехи не закъсняват. Тя е доволна и уверена, че е направила правилен избор:” Да, успях, това е правилният начин, продължавам!” Както винаги при строга диета тялото изпада в стрес и апетитът се повишава. Естествено започва да се прокрадва страхът, че свалените килограми ще се върнат обратно. Това е равносилно на провал и трябва на всяка цена да бъде предотвратено. Апетитът бива строго контролиран и потискан, а в по-напредналите стадии на болестта изчезва, поради намаляване киселинността на стомаха.

Първоначално анорексичката се отказва от висококалоричната храна, независимо от нейната хранителна стойност. Тя непрекъснато анализира „правилното” меню. Нерядко отслабването не върви с нужното темпо и затова към строгия режим биват добавени изтощителни физически упражнения, които отнемат и без това малкият хранителен запас. Недостатъчното количество храна е причина за ниски нива на глюкоза в кръвта.

Известно е, че ниските нива на кръвна захар провокират появата на депресивни състояния. Постепенно повечето храни се оказват „вредни”, съответно трябва да се избягват. Дотук отслабването е цел, постигането на която се асоциира с установяването на контрол. Една обикновена цел – отслабването е натоварена вече с личностно значим смисъл – от нея зависи самооценката и самоуважението на личността. Този личностен смисъл определя настойчивостта, с която тези жени и момичета гладуват. Настойчивостта постепенно се превръща в натрапчива мисъл, която се появява въпреки волята им.

Вглеждайки се непрекъснато в един детайл, се създава нарушава цялостната представа за собственото тяло. На нейно място се създава нереална, изопачена представа за тяло, което винаги има нужда от корекция. Храната започва да се възприема като враг на целта. Често се наблюдава предизвикано повръщане, прекомерна употреба на лаксативи.

За страдащите от анорексия невроза са характерни силна раздразнителност или апатия, те се изолират от своите близки. Вниманието е концентрирано изключително върху отслабването, храненето, упражненията. Самоконтролът е нещо лично и всеки опит за намеса от околните се възприема като вмешателство. Промененото хранене предизвиква невро и биохимични промени в мозъка, появява са пристрастеност. Нататък спиралата тръгва надолу…

Тежките последствия са: аменорея, анемия, хормонални нарушения, увреждане на сърцето, бъбреците и черния дроб. Освен медицинското лечение на анорексията се провежда и психологическо, което включва трениране на умението за признаване на слабостите си и търсенето на помощ. Основната цел е страдащата да се освободи от перфекционизма и да приеме себе си такава, каквато е. Защото само когато е в хармония със себе си, човек е истински щастлив.

Таня Попова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор