Spisanie.to

Записки по една карантина – (ДЕН 1)

карантина

Началото на изолацията

08:00 – Станах с адски мъки. Е, както всеки ден. Е, чак да съм станала, да съм станала, не съм… Всъщност още лежа на широкото на леглото, краката ми стърчат, а телевизора не съм го пуснала. Но чувам в главата си гласа на генерала да кънти „Не излизай, не излизай“…Или пък беше на прокурора – 1 година затвор, глоби, глоби…


9:00 – Още лежа. Гледам тавана и си мисля, че трите точки по белия цвят приличат на Голямата Мечка. А течът по стената на падаща звезда. Или мъничък метеорит. Брей, не съм знаела, че съм такава романтичка.


9:58 – едва прехвърлих единия крак през леглото, моят приятел стомахът ми казва, че е време да премина в другия етап от изолацията – хранителното унищожение.


10:50 – направих си закуска. Оказа се, че в хладилника има малко пастет със сивкаво-зелен цвят и някаква странна субстанция, приличаща на сирене бри, вкиснато в саламура от авокадо. Намазах си го всичкото на един карантиниран салам, останал от преди да замина. Сега нещо ми се върти свят, но то е от самотата и дългата изолация, която ме чака. Със сигурност.

Преполових ли я?


11:30 – трябва да напазарувам в близко бъдеще иначе карантината ще ми е последния период в живота – един вид като Средновековието за болните от чума. О, колко грубо сравнение. Наистина трябва да напълня хладилника, иначе лудостта ще ме застигне.


13:40 – след размисли за произхода на думата карантина – синтактичен разбор и анализ на сричките достигнах до извода, че идва от древно келтско име – най-вероятно на някоя красива жена, заради която мераклиите да я откраднат, са ги затваряли в изолация.


15:00 – Включих на една от филмовите програми, които пуснаха специално за изолационния период, казват, за да си стоим вкъщи (похвално). Главният герой Ваксинарио е влюбен в доня Вирусалда. Те обаче са разделени от злата доня Карантина и мъжа ѝ дон Грипалдо. Влюбените имат и верни съюзници, които прикриват любовта им – лудите ратаи Коронарио и Изолацио. Отец Причастио ги анатемоса, защото се оказаха брат и сестра и сега църквата нае наемния убиец Хапчедон, за да ги намери и да спре греха.

И пак сме тук…


18:00 – още се чудя от кой сайт да си поръчам нещо за хапване. Ние, карантинираните не сме много на оферта, заминаваш си ти в чужбина щастлив, че като се върнеш home, sweet home ще те чака свеж и приветлив. А всъщност те чака другарката карантина, празен хладилник и глад, глад, глад…

19:10 – Виждам зелени човечета с косичка навсякъде. Което ми напомня, че хванах сериала от средата и мога да си го върна, най-вероятно ще откарам до края на карантината с него, а после ще хвана първия самолет за Колумбия, за да сбъдна мечтите на доня Бактерия да омъжи сина си Спринцовкалдо за богата жена. 

19:14 – Божееее, от маргарин стават чудесни фигурки. Обожавам да гледам как някой бели картофи.


20:20 – Я, колко много книги съм имала. Поне като храна няма да се яде, да почета малко.


22:40 – Очите ми едва се държат, но сякаш съм в друг свят. Е, дали от глад или от магията на книгите, съмнително е. Все пак ми е още първи ден, простете ми…

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :