Записки по една карантина

Почвам да влизам в ритъм…

06: 15 – Събудих се от упор. Тупнах от леглото на земята. Сънувах, че ме гонят жандармеристи по улицата, за да ме върнат у нас. Върнах се мигновено на леглото.
09:20 – Реших се да стана. Сякаш опасността е преминала вече. Звъни се на звънеца, носят ми запасите за месеци напред. Обаче ще трябва да сляза първо за тоалетната хартия 8 пъти.
11:30 – Качих всички продукти. 1098 опаковки тоалетна хартия, 92 опаковки дезинфектант. 72 шишета спирт, 14 пакета памук и 32 с мокри кърпи. Обичам аромата на белина рано сутрин.
12:58 – Прибрах всичко в библиотеката върху книгите, за да мога да претривам всичко през 20 минути. Отивам да си измия ръцете.

Дезинфекциозно отделение

14:10 – Приключих с миенето на ръцете. Отивам да дезинфекцирам всички повърхности и се надявам скоро да ми дойде и храната, за да не трябва да търся алтернативи. Макар че си спомням, че вкусът на дамаската на фотьойла не беше толкова лош, когато… По-добре да не ви казвам как знам. Поне на този етап.
15:30 – Дойде храната, която бях поръчала вчера по това време. Доставчикът ми обясни, че се били объркали – вместо в кв. „Люлин“ на мен, я занесли на две баби в село Люлин, които отказали да вземат чията, маскарпонето, нахута, тирамисуто и сушито, а се уплашили, че идват някакви иностранци да ги вербуват за ваксини срещу кЪронавирОза, че с тия чужди имена на храни, работата им не била чиста. Но взели боба, хляба и ориза, за всеки случай.
16:40 – Натъкмих всичко по шкафовете и хладилните места. Обаче междувременно се сетих, че не съм дезинфекцирала нищо от 3 часа. Обзе ме творчески глад и започнах да трия, да търкам, да жуля… Сякаш съм на световно по кърлинг.

Наченки на вечеря

18:52 – Приключих всички процедури по дезинфекция и дори си поръчах предпазен костюм и някаква пръскачка за лозе, за да мога утре и в следващите дни да съм по-подготвена. Започвам да мия плодовете с четка за зъби и тел, за да мога и да хапна днес.
19:38 – Дезинфекцията приключена. Забравих какво щях да готвя и опиянена от миризмата на хигиена, чистота и перфектна защита срещу вируси изпих едното от 72-те шишета спирт. Мисля да си нарежа една салатка вече. Остават ми 71. Това по колко прави за 14 дни? Абе, после ще го сметна, че нещо ми се прииска да си пусна малко музичка, дойде ми настроението.

Хайде на хорото!

21:24 – Пуснала съм някаква уникална телевизия и друсам хорá от час и нещо. Ям си краставицата така, нямах време да я режа, че спирта като ме удари и пак почнах да дезинфекцирам. Изнесла съм си колонката на терасата и търкам с една ръка плочките от 30 минути докато правя лицеви опори. На ритъма на хорото дезинфекцията върви доста по-ефективно.
22:55 – Свърши ми плейлиста со Родопски народни песни. Обичам да беля домати с нокторезачка, отпуска ме и ме кара да се чувствам като иноватор.
23:40 – Иноваторите също трябва да спим… А какво по-хубаво място от любимия фотьойл с вкусната дамаска… Ммм…