Записки по една карантина – (ДЕН 4)

Започвам да свиквам… май

08:10 – Каква красива сутрин! Когато човек гледа един и същ пейзаж няколко дни подред започва да оценява всяка капка дъжд върху стъклото, всеки повей на вятъра, всяко клонче, поклащащо се бавно под звуците на тихия шепот на времето.

10:20 – След задължителното дезинфекциране на всички повърхности, започнах грандиозен план. Смятам да си направя интересна храна – комбинация от здравословно и вкусно. В моя случай – това е нещо между криза и изолация – банан, с броколи, кашу и оцет в сос от… Помислихте, че ще кажа спирт, нали? Не, този път реших да е омекотител.

12:30 – Човек се изненадва от хрумките и въображението си когато е в ограничения. Направих боя от обелки на краставица, кори от патладжан и тиква. Цветът е някакъв синьо-зелено-лилав, но важното е, че така украсих млечния път на тавана, че сега излежда Апокалиптично – сякаш черната дупка се задава.

Домашно разнообразие

14:30 – Реших да преподредя мебелите, за да си направя домашен фитнес. Така, масата стана лежанка, табуретките – тежести, фотьойлите станаха опори за набиране, а секцията поставка за камера, за да документирам. Че ако не го постна онлайн няма кой и да го види, а тогава какъв би бил смисълът.

15:47 – Изгледах за 56-ти пореден път Топшопа по някаква внезапно създадена телевизия. Поръчах си прахосмукачка на име Ектор, парочистачката Корнелия, съдомиялната Тереза и устойчивия на трактори тиган Каспър. А, и нов матрак, върху който мога да нивелирам яйца – Патрисио.

17:30 – След поредния брифинг разбрах, че пикът на заразата се очаква след 3 месеца, генералът е новият секссимвол в държавата, по който точат лиги плеймейтки, домакини и продавачки в Лидъл. Репортерите явно страдат от някакъв мозъчен вирус, съдейки по въпросите тип „Ама ако имаме чувството, че имаме КОВИД-19, заразени ли сме всъщност?“ и „Можем ли да се заразим двойно, ако вече сме се заразили?“ и „Вярно ли е, че в Камбоджа човек е възкръснал след като 3 дни е бил починал от вируса?“

Финалът винаги е шедьовър

18:40 – Мисля, че всеки е готов да отиде да си купи бърз тест за 2 лв. от аптеката само и само да разбере дали има коронка, бате. Така се изрази един юнак по телевизора. Сигурен е, че този тест ще му помогне. Една дама пък потвърди, че е 100 % защитена от коварния вирус, защото имала кръвта на Исус в сърцето си. Прикани да вярваме. Е, това ме съгласи.

19:50 – Телевизията е най-великото изобретение, изключително ерудирани хора, с изключително аргументирани мнения. Мисля, че най-полезната карантина би била тази, с която се забранява завинаги достъп до медии на неадекватни, неориентирани, глупави и несъобразителни мухи без глави-журналисти. Нямаше кавички никъде, защото и кавички не заслужават.

Да приключим 4/14 достойно

21:20 – Направих вечерна дезинфекция. Вечерята ми беше от сьомга, ядох я със стерилни прибори (купих си ги за 50 ст. всеки, най-добрите за такива ситуации). Постлах си 13 слоя мокрив кърпи под чинията, която беше направена от специален порцелан, антиковиден, който се оказа, че не допуска никакви бактерии, дори да живееш в подземието на мазето на циганския катун на клошаря от Столипиното. Отличен маркетинг, по моему.

23:10 – Някакъв псевдоводещ си прави брутални шеги със ситуацията. Черният хумор, казва, бил полезен в такива моменти. Той бил сигурен, че това ще ни повлияе добре, защото е антипод на паниката. Смееше се без причина и говореше бавно, за да слуша гласа си, писклив, дразнещ и извикващ. Имаше петна по панталона, но гордо се беше изпъчил и с широка жълтозъба усмивка и нагло-ехиден поглед пробутваше своите груби и недодялани шеги „за отпускане“ на населението. Ей, добре, че си ти, човече, иначе как щях да преживея тази изолация, не ми се мисли. Заради такива като теб плащам кабелна. Хайде, до утре, драги читатели.