Spisanie.to

Записки по една карантина – (ДЕН 5)

Нов ден, ново изолационно начало…

06:42 – Ранна птичка, рано оглежда решетките в клетката. И рано оглежда залеза, и рано усеща уханието на домашен уют, в условията на епидемия.

07:56 – Приключих с наблюдението и насладата на спокойствието и самотата. Всъщност самотата, това е едно възвишено състояние на духа, което ако успееш да овладееш, всички страхове вече са ти чужди.

09:10 – Започвам да храня патетата. Не, нямам домашни любимци. Но като няма кон, плюшеното магаре също е кон. В моя случай, шишетата за почистване на тоалетна с вид на пате, да не споменаваме марки сега. Наредих ги в кръг, да се нахранят хубаво.

Чистенето е майка на карантината… а баща ѝ…

10:35 – Необходимо е да почистя прозорците отвън. Нямам страх от високо, ето защо ще ударя едно шотче спирт, претривам си почистващите средства и започвам мисията. На шестия етаж съм, ето защо, за да не стряскам съседите, които нон стоп си хвърлят боклука през прозореца, ще пусна предупредителна музика, така хем ще знаят, че лудата е тук, хем ще внимават какво хвърлят през прозореца. Много ли да се надявам, че ще използват кошчето?

12:40 – Прозорците блестят от чистота, вече ще мога да гледам залеза с максимална наслада. Пускам новините, те не са особено добри, но както казва един професор: Ако нямаш какво да направиш, запази самообладание. Всичко преминава, особено ако пазиш себе си, близките си и съвестта си.

14:20 – Построих си къщичка от книги, където да чета. Имам два големи фотьойла, те ми послужиха за подпорни колони, имам достатъчно книги за четене за три пандемии, така че както казват мъдрите хора „Дори да ми спрат интернета и телевизията, в краен случай може и да почета“. Но само в краен случай, да не изглеждам странна сега.

Баща ѝ е размисълът…

16:00 – Гледам едно туристическо предаване. Мисля си: България е толкова красива, не съм я обиколила и половината, а сега не мога и да го направя. Не прегърнах хората, които обичам за последно като ги видях. Не помирисах цветето, което всеки ден подминавам мълчаливо и с обещание да потърся как се казва и да си запиша.

Не погалих сладкото куче, което всеки път върти опашка като ме види да слизам от колата. Рядко му давам храна, но то все пак всеки път ме посреща. Не се усмихнах на бабата, която всеки път ме пита чие дете съм, сякаш ме вижда за пръв път. А нас случвало ли ви се е, да подминете толкова простички неща, защото наивно си мислите, че няма кой да ви ги отнеме?

18:10 – След като изкарах книгите и си направих замъче, пространството в секцията остана празно, та… там съм заспала. С дезинфектант и спирт до устата си. Малко ми се върти свят, искам да отида в кухнята, но все се връщам в хола, нещо май ориентацията ми куца. Ще взема да се разходя до банята да се поосвежа, че станаха 5 дни откак не съм излизала, а не съм написала, че се къпя… Лошо впечатление ли ви направих? Е, недейте, поне разбрахте, че не това е най-важното за един луд под карантина. А и като гледах в метрото колко им беше важно на повечето хора, не се чувствам толкова сама.

Другите ѝ роднини – ретроспекцията, признанията и откровенията…

20:30 – Скалъпих вечерята – спагети (но не от нарязана на ситно тоалетна хартия), сос болонезе (но не от спирт и течен сапун), малко шунка (но не от… е, да не бъдем брутални сега) и разбира се неизменния алкохол (винце, не спирт, както веднага ме осъдихте).

21:50 – Останете си вкъщи. Това слушаме постоянно. Но предполагам, че за мнозина от вас това е доста трудно, не за друго, просто човекът е социално животно. Признавам си, донякъде и аз. Знаете ли как да спрете това усещане, че сте в затвор, че ви ограничават свободата и човешките права? Много е простичко. Оставете настрана здравето, което е топ причината.

Спомнете си колко пъти сте излизали за важни неща. До мола на кафе? Зачеркнато. До фризьора, да махнете връхчетата? Е, хайде, не е върха на важността. На кино, защото още един ден без любимия ви актьор ще е фатален? Съмнително ми е. Да отидете на гости, за да поклюкарствате, да пиете докато забравите за скучното си еднообразно ежедневие? Важи, но не и сега. Да се видите с гаджето, че въздържанието не е полезно. Е, да, това си е основателен аргумент, но пак не мисля, че не се преживява.

Слуша ви се музичка, разпуска ви се, купонджийски тип сте. Ако сте свикнали на такъв начин на живот, ще отвикнете, все пак отново не ми игзлежда като приоритетно действие.

Е, май изчерпах нещата, които не можете да правите сега и са супер фатални. Да отидете до магазина можете, до аптека, на лекар, можете. Мисля, че само трябва да помислите трезво и да започнете да си представяте по-хубави времена. Въображението е адски силно оръжие, повярвайте.

За какво мечтаехте? Кое хоби си бяхте изоставили? А старите снимки? Все се каните да подредите това шкафче, да изчистите под дивана, да изгледате с чаша чай и домашни курабии онзи любим филм. Или пък… защо не… да прочетете онази книга, за която все ви говореха?

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :