Записки по една карантина – (ДЕН 6)

Ден шести, приготви се

07:15 – Събудих се в отлично настроение. Сънувах как тоалетната хартия се жени за дезинфекционния гел и им се ражда малко сапунче.

08:40 – Направих си закуска, нарекох я „спиртосака“. Малко картофи, заляти със сирене и кашкавал, ароматна свещ с мирис на спирт и хляб от последно поколение – омесен след пръскане с дезинфектант.

10:20 – По телевизията гледам поредния брифинг – някаква лелка с брошка пне за 6 бона, 3 златни пръстена, перлени обеци и огърлица от древен майски камък обяснява как единствения ѝ приоритет е баба ми да получи 30 лв. върху пенсията си от 240 лв. за Великден, за да може да си позволи да си купи козунак с елда от Елисейските полета. 

Размисли…безстрашни

12:45 – Замислих се какво ли следва след тази изолация. Ще бъдем ли същите? Ще се доверим ли вече на някого? Ще посмеем ли да стиснем нечия ръка, да приемем прегръдка? Ще се радваме ли истински на нечия компания оттук насетне?

14:40 – Да пишеш е самотно занимание. Но още по-самотно е да търсиш адекватна информация за ситуацията в държавата.

16:10 – нарисувах топчето тоалетна хартия, което ми остана от хляба с библейски мотиви, казаха да вярваме, нали? Е, след като забраниха целуването на икони, яденето от църковни лъжички и кихането и кашлянето на закрито, какво друго ми остава.

И всичко пак ще мине…

18:20 – Още един ден от изолацията преваля. Не знам как да обясня чувството да разбереш, че нещата, които допреди броени дни си смятал за даденост, сега са най-големия лукс, който може човек да си представи. Яхти, мезонети, кабриолети, пътувания… Не, разходки, близост, разговори, това е всичко.

21:25 – Откъде ми идва оптимизма, вярата, че въпреки неяснотата ще се преборя? Отвътре. Откакто мама за пръв път ме вдигна на крака след като ожулих коляно, дядо ме прегърна с усмивка след като кучето на село ме подгони и откакто сама разбрах, че всичко е предпоследно, докато още дишаме. А после… е, за какво да мислим за после.