Spisanie.to

Киста на яйчника – симптоми и лечение

киста на яйчника

Киста на яйчника – общо описание

Киста на яйчника е в повечето случаи доброкачествено туморно образование, което представлява кухина или балонче, пълно с течност, въздух или друг материал от човешкия организъм (косми, нокти и т.н.). Тя може да се появи на всяка част на тялото, дори по костите, органите или меките тъкани. Въпреки, че не са злокачествени, могат да бъдат получени от раково заболяване.

Яйчниците са репродуктивни женски органи, които отделят хормони и яйцеклетки. Те представляват основният орган, обозначаващ половата система на една жена, като ѝ придават половите признаци, необходими за зачеване на зародиш. Обикновено са големината на бадем в организма на полово зрялата жена, цветът им е белезникавоматов и са по два на брой във всяка жена.

Основната причина за появата е месечният цикъл, тези кисти се наричат функционални. Обикновено в яйчниците всеки месец растат структури, подобни на кистите, наречени фоликули. Те произвеждат хормоните естроген и прогестерон и по една яйцеклетка на всяка овулация. Има два типа: фоликуларна киста, която се появява по средата на месечния цикъл и се движи по фалопиевата тръба. Фоликуларната киста се получава когато фоликулата не се разгради или не произведе яйцеклетка, а просто продължи да расте.

Видове кисти на яйчниците

Вторият тип е киста на жълтото тяло. Една фоликула се нарича „жълто тяло” когато произведе яйцеклетка и тя от своя страна започне да произвежда естроген и прогестерон. Понякога във вътрешността на фоликулата се натрупва течност, което предизвиква разширяване на жълтото тяло и се оформя киста. Функционалните кисти са в голямата си част безобидни, рядко предизвикват болка и обикновено изчезват от само себе си след два до три месечни цикъла.

Други видове кисти на яйчника, които са причинени от хормонална аномалия и проблеми с месечния цикъл са дермоидна (наричани тератоми, могат да съдържат косми, кожа или зъбни кости, защото се формират от ембрионални клетки, не са ракови), цистаденома (появяват се на повърхността на яйчниците и имат воднисто или слузесто съдържание), ендометриозна киста (получават се от болест, в която ембрионалните клетки растат извън матката (ендометриоза), част от тъканта може да се прилепи към яйчника и да образува бучка).

Симптоми на киста на яйчника

Повечето кисти нямат симптоми и изчезват сами. Все пак по-голяма киста на яйчника може да предизвика болка в таза, обикновено тъпа и силна болка в долната част на стомаха, точно до разположената киста. Усеща се и ситост или тежест в корема. Понякога дори може да има и подуване.

Веднага трябва да потърсите лекарска помощ, ако имате остра болка в таза или в стомаха, внезапна и интензивна. Ако тя е придружена с температура и повръщане, ако кожата ви е студена и влажна, имате ускорено дишане, зашеметяване или слабост, незабавно се обърнете към специалист.

Възможно е да сте в по-рискова група, ако имате хормонални проблеми, ако сте бременна, страдате от ендометриоза или тазова инфекция или пък вече сте имали киста на яйчника. Ако някой от тези случаи е налице е добре да се правят чести профилактични прегледи и да се приемат медикаменти, предписани от специалист, с цел превенция на нов проблем или усложнения.

Лечение на кистата на яйчника

Лечението зависи от възрастта, видът и размерът на кистата и симптомите. Лекарите в такива случаи обикновено препоръчват пациента да има търпение. Да изчака и след определен период отново да си направи изследване, за да се види дали кистата няма да изчезне за няколко месеца. Това е препоръка, която се използва когато няма симптоми, а чрез ехография се вижда, че има малка киста, пълна с течност. Възможно е да се предпише нова ехографии на тазовата област, които да се правят периодично, за да се види дали размерът ѝ се променя.

Понякога лекарите предписват хормонални медикаменти – противозачатъчни, които да действат превантивно. Все пак при наличие на киста те не могат да намалят размера ѝ.

При наличие на симптоми, които не поставят под съмнение необходимостта от лечение на киста на яйчника, се налага хирургична намеса с цел изваждане на кистата, ако е с голям размер. Операция се налага най-вече когато кистата не е функционална. Расте прогресивно или продължава да съществува след два до три месечни цикъла и причинява постоянна болка.

Операция на киста на яйчник

Някои кисти могат да бъдат оперирани без да бъде ваден яйчник (овариална цистектомия). В други случаи се налага единият да бъде изваден, за да остане другият неувреден (оофоректомия).

Ако една киста има ракови клетки е възможно лекарят да препоръча консултация със специалист онколог. Може да се наложи операция на матката, с цел да се извади тя, яйчниците и фалопиевите тръби. Лечение чрез химиотерапия или радиотерапия. Препоръчва се оперативна намеса, ако се появи киста на яйчника след влизането в менопауза.

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :