Разликата между язва, гастрит и колит

Забързаното всекидневие, напрежението и стресът ни карат да забравим за себе си и нашето здраве. Все по-често, поради липса на време, хората започнаха да се хранят с т.нар. fast foods. Обикновено се храним много по-бързо от необходимото и по-рядко, но с големи количества. Всичко това води до редица здравословни проблеми. Три са най-често срещаните, хронично проявяващи се заболявания на тракта и те често вървят „в комплект“. Това са язвата на стомаха, гастрит и колит.

Какво е язва, гастрит и колит, каква е разликата между тях?

Гастрит

Гастритът представлява възпаление на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника. Основните му форми са остра и хронична. Острата форма може да трае до 15-20 дни. Причинителите са много и обикновено човек, който веднъж е имал заболяването, може лесно да го получи пак. Основен причинител обаче се счита неправилно хранене, натоварване на стомаха с люспести, семчести, люти, горещи храни или такива с изразена киселинност. Алкохолът и медикаментите също са сред факторите, които възбуждат.

Проявления на гастрита са гадене, повръщане, неразположение. Болките започват след хранене, а в случаи като прием на алкохол или лекарства могат и при самото приемане да бъдат усетени. Налице е подуване на стомаха, киселини, нерядко газове.

Язва

Язвата е много често срещано заболяване, според статистиката около 10% от човечеството страда от нея. Язвата е „наследник“ на гастрита – хората, които правят язва обикновено са имали гастрит преди това.

Язвата представлява рана, понякога и кървяща, на лигавицата на стомаха или дванадесетопръстника. Възпалената и стегната лигавица лесно се поддава на такива наранявания. В повечето случаи язвите са малки, затварят се, а нерядко успяват да се „скрият“ от рентгенографията, поради надиплената и нагъната структура на стомаха като орган, който ги „загъва“, затваря. Най-добре се диагностицира язва посредством малко неприятния метод на гастроентероскопията. Колкото и да е неприятен, той е много желателен, защото и язвата си има „наследник“ – раковите заболявания, които при стомаха пък в повечето случаи са предшествани от язва.

Симптомите на язва са като при гастрита, но по-остри. Повръщането е по-често, болките са по-силни, заболяването е по-трайно и изисква по-внимателно третиране.

Колит

Финалът на храносмилателната система е в червата. Възпалената лигавица на дебелото черво е т.нар. колит. Причинителите отново са много, но са сходни с предните, като тук има доста инфекциозни подбуди. Когато във възпалението е включено и тънкото черво, говорим за ентероколит. Нерядко идва с възпаление на стомаха, тогава е налице гастроентероколит.

Болният най-често се оплаква от тъпа, неопределена болка по целия корем, подуване, газове. През периодите на обостряне на заболяването, състоянието на болния се влошава, температурата се повишава, езикът се облага, болните губят апетит и отслабват. Разпознаването на хроничния колит изисква системно изследване: най-добре е то да се проведе в болнична среда.

Много често при случаи, считани за хроничен колит, не се касае за възпаление на дебелото черво, а само за нарушение на неговите функции. Това състояние е много често (особено при жени в напреднала възраст) и е известно под различни названия – спастичен колит, раздразнено дебело черво, нервно дебело черво, капризно дебело черво.

Най-честите причини с проблеми с дебелото черво са нервно-психически. Разбира се, от значение са и някои физиологични състояния на организма – бременност, кърмене, менструация, климактериум. Определени храни също могат да въздействат върху дебелото черво. Това са консерви, мляко и мед.

Прояви на раздразненото дебело черво: тъпа болка, тежест и подуване на корема, чувство за разпъване на корема, упорит запек. При опипване коремът е подут и обтегнат.

Компетентната лекарска намеса е задължителна. Трябва да се ограничат грубите храни като грах, леща, зеле, краставици, фасул. Пълноценната почивка и здравословен режим на живот са задължителни, за да облекчат състоянието.

Как да се предпазим от гастрит и колит?

• Яжте бавно и дъвчете добре.

• Яжте по-малко, но по-често.

• Избягвайте алкохола, горещи или студени храни, преяждане, люти или пикантни храни, подправки, семки и люспи на плодовете и зеленчуците, газирани напитки.

• Намалете захарта.

• Не си лягайте скоро, след като сте яли.

• Пазете се от простуда, стрес и преумора.

• Избягвайте пърженото, панираното, пушеното и сушеното.