Рак на яйчниците: Симптомите, за които трябва да знаете

Рак на яйчника или овариален карцином е шестия най-често срещан рак при жените. Над 7 000 жени в България страдат от това заболяване.

Коби Смолдърс е била диагностицирана на 25-годишна възраст, след като е забелязала, че тялото и се чувства безсилно. В едно откровено есе до Лени Летър, актрисата Коби Смолдърс споделя че, на 25-годишна възраст и е поставена диагноза „рак на яйчниците“. „Точно когато яйчниците трябва да са пълни с млади фоликули, раковите клетки са обхванали моите, заплашвайки да сложат край на моята плодовитост и потенциално на живота ми.“ – пише тя. Сега 34-годишна, майка на две деца, звездата се надява да може да осведоми за най-смъртоносната форма на рак на женската полова система, която се очаква да засегне около 22,000 американски жени само през 2016 година.

Рядко се случва заболяването да атакува жена в 20-те години, но не и невъзможно. Има няколко форми на рак на яйчниците, включително наследствени видове свързани с генна мутация. Наследствените видове е по-вероятно да засегнат по-млади жени според д-р Нимеш Нагаршет – доцент по акушерство, гинекология и репродуктивни науки в Медицински университет „Айкън“ във факултет Маунт Синай, Ню Йорк.

Епителните тумори са по-известния тип рак, за който се говори, но той обикновено се проявява по-късно в живота(Коби Смолдърс не е споменала какъв тип е имала). Въпреки това, д-р Нагаршет добавя, че няма правило за това какъв вид рак на яйчниците може да те атакува, кога или как възрастта на пациента може да се отрази на резултата: „Има много повече от самата възраст“ – казва той. „Има твърде много промени, като например вида на рака и неговата агресивност, за да се правят генерални заключения за рак на яйчниците при по-младите жени.“

Може да се каже, че на повечето 20–годишни, не им минава мисълта за болестта. Както пише Смолдърс в началото на своето есе: „Бях на 25. Животът беше доста простичък.“ Но когато тялото и се почувства отпаднало, тя не игнорира симптомите си: „Бях безсилна, през цялото време бях уморена, чувствах постоянен натиск върху корема си, без никакво обяснение. Вслушах се в тялото си и незабавно посетих гинеколог.“ Това че, Смолдърс е посетила своя лекар тогава, може би е спасило живота й.

Когато заболяването се открие в ранен стадий, 94% от жените ще оцелеят по-дълго от 5 години. Но в повечето случаи, ракът на яйчниците е диагностициран едва в трети или четвърти стадий. Една от причините, той да не бъде открит е, че има място в областта на корема и таза, където органите се изместват докато ракът нараства – споделя д-р Нагаршет. „Вие наистина не го забелязвате, докато вече мястото се изчерпа и те не могат да се движат поради голямата маса или тумор отвътре.“

След като симптомите са налице, пациентите може да изпитат коремна болка или дискомфорт (както е описала Смолдърс) както и подуване на корема, запек и бързо засищане (чувствате се сити с малко количество храна) казва д-р Нагаршет.

„Всеки човек е различен, всяка ситуация е различна.“добавя той. „Ако имате някакви симптоми или признаци, най-доброто нещо което може да направите е да се свържете с вашият гинеколог или джи-пи. Не се страхувайте, да се изследвате и да проверите своите симптоми.“

Смолдърс сега е здрава, след като е преминала през няколко операции и е опитала дълъг списък от промени в начина си на живот и алтернативни терапии. Тя призовава, всички жени които са се сблъскали със страшни диагнози, да вземат здравето в ръцете си. „ Ако преминавате през нещо подобно, аз ви призовавам да разгледате всички възможни опции. Да задавате въпроси. За да научат, колкото може повече хора за вашата диагноза. Да дишате. Да помолите за помощ. За да плачете и да се борите.“

Ако искате да намалите риска от развитие на рак на яйчниците, може да обмислите „хапчето“, казва д-р Нагаршет. „Противозачатъчните хапчета използвани в срок до 2-3 години, може да намалят риска от 40% до 50%. Бременността също е щит срещу заболяването. Жените които са изложени на голям риск, може да обмислят профилактични процедури“, добавя той. „Генетичните мутации или пациенти с наследствен риск имат повече възможности. Те могат да изберат дали да премахнат своите маточни тръби и яйчници в ранна възраст, защото имат известен, сигурен, генетичен рисков фактор.“