Софрология – начин на употреба

Успокойте се и вижте себе си 

Какво е софрология?

„Що за дума е тази?“, ще попитате вие. И аз се учудих, когато се натъкнах на нея. Още по-странното е, че софрологията не е нещо конкретно – тя може да бъде много неща.

Най-общо тя е вид психотерапия, свързан с естественото човешко умение да си почиваме.

Изключително щастие е възможността да преминем към режим на телесна и психическа релаксация тогава, когато ние искаме това, с цел да се съхраним физически и емоционалното и да останем здрави и ефективни.

Задачите на софрологията са основно две – да прогони стреса от телата и душите ни и да ни помогне да се преоткрием такива, каквито сме наистина, а не такива, каквито се виждаме в края на тежък ден, тежък разговор или тежка раздяла.

В известен смисъл тя учи на ценното умение за завръщане към състоянието на невинност и простота, от което се раждат всички добри възможности. Софрологът работи с проблемите на нашето самоусещане и начина, по който виждаме реалността. Но той винаги използва собствената ни способност за самоуспокоение и установяване на мир в душата ни.

За необходимостта от почивка и пречистване

Наоколо няма пеещи шамани, които да гонят демоните от нас, но „демони“ в душите ни има много. Живеем с тях и често пъти те ни определят – тревожно препускащи мисли и емоции, мъката от многото притискащи ни обстоятелства и вечната липса на време, болезнените спомени, напрежението, страхът и недоверието в бъдещето и в живота. Тази обичайна картина на задръстеното ни съзнание твърде често е гротескно и преувеличено изображение на реалността. Дори когато нямаме кой знае колко сериозни проблеми сме доста обременени.

Нужно ни е да поемем дъх с простотата, с която го прави малкото дете и да сменим перспективата. Дали нещата наистина са толкова лоши? И ако не са – защо постоянно ни се струват такива? Отговорът е: защото сме забравили да релаксираме и да се свързваме със себе си. Релаксацията и връзката със себе си са двете жизненоважни умения, които могат да ни върнат оптимизма, самочувствието и радостта от живота.

Софрологията – нищо ново и все пак тера инкогнита

Всички знаем колко много фактори оказват негативно въздействие върху психичния ни живот. Няма човек, който да не се нуждае от изцеление. Стресът не може да бъде избегнат, но може да бъде периодично неутрализиран чрез: йога и медитация, практикуване на бойни изкуства, правилно дишане, автотренинг и самовнушение, и много други психотелесни техники, от които софрологията е вдъхновена, и чиито имена толкова често се използват в днешно време, че ни е омръзнало от тях преди да сме изпитали истинската им същност.

Важна е не техниката, а отношението ни към самите себе си, докато я прилагаме. Как се отнасяте към себе си, докато практикувате йога или се опитвате да медитирате? Искате ли на всяка цена да „успеете“ или съумявате да се „пуснете по течението“ и да се насладите на нови преживявания?

Съвремието предлага много информация, но не може да ни предложи истинско разбиране на себе си. Именно в това помага терапевтът (в частност софрологът), когато се допитаме до него. Неговата задача е да събуди собствената ни сила и да прекъсне опитите за самоизцеление чрез подражание. Това е и наша лична задача, дори когато нямаме терапевт. Нека сами се вгледаме в грешките си. Когато седим на пода в някоя засукана йога поза, но сме стегнали гърдите си и не можем да си поемем спокойно въздух, това не е йога.

Ако си повтаряме дадена мантра, но умът ни е ангажиран в травматични размисли, също сме далеч от състоянието на релаксация. Понякога заучените пози и ритуали за самоусъвършенстване се превръщат в още по-голямо наказание от напрегнатото ежедневие. Започваме да се обвиняваме, защото сега „трябва“ да се отпуснем, а изобщо не можем. Или смятаме, че трябва нещо да променим в себе си, за да станем съвършени (това е всеобща мания напоследък), а ние сме си чудесни, стига само да се приемем такива, каквито сме. Това би освободило много заключена в телата и душите ни енергия.

В заключение

В психотерапията няма готови рецепти, предписания и правила, има само отправни точки. Тя се намесва в нашите опити за самоизцеление с успокояващото напомняне, че релаксацията и връщането към себе си могат да се постигнат по различни начини. Правилно е всичко, което ни кара да се почувстваме добре, и най-важното – всичко, което ни вдъхва нови идеи и чувства. Закотвянето в старото води до стрес, защото там са спомените от предишните ни травми.

Правете йога, тренирайте, медитирайте, слушайте релаксираща музика, но така както на вас ви харесва и тогава, когато имате нужда. Сами ще усетите хормоните на щастието в тялото си. Разходката с домашния любимец, готвенето, разговорът с приятел, слушането на хубава музика и дори работата могат да бъдат терапия, стига да не се извършват на фона на вечното мърморене на ума. И така – не се самопотискайте, изключете обичайното си съзнание, то е твърде замърсено. Или по-добре не го изключвайте, просто се концентрирайте и се отдайте истински на нещо, което обичате да правите! Когато правим нещо, което обичаме, ние сме по-склонни да обичаме и себе си!