Айкидо, Мазуми и „Го Рин но Шо“

Това, което ще ви представя, не е точно спорт, но е структурирано, като всяка друга масова физическа дейност. Може би, някои от вас се досещат вече, че става въпрос за източните бойни изкуства. При всички, с изключение на айкидо, се организират вътрешни състезания, за излъчване на първенец в групата.  Аз ви препоръчвам да изберете именно, създадената от Морихей Уешиба, философия за развиване на тялото, ума, духа и издръжливостта, за усъвършенствате себе си, без да се конкурирате с другите.

При айкидо не е необходима голяма физическа сила, а техниките не нанасят щети на тялото, както изпълняваните в каратето упражнения. Формите, прилагани в айкидо са пасивни, използващи силата на противника, за да го неутрализират. Тренировките разтоварват психически и натоварват равномерно тялото. Най-големи усилия се извършват с краката. Степените, които всеки трениращ може да придобие, се наричат „кю“, като наименованието се отнася само за цветните пояси, а при черен колан е „дан“.

Тайната на най-младото бойно изкуство се крие в баланса на елементите огън-вода и тяхното сливане – „мазуми“, което представлява единение на мъжкото и женско начало. Съществуват два основни стила – земен и въздушен, в зависимост от височината на центъра на тежестта – „хара“. Ако техниките се изпълняват ниско и към татамито, е земен и обратно, когато партньорите са във висока позиция – въздушен.

Добре е да посетите няколко тренировки в, кое да е доджо, за да видите отблизо как се практикува бойното изкуство. В София и В. Търново се организират и семинари, провеждани от българските структури – Айкидо Федерация, Съюз и Асоциация. Аз съм участвала в няколко подобни прояви, водени от японски майстори, отличаващи се значително по своята класа от българските инструктори.

На комбинацията от силата на четирите елемента и още един допълнителен, пети, се базира и книгата на японския самурай Миямото Мусаши „Го Рин но Шо“ („Свитъкът на петте пръстена“).