Spisanie.to

Паркур – изкуството да се движиш

Случвало ли ви се е да вървите за някъде пеша и да усетите, че няма да стигнете навреме, защото по пътя правят ремонт и трябва да заобиколите, а единственият начин да не закъснеете е да си хванете такси? Защото да преминете през всички заграждения, дупки и скелета просто така е невъзможно или поне много трудно и опасно… Трудно е и може да бъде опасно, но в никакъв случай не е невъзможно. Всъщност от десетилетия съществуват хора, които не просто се занимават с подобни екстремни действия, а дори ги възприемат като начин на живот. Този начин на живот се нарича Паркур.

Паркур може да бъде определен като изкуство за придвижване от точка А до точка Б (основно в градска, но и в природна среда) по най-ефективен начин само чрез използване на собственото тяло и препятствията на средата. Тренировките в паркур развиват способността за плавно преодоляване на пречките (както физически, така и психически). Негови основоположници са Дейвид Бел и Себастиян Фукан.

Историята на паркура води началото си от времето непосредствено преди Първата световна война, когато във Франция е създаден тъй нареченият „Естествен метод“. Негов автор е Жорж Ебер (1875 – 1957), френски военен. Ръководейки се от опита и познанията си, които той натрупал от експедициите си в Африка, където наблюдавал как местните племена ловуват и се движат, той създал нова универсална дисциплина за своите войници. Тя целяла да развива сила на волята, морални качества и физическа сила. Методът се доказал като изключително ефективен през двете световни войни.

Реймонд Бел (1939 – 1999), френски военен, усилено практикувал естествения метод. След приключване на службата си, той започнал работа като пожарникар. Неговите физически способности неведнъж му помагали да спасява хора в привидно невъзможни ситуации. Реймонд бързо се прочул като един от най-ловките и силни пожарникари в своя полк – няколкократен шампион в състезания по лека атлетика, многократно награждаван за своята храброст.

Неговият син – Дейвид Бел (1973), от ранно детство подражавал на баща си – занимавал се с гимнастика, лека атлетика, бойни изкуства. От начало той тренирал сам, но постепенно намерил и други със сходни интереси и желания, с които започнал общи тренировки. Основната група, която разработила това, което днес познаваме като „Паркур“ включвала около 10 човека, между които Дейвид Бел, Уилям Бел и Себастиян Фукан. Нейното име било Ямакаши.

Паркур започва да добива широка популярност в края на деветдесетте, видео на групата е пуснато по френска, а след това и по редица други европейски телевизии. Колкото по-известна ставала групата, толкова повече оферти започвали да получават членовете й. В края на краищата тя се разделила, защото членовете й преследвали различни цели. Числото на практикуващите продължило да расте, а популярността на „Паркур“ започнала да се разпространява извън Франция. В момента „Паркур“ активно се практикува и се развива от множество хора по цял свят.

Къде се корени значението на думата „паркур“ и как се появява тя? Оригиналната фраза, предадена на Дейвид от баща му, е „le parcours“. Терминът произхожда от „parcours du combattant“ (пътят на боеца) – класическия тренировъчен метод на Жорж Ебер. Един ден Дейвид показал свой видео клип на Юбер Конде, френски режисьор и актьор. Той предложил на Дейвид да замени „c“ от „parcours“ с „k“ и да премахне нямото „s“ за внушаване на по-голяма динамичност и сила. Идеята се харесала на Бел и така официалното име на дисциплината станало факт. Човек, практикуващ паркур, се нарича „трасьор“ или „трейсър“. Думите произлизат от френския глагол „tracer“, който означава чертая, прекарвам, бележа.

Философията на паркур е в изкуството на свободно придвижване из обкръжаващото ни пространство. Според Дейвид Бел паркурът сам по себе си е цяла философия, която дава възможност на хората да гледат по друг начин на пространството, без сами да си създават граници, да възприемат „целия свят като тренировъчна площадка“. По-нови теории твърдят, че практикуването на паркур ни учи как отново да бъдем хора, че ни учи на естествени подходи към света, които е трябвало да научим още в невръстно детство.

Друга дисциплина, която много хора бъркат с паркура, е фрийрънът. Когато Себастиян Фукан се разделил с Давид Бел, той сформирал свое течение, което нарекъл „Фрийрън“. Ако същността на паркур се състои в рационалното преодоляване на препятствия, то тази на фрийрън е в това, да се направи въпросното преодоляване красиво и зрелищно, дори в ущърб на практичността.

Преодоляването на препятствия тук се извършва заради самия процес, за изразяване на личността, а не за достигане на определена точка. Благодарение на своята зрелищност, фрирънът позволява по-лесно привличане на внимание и по-широко използване за търговски цели. За разлика от паркура, фрийрънът е съревнование и в световен мащаб се организират състезания по дисциплината.

В България паркурът става популярен още след излизането на филма „Ямакаши“ (2001), но се превръща в масово явление едва няколко години по-късно. Хиляди хора започват да се занимават с него и с фрийрън, появяват се множество отбори, организират се състезания. С течение на времето двете дисциплини започват да се възприемат като нещо обикновено и интересът спада.

Паркурът има силно влияние върху световната култура. Той получава широка известност след излизането на филмите „Ямакаши“ (по името на първата група), „Предградие 13″ (2004) и „Предградие 13: Ултиматум“ (2009). След популяризацията на паркура, негови елементи и сцени на гонитба с използването му влизат в множество други филми. През 2007 г. на пазара излиза играта „Free Running“, наподобяваща стила на игрите за скейтборд.

Година по-късно се появява „Mirros’s Edge“, която получава високи оценки и отзиви от множество „професионални“ трейсъри, както и от обикновени геймъри. Тя се отличава с висок реализъм и качествено предава движенията на трейсъра при преодоляване на препятствия от първо лице. Друго популярно заглавие, което използва елементи на паркур, е „Assassin’s Creed“.

Тъй като паркур не изисква никакви спортни приспособления, единствените изисквания са свързани със собствената физическа форма. Най-необходими са координацията и балансът, експлозивната сила, гъвкавостта и издръжливостта. Препоръчително е преди да се премине към практиката на паркур, те да се усъвършенстват. За този етап са подходящи тренировките във фитнес зала или практикуване на уличен фитнес. След като основите са вече овладени, може да се премине към преки тренировки по паркур.

Клипове с подробни описания на всички движения могат да бъдат намерени в интернет. Към тренировките трябва наистина да се подхожда така сякаш те са вашият начин на живот, защото те ще доведат не само до физическо развитие, но и до изграждане на силна психика и душевно израстване. Така както в ежедневието, така и в животозастрашаващи ситуации, реакциите на индивида по-добре отговарят на случващото се, стават по-естествени.

Божидар Николов

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?
  • Добави свой отговор

Реклама

Следвай ни в :