Лютите чушки не са подминати от човешката мания за измерване и сравняване.
През 1912 г. американският химик Уилбър Сковил създава скала, по която до днес се мери коефициента на лютивина в различните сортове чушки.
Според теста на Сковил най-лютите чушки на света са от сортовете Нага и Хабанеро. (При метода на Сковил извлечено от сушени чушки капсаициново масло се смесва със захарен разтвор и се опитва от дегустатори).
Чушката Naga Jolokia или „Чушката призрак“ например съдържа между 85 хил. и милион и 75 хил. сковилови единици. За сравнение Пеперончините съдържат едва 100 до 500 единици.
Скалата на Сковил е била разработена с медицинска цел и е изследвала възможността капсаицинът да се използва като аналгетик, против артритни болки, при диабетна невропатия и главоболие.
Капсаицинът има доказано антиоксидантно действие и спомага за бързото изгаряне на калориите. Има възбуждащо апетита действие, повишава отделянето на стомашен сок и стимулира метаболизма.
Капсаицинът повишава нивата на ендорфини или хормоните на щастието.
Интересен факт е също, че в три люти чушлета се съдържа толкова витамин С, колкото в килограм лимони.
Психологът Пол Розин пък твърди, че влечението към лютото е типичен пример за „контролиран риск“, при който човек може да се наслади на страховити и екстремни усещания, без реална опасност за живота и здравето.
добави коментар