За лютите чушки

Лютите чушки не са подминати от човешката мания за измерване и сравняване.

През 1912 г. американският химик Уилбър Сковил създава скала, по която до днес се мери коефициента на лютивина в различните сортове чушки.

Според теста на Сковил най-лютите чушки на света са от сортовете Нага и Хабанеро. (При метода на Сковил извлечено от сушени чушки капсаициново масло се смесва със захарен разтвор и се опитва от дегустатори).

Чушката Naga Jolokia или “Чушката призрак” например съдържа между 85 хил. и милион и 75 хил. сковилови единици. За сравнение Пеперончините съдържат едва 100 до 500 единици.

Скалата на Сковил е била разработена с медицинска цел и е изследвала възможността капсаицинът да се използва като аналгетик, против артритни болки, при диабетна невропатия и главоболие.

Капсаицинът има доказано антиоксидантно действие и спомага за бързото изгаряне на калориите. Има възбуждащо апетита действие, повишава отделянето на стомашен сок и стимулира метаболизма.

Капсаицинът повишава нивата на ендорфини или хормоните на щастието.

Интересен факт е също, че в три люти чушлета се съдържа толкова витамин С, колкото в килограм лимони.

Психологът Пол Розин пък твърди, че влечението към лютото е типичен пример за “контролиран риск”, при който човек може да се наслади на страховити и екстремни усещания, без реална опасност за живота и здравето.